Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони




ИмеРъководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони
страница1/4
Дата на преобразуване22.12.2012
Размер0.6 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bg-parks.net/files/Toolkit_forests_draft.doc
  1   2   3   4
Ръководство за планиране на дейности в ЗГГФ в Натура 2000 защитени зони


Глава 1 ВЪВЕДЕНИЕ


Настоящото издание е резултат от дейност по проект на Асоциация на парковете в България, Еко-клуб Шуменско плато и Приятели на Русенски Лом, финансиран по програма ФАР. Неговата цел е да даде основни насоки при планирането на различните дейности, прилагани в земите и горите от горския фонд, които попадат в границите на защитени зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие и са елемент на националната екологична мрежа и Европейската мрежа НАТУРА 2000.

Настоящото издание е насочено към експерти разработващи планове за управление за защитени територии и защитени зони, действащи лесовъди прилагащи различни лесовъдски системи, лесоустроители извършващи инвентаризация и планиране в земите и горите от горския фонд, научни институти и учебни заведения, имащи отношение към управлението и опазването на горските екосистеми, всички държавни и общински административни органи, отговарящи за стопанисването на защитените зони и други заинтересовани лица, имащи отношение към опазването на българската природа.

Ръководството е предназначено да послужи при планиращи действия в горите, свързани с различни документи. В него са заложени принципни действия и схеми на прилагане, които могат да се използват при изготвяне на планове за управление на защитени територии, планове за управление на защитени зони, лесоустройствени проекти, подробни устройствени планове и др. Дадените насоки са общи и препоръчителни и касаят планиране само на земи и гори от горския фонд.

Наличната нормативна база е очертала ясно рамките в разработването на плановете за управление на защитени територии чрез обнародването през 1999 год. на Закон за защитените територии и през 2002 год. на Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии.

Законодателно е решен и въпросът с планирането на дейности в горите чрез действащия Закон за горите (1999), Правилника за прилагане на закона за горите (1999) и Наредба № 6 от 5 февруари 2004 год. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в република България. В процес на прилагане е и Практическото ръководство за определяне, управление и мониторинг на горите с висока консервационна стойност на територията на няколко горско-стопански единици в България.

Недостатъчно са отразени планиращите дейности в горите в нормативната уредба, касаеща устройството на териториите – Закона за устройство на териториите (2001) и Наредба № 7 от 22 декември 2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Изготвянето на планове за управление на защитените зони е регламентирано в Раздел V “Планове за управление и устройствени планове и проекти” на Закона за биологичното разнообразие. Към момента на изготвянето на настоящия документ е в процес разработването на “Ръководство за разработване на планове за управление на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България”, което се реализира от съвместен екип на Ameko Environmental Services, СНЦ Зелени Балкани и Природа назаем. Подготвяното ръководство следва формата EUROSITE, прилаган за голяма част от страните в Европа, но адаптиран към условията на България. Първоначални дейности има и по определянето на “благоприятния консервационен статус” за природните местообитания и местообитанията на видове от мрежата НАТУРА 2000 за нашата страна, които ще доведат до разработването на национален документ, подготвян от Орбикон, Сдружение за дива природа Балкани и Българска фондация биоразнообразие.

Всички посочени документи засягат в една или друга степен елемента на планиране на дейности в земите и горите от горския фонд за НАТУРА 2000 места, но без да дават цялостна визия на процеса. С настоящият документ сме се опитали да оформим стъпките на планирането без да навлизаме в подробности за самите зони или да посочваме конкретните дейности касаещи горските местообитания. В следващите няколко глави се стремим да очертаем общата схема, която трябва да се следва при планирането на дейностите, кои са подходящите методики за теренна работа в териториите от НАТУРА 2000 мрежата, как да определим “благоприятния консервационен статус”, как да се формулират конкретните цели на управление за всяка една защитена зона и какви да са дейностите и средствата с които ще постигнем целите на това управление.


Глава 2 Описание на обекта


    1. Избор на обекта

Обект на прилагане на настоящото ръководство са земите и горите от горския фонд включени в границите на защитени зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие и са елемент на националната екологична мрежа и Европейската мрежа НАТУРА 2000.

    1. Граници на обекта - граници на зоните

Определянето на границите на обекта се извършва съобразно подготвяния планиращ документ. За изготвянето на лесоустройствени проекти границите съвпадат с границите на съответната горско стопанска единица (ДЛ, ДДС, частна кооперация или собственик и др.). За изготвянето на планове за управление границите най-често съвпадат с границите на защитена територия или защитена зона, като обикновено тези територии по обхват са различни от една горскостопанска единица. В редица случаи те териториално покриват части от различни горско стопански единици, понякога дори принадлежащи към различни регионални поделения. Затова преди началната фаза на планиране е важно да се определят точно кои са земите и горите от горския фонд попадащи в съответните защитени зони и техните граници спрямо териториалния обхват на планиращия документ.

    1. Местоположение на защитените зони спрямо обекта на планиране

Прави се преглед на наличната графична информация от горската база данни и границите на защитените зони, съгласно техните заповеди за обявяване. Препоръчително е да се използва ГИС за точното определяне местоположението на защитените зони в границите на обекта на планиране. При липсата на ГИС да се използват горските карти, картите за обявяване на защитените зони, топографски карти и друг картен материал в подходящ мащаб по преценка на екипа, изготвящ планиращите документи.

    1. Цел на обявяване на зоната/зоните

В границите на обекта на планиране след идентифициране на наличните защитени зони се посочват следните им атрибути:

  • вид на защитената зона (зони) – СЗЗ или СКЗ;

  • цели на защитената зона (зони) определени със заповедта за обявяване;

  • режими за всяка от защитените зони, посочени по заповедта за обявяване.

Да се даде накратко правната рамка за управление на ЗЗ, което включва:

  • институции /МЗГ-НУГ, МОСВ, РИОСВ и др./ и техните основни функции и механизми за управление на ЗЗ, в т. ч. на ресурсите и други дейности, произтичащи от Закона за биоразнообразието, Закона за защитените територии, Закона за горите, Закона за лечебните растения и др.

  • други органи /МРРБ, НИПК, общини и др./ и техните основни функции по отношение на дейности в ЗЗ, произтичащи от Закона за устройство на територията и др.

  • Да се представи статута на ЗЗ според международното законодателство и договорености (Европейска конвенция за ландшафта, Конвенция за биологичното разнообразие и др.), като се посочи конкретната им връзка с обекта.




    1. Обхват на зоната и връзка с други ЗЗ или ЗТ – подбор на обхвата

Прави се преглед на наличието на други защитени територии или зони в границите на обекта и до каква степен е тяхното припокриване. Данните могат да се вземат от Част 5 на стандартния формуляр и се актуализират при наличие на разлики към момента на изготвяне на планиращия документ.

  • Ако има пълно припокриване на площите, независимо от статута (СЗЗ, СКЗ или ЗТ) се работи на територията на определената по заповед защитена зона. Ако има ПУ за ЗТ/ЗЗ се прави оценка доколко разписаните в него мерки и препоръки отговорят на целите на зоната и те се интегрират или се разписват нови според преценката на екипа изготвящ планиращия документ.

  • Ако има частично припокриване на ЗЗ или ЗЗ и ЗТ границите на обекта на планиране са границите на всички ЗЗ или ЗТ като за територията с припокриване се прави отделно прецизиране на целите и дейности по схемата на Глава 6. Ако има ПУ за ЗТ/ЗЗ се прави оценка доколко разписаните в него мерки и препоръки отговорят на целите на зоната и те се интегрират или се разписват нови според преценката на екипа изготвящ планиращия документ.

  • Ако има включване на една ЗЗ в друга се планира в по-големите граници, като отново за територията с припокриване се прави отделно прецизиране на целите и дейности по схемата на Глава 6. Ако има ПУ за ЗТ/ЗЗ се прави оценка доколко разписаните в него мерки и препоръки отговорят на целите на зоната и те се интегрират или се разписват нови според преценката на екипа изготвящ планиращия документ.




    1. Собственост - вида на собствеността

Да се опише вида на собствеността върху земите, горите и водните площи в защитената местност. По преценка на екипа да се даде карта за собствеността от тип “полигон”, който включва всички кадастралните единици.


    1. Административни органи свързани с управлението на ЗЗ.

Структурата на управление да се даде в графичен вид, като се посочат организационните връзки и връзките на съподчиненост на персонала между различните нива.

Да се посочи общия брой на персонала, пряко ангажиран със стопанисването на ЗЗ и разпределението му по длъжности.

Да се опишат основните функциите на персонала по длъжности, във връзка с управлението на ЗЗ.

Да се посочи местонахождението на всички отговорни институции: адрес, телефон, факс и др.

По преценка на авторите да се направят описания на функциите и за други органи или НПО, които изпълняват функции на територията на ЗЗ: туристическо обслужване, мониторинг на фактори на околната среда; борба с пожарите, интернет информация, образователни кампании в населените места, реклама на ЗЗ и региона, обучение на частните стопани за извършване на туристическа дейност, инвентаризация на туристическите ресурси в региона и подготвяне на туристически продукти, свързани с ландшафта, местни занаяти и продукти, други.


    1. Кратко историческо представяне на зоната

  • Общ преглед на стандартния формуляр за обявяване;

  • Общ преглед на оценките във формуляра;

  • Преглед на предходни стопански дейности извършвани в защитените зони – прилагани лесовъдски системи до момента;

  • Преглед на дейностите предвидени по ЛУП и преценка за адекватността им по отношение на управлението на зоната;

  • Други по преценка.



Глава 3: Характеристики на зоната


    1. Определяне на природните местообитания и растителните видове за обекта

Инвентаризация на природните местообитания на територията на обекта включва всички местообитания от Приложение І на ЗБР и всички други важни местообитания с природозащитна или ландшафтна стойност по преценка на екипа.


3.1.1. Препоръчителни методики за инвентаризация и класификация на растителни видове и природни местобитания.

При класификацията (определянето) на растителните съобщества е препоръчително прилагането на флористичен подход (Braun-Blanquet 1964). Този метод в най-голяма степен се основава на индикаторните функции на растителните съобщества и видове. Освен това, голяма част от природните местообитания, включени в Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС и в Приложение 1 на ЗБР са характеризирани чрез синтаксони от различен ранг (клас, разред, съюз, асоциация) описани по споменатия метод. Водещ елемент на подхода е определянето на пълния флористичен състав и установяване на диагностични (индикаторни) видове, чрез които се допълва екологичната характеристика на местообитанието. При определянето на пълния растителен видов състав се регистрира и участието на растителни видове с природозащитен статус, включени в различните приложения на Директивата за природните местообитания и други нормативни документи или списъци (ЗБР, Червена книга).

Практическите дейности по идентифициране на местообитания и растителни видове се осъществяват по следната схема:

  1. Анализ на съществуващата за изследвания обект налична информация, включваща данни за: екологичните условия; природните местообитания; растителността; флората; териториалното разпределение на различни абиотични и биотични компоненти.

  2. Анализ на съществуващи карти и схеми.

  3. Рекогносцировка на територията, с цел установяване на съществуващото разнообразие и избор на маршрути и обекти, в които ще се концентрират детайлните проучвания.

  4. Флористичните проучвания се осъществяват по метода на ботаническите маршрути, включващ обхождане на територията като се следва посоката на най-голямото вариране на флората и растителността – от най-ниската към най-високата точка или обратно; от заравнените участъци или подножието на склоновете към горната част на склоновете; от най-влажните към най-сухите участъци; при наличие на големи заравнени територии (равнини, низини, плата), обхождането става на зиг-заг. При необходимост от определяне и уточняване на таксоните се вземат хербарни материали.

  5. При установяване на таксон с природозащитен статус се отбелязват данни за състоянието на ценопопулацията (численост, плътност, здравословно състояние, възрастова структура и т.н.), типа на растителното съобщество или хабитата, наличие и естество на заплахи или благоприятни фактори (степен на антропогенна или зоогенна намеса) и се фиксират географските координати чрез GPS.

  6. Фитоценотичните проучвания се осъществяват чрез описание на най-типичните и характерни съобщества, отразяващи в пълна степен варирането на екологичните условия, респективно на растителността. Размера на описваните участъци, зависи от типа на растителността, като могат да се препоръчат следните площи: 100-200 m2 за иглолистни гори; 200-300 m2 за широколистни и смесени широколистно-иглолистни гори; 50 m2 за храстови съобщества; 16-25 m2 за тревни съобщества; 4-10 m2 за водни и хазмофитни (скални) съобщества.

  7. Описанията включват: установяване на пълния флористичен състав, като при регистриране на видове с природозащитен статус се осъществяват препоръките, посочени в точка 5; оценка на обилието чрез скалата на Braun-Blnaquet (приложение ?); при наличие на вертикална разчлененост установяването на флористичния състав става по височинни етажи от горе на долу, като при наличието на индивиди от един и същи вид с различна височина, се регистрира обилието им във всеки един от етажите, в които присъстват.

  8. Отбелязват се данни за екологичните условия (надморска височина; изложение; релеф; наклон; тип, влажност, механичен състав и мощност на почвите; основна скала и др.), вероятно местообитание, наличие и естество на заплахи или благоприятни фактори, съседни типове съобщества или природни местообитания.

  9. Начертава се кроки (ръчна скица) на описваното съобщество, а по възможност и на съседните съобщества или на предполагаемото местообитание.

  10. На базата на установения флористичен състав, характерните екологични условия и общата физиономия, на терена се прави предварително определяне на типа природно местообитание и неговото картиране.

  11. За уточняване/определяне на типа на съобщeствата/местообитанията, направените фитоценотични описания се подлагат на следната обработка:

    • Съставят се таблици, включващи фитоценотичните описания, като в редове се записват растителните видове, а в колони номерата/наименованията на описанията. Срещу имената на видовете се отбелязва тяхното обилие в съответното описание.

    • Таблицата се обработва с цел да се групират описания с висока степен на флористично сходство и общи диференциални видове (видове срещащи се приоритетно в дадена група описания). Препоръчително е за тази процедура да се прилагат класификационни и ординационни техники, осъществявани чрез специализиран софтуер (SYNTAXA, JUICE, DECORANA, MULVA, BIODIV, CANOCO, TWINSPAN и др.).

    • Обособените групи от описания (съобщества) се характеризират екологично чрез събраната литературна и теренна информация и на базата на индикаторната функция на групи видове (нар. още екологични групи). Чрез обособените диференциални (диагностични, индикаторни) видове и екологичните особености, описаните съобщества се сравняват с известни синтаксони от различен ранг (главно клас, разред и съюз) и се отнасят към някой от тях. След това въз основа на релацията синтаксон-хабитат се установява и съответния хабитат (Rodwell et al. 2002).

    • Друг възможен начин за идентифициране на природното местообитание е чрез сравнение на направената екологична и флористична характеристика (характерни, диагностични видове) със съответните характеристики на местообитанията в Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова и др. 2005) и/или Interpretation Manual of European Habitats - EUR27. За всички природни местообитания извън Приложение 1 на ЗБР, но определени като важни за съответния обект се използва EUNIS Classification


3.1.2. Картиране на растителни видове и природни местообитания

Картирането на природните местообитания (екосистеми) е пряко свързано с тяхното определяне на дадена територия. Ето защо, при теренните проучвания се правят наблюдения и се събират данни, необходими както за идентифициране на местообитанията, така и за техните пространствени граници и площ на разпространение. При определяне типа и границите на природните местообитания има два основни подхода.

Първият подход се прилага за установяване на местообитания с ясна физиономична, екологична и ландшафтна диференциация. Тук се отнасят голяма част от скалните местообитания и пещери, някои преовлажнени тресавища, калища и мочурища и някои крайбрежни и халофитни местообитания. Определянето и картирането им се основават на установяване наличието им и очертаване на границите им.

Вторият подход се прилага при всички останали типове местообитания, които могат да се идентифицират главно чрез растителните съобщества, като техни основни компоненти. Прието е, използвайки индикаторните свойства на расителността, границите на хабитатите (екосистемите) да се определят чрез границите на фитоценоза/фитоценозите, които са типични за дадено местообитание. Много често, в резултат на съществуващия растителен континуум, растителните съобщества нямат ясни пространствени, времеви и синтаксономични граници. Освен това в рамките на даден хабитат могат да бъдат представени различни комбинации от фрагменти на повече растителни съобщества. Във тези случаи определянето на границите (картирането) има в различна степен условен характер.

В повечето случаи споменатите подходи се прилагат комбинирано с преобладаваща тежест в зависимост от конкретния случай.

Голямо значение за оптималното планиране на теренните проучвания и за картирането на видовете и природните местообитания има използвания картен материал. За теренните проучвания в териториите от ГФ успешно могат да се използват т.н. горски карти в мащаб 1:10000 и в мащаб 1:25000. С тяхна помощ могат да се подберат ботаническите маршрути, профилните линии или трансектите за флористичните проучвания, а така също и местата за описание на растителността. Границите на местообитанията много често съвпадат с ясно изразени релефни форми. Отделянето на териториите в горския фонд (на отдели, а понякога и на подотдели) също става чрез естествени ориентири – била, дерета, реки, оврази и т.н. Вероятно в част от случаите, границите на местообитанията ще съвпадат с границите на отделите или подотделите. Там където няма такова съвпадение, границите на природните местообитания се нанасят ръчно върху картната основа. Когато границите са неясни се нанасят теоретично в зоната на преход, с пунктир. При наличието на континуум се препоръчва да се използват границите на почвените типове или различни особености на релефа.

За сравнително малки по площ зони, се препоръчва инвентаризацията и картирането да стане след обстойно обхождане и проучване на цялата територия. При сравнително големи по площ зони и при наличие на допълнителна информация (таксационни описания, ГИС) е препоръчително да се проучат всички ключови (типични) участъци, а картирането на местообитанията в останалите територии да се осъществи чрез интерполация и екстраполация, след анализ на наличната информация.

Понякога, в дадени участъци на сравнително малка площ се срещат фрагменти от различни съобщества/хабитати. В тези случаи като картируеми единици могат да се използват различни комбинации или комплекси (например комплекс 6110Х6210).

В случай, че площта на природните местообитания (или комплексите) е малка за реалното и очертаване в даден мащаб, те могат да се представят като точки.

За точно картиране (особено на високоприоритетни местообитания) е препоръчително, границите им да се снемат на терена чрез GPS.

Идентифицираните граници на природните местообитания (полигони или точки) и находищата на растителните видове (полигони или точки) се поставят в Географска информационна система.



    1. Определяне животинските видове (без птици) за обекта

Инвентаризация на животинските видове на територията на обекта на планиране включва всички видове Приложение ІІ на Директивата за местообитанията и всички други важни видове с природозащитна стойност по преценка на екипа.


3.2.1. Препоръчителни методики за инвентаризация на животинските видове по групи.


  1   2   3   4

Свързани:

Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconИзготвяне на Примерен план за управление за защитена зона „Ломовете
Тестване на „Ръководство за планиране на дейности в земи от горския фонд в защитени зони от Натура 2000”
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconЗащитени зони от мрежата Натура 2000
Европейската екологична мрежа Натура 2000“ представлява мрежа от защитени зони, определени за опазване на природни местообитания...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconПроект проект "Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България"
...
Ръководство за планиране на дейности в зггф в Натура 2000 защитени зони iconНа социологическото изследване
Нагласи на местните общности по отношение ползите и ограниченията от включване в мрежата от защитени зони Натура 2000”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом