Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони




ИмеРъководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони
страница3/4
Дата на преобразуване22.12.2012
Размер0.6 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bg-parks.net/files/Toolkit_forests_draft.doc
1   2   3   4

Безгръбначни – пеперуди



Критерии за видове по групи видове – групите видове са посочени по-горе – дневните заедно с Euplagia quadripunctaria и Eriogaster catax с Euplagia quadripunctaria и към нощните. Отчитат се наблюдавани екземпляри пеперуди, но е възможно да се отчитат гъсеници и следи от жизнена дейност особено при Maculinea nausithous, Euphydryas maturna, Euphydryas aurinia и Eriogaster catax. Особен е случая с Maculinaea nausithous, която снася яйцата си по съцветията на Sanguisorba officinalis, но гъсеницата в по-напреднала възраст е мирмекофилна и може да се намери в мравуняци. Може да се отчита по яйца, ларви и имаго. Euphydryas aurinia, при която гъсениците са на групи по листните розетки на Succisa pratensis може да сe отчита както по имагото, така и по ларвите. Гъсениците на Euphydryas maturna прз лятото и есента се хранят с листата на трепетликата (Populus tremula) и планинския ясен (Fraxinus excelsior), зимуват кото ларви и напролет се хранят с теснолистен жиловлек (Plantago lanceolata), орлови нокти (Lonicera periclymenum) и плоскосеменно великденче (Veronica chamaedrys). Euplagia quadripunctaria може да се устнови денем, но и да се улови на светлина нощем. Eriogaster catax лети само нощем кратък период през есента – октомври. Ларвите му обаче живеят на групи и могат да се намерят (рядко!) напролет по Pyrus, Prunus, Crataegus.


Динамика на популацията – отчита се трудно и с ниска степен на достоверност поради естеството на групата, посочено по-горе. Досега у нас не са правени популационни изследвания и няма данни за динамиката на популациите. Поради увреждане на естествените местообитания и урбанизацията, популациите на всички видове (без един) приемаме за намаляващи. Единствено популацията на Lycaena dispar поради преминаване и на друто хранително растение у нас приемаме с теденция към увеличаване. Отчитането на динамиката приемаме за възможно, но с ниска достоверност само чрез отчитане на срещаемостта.


Тенденции към увеличаване/намаляване на площта на естественото местообитание (ареала) могат да се установят също единствено при отчитане на срещаемостта. Увеличаването на откритите площи в горите (просеки под далекопроводи) води до екотонен ефект и до увеличаване на площта на естествените местообитания на всичките видове от Приложение ІІ на Директивата и на повечето от останалите видове. Същото важи и за умереното пашуване е умерената коситба по подходящо време.


Стабилност на местообитанието – гарантира ли ЗЗ съществуването на популацията в дългосрочен план. Това се установява като се има предвид не-само самата ЗЗ, но и съседните територии и дейностите в тях. Местообитанието е стабилно, когато е достатъчно голямо, нефрагментирано, не е изолирано и в неросредствена близост до него няма вредни въздействия. Съществуването на популацията в дългосрочен план се проследява при моиторинг.

Риби


Необходимо е отчитане на плътността на популацията на приоритетните видове за не по-малко от 3 годишен период.

Земноводни и влечуги



Изброените в Табл. 1. видове, могат да бъдат групирани, предвид сходната биология на много от тях.

Група 1 - Опашати земноводни (дъждовник и тритони) и безопашати земноводни (жаби). Тези видове макар и със слабо различаваща се биология имат много сходства. На първо място е зависимостта им от наличието на водоеми от различен тип необходими им за размножаване. По отношение на предпочитаните водоемите наблюдаваните различия са дадени в Таблица 2. В нея са оказани типичните места, изключенията не са дадени!


Таблица 2. Предпочитан тип водоеми при различните видове земноводни през размножителния им период и при видовете с водна фаза (тритоните). С (+) е отбелязано присъствието на вида или неговите ларви.


Вид / водоем

локви, канавки

малки

езерца

езера*, мироязовири* , рибарници*

язо-вири*

мочу-ри*

вади

пото

-ци

реки

плитки

дълбоки

S. salamandra







+







+




+




L. vulgaris

+

+

+

+

+

+

+




+

M. alpestris

+

+

+

+




+










T. cristatus




+

+

+




+










T. dobrogicus




+

+

+

+

+







+

T. karelinii




+

+

+
















B. bombina

+

+

+

+

+

+

+







B. variegata

+

+

+







+

+

+

+

P. fuscus







+

+

+

+










P. syriacus







+

+

+

+










B. bufo







+

+

+







+

+

B. viridis

+

+

+

+

+

+

+







H. arborea

+

+

+

+

+

+










R. dalmatina

+

+

+

+

+

+




+




R. temporaria

+

+

+

+

+

+




+




* - незарибени с хищни видове !


Повечето видове са сухоземни и намирането им във водоема за размножаване може да стане само в определен период. Именно тогава обаче могат да бъдат видени най-много животни, т.е. именно през този период трябва да бъдат съсредоточени усилията за търсенето им. След приключването на размножителния период, животните се разпръсват и при едни видове остават във водата известно време (тритоните). Отчитането на някои жаби (P. fuscus; P. syriacus; H. arborea; R. dalmatina) може да става и чрез индиректен метод – преброяване на броя на клумпените (сбора от яйца снесен от една женска).

Земноводните са териториални животни и обикновено не се отдалечават на повече от няколкостотин метра от местата за размножаване (сухоземните видове). Което определя и приблизително територията заемана от локалната популация. Когато напуснат водата и тритоните и сухоземните жаби са трудно откриваеми и имат основно нощна активност, което затруднява и намирането им на терен. Дори и през размножителния период някои от видовете е необходими да бъдат търсени нощно време, като активността им е по-висока (B. bufo; B. viridis; P. fuscus; P. syriacus; H. arborea). Кафявите водни жаби (R. dalmatina; R. temporaria), както и по-дребните видове тритони (L. vulgaris; M. alpestris) през този период могат да бъдат наблюдавани и отчитани през деня. Бумките (B. bombina; B. variegata), които целогодишно са в непосредствена близост до водоем в това отношение се различават от останалите разглеждани жаби. Дъждовникът (S. salamandra) се среща за кратък период рано напролет край водоемите, край които протича копулацията и в които женските раждат ларвите. През останалото време е най-подходящо да бъде търсен след и по време на дъжд. Големите тритони (T. cristatus, T. karelinii) е най-удобно да бъдат отчитани когато са във водата, но за целта се изискват нощни посещения и по-внимателно оглеждане на водоема и (или) дневно тралиране с кепове на дъното на водоема. След размножителния период в началото на лятото до есента, когато тритоните вече са на сушата, по-голямата част от тях на практика са неоткриваеми. За разлика от тях дунавския гребенест тритон (T. dobrogicus) прекарва пролетта и лятото във водата но наесен излиза на сушата, масово, когато е удобно да бъде броен. За този и другите големи гребенести тритони през водната им фаза е удобно да се залагат и живоловни капани.

Като група силно зависима от водоеми за размножаване, определящо за земноводните запазването на моментното състояние на местообитанието. И при нужда подобряване на условията. При събития от случаен характер – пресъхване, силно обрастване, замърсяване, еутрофикация и др., изграждането на водоем със сходни размери би гарантирал оцеляването на популацията.

Група 2 - Крайводни и водни влечуги. В тази група могат да се обединят двата вида водни костенурки (E. orbicularis, M. rivulata) и двата вида водни змии (N. natrix, N. tessellata). Влечугите обединени в тази група са тясно свързани в водни и крайводни хабитати. За придобиване цялостна картина на динамиката на популацията са необходими няколко посещения на терен през пиковия сезон на активност от края на пролетта до края на лятото. Поради плашливостта на животните и до известна степен дискретният им начин на живот е най-удобно, когато се подбира площадката или трансекта да има удобни места за оглед с бинокъл. Ако трансекта е покрай малка река или поток употребата н бинокъл в някои случаи също е необходима за точното определяне в местата където се срещат и от двата вида. И при двете групи (водните костенурки и водните змии) диагностичните белези са основно по-главата и шията.

Червенобузата блатна костенурка (Trchemys scripta) е инвазивен вид за Европа, пренесен от Северна Америка и успешно аклиматизирал се почти по целият континент. Изследванията до сега показват, че вида конкурира местните видове и ги измества. Тези факти налагат строг контрол и наблюдение на местата където е установен. У нас са регистрирани в последните години множество екземпляри в различни части на страната и най-вече във водоемите в близост до големите градове, където биват пускани от любители. Все още няма доказано размножаване в страната, но предвид дългият им живот те са реални конкуренти за местните видове.

Водните влечуги поддържат по-голям индивидуален участък и площта заемана от популацията в много случаи е трудно да се определи (речни местообитания, водоеми свързани с реки, потоци, канали и др.)

Група 3 – Средно и високопланински влечуги. Тук са включени два вида срещащи се на повечето места заедно – живородния гущер (Z. vivipara) и усойницата (V. berus). При тях е удобно да се ползват и плащадковия и трансектния метод. На практика в техните местобитания другите видове влечуги са много редки, а и двата вида са лесно разпознаваеми. Според надморската височина, пика на активността им започва от към края на пролетта и завършва в края на лятото. Въпреки че и двата вида са териториални определянето на границите на наблюдаваната популация не винаги е възможно, тъй като те заемат откритите пространства с рядка храстова растителност, които много често имат значителна площ. Засушаването е един от основните негативни фактори ограничаващ разселването им.

Група 4 – Сухоземни костенурки. Двата вида срещащи се у нас са с много сходна биология. Като видове сравнително лесени за откриване и наблюдаване площадките и трансектите могат да бъдат с по-голяма площ, респективно дължина. Половият диморфизъм е добре изразен. По-трудни за откриване са младите животни, които имат много естествени врагове и водят по-скрит начин на живот. Поради тази причина много често броят на наблюдаваните възрастни екземпляри превишават многократно този на младите.

Чувствителни са към промени в местообитанията им – при пожар (в повечето случаи директно загиват), обезлесяване (през летните горещини търсят сянка и “прохлада”) и др.

Масовото им събиране в близкото минало е довело до силното фрагментиране на популациите и на двата вида. За да се гарантира оцеляването от съществено значение е ограничаването на човешкия фактор, който обаче много често влияе и косвено. Например високата численост на дивите прасета има крайно отрицателен ефект изразяващ се в силното намаляване на младите екземпляри. “Угасването” на популацията е дългосрочно предвид голямата възраст, до която достигат сухоземните костенурки, т.е. самото им присъствие не гарантира, че в района има жизнена популация.

Група 5 – Видовете в тази група имат голям индивидуален участък, поради което популацията заема голяма площ. Такива видове са големия стрелец (D. caspius), смока мишкар (Z. longissimus), вдлъбнаточелия смок (M. insignitus). По-дребната пепелянка (V. ammodytes) и жълтокоремника (P. apodus) от гущерите имат значително по-малък участък. В общия случай наблюденията касаещи динамиката на популацията трябва да бъдат по-чести през целият активен сезон и на по-голяма територия. На практика най-често попадат единични екземпляри и мястото където могат да бъдат обхванати голяма част от индивидите в даден район е зимовището (-щата) им, които обаче са трудно откриваеми. Наличието на множество съблекла (обелена кожа) на малка площ, е сигурен знак, че в близост има зимовище. При сигурното му установяване е препоръчително да бъде ограничен достъпа до него (чрез засаждане на гъсти храсти и т.н.). На практика броят на зимовищата и този на змиите, които ги ползват силно варира по места.

Установяването на екземпляри от различни възрастови групи е сигнал за жизнена популация.

Видовете от тази група са висока пластичност и добре приспособими към промени в местообитанията, с изключение на смока мишкар, който е привързан до известна степен към горски местообитания.

1   2   3   4

Свързани:

Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconИзготвяне на Примерен план за управление за защитена зона „Ломовете
Тестване на „Ръководство за планиране на дейности в земи от горския фонд в защитени зони от Натура 2000”
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconПроект проект "Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България"
...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconНа социологическото изследване
Нагласи на местните общности по отношение ползите и ограниченията от включване в мрежата от защитени зони Натура 2000”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом