Първа общи разпоредби




ИмеПърва общи разпоредби
страница3/8
Дата на преобразуване22.12.2012
Размер0.88 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://arsofia.com/uploads/2012/03/Naredba-domashni-liubimci-prodajba633669400492656250-1.doc
1   2   3   4   5   6   7   8
Раздел Х

Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на сухоземни и водни костенурки


Чл. 47. (1) Ако на сухоземни или водни костенурки от видове, които в дивата природа живеят в райони с умерен климат, се дава възможност да спят зимен сън, това трябва да се извършва на равномерни годишни интервали, и по начин, който съответства на естествените условия на живот.

(2) По време на зимния сън, изискванията посочени в чл.49, ал.1, чл.50 и 51, чл.53, ал.2-5, чл.54, ал. 1-3 и чл.55 и 56 не се прилагат.

(3) Преди да заспят зимен сън, животните трябва да бъдат подготвени чрез период от последователно понижаваща се температура на заобикалящата среда и намаляване на светлината и храната.

Чл. 48. Не се разрешава връзването на сухоземни и водни костенурки.

Чл. 49. (1) Сухоземните, полу-водните и водни костенурки трябва да разполагат най-малко с пространството, посочено в Анекс 7.

(2) Дъното на терариума трябва да бъде покрито с дънен материал със съдържание на влага, подходящ за нуждите за съответния вид .

(3) Костенурки от видове, които имат изявена склонност към ровене, трябва да разполагат с ронлив материал от торф, натрошени дървесни кори, пръст, пясък или подобни материали, в който да могат да ровят и да се заравят, като слоят е дълбок толкова, че да покрива черупката на сухоземната или водната костенурка.

(4) При отглеждане заедно на няколко екземпляра, всички те трябва да имат възможност да се заравят по едно и също време.

(5) Съдържанието на влага в дънния материал трябва да бъде подходящо за нуждите на видовете сухоземни или водни костенурки.

Чл. 50. Сухоземните костенурки трябва да разполагат с вода, в която да могат да газят.

Чл. 51. (1) Водните костенурки трябва да разполагат с достатъчно количество вода, за плуване, гмуркане и криене в нея и удобна възможност да излизат от водата на суха площ, изградена от камъни или платформи. Преходът между водата и сухата площ трябва да бъде плавен, направен по такъв начин, че костенурките лесно да могат да влизат и излизат от водата.

(2) Суха площ трябва да бъде на по-високо ниво от повърхността на водата и трябва да осигурява на водните костенурки възможността да изсъхнат.

(3) Площта на сухата площ трябва да такава, че всички костенурки обитаващи терариума да могат да я ползват едновременно.

(4) За видове, които в дивата природа се заравят в дъно трябва да се осигури водна площ с меко дъно от ситен пясък или друг подходящ материал, със слой, дълбок поне колкото е височината на черупката на костенурка.


Чл. 52. (1) В терариумите преходът между сухата и водната площ трябва да е плавен , и да не се създават предпоставки за удавяне на животните.

(2) Електрическото оборудване трябва да е обезопасено. Не трябва да има пряк контакт на животните със силно нагряващи се повърхности.

(3) За избягване на засилената конкуренция между животните следва да се избягва съвместното отглеждане на различни по размер животни, различни видове костенурки, или привидно сходни видове.

Чл. 53. (1) Костенурките трябва да бъдат отглеждани при микроклимат, подобен на естествените атмосферни условия за видовете.

(2) В терариум, в който се отглеждат костенурки трябва да има зони с различни температури, които постепенно преминават една в друга, така че животните да могат да избират да прекарват време в различни зони, за да поддържат оптималната си телесна температура.

(3) Алинея 2 не се прилага за сухоземни и водни костенурки, отглеждани при постоянна температура, която е еднаква с тяхната оптимална телесна температура.

(4) Температура на водата при водните костенурки да съответства на естествените условия за видовете, а температура в аквариума трябва да е между 24°C и 28°C.

(5) Да се осигури филтриране на водата в аквариума, за да се предотврати натрупване на отпадъци и в зависимост от водното количество и броя на костенурките е необходимо и ръчно поддържане на хигиената – редовна смяна на водата и почистване на стените на терариума.

Чл. 54. (1) На костенурките се осигурява източник на топлина, който излъчва по начин, подходящ за начина на живот на съответните видове.

(2) Когато няколко костенурки се отглеждат заедно, всички трябва да имат възможност да използват отоплените места по едно и също време.

(3) В терариум, обитаван от активни през деня костенурки, които в дивата природа използват пряка слънчева светлина, за да поемат топлина, най-отоплените места трябва да са изложени на силна светлина.

(4) Температурата в отопленото място не бива да превишава +50°C. Лампи, отоплителни елементи и други източници на топлина с температура на повърхността над +50°C трябва да бъдат снабдени с предпазни решетки или да бъдат поставени така, че костенурките да не могат да влязат в пряк контакт с тях.

(5) Атмосферната влажност трябва да бъде подходяща специално за нуждите на съответния вид животни.

.

Чл. 55. (1) Костенурки да бъдат хранени с храна, подходяща за вида в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.

(2) Водните костенурки са месоядни и трябва да бъдат хранени с подходяща храна, като към храната се добавят витамини, минерали и калций, за да се предотврати омекване на черупката.


Раздел ХІ

Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на Зелена игуана

(Iguana iguana)


Чл. 56. Терариумите за игуани трябва да имат:

1. Достатъчна височина, необходима за осигуряване място за катерене на този дървесен вид.

2. Парчета дърво или клони, които да дават възможност за катерене.

3. Настилката трябва да е от торф, специално предназначен за отглеждане на влечуги или изкуствена трева. Не се допуска използването на котешка тоалетна и строителен пясък.

4. Формирани зони с различни температури

5. Осигурени отопление и осветление - източници на светлина с пълен спектър.

Чл. 57. (1) На достигналите зрелост екземпляри храната, трябва да включва нарязани пресни зеленчуци (представляващи до 80-90% от диетата) и малки количества плодове, предоставяни поне веднъж дневно.

(2) Младите индивиди на всеки 10-14 дена трябва да бъдат хранени два пъти дневно с добавка на живи насекоми.


Чл. 58. (1) Игуаните се отглеждат самостоятелно.

(2) Като изключение от ал.1 се допуска отглеждането на един мъжки и два женски индивида, при услови, че мъжкият се отделя по време на размножителния период.

(3) Всяко въвеждане на нов индивид в терариума се извършва постепенно с период на адаптация.

(4) Младите игуани с еднакъв размер могат да формират социални групи и да се отглеждат заедно като при достигането на полова зрялост се разделят.


Раздел ХІІ

Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на земноводни


Чл. 59. (1) Ако на земноводни от видове, които в дивата природа живеят в райони с умерен климат, се дава възможност да спят зимен сън, това трябва да се извършва на равномерни годишни интервали, и по начин, който съответства на естествените условия на живот.

(2) По време на зимния сън, изискванията, посочени в чл. 61, чл.62, ал.2, чл.63, т.1,2 и 6 не се прилагат.

(3) Преди да заспят зимен сън, животните трябва да бъдат подготвени чрез период от последователно понижаваща се температура на заобикалящата среда и намаляване на светлината и храната.

Чл. 60. (1) В терариума или аквариума за земноводни, вентилаторите и всички други отвори, трябва да бъдат обезопасени с предпазни решетки.

(2) Вратите, капаците, плъзгащите се стъклени плоскости на терариума или аквариума трябва да прилепват добре, така че животните да не могат да избягат.

(3) Вътрешността на терариума или аквариума и всички вътрешни приспособления не трябва да имат остри ръбове, които могат да наранят животните.

Чл. 61. Водните, полу-водните, живеещите на земята и живеещите на дърветата земноводни трябва да разполагат най-малко с пространството, посочено в Приложение № 2.

Чл. 62. (1) Земноводните, които са предимно водни обитатели се отглеждат в аквариум с вода с места за криене на дъното.

(2) На земноводните се осигурява басейн с вода и суха площ. Сухата площ се застила с подходяща постеля от пръст, торф, влажен мъх или други материали, в която да могат да ровят.

(3) Съдържанието на влага в постелята трябва да бъде подходящо за нуждите на съответния вид

Чл. 63. В терариума на земноводните, които живеят предимно на сушата и на дървестните жаби се осигуряват:

1. Клони и листна растителност, по които да се катерят;

2. Съд с вода за къпане в достатъчно количество, за да могат всички животни да стоят на дъното по едно и също време като главите им се показват над повърхността на водата;

3. Места за криене, а за животните със защитна окраска, предмети с подобна шарка. Когато животните се отглеждат в група, всички те трябва да имат възможност да използват местата за криене по едно и също време;

4. Микроклимат, подобен на естествените атмосферни условия за съответния вид;

5. Храна, подходяща за вида в такова количество и на такива интервали, че животните да поддържат нормално телесно тегло.


Раздел ХІІІ

Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на риби


Чл. 64. Различни видове риби или няколко индивида от един вид се отглеждат в един аквариум, когато поведението и хранителните им навици позволяват.

Чл. 65. (1) Аквариумът, в който се отглеждат риби отговаря на следните изисквания:

1. да има плътно прилепнал стъклен или мрежест капак, или стени, които се издигат на необходимата височина над повърхността на водата, така че да се предотврати изскачането на рибите от водата;

2. поне едната страна да е непрозрачна и закрита от погледи, освен ако вътрешните приспособления в аквариума осигуряват на рибите възможност да се крият;

3. количеството, дълбочината на водата и площта на нейната повърхност са подходящи за големината, броя и начина на живот на рибите.;

4. да има места за криене и дъно, пресъздаващи в най-голяма степен естествената околна среда на всеки от видовете риба;

(2) Точка 4 на ал.1 не се отнася за случаи, в които рибите се отглеждат за кратки периоди по време на карантина, опити за разплодна дейност и отглеждане на малките рибки.

Чл. 66. (1) Водата за отглеждане на риби :

1. има състав, киселинност, съдържание на соли и субстанции, които не причиняват вреда на рибите.

(2) Рязки промени в състава на водата трябва да се избягват, освен ако рибите не са от видове, специално адаптирани към такива промени.

(3) Водата да се пречиства или се сменя изцяло или частично, преди съдържанието на отпадни продукти и остатъци от храна да достигне нива, които са вредни за рибите.

(4) Температурата на водата трябва да бъде подходяща за нуждите на съответните видовете риби.

(5) Рибите трябва да бъдат хранени с храна, подходяща за вида в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.


Раздел ХІV

Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на кучета и котки


Чл. 67. (1) Клетките, в които са настанени животните (поединично или на групи) за предлагане за продажба трябва да имат достатъчно площ, така че всяко животно да може да стои напълно изправено, да се храни, пие и спи, да се протяга и да ляга с напълно протегнати лапи, да се обръща без затруднения и всички животни да могат да легнат едновременно.

(2) Минималната височина на клетката е два пъти височината на животното до холката.

(3) Клетките се измиват и дезинфекцират ежедневно с дезинфектант с широк спектър.

Чл. 68. (1) Боксовете или помещенията за свободно настаняване на животните са най-малко с размерите посочени в Приложение № 2.

(2) Подовата повърхност трябва да е покрита с подходяща лесно сменяема и абсорбираща постеля, която осигурява комфорт на животните.

(3) Осигурява се в клетките прясна вода непрекъснато на разположение на животните приспособления за игра, а за котките – съд с котешка тоалетна и приспособления за катерене.

Чл. 69. На котките и кучетата съобразно с тяхната порода и възраст се дава достатъчно количество пълноценна храна, през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди:

1. До 4 седмична възраст - 4 пъти на ден;

2. от 4 седмична възраст до 4-тия месец – 3 пъти на ден;

3. от 4-тия месец до 7 месечна възраст – 2 пъти на ден.

Чл. 70. Котките и кучетата се продават ваксинирани, съобразно схемите за ваксинация, посочени в лицензираните за употреба ваксини.

Чл. 71. Собствениците и гледачите в зоомагазина са длъжни да осигурят незабавно ветеринарномедицинска помощ на кучетата и котките, които показват отклонения от нормалното поведение и тревожни признаци за нарушено здраве и при всички случаи при наличие на следните признаци:

  1. изтечения от носа;

  2. възпалени очи и изтечения от очите;

  3. кихане и кашляне;

  4. повръщане,

  5. обилна диария, особено когато има примеси от кръв

  6. куцота

  7. неспособност да се изправя, да ходи, да уринира и дефекира;

  8. загуба на апетит;

  9. загуба на тегло;

  10. явна болка;

  11. залитане и/или припадъци;

  12. опадане на козина;

  13. депресия или летаргия;

  14. тръскане на главата и чесане на ушите;

  15. прекомерно чесане;

  16. отклонения от нормалното дишане;

  17. ненормално движение на главата и очите,

  18. повишена жажда и прием на вода.


Чл. 72. (1) Всяко куче и котка се маркира от ветеринарен лекар и им издава паспорт.

(2) Маркировката на животните се извършва чрез поставяне на микрочип, преди да бъдат отбити и задължително преди да напуснат обекта на произход.

(3) Когато животните по ал. 1 се прехвърлят от един обект в друг преди отбиването им и не могат да бъдат маркирани предварително, те задължително се съпровождат от документация за произхода на животното и подробни данни за родителите.

Чл. 73. Развъдниците за кучета и котки изпълняват в допълнение и изискванията за отглеждане на животните по Глава трета по отношение на:

1. гъстотата на настаняване на животните;

2. минималната площ за настаняване на животните;

3. осигурена площ за интензивно движение на животните и ежедневни разходки.


ГЛАВА ТРЕТА

ПАНСИОНИ (ХОТЕЛИ) ЗА ЖИВОТНИ


Чл. 74. (1) Всеки пансион за животни трябва да има:

1. помещения и клетки за настаняване на животни;

2. приемно помещение за клиенти;

3. сервизни помещения за персонала;

4. помещение за изолиране на болни животни;

5. помещение за съхранение и приготване на храната;

6. помещение за почистване и дезинфекция на инвентара.

7. рецепция, архив, и сервизни помещения за персонала

8.съоръжения за настаняване на животни проектирани, изградени и потдържани по начин, който предотвратява бягство на животните и осигурява добро здраве на животните.

9.външни клетки със защита от неблагоприятните климатични фактори, от вредители и от нападения на други животни

10.ефективна пожарогасителна система.

Чл. 75. (1) В пансионите за животни се настаняват само идентифицирани животни, които имат необходимите документи и регистрация, изисквани от законодателството.

(2) Грижите за животните по време на престоя им се съобразяват с основните изисквания на собственика на животното и се вземат предвид специфичните нужди на животните, на които е направена хирургическа интервенция ил които изискват приемането на специални лекарства, хранене със специални храни, къпане и почистване.

(3) Кученца на възраст между 10 – 16 седмична възраст могат да бъдат настанени за през деня, ако са получили първата си ваксина поне осем дни преди настаняването и собствениците им подписват декларация, че са уведомени за риска от заразяване на кученцата с някоя болест.

(4) Кучета на възраст над 16 седмици трябва да бъдат ваксинирани съгласно изискванията за ваксинация посочени в чл.82.

(5) Кученца на възраст между 10-20 седмици, които са настанени за през деня заедно с други кучета трябва да бъдат наблюдавани през цялото време от персонала.

Чл. 76. Собственикът или управителят на пансион за животни е длъжен да осигури:

1. безопасността на всяко животно, настанено в пансиона;

2. надзор и грижи за животните от квалифициран персонал;

3. воденето на документация по чл.100;

4. всекидневно хранене, поене на всички животни;

5. преглед на животните преди настаняването им;

6. високо ниво на хигиена в обекта;

7. бърза и подходяща помощ от ветеринарен лекар на животните, когато е необходимо;

8. осигури връзка със собствениците на животно, когато забележат че животното е болно или наранено;

9. план за действие при извънредни ситуации;

10. договор за ветеринарномедицинско обслужване на животните с регистрирано ветеринарно лечебно заведение.

11. спазване на изискванията на чл.9, т.13.

Чл. 77. При настаняване на животно в пансиона собственикът му дава писмено съгласие за съвместно настаняване на животното му с други животни.

Чл. 78. Гледачите, които полагат грижи за настанените животни са длъжни:

1. да хранят, да осигуряват вода и да надзирават всички животни;

2. всекидневно да почистват помещенията, да сменят постелята, редовно да почистват приспособлениата за почистване на екскрементите и на съдовете за храна и вода;

3. да осигуряват всекидневни разходки на животните;

4. да съобщават на собственика или управителя при появата на някои от симптомите по чл.71.

Чл. 79. (1) На всички животни трябва да бъде осигурено постоянно наличие на чиста вода.

(2) Купичките за храна и вода трябва да са устойчиви и да са направени така, че да могат лесно да се почистват и да не нараняват животните.

Чл. 80. (1) Всички кучета и котки трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден, съобразно със състоянието, възрастта и размера на животното.

(2)Кученца и котенца на възраст между четири и шест месечна възраст трябва да се хранят поне два пъти на ден с балансирана храна. По изключение, когато кученца и котенца под четири месечна възраст са оставени да пренощуват те трябва да бъдат хранени поне три пъти на ден .

(3) Когато ветеринарният лекар, възрастта или здравословното състояние го изисква, животните се хранят съобразно лекарските предписания.

Чл. 81. (1) За да могат да бъдат настанени в пансион:

1. кучетата трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу бяс, гана, хепатит, параинфлуенца и парвовироза;

2. котките трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу вирусен ентерит и инфекциозен ринотрахеит;

3. кучетата и котките трябва да са обезпаразитени;

4. животните трябва да бъдат здрави;

(2) Направените ваксинации по ал.1 трябва да са отразени в паспорта на животното и да са извършени в рамките на предшестващите 12 месеца и да е видно, че следващата дата за ваксинация не е пропусната.

(3) Животни, които не са обезпаразитени преди настаняването трябва да бъдат обезпаразитени за сметка на собственика, като той бъде своевременно информиран.

Чл. 82. (1) Животни, които са болни или има съмнение за някое инфекциозно заболяване не могат да се допускат в обекта.

(2) Ако по време на престоя на животното в пансиона възникне съмнение, че е заразено или болно, трябва да се потърси възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ и собственика да бъде информиран.

(3) Съмнителното за заболяване животно или клинично доказани болни животни се изолират от останалите в отделно помещение.

(4) Всички животни, които са били в контакт със заразеното животно се поставят под наблюдение.

(5) Местата за изолиране на съмнителните или заразени животни трябва да са отделени , а външните изолатори трябва да се намират поне на десет метра от някое от другите помещения в обекта.

Чл. 83. (1) Помещенията за настаняване на животните трябва да се почистват и да се дезинфекцират редовно.

(2) Всички помещения/ изолатори и дворове трябва да се почистват поне веднъж на ден .

(3) Всички използвани постелки, приспособления и неизядена храна трябва да бъдат премахнати преди почистването и измиването.

(4) Използваните постелки и неизядена храна трябва да бъдат поставени в запечатени контеинери и по-късно да бъдат изхвърлени.

(5) След почистването местата за спане трябва да се подсушат.

Чл. 84. (1) Дезинфикцирането на помещенията за настаняване и на клетките трябва да се извършва всеки път, когато те се освобождават или на всеки седми ден, като тогава дезинфекцията се извършва с медицински дезинфектанти.

(2) След дезинфекцирането съдовете трябва да се измият с оглед избягването на отравяне. При извършване на дезинфекцията трябва да се спазват инструкциите на производителя.

(3) Всички съдове, използвани за хранене и поене на животните трябва да се почистват всекидневно.

Чл. 85. (1) В пансионите редовно се извършва контрол на вредителите – бълхи, кърлежи, мухи, комари и гризачи.

(2) Използваните за контрола на вредителите препарати трябва да са предписани от ветеринарният лекар и да се спазват инструкциите на производителя.

Чл. 86. Забранява се употребата на дезинфектанти, съдържащи фенол в помещенията или за приборите за котки.

Чл. 87. (1) Кучешките и котешките колибки трябва да се заключват.

(2) Всички индивидуални колибки трябва да са снабдени с ключалки, които животните да не могат да отварят.

(3) Всички използвани методи за сигурност трябва да позволяват свободно влизане и излизане на животните и на персонала от сградите, в случаи на опасност.

Чл. 88. (1) Около всички обекти за настаняване трябва да има допълнителна ограда, предпазваща от бягство на животните, която трябва да:

1. е висока поне 1.8 метра;

2. е направена по начин, който не позволява на кучетата да копаят под нея;

3. да е изградена по начин непозволяващ катерене;

(2) Външните стени на обекта могат да служат като външна ограда, при условие, че не позволяват бягството на животните.

Чл. 89. (1) На настанените в обекта кучета се осигурява всекидневна разходка, която може да бъде под формата на:

1. Осигуряване на достъп на кучетата до зоната за разходка и упражнения поне два пъти дневно и/или

2. Осигуряване на минимум 10 минутна разходка на кучетата поне два пъти дневно.

(2) За кучета, които са настанени в ограждения с големина над двайсет метра не се изискват допълнителни разходки и упражнения, освен в случаите, когато престоят им е за повече от четири седмици.

(3) По време на разходките/упражненията, трябва да се вземат мерки за да се предотврати възможнодтта за бягство на животните, както и нападения или наранявания от други животни.

(4) За по-активните или по-старите кучета може да се изисква повече или по-малко от общите упражнения.

(5) През деня кучетата могат да бъдат разхождани съобразно изискванията и след писмено разрешение от собственика.

(6) Кучетата не трябва да се разхождат извън рамките на сградите/обекта заради тяхната безопасност, освен ако:

1. са на каишка през цялото време;

2. са под надзора на пълнолетно лице;

3. не повече от две кучета могат да бъдат разхождани от един човек;

4. има писмено разрешение от собственика.

(7) Котките не трябва да бъдат разхождани с други котки, освен с такива, с които се разбират и след съгласието на собственика.

Чл. 90. (1) Помещенията за настаняване на кучета и котки трябва да бъдат проектирани, конструирани, обслужвани и поддържани по начин, който гарантира добро здравословно състояние и добри условия за живот на животните и предотвратява бягството им.

(2) Настаняването трябва да осигури защита от атмосферните условия (вятър, дъжд, слънце и други неблагоприятни климатични условия), вредители и безпокойство от други животни.

(3) Материалите за изграждане на помещенията трябва да се поддържат и почистват лесно, да осигуряват стабилност и да не са токсични.

(4) Подовете на местата за настаняване на животните в помещенията за кучета и котки трябва да бъдат направени от непромокаем материал за подпомагане на почистването и дренирането.

(5) Вътрешните повърхности на помещенията за кучета и котки, трябва да бъдат направени от непромокаеми, солидни, подлежащи на миене материали, със заоблени ръбове при прехода между стените и пода, за да се улесни почистването и дезинфекцията.

(6) Подовете на помещенията за кучета и котки трябва да са наклонени, за да се позволява на отпадъците и водата да се оттичат. Трябва да се осигури отводнителен канал, за оттичане на водата след почистване.

Чл. 91. (1) Кошарите трябва да са:

1. отделени или от плътни прегради или от заварена, или плетена мрежа;

2. напълно затворени с плътен покрив.

(2) Всички външни помещения за настаняване на кучета, трябва да бъдат осигурени с пространство за спане, защитено от атмосферните условия, което да включва повдигнати легла.

Чл. 92. Когато кучешките кошари са разположени в закрито помещение, трябва да се поддържа подходяща температура, влажност и вентилация.

Чл. 93. (1) В затворените постройки, където изкуствената вентилация е единствената възможност за достъп на въздух, се осигурява:

1. въздухообмен със скорост от 8-12 пъти на час;

2. уредите за вентилация не трябва да създават течение и трябва да разпространяват свеж въздух към всички помещения за настаняване;

3. температура в рамките на 15 – 270С.

Чл. 94. (1) Помещенията и оборудването за котки трябва да бъдат отделени от помещенията и оборудването за кучета с плътни стени.

(2) Котките се нуждаят от колкото се може повече свеж въздух, така че изграждането на ограждения от телена мрежа трябва да бъде важен фактор при помещенията за настаняване на котки.

Чл. 95. (1) Всички възрастни кучета трябва да бъдат настанени по едно в кошара, освен ако собственика/ците не са дали писмено разрешение кучетата да бъдат настанявани заедно.

(2) До три кучета от едно семейство могат да бъдат настанени заедно, когато собственикът е подписал писмено, че кучетата са съвместими и нормално се отглеждат заедно вкъщи.

Чл. 96. (1) Размерите на кошарите за кучета трябва да отговарят на размерите посочени в Таблица 1 на Приложение № 3.

(2) Една трета от площта на всяка кошара трябва да бъде водоустойчива.

(3) Всяка кошара трябва да разполага с повдигнато от пода отделение или съоръжение за спане за всяко настанено куче, както и да бъде оборудвана с индивизуални купи за храна.

(4) Кучетата със склонност към агресия се настаняват отделно от другите животни, разхождат се отделно и не се допускат в общите заграждения за разходка и упражнения.

Чл. 97. (1) Котките могат да бъдат настанени в клетки или комплекси с няколко отделения, които включват:

1. отделение за спане,

2. укритие, което може да бъде отделението за спане, ако е снабдено с непрозрачни стени и да позволява на всяка котка да се отделя от другите котки, отглеждани в същия комплекс и онези в съседните клетки/комплекси) и

3. пространство за разходка.

(2) Котките трябва да бъдат настанявани поотделно, с изключение на комплекси с няколко отделения, където съвместими котки от едно семейство могат да бъдат настанени заедно.

(3) Собственикът трябва да даде писмено разрешение котките да бъдат настанени заедно.

Чл. 98. (1) Клетките за краткосрочно настаняване на котки до 7 дни трябва да имат площ на пода поне 1 м2 и минимална височина от 1м.

(2) На котките, които ще останат повече от 7 дни, трябва да бъде осигурено настаняване, което отговаря на следните критерии:

1. клетки с минимална площ на пода от 1.5 м2 и минимална височина 1м; или

2. комплекси с няколко отделения, които имат минимална площ на пода от 0.8м2, минимална ширина от 900 мм и минимална височина от 1.8 м.

(3) Комплексът по ал.2, т.2 трябва да се състои от поне две нива, включително повдигнато отделение за спане. По-високото/ите ниво/а трябва да бъде свързано с пода чрез рампа, стълб или стъпала.

(4) Размерите по ал.2, т.2 са само за една котка и допълнително подово пространство от един квадратен метър се осигурява за всяка допълнителна котка.

(5) Всяка котка трябва да има индивидуално пространство за спане, купа за храна и съд за котешка тоалетна.

Чл. 99. Пространствата за движение на открито трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са добре поддържани, да не са кални, оголени и прашни;

2. оградите трябва да предотвратяват преминаване и бягство на кучета от едно заграждение в друго и да се поддържат в такова състояние, че да предпазват от нараняване.

3. осигурена е площ на куче съгласно Таблица 2 на Приложение № 3.

4. осигурени са подходящи зони за почивка съгласно Таблица 2 на Приложение № 3.

5. служител от персонала трябва да бъде на такова разстояние от животните, че да ги вижда и чува във всяко заграждение по всяко време.

6. оградите на пространствата за движение на открито трябва да бъдат:

а) високи най-малко 1,8м;

б) да бъдат изградени от тухли, бетон, дърво, желязо или подобни твърди материали или верижна мрежа, произведена от тел с дебелина 3.15 мм, така че да образува еднакви отвори от по 50 мм или заварена мрежа с дебелина на телта 4 мм и с максимална големина на отворите 50 мм.

в) поддържани по начин, който да предотврати възможността кучетата да се измъкват;

г) снабдени със самозатварящи се и самозаключващи се порти или врати;

д) проектирани така, че да се предотврати възможността деца да прескочат в заграденото пространство.

7. да бъде осигурено помещение на закрито, предназначено за настаняване на животните в студено време, което е достатъчно за броя на кучетата, настанени в обекта.

Чл. 100. (1) Собственикът или управителят на пансион водят дневник, в който се вписва следната информация за всяко животно, прието за настаняване:

1. име на животното

2. телефон и адрес за контакт със собственика или с лицето, което го представлява

3. описание на животното, включващо:

а) пол

б) порода

в) цвят

г) възраст

д) данни за състоянието му при пристигане

е) отличителни особености

ж) данни за постоянната идентификация на животното, където е приложимо или номера на микрочипа

4. дата на приемане

5. предполагаема дата на напускане

6. предполагаем час за настаняване/напускане

7. данни за медицински и диетични нужди, изисквания по отношение на къпането и на грижите за козината

8. всякакви нашийници, каишки или принадлежности, внесени с животното

9. ваксинационен статус

10. лечение за дирофилариоза (кучета)

11. име и телефон за контакт с ветеринарният лекар на кучето

12. всякакви промени в поведението на кучето по време на престоя в обекта.

(2) Дневникът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи при проверка.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРИЮТИ ЗА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ


1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Първа общи разпоредби iconПърва общи разпоредби
Първомай, в съответствие със Закона за общинската собственост и другите разпоредби на действащото законодателство
Първа общи разпоредби iconПърва общи разпоредби
Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни...
Първа общи разпоредби iconПърва общи разпоредби
Чл. 1 /1/ Настоящата наредба определя реда и условията за управлението и разпореждането с жилища от общинския жилищен фонд на Община...
Първа общи разпоредби icon1. контекст на предложението на 6 октомври 2011 г. Комисията представи своето предложение за регламент за определяне на общи разпоредби за ефрр, есф
На 6 октомври 2011 г. Комисията представи своето предложение за регламент за определяне на общи разпоредби за ефрр, есф, Кохезионния...
Първа общи разпоредби iconПърва общи разпоредби
Рие/, слънцезащитени устройства /чадъри, сенници/ към магазини и други върху терени частна общинска или държавна собственост и собственост...
Първа общи разпоредби iconОбщинскисъвет – минералнибани наредба за общинските жилища глава първа общи разпоредби чл. 1
Чл с тази наредба се определят условията и реда и реда за разпореждане на жилища- общинска собственост
Първа общи разпоредби iconНсфомсп общи Разпоредби Национални Стандарти за Финансови Отчети за Малки и Средни Предприятия Общи Разпоредби
Национални Стандарти за Финансови Отчети за Малки и Средни Предприятия Общи Разпоредби
Първа общи разпоредби icon2012 общи положения раздел I. Общи разпоредби чл. 1
Чл с този правилник се урежда дейността на ег ”Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик, ул. „Пирдоп“ 1
Първа общи разпоредби iconПърва общи разпоредби
Закона за общинската собственост относно настаняване под наем и продажба на общински жилища, предоставяне на концесии върху обекти...
Първа общи разпоредби iconЗа превоз на пътници с автомобилен транспорт в община исперих глава първа общи разпоредби
Чл. 1 /1/ Тази Наредба урежда реда и условията за извършване на превоз на пътници с автомобилен транспорт в Община Исперих
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом