Литература




ИмеЛитература
страница1/5
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.54 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://bglog.net/ClientFiles/6e08be7c-de8b-4d03-b153-c24fc6c1f15c/Матура- БЕЛ.doc
  1   2   3   4   5
МИЛЕНА ВАСЕВА. ВЕСЕЛА МИХАЙЛОВА


БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

И

ЛИТЕРАТУРА


ПРАВИЛА И ТЕСТОВЕ


ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА

(ЧАСТ ТРЕТА)


ИЗДАТЕЛСТВО „д-р ИВАН БОГОРОВ“

2008

СЪДЪРЖАНИЕ


Глава първа

ТЕКСТЪТ.......................................................................................................................................... 3

ЕЛЕМЕНТИ НА РЕЧЕВАТА СИТУАЦИЯ ................................................................................. 3

ТЕКСТООБРАЗУВАЩИ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА ...................................................................... 3

ЦЯЛОСТНОСТ И ЧЛЕНИМОСТ НА ТЕКСТА .......................................................................... 3

ФУНКЦИИ НА ТЕКСТА ............................................................................................................... 4

ТЕКСТОВЕТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КОМУНИКАТИВНИ СФЕРИ .............................................. 4

Глава втора

ЛЕКСИКАЛНА НОРМА ................................................................................................................ 7

ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА. ОСНОВНО И ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ ...................................... 7

МНОГОЗНАЧНИ ДУМИ ............................................................................................................... 7

СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЗВУКОВ СЪСТАВ И ЛЕКСИКАЛНО ЗНАЧЕНИЕ ПРИ НЯКОИ ДУМИ ........................................................................................................................................... ................ 7

ДУМИ, ОЗНАЧАВАЩИ РОДОВО-ВИДОВИ ПОНЯТИЯ ......................................................... 7

СВОБОДНИ И ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ ....................................................... 8

Глава трета

ГРАМАТИЧНА НОРМА ............................................................................................................... 11

1. ЧЛЕНУВАНЕ .............................................................................................................................. 11

УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯТА КОЙ, КОГО; НИКОЙ НИКОГО; НЯКОЙ, НЯКОГО .13

УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯТА СВОЙ, НЕГОВ ............................................................... 14

УПОТРЕБА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЛЕД ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА..................................... 15

ФОРМИ ЗА УЧТИВОСТ ................................................................................................................. 16

Глава четвърта

ПРАВОПИСНА НОРМА ................................................................................................................. 16

І. ЗАМЯНА НА БУКВИ ................................................................................................................... 17

1. ЗАМЯНА НА ГЛАСНИ ................................................................................................................ 17

2. ЗАМЯНА СЪГЛАСНИ ................................................................................................................. 19

3. ЗАМЯНА НА И С Й И ОБРАТНОТО .......................................................................................... 20

4. ЗАМЯНА НА А С Я В ДУМИ С ЧУЖД ПРОИЗХОД ................................................................ 21

5. ЗАМЯНА НА СЪЧЕТАНИЯТА ЙО,ЬО,ИО ................................................................................ 21

6. ЗАМЯНА НА ГЛАВНА С МАЛКА БУКВА И ОБРАТНО ........................................................ 22

ІІ. ИЗПУСКАНЕ НА БУКВИ ............................................................................................................. 24

1. ИЗПУСКАНЕ НА Н В ДУМИ С ДВОЙНО Н .............................................................................. 24

2. ИЗПУСКАНЕ НА Т В ДУМИ С ДВОЙНО Т ............................................................................... 24

3. ИЗПУСКАНЕ НА Т И Д В КРАЯ НА ДУМАТА ......................................................................... 25

4. ИЗПУСКАНЕ НА Т В СРЕДАТА НА ДУМАТА ........................................................................ 25

ІІІ. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ ..................................................................... 25

1. СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА ..................................................................................... 25

2. СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА ......................................................................................... 26

3. СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ ...................................................................................................................... 26

4. СЛОЖНИ ИМЕНА С ПЪРВА ЧАСТ ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ ...................................................... 27

5. СЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА НЕ ...................................................................................... 27

Глава пета

ПУНКТУАЦИЯ .................................................................................................................................... 28

І. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ ................................................................................................................. 28

1. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ............................................................... 28

2. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ............................................................. 28

ІІ. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ................................................... .......................................................... 30

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ............................................................... 30

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ .................................................................. 32

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ВМЕТНАТИ ЧАСТИ .................................................................... 33

ІІІ. УПОТРЕБА НА КАВИЧКИ ........................................................................................................... 34

1. КАВИЧКИ ПРИ НАЗВАНИЯ .......................................................................................................... 34

2. КАВИЧКИ ПРИ ЦИТИРАНЕ .......................................................................................................... 34

ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ ....................................................................................... 37


Глава първа


ТЕКСТЪТ

1. ЕЛЕМЕНТИ НА РЕЧЕВАТА СИТУАЦИЯ

1. Предмет на тема

2. Говорещ

3. Слушащ

4. Цел


2. ТЕКСТООБРАЗУВАЩИ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА


Текстообразуващите езикове средства означават:

- предмета и темата на общуването;

- информацията за предмета по темата;

- целите на общуването;

- участниците в общуването.


Пример

Текст:

Декоративните рози – около 10 000 сорта, са получени чрез продължителен отбор и селекция.

Те са разнообразни по външен вид на растението (ниски, високи, пълзящи), по аромат и особено по цвят. Биват веднъж цъфтящи (романски рози) и продържително цъфтящи (чаени, бурбонски, ремонтантни, чаенохибридни, полиантни рози). Царицата на цветята е най-предпочитана от влюбените и поетите.

Енциклопедия А-Я

Анализ на текста с оглед на текстообразуващите средства в него:

Основният предмет и важните предметив текста се означават с номинативни вериги. Езикови средства за изграждане на номинативните вериги в текста са:

- думи (най-често съществителни), които пряко назовават предмета и се повтарят в номинативната верига (рози);

- думи и съчетания от думи, които са синоними на пряко назоваващата предмета дума – парафрази (царицата на цветята);

- местоименни форми, които замествата пряко назоваващите думи (те);

- значещи пропуски (... биват цъфтящи – пропусната е но се подразбира думата рози).

Основен предмет – означен с думата роза.

Тема – розата като декоративно растение.

Информация по темата – означена с думите и съчетанията външен вид на растението, аромат, цвят, веднъж цъфтящи, продължително цъфтящи.

Участници в общуването – не са означени.

Цел на общуването – да се предаде обективна информация за декоративните рози.


3. ЦЯЛОСТНОСТ И ЧЛЕНИМОСТ НА ТЕКСТА


Един по-дълъг текст обикновено се изгражда от повече смислови части. Сигнали за начоло на нова смислова част са:

- започване на нова номинативна верига;

- промяна на предметната област;

- промяна на времето;

- промяна на мястото;

- лексикални средства с функции на сигнали (напр.: изведнъж, тогава, след това, от друга страна и т.н.).


4. ФУНКЦИИ НА ТЕКСТА


В зависимост от конкретния комуникативен акт текстът може да има следните функции:

- да информира слушащия;

- да поучи слушащия;

- да подтикне слушащия към действие;

- да получи от слушащия отговор на поставен въпрос;

- да изрази своята оценка и отношението си към нещо и т.н.


5. ТЕКСТОВЕТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КОМУНИКАТИВНИ СФЕРИ


Във всяка от комуникативните сфери – битовата сфера, сферата на научното общуване, сферата на художествената комуникация, сферата на медийното общуване, деловата сфера, се пораждат текстове, които могат да бъдат групирани според общи езикови белези. По тях текстовете от една комуникативна сфера се отличавата от текстовете от останалите комуникативни сфери.


5.1. ОСОБЕНОСТИ НА ТЕКСТОВЕТЕ В НАУЧНАТА И В ДЕЛОВАТА КОМУНИКАЦИЯ


Задължителността в тези текстове действа по отношение на:

- езиковите средства за означаване на предметите: ключовите думи в номинативната верига и за означаване на предметната област са термини – названията на строго определени понятия; обикновено не се допуска употребата на парафрази;

- употребата на глаголни форми за време: използва се обобщено сегашно, чрез което информацията се представя като общовалидна, независимо от минало, настояще и бъдеще;

- означаването на говорещия и слушащия: в научните текстове и в повечето текстове документи говорещият не се означава, тъй като информацията в тези текстове не се представя като лична; конкретен слушащ също не се означава, защото тези текстове обикновено не са насочени към един конкретен адресат. В текстове на официални обръщения, речи, декларации, наредби обаче е задължително говорещият да се означи като автор (най-често в такива случаи авторството принадлежи на определена институция); обръщенията в такива текстове пък означават адресата и дават информация за него;

- означаването на отнашение и оценка: най-често поради функциите на тези текстове в тях отношение и оценка не се изразяват.


5.2 ОСОБЕНОСТИ НА ТЕКСТОВЕТЕ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА КОМУНИКАЦИЯ


Текстообразуващите средства в текстовете на художествената литература могат да се характеризират така:

- езикови средства за означаване на предмет и тема - срещат се както обичайни, така и неочаквани комбинации от познатите ни елементи, чрез които се изгражда номинативна верига; ключовите думи означават най-различни предметни области – реално съществуващи и фикционални;

- употребата на глаголни форми за време: използват се всички възможности на българския глагол с неговите 9 времена;

- озачаване на отправителя и получатиля на текста: авторът е свободен да избере , да означи или да не означи себе си, да означи или не друг участник в комуникативния акт. Условно можем да разделим текстовете на художествените творби на „ аз – ти”–текстове и „ той”-текстове;

означаването на отношение и оценка: авторът избира дали да изрази, или да не изрази пряко отношението и оценката си в текста.


5.3. ОСОБЕНОСТИ НА ТЕКСТОВЕТЕ В МЕДИЙНАТА КОМУНИКАЦИЯ


Може да се каже, че средствата за масово осведомяване информират, въздействайки, и въздействат, информирайки. Тези функции на медийните текстове определят и спецификата на текстообразуващите езикови средства в тях:

- от една страна, те се приближават до текстообразуващите езикови средства в текстовете на нучното и на деловото общуване, тъй като техният предмет може да бъде от всички културни области. По тази причина в медийните текстове като ключови се използват много термини;

- оценката на събитията, изразена в тях, пък ги приближава до свободата, с която се отличават езиковите употреби в текстовете на художествената литература.


НА ИЗПИТ


Прочети текстовете и реши задачите към всеки от тях:


Задачи 1-3


Мексико е родината на една от най-старите и загадъчни цивилизации на т.нар. олмеки, което в превод означава „каучукови хора“. Живели през второто хилядолетие пр. Хр., олмеките изчезват 1500г. преди възхода на империята на ацтеките. За цивилизацията на олмеките днес говорят множество скулптури, които са изкопани най-напред в Трес Запотес, западно от Коатцекоалкос, а по-късно в Сан Лоренцо и Ла Вента. Всички са изработени от масивни късове базалт и други здрави скали. Някои са с форма на гигантски човешки глави с тегло до 30 т. Други са масивни стели, с гравирани сцени от среща на две очевидно различни човешки раси, като нито една от тях не е индианска.

Който и да е сътворил тези изключителни произведения на изкуството, очевидно е принадлежал към изтънчена, добре организирана и технически напреднала цивилизация. Проблемът е, че от нея не е останало абсолютно нищо освен тези творби, от които могат да се направят всякакви заключения за характера и произхода на тази цивилизация. Единствено ясно е, че олмеките са се появили в Централна Америка около 1500г. пр. Хр. с напълно оформена процъфтяваща култура.


1. Според текста олмеките са живели:

а) след възхода на империята на ацтеките

б) преди повече от три хилядолетия

в) преди 1500 г.

г) едно хилядолетие преди възхода на империята на ацтеките.

2. За цивилизацията на олмеките днес може да се съди от:

а) откритите писмени паметници

б) запазени от ацтеките сведения

в) скални надписи

г) множество открити скулптури

3. Кое от твърденията не е вярно според текста?

а) цивилизацията на олмеките е била процъфтяваща

б) олмеките са обитавали Централна Америка

в) изобразените от олмеките сцени са от живота на индианците

г) гравираните от олмеките сцени изобразяват две различни човешки раси.


Задачи от 4-7.

За англичаните от ХVІ в. мястото на човека сред елементите на сътворението и отношението между тях и създателя–Бог – обяснява науката за космоса. Според нея в безкрайните пространства, където живеят Богът и праведните души, съществува огромно кълбо, разделено на осем сфери. В центъра на кълбото се намира Земята. Сферите се движат около нея и шумът от това въртене, който не може да бъде чут от обикновените хора ( или става осезаем в благословени, просветляващи мигове), се нарича „musica mundana”. Тази музика е израз на световната, висшата, духовната хармония. Инструменталната музика, която човекът чува, е именно нейно отражение. По посока на земната хармония представата на англичаните от ХVІ в. изразява един строго йерархизиран, непроменлив свят, в който свое място имат физическите измерения и душите. Най-ниското равнище в него заемат минералите, които нямат душа. След това идва ред на растенията. Тяхната душа е вегетативна, т.е. управлява само растежа и разпространението им. Животните и тяхната анималистична душа предхождат четвъртото равнище (четири са и основните елементи, от които е изграден светът – земя, вода, огън, въздух)– тази на човека и неговата рационална душа. Последната е устремена към духовете от небесната сфера и това прави човека нещо средно между животно и ангел. От друга гледна точка – като възел, който събира материя (тяло) и дух (душа) – човекът е образ на космоса (микрокосмос). Подредбата засяга и социалния свят. Кралят е наместник на Бога. Неговата справедливост е образ на божественото – той е гарант на земния ред (убийството му може да причини срутване на света). Както космосът е разделен на сфери, така и обществото се дели на класи и всяка от тях има точно определена функция. Ако хората спазват така установения ред, те ще живеят в хармония, в мир и благоденствие. Опасността произтича обаче от факта, че в хората живее тенденция към хаос. Тя се изрязява в стремежа на тялото да се наложи над душата, страстите и въображението – над разума. Стане ли това, рационалната душа вече не е насочена към вечното и е застрашено световното равновесие.


4. Коя е темата на текст?

а) научното обяснение на устройството на света

б) отношението между Космоса и човека

в) устройството на Космоса

г) възгледите на англичаните от ХVІ в. за устройството на света.

5. Кое от следните твърдения не е вярно според текста?

а) в представите на англичаните от ХVІ в. минералите и растенията нямат душа

б) както Космосът е разделен на сфери, така и обществото се дели на класи

в) човекът е единство на дух и материя

г) в представите на англичаните от ХVІ в. светът е непроменлив.

6. Според разбиранията на англичаните от ХVІ в. световното равновесие бива застрашено от:

а) стремежа на тялото да се наложи над душата

б) надделяванието на разума над страстите и въображението

в) промяната в установената йерархия на подредбата на света

г) намесата на Бог в делата на хората.

7. Кое от следните твърдения не е вярно според текста:

а) човекът има рационална душа

б) растенията имат анималистична душа

в) минералите нямат душа

г) животните имат анималистична душа.


  1   2   3   4   5

Свързани:

Литература iconЛитература. Въпроси и задачи
Публицистика и литература. Критериите “актуалност” и “непреходност” в дефинирането на понятията журналистика, публицистика и литература....
Литература iconПоиск книг в электронных библиотеках рунета.      
Альдебаран крупнейшая электронная библиотека on-line. Здесь собрана художественная, учебная и техническая литература и книги различных...
Литература iconСписък №18 на книги, депозирани от 22 до 28 април 2009 г
Анализи по литература за X клас на средните общообразователни училища. Ч. Българска възрожденска литература; Руска класическа литература...
Литература iconКатедра "Славянски литератури" програма за кандидатдокторантски изпит по История на чешката литература
Функционални аспекти на Великоморавската мисия с оглед на чешката средновековна литература; континуитет на Кирило-Методиевата традиция...
Литература iconХристоматия по публицистика и обществено мнение
Журналистика, публицистика и литература. Текстове с двойно и множествено поданство. Документална литература като литература на факта....
Литература icon1. Античная литература Апулей
Скандинавская литература 9 авторов, 52 текста; 10. Польская литература 6 авторов, 20 текстов
Литература iconЛитература Основни понятия
Преговор: Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Направления, течения, особености. Теми идеи и мотиви...
Литература iconСофийски университет „СВ. Кл. Охридски катедра класическа филология учебна програма по римска литература
Латински език и автори. Същевременно курсът представя късноантичната римска литература в нейния по-голям рецепционен контекст – цялостната...
Литература iconЛитература за седми клас българска литература
Стоянова, Кристиана. Помагало по български език и литература за седми клас : Тестове
Литература iconПървата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература,
Нали никой от нас не се заблуждава, че голямата литература се създава само за да се изучава и анализира в училище!?
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом