Закон за радиоto и телевизияta




ИмеЗакон за радиоto и телевизияta
страница4/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.93 Mb.
ТипЗакон
източникhttp://parliament.bg/bills/39/354-01-7.rtf
1   2   3   4   5   6
Раздел І

Принципи на радио- и телевизионната дейност


Чл. 62. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

  1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация;

  2. закрила на честта, достойнството, доброто име и личните убеждения на гражданите;

  3. съдействат за поддържане на търпимост и уважение между гражданите от различните вероизповедания и между вярващи и атеисти;

4. закрила на общочовешките ценности;

5. запазване на тайната на източника на информация;

6. гарантиране на правото на опровержение;

7. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

8. съхраняване на качествата на българския език.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на ал. 1, особено предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или накърняващи добите нрави.

(3) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на ал. 1, особено предавания съдържащи порнография, или такива които могат да увредят физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните

(4) Разпоредбите на ал. 3 не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, излъчвани между 23,00 и 6,00 ч., които са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или идентифицирани с визуален знак през цялото време.

(5) Предавания, които се излъчват между 6,00 и 23,00 ч., не нарушават разпоредбите на ал.2, но биха могли да увредят психическото, физическото или моралното здраве на малолетните и непълнолетните, следва да се означават със специална сигнализация.

Чл. 63. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

Чл. 64. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения.

(2) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за програми, които технически се приемат от ограничена част от населението, както и за програмите на местните и регионални радиооператори .

Чл. 65. Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

Чл. 66. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(2) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите.

Чл. 67. (1) Радио- и телевизионните оператори обозначават в своите програми съвместните продукции, предаванията, създадени от външни продуценти, с аудио- и/или аудио-визуален знак в началото, в края на съответното предаване, както и след прекъсванията за излъчване на реклама.

(2) Радио- и телевизионните оператори обозначават в своите програми включването на части от предавания на друг радио- или телевизионен оператор с аудио- и/или аудио-визуален знак в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 68. Радио- и телевизионните оператори създават и разпространяват програми само при уредени чрез писмен договор авторски и сродни на тях права.

Чл. 69. В съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори:

1. телевизионните оператори имат право на кратки репортажи за отразяване на събития от голям обществен интерес, в случай че съществува опасност да бъде нарушено правото на информация на аудиторията поради упражняването на изключително право за разпространение на същите събития, притежавано от друг телевизионен оператор.

2. телевизионен оператор, който притежава изключително право за разпространение на събитие с голямо обществено значение, е длъжен да осигури на националната аудитория възможност да следи това събитие на живо или чрез репортажи по безплатната телевизия, съобразно мерките по чл.18, т.19.

Чл. 70. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на създаваните и разпространяваните от тях програми.

(2) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори;

(3) При цитиране на документи или устни изявления не се допускат изменения.

Чл. 71. Радио- и телевизионните оператори са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 72. (1) Лица, държавни и общински органи, които са засегнати от изнесени в радио- или телевизионно предаване факти или считат фактите, които ги засягат за неверни, имат право на опровержение.

(2) Правото на опровержение по ал. 1 се упражнява по отношение на факти, изнесени в новини, актуално-публицистични и други информационни предавания.

(3) Правото на опровержение може да бъде упражнено от лицата и органите по ал. 1 в 14-дневен срок от деня на излъчването на предаването.

Чл. 73. (1) Искането за излъчване на опровержение се отправя в срока по чл. 72, ал. 3 до съответния радио- или телевизионен оператор в писмена форма и съдържа датата, часа на излъчване на предаването и оспорваните твърдения. Към искането се прилага текстът на опровержението.

(2) Опровержението следва да се ограничава до фактите от информацията, които се иска да бъдат опровергани и да не съдържа клевети или обидни квалификации. Продължителността на опровержението не трябва да надвишава времетраенето на оспорваните твърдения.

(3) Радио- и телевизионният оператор е длъжен да излъчи опровержението в следващото издание на същото предаване или в равностойно програмно време до 24 часа след получаването му, като не се допуска изменение, съкращаване или коментар на опровержението.

(4) Излъчването на опровержението е безплатно за лицата по чл. 72, ал.1.

(5) Радио- или телевизионният оператор може да откаже излъчването на опровержение, ако то не отговаря на изискванията на ал.1 и ал.2, в срок до 3 дни след получаване на искането. Отказът за излъчване на опровержението е писмен и мотивиран.

Чл. 74. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и разпространяват предавания, съдържащи информация, свързана с личния и семеен живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация от обществен интерес относно личния живот на публични личности.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Чл.75. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват разпространяваните от тях програми и предавания и да съхраняват записите, непроменени в продължение на 3 месеца, считано от датата на излъчването им.

(2) В случай, че в срока по ал. 1 бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма или в срока по чл. 73 постъпи искане за опровержение, записите се пазят до приключване на делото или до излъчване на съответния отговор. Записите по ал. 1 се съхраняват и при писмено искане от Националния съвет за електронни медии за срока указан в него, но не по-дълъг от 1 година.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на копие от записа, изготвено за негова сметка в срок до три дни от постъпване на писменото искане.

Чл. 76. (1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен по разпореждане на съда в рамките на висящо производство.

(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператора, освен в случаите по ал. 1.

(3) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

  1. Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това,

Чл. 77. (1) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи, извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(2) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(3) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя противоречи на разпоредбите на този закон или на съответните договори или е несъвместима с техните лични убеждения. Не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

Чл. 78. (1) Между собствениците и/или управителните органи на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях могат да се договарят редакционни статути.

(2) Редакционните статути съдържат:

1. мерки за осигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. гаранции за защита на журналистите от влияние върху работата им;

3. професионално-етични норми за поведение и редакционна дейност;

4. правила за вземане на решения, които се отнасят до редакционната дейност;

5. правила за създаване, организация и дейност на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при редакционната работа по създаване на програмите;

6. гаранции за достоверност и полезност на информацията в новинарски, публицистични и икономически предавания.


Раздел II

Програми на обществените радио- и телевизионни оператори


Чл. 79. Обществените радио- и телевизионни оператори създават и разпространяват програми, които:

1. включват политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни предавания за всички възрастови и социални групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;

4. включват новинарски и актуално-публицистични предавания, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото, като по спорни въпроси от обществен интерес в предаването трябва да бъдат представени балансирано различни гледни точки;

5. поощряват създаването на произведения от български автори;

6. поощряват българското изпълнителско изкуство;

7. включват предавания, насочени към детската и младежка аудитория, включително такива, които съдействат за закрилата и хармоничното развитие на децата, допринасят за тяхното социално, духовно и морално благосъстояние, като ги информират за техните права.


Раздел III

Програми на БНР и БНТ


Чл. 80. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и разпространяват национални и регионални програми, програми за чужбина, програми за българите зад граница, както и предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да предлагат в програмите си изчерпателен преглед на събитията във всички съществени области на живота в страната и чужбина. Основна цел на програмите им е подпомагането на свободното формиране на лично и обществено мнение.

Чл. 81. (1) Регионалните радио- и телевизионни програми на БНР и БНТ са предназначени изключително за населението в съответните региони и се отличават със собствен облик, съобразен със спецификата на региона.

(2) Регионалните радио- и телевизионни програми на БНР и БНТ трябва да отразяват в частност събития от местно значение, местни политически и културни прояви, както и да запознават публиката с икономическото и социално развитие на региона.

(3) Регионалните радио- и телевизионни центрове могат да уговарят помежду си сътрудничество при производството на програми.

(4) Регионалните радио- и телевизионни центрове участват при създаването и подготвянето на националните радио и телевизионни програми. БНР и БНТ гарантират квоти за участие на регионалните програми в рамките на националните програми по реда, посочен в този закон.

Чл. 82. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и разпространяват програми, които:

1. са предназначени за всички граждани на Република България, като те не могат да служат едностранно на интересите на която и да е партия, икономическа или обществена група;

2. спомагат за издигане на обществения морал;

3. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

4. осигуряват достъп до националното и европейското културно наследство;

5. включват предавания, които информират, образоват и развличат;

6. включват новинарски и актуално-публицистични предавания, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото, като по спорни въпроси от обществен интерес в предаването трябва да бъдат представени балансирано различни гледни точки;

7. стимулират равнопоставеността между гражданите независимо от техния пол, произход, политическа, религиозна, или етническа принадлежност, като съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между тях;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот;

9. включват предавания за детската и младежка аудитория;

10. включват предавания за граждани в неравностойно положение, включително излъчват специализирана и достъпна информация за инвалидите;

11. отразяват организираните от държавата и съответните министерства и ведомства мероприятия за подпомагане на науката, спорта, културата и образованието;

(2) В цялостната си програмна дейност БНР и БНТ се ръководят от изискванията за обективност и безпристрастност.

(3) Информационните предавания трябва да са всестранни и правдиви.

(4) Използване на информация от анонимни източници не се допуска.

(5) БТА предоставя за нуждите на новинарската и актуално-публицистичната дейност на БНР и БНТ безвъзмездно информационни продукти и услуги чрез своите информационни източници в страната и чужбина.

Чл. 83. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават собствени програми и предавания.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да възлагат производството на отделни предавания на трети лица – външни продуценти.

(3) Създаването на предавания по предходната алинея се осъществява чрез конкурс и сключване на договор по ред, определен в Правилника за включване в програмите на БНР и БНТ на предавания, създадени от външни продуценти.

(4) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори и лица, работещи в сферата на аудиовизията за доставка, обмен или съвместно производство на предавания.

(5) Новини и актуално- публицистични предавания с политическа и/или икономическа тематика, включени в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат продуцирани и създавани само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Чл. 84. БНР и БНТ имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Чл. 85. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и разпространението на национална аудио, и/или аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:

1. Българското национално радио - за създаване, производство и разпространение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет.

2. Българската национална телевизия - за производство и разпространение на българско филмово и телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет.

Чл. 86. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат Президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. Правото може да бъде реализирано от официално упълномощени лица от администрацията или състава на съответния орган.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл. 87. (1) БНР и БНТ могат да предоставят програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 88. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ по време на предизборни кампании се определят със закон.

Чл. 89. (1) БНТ предоставя програмно време за излъчване на игри, организирани от “Български спортен тотализатор”, с цел подпомагане на спорта.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време за излъчване на тото-игрите се урежда с договор между БНТ и “Български спортен тотализатор”.


Глава осма

РЕКЛАМА, РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО


Раздел I

Общи положения

Чл. 90. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Предаванията, включени в програмите на радио- и телевизионните оператори, могат да бъдат спонсорирани.

(3) Дейностите по включване на реклама в програмите и спонсориране на предаванията се подчиняват на изискванията на този закон и на други закони, приложими към тази сфера.

(4) Рекламата, радио- или телевизионния пазар и спонсорството следва да са съобразени с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.

Чл. 91. Включването на реклама или радио- или телевизионен пазар в програмите, както и спонсорирането на предаванията се уреждат с писмени договори.


Раздел II

Реклама


Чл. 92. (1) Не се допуска включването в програмите на реклама, която насърчава поведение, вредно за здравето и/или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

(2) Не се допуска включването в програмите на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.

(3) Не се допуска включването в програмите на реклама, основана на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(4) Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(5) Скритата реклама е забранена.

(6)Забранява се рекламата на тютюневи изделия и на тютюнопушенето.

(7) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(8) Забранява се реклама, в която се използват държавния герб и химна на Република България.

(9) Не се допуска реклама с аудио- и/или визуално участие на лица на изборни длъжности в държавното управление и на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика.

(10) Не се допуска реклама на лекарствени продукти и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

(11) Не се допускат реклами по време на предавания, отразяващи национални чествания и религиозни служби.

(12) Не се допускат платени репортажи в новини и актуално-публицистични предавания с политическа тематика.

Чл. 93. Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието, представянето и програмирането за излъчване на предаванията в техните програми.

Чл. 94. (1) Не се допускат реклами с еротично съдържание с аудио- и/или визуално участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) В рекламите, насочени към децата или с аудио- и/или визуално участие на деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(3) Рекламата, насочена към непълнолетни трябва да отговаря на следните условия:

1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;

4. да не подтиква пряко малолетните и непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги, които се представят, или да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите.

Чл. 95. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) Рекламата на всички видове алкохолни напитки се подчинява на следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. да не използва малолетни и непълнолетни или лица, които изглеждат такива като изпълнители и да не представя малолетни и непълнолетни или лица, които изглеждат такива при употребата алкохолни напитки;

3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни и физически постижения или с управлението на превозни средства;

4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;

5. да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки;

7. да не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

Чл. 96. Рекламата на лекарствени продукти и на медицинско лечение се включва в програмата, ако е съобразена с изискванията на действащото законодателство.

Чл. 97. Виртуалната реклама е допустима в предавания, когато чрез нея бъдат заместени и без това съществуващи на мястото на събитието и появяващи се на екрана площи с рекламни изображения. В началото и в края на предаването изрично се обозначава използването й чрез аудио- или съответно аудио-визуални средства.

Чл. 98. Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални и/или звукови средства.

Чл. 99. (1) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.

(2) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество, авторски и сродни права.

(3) В предавания, съставени от отделни части рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.

(4) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.

Чл. 100. (1) Не се прекъсват за реклама новини, актуално-публицистични предавания, коментари и анализи с политическа и икономическа тематика, както и детски предавания.

(2) Не се прекъсват за реклама документални филми, когато тяхното времетраене е по-малко от тридесет минути.

Чл. 101. (1) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани за реклама След всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. По-нататъшното прекъсване е възможно, ако тяхното времетраене надвишава поне с 20 мин. два или повече пълни периода от 45 мин.

(2) Между две последователни прекъсвания за реклама в предавания, различни от тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от най-малко 20 мин.

Чл.102. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за обществените радио- и телевизионни оператори - 6 мин. на час;

2. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.

(2) Ограниченията по предходната алинея не се отнасят до автореклама, съобщения от обществен интерес и призиви за благотворителност, излъчвани безплатно

Чл.103. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма на БНР и БНТ не може да надвишава:

1. за БНР – 6 мин. на час;

2. за БНТ – 20 мин. на денонощие, но не повече от 4 мин. на час

(2) Ограниченията по ал. 1, не се отнасят до рекламата, включена в предавания на БНР и БНТ отразяващи прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на Националния съвет за електронни медии . В този случай се прилага разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 2.

Чл.104. Времетраенето на информационно- рекламните филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включва в лимитите по чл. 102 и чл. 103.


Раздел III

Радио- и телевизионен пазар


Чл. 105. (1) Разпоредбите по чл. 92- 96 относно рекламите се прилагат и за радио, съответно телевизионния пазар.

(2) Телевизионният пазар трябва да бъде обозначен като такъв чрез ясно различаван на екрана надпис през цялото негово времетраене.

(3) Радиопазарът трябва да бъде обозначен като такъв чрез ясно различаван говорно-звуков сигнал в началото, края и периодично по време на неговото времетраене.

(4) Телевизионният пазар не може да призовава непълнолетни лица към сключване на договори за продажба или наем на стоки и услуги.

Чл. 106. Формите на радио- и телевизионен пазар са:

1. програми със специализиран профил посветени на радио- или телевизионния пазар;

2. радио- съответно телепазарен прозорец;

3. радио- съответно телепазарен спот.

Чл. 107. Програми със специализиран профил, посветени на радио- или телевизионния пазар, се създават и разпространяват само от търговски радио- или телевизионни оператори. По отношение на тези програми не се прилагат ограниченията на чл.102, ал. 1, т. 2.

Чл. 108. (1) Радио- съответно телепазарният прозорец е с минимална продължителност 15 мин.

(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци в една програма не може да бъде повече от осем НСЕМ за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля три часа за едно денонощие.

(3) Времетраенето на радио- съответно телепазарния прозорец не се включва в лимитите по чл. 102, ал. 1.

Чл. 109. (1) Времетраенето на един радио, съответно телепазарен спот не може да надвишава 90 секунди. Общото времетраене за излъчване на радио, съответно телепазарни спотове не може да надвишава 5% от програмното време за деня и общото времетраене на рекламата не може да надвишава 12 минути на час.

(2) Включването на радио, съответно телепазарен спот в програмите на радио- и телевизионните оператори трябва да отговаря на изискванията на чл.99, чл.100 и чл.101.


Раздел IV

Спонсорство


Чл. 110. (1) Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

(2) Спонсорираните предавания трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива в началото и/или в края им чрез обозначаване на спонсора с аудио-визуални средства. При обозначаването се допуска използването на движеща се картина.

(3) Обявяването на спонсора извън случаите по ал. 2, включително в авторекламна рубрика, се счита за реклама и се подчинява на правилата за реклама, съгласно този закон.

(4) За обозначаване на спонсора могат да се използват неговото име или фирма и/или емблема, и/или търговската му марка.

Чл. 111. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания, коментари и анализи с политическа и икономическа тематика. Изключение се допуска за спортните новини.

(4) Спонсорирането на рекламни блокове и на радио, съответно телевизионен пазар е недопустимо.

Чл. 112. Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието, представянето и програмирането за излъчване на спонсорираното предаване.

Чл. 113. В спонсорирано предаване не може да се призовава към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в съответното предаване.


Дял пети

ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ

НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ


1   2   3   4   5   6

Свързани:

Закон за радиоto и телевизияta iconЗаконодателна рамка на дарителството в България
Нормативната уредба: Закон за задълженията и договорите (ззд); Закон за корпоративно подоходно облагане (зкпо); Закон за данък върху...
Закон за радиоto и телевизияta iconНормативни документи в областта на застраховането. Документи и счетоводни записвания при отчитане на капитала
Ето. Кодекс за социално осигуряване, Закон за застраховането,Закон за здравното осигуряване, Закон за допълнително доброволно пенсионно...
Закон за радиоto и телевизияta iconКонспект по Е, I к. Viп. (Кст)
Закон за запазване на заряда. Eнергия, работа, мощност. Закон за запазване на енергията. Електрически потенциал, електрическо напрежение....
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за здравето. Закон за здравното осигуряване. Закон за лечебните заведения. Закон за обществените поръчки
Лекарствена политика. Основни елементи на националната лекарствена политика и индикатори за нейната оценка
Закон за радиоto и телевизияta iconНа основу члана 20. Закона о основној школи "Службени гласник рс", бр. 50/92, 53/93 др закон, 67/93 др закон, 48/94 др закон, 66/94 ус, 22/02, 62/03
На основу члана 20. Закона о основној школи ("Службени гласник рс", бр. 50/92, 53/93 др закон, 67/93 др закон, 48/94 др закон, 66/94...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон търговски закон
Чл. (1) (Изм. Дв, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за административното производство
Чл.   (1) Този закон урежда производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове, доколкото...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за защита на потребителя, Закон за Счетоводството, Закон за защита на конкуренцията, Закон за достъп до обществена информация
Във връзка с възникнал казус относно правото на иата българия да предоставя информация за цени на продадени самолетни билети, Асоциацията...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за общинската собственост
Чл. (Изм. Дв, бр. 96 от 1999 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за общинската собственост
Чл. (Изм. Дв, бр. 96 от 1999 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом