Закон за радиоto и телевизияta




ИмеЗакон за радиоto и телевизияta
страница3/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.93 Mb.
ТипЗакон
източникhttp://parliament.bg/bills/39/354-01-7.rtf
1   2   3   4   5   6
Раздел III

Обществени програмни съвети на БНР и БНТ


Чл. 39. (1) Общественият програмен съвет формулира приоритетите на програмната политика на БНР, съответно на БНТ. Членовете му се ръководят от интересите на обществото и чрез дейността си гарантират обществения характер на програмите на БНР и БНТ.

(2) Членовете на Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ са независими в своята дейност и не могат да получават и изпълняват поръчки от какъвто и да е характер, свързани с изпълняваната от тях обществена функция.

Чл. 40. (1) Общественият програмен съвет на БНР, съответно на БНТ се състои от 10 членове, конституиран, както следва:

  1. 5, избрани чрез тайно гласуване от всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ;

  2. 5, избрани от Националния съвет за електронни медии .

(2) Изборът на членовете по ал.1, т.1 се осъществява по регламент, изготвен от Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ, одобрен от Националния съвет за електронни медии. Протоколът за проведения избор се предоставя на Националния съвет за електронни медии за сведение и съхранение.

(3) За членове на Обществения програмен съвет по ал.1, т.2 се избират изявени, творци и специалисти в областта на културата, науката и медиите.

Чл. 41. (1) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ по чл. 40, ал.1, т.1 могат да гласуват и да бъдат избирани журналистите и другите творчески работници, назначени на трудов договор в БНР, съответно в БНТ.

(2) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ по чл. 40, ал.1, т.1 не могат да гласуват и да бъдат избирани:

1. членовете на Националния съвет за електронни медии ;

2. членовете на Административния съвет на БНР и БНТ;

3. Изпълнителните директори на БНР и БНТ;

4. служители, заемащи длъжности, свързани с обезпечаване административната, техническата и финансовата дейност на БНР и БНТ;

5. служители, назначени на ръководни длъжности в БНР и БНТ, на които е възложена подготовката, създаването и излъчването на програмите на БНР и на БНТ.

Чл. 42. (1) За членове на Обществения програмен съвет на БНР, съответно на БНТ, по чл. 40, ал.1, т.2 могат да бъдат избирани лица, отговарящи на изискванията на чл. 11.

(2) За членове на Обществените програмни съвети на БНР, съответно на БНТ, по чл. 40, ал.1, т.2 не могат да бъдат избирани:

1. лица, заемащи изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции;

2. членовете на Националния съвет за електронни медии ;

3. членовете на Административния съвет на БНР и БНТ;

4. Изпълнителните директори на БНР и БНТ.

Чл. 43. (1) Членовете на Обществените програмни съвети се избират за срок от четири години.

(2) Мандатът на член на Обществения програмен съвет може да бъде прекратен:

  1. в случай на смърт или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;

  2. постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;

  3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

  4. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или на присъда за престъпление от частен характер срещу личността.

(3) В тези случаи изборът на нов член се провежда в срок до 1 месец по реда на чл. 40.

(4) Длъжността член на Обществения програмен съвет е почетна. За изпълнението й членовете на Обществения програмен съвет имат право на възнаграждение за всяко заседание, на което са присъствали, в размер на една минимална работна заплата, както и на командировъчни разходи за пътуванията, осъществени в изпълнение на техните задачи за сметка на бюджетите на БНР, съответно на БНТ.

Чл. 44. (1) Обществените програмни съвети представляват интересите на обществото по отношение на програмите на БНР и БНТ, като държат сметка за отразяването в тях на многообразието на мненията на гражданите.

(2) Обществените програмни съвети осъществяват следните правомощия, свързани с програмната дейност на БНР и БНТ:

  1. формулират приоритетите на програмната политика на БНР и БНТ и определят пропорциите между информационните, образователни, културни, детски, развлекателни и други предавания в програмите;

  2. утвърждават годишните, полугодишни и тримесечни програмни планове и програмните схеми на БНР и БНТ и определят квотите за участие на регионалните радио- и телевизионни центрове в създаването на националните програми на БНР, съответно на БНТ;

  3. утвърждават правилниците, отнасящи се до дейността на журналистите и другите творчески работници, съгласно този закон и дават становище по структурите и вътрешните правилници на БНР, съответно на БНТ преди приемането им от Административните съвети, с оглед съобразяването им с изпълнението на програмните задачи;

  4. определят критериите относно съдържанието и художествените качества на предаванията на външни продуценти и утвърждават правилници за включване в програмите на БНР и БНТ на предавания, създадени от външни продуценти и за съвместни продукции, както и правилници за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения на БНР и за филмовото телевизионно творчество на БНТ;

  5. утвърждават правила за работата на БНР и БНТ по време на предизборни кампании, доколкото същите не са установени в закон;

  6. отчитат и обобщават препоръките на слушателите и зрителите и предлагат мерки за тяхното възприемане в програмите;

  7. взимат решения по сигнали на лица, държавни и общински органи, отнасящи се до програмната дейност на БНР и БНТ;

  8. следят за прилагането на решенията на Националния съвет за електронни медии по приложението на този закон.

(3) Правомощията на Обществените програмни съвети по предходната алинея се отнасят и до програмната дейност на регионалните радио- и телевизионни центрове на БНР и БНТ.

Чл. 45. (1) На първото си заседание Общественият програмен съвет избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета председател от квотата по чл. 40, ал. 1, т. 2 и заместник - председател от квотата по 40, ал. 1, т. 1.

(2) Обществените програмни съвети провеждат редовни заседания веднъж на два месеца. На заседанията на съветите задължително присъстват Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ и директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове.

(3) Обществените програмни съвети могат да поканят за участие в заседанията си:

1. членовете на Административния съвет на БНР, съответно на БНТ;

2. сътрудници на БНР и БНТ или на регионалните центрове, които да бъдат изслушвани по въпроси от тяхната компетентност.

(4) Заседанията за обсъждане на годишните програмни планове се свикват задължително през последното тримесечие на предходната календарна година.

(5) Обществените програмни съвети се свикват на извънредни заседания от председателите си, Административните съвети или Изпълнителните директори.

(6) Редовните заседания на Обществените програмни съвети са открити за журналисти. На всички заседания се води протокол, който е публичен.

Чл. 46. (1) Обществените програмни съвети провеждат заседания, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете. Поканата за редовно заседание се изпраща от председателя на съвета, а за извънредно - от органа, който свиква съвета.

(2) Решенията на съвета се вземат с мнозинство от всички членове.

(3) Членовете на Административните съвети и Изпълнителните директори на БНР и БНТ имат право на съвещателен глас. Тяхното неявяване на заседания не се отразява върху законосъобразността на решенията на съветите.

(4) Решенията на Обществените програмни съвети не подлежат на съдебен контрол.


Раздел IV

Изпълнителни директори на БНР и БНТ

Чл. 47. (1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ, организира и ръководи дейността на медията съобразно закона и решенията на Обществения програмен съвет и Административния съвет.

(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ се избира от Националния съвет за електронни медии за срок от четири години.

(3) За Изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ може да бъде избирано лице с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на страната, с висше образование, с трудов стаж не по-малко от пет години в радио- или телевизионна организация.

(4) Не може да бъде избирано за изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ лице, което е:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;

2. едноличен търговец, собственик на капитала на търговски дружества, съдружник, управител, прокурист или член на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации, както и на организации с нестопанска цел, които осъществяват радио- или телевизионна дейност като обществени оператори;

3. било член на управителен или контролен орган, едноличен търговец, съдружник или акционер в дружество, прекратено поради несъстоятелност, в случай, че са останали неудовлетворени кредитори.

4. било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност.

(5) По време на своя мандат Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ не може да бъде:

1. член на Националния съвет за електронни медии ;

2. член на Обществените програмни съвети на БНР и БНТ;

3. член на Административните съвети на БНР и БНТ;

4. да заема друга платена длъжност по трудов договор;

5. да заема изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции и синдикати;

6. да е консултант и член на органи на управление и надзор на търговски дружества и кооперации;

7. да е член на управителни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел;

8. да получава под каквато и да е форма възнаграждения от друг радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(6) Едно лице не може да бъде избирано за изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ за повече от два последователни мандата.

Чл. 48. (1) Мандатът на Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ се прекратява предсрочно от Националния съвет за електронни медии при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ се освобождава предсрочно от длъжност от Националния съвет за електронни медии :

1. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление от частен характер срещу личността;

4. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно изискванията към програмите на радио- и телевизионните оператори;

5. при установени по надлежен ред от компетентните органи финансови нарушения, при или по повод изпълнение на правомощията му по този закон, както и нарушения на данъчното и осигурително законодателство;

6. при постъпване на писмено заявление до председателя на Националния съвет за електронни медии от лицето, което подава оставка;

7. по предложение на Обществения програмен съвет и/или на Административния съвет на БНР, съответно на БНР по реда посочен в този закон.

(3) В срок до 1 месец от предсрочното прекратяване на мандата на Изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ, както и при смърт, Националният съвет за електронни медии избира нов изпълнителен директор.

(4) Предсрочното прекратяване на мандата по ал. 2, т. 5 и при смърт се обявява от председателя на Националния съвет за електронни медии .

Чл. 49. Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. осигурява оперативното изпълнение на решенията на Обществения програмен съвет относно програмната политика на медията;

2. определя творческите и реализационни екипи на предаванията;

3. осигурява оперативното изпълнение на решенията на Административния съвет по отношение технологичното, финансово и организационно развитие на медията;

4. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ и на тяхното имущество;

5. представлява организацията пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина;

6. осъществява правата на работодател по смисъла на Кодекса на труда, сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

7. организира съставянето на проектобюджета и го внася в Административния съвет за утвърждаване;

8. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от Административния съвет;

9. на всяко тримесечие отчита дейността си пред Административния съвет. Отчетът се публикува по общодостъпен начин;

10. задължително свиква заседание на Административния или Обществения програмен съвет, когато решаването на даден въпрос е от тяхната компетентност.

Чл. 50. (1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ сключва със Националния съвет за електронни медии договор, с който му се възлага управлението.

(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ получава месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на член на Националния съвет за електронни медии за сметка на бюджетите на БНР, съответно на БНТ.

Чл. 51. При отсъствие на Изпълнителния директор правомощията му се осъществяват от лице, определено по реда, предвиден в Правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.


Раздел V

Финансиране на БНР и БНТ


Чл. 52. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Административните съвети на БНР и БНТ приемат проектобюджета с включен в него проект на субсидия от държавния бюджет и го представят на Националния съвет за електронни медии за становище.

(3) Административните съвети на БНР и БНТ представят на Министерството на финансите проект за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет за съответната година.

(4) Министерството на финансите анализира представения от БНР и БНТ проектобюджет, определя размера и включва субсидия за дейността на БНР и БНТ в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(5) В приходната част на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. средства от таксите за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. дарения и завещания;

5. лихви;

6. други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност;

7. постъпления от други дейности.

(5) Бюджетът на БНР и БНТ се разходва за:

финансиране на дейността по чл. 83;

2. дълготрайни материални активи.

(6) Субсидията от държавния бюджет е:

1. годишна субсидия на базата на норматив за час програма, приет от Министерския съвет;

2. целева субсидия за дълготрайни материални активи.

(7) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(8) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

(9) Българското национално радио и Българската национална телевизия са освободени от заплащането на съдебни такси и разноски.

Чл. 53. (1) За финансиране дейността на БНР и БНТ домакинствата и юридическите лица заплащат месечна такса за приемане на радио- и телевизионни програми в размер на 1%, съответно 3% от минималната заплата за страната, определена от Министерски съвет.

(2) Всяко домакинство заплаща само една такса, независимо от броя на ползваните радио- и телевизионни приемници.

(3) Получените средства от събраните такси се разпределят за БНР и БНТ в съотношение 30%:60% от общата сума и не се включват в субсидията по чл. 52, ал. 4.

Чл. 54. (1) Освобождават се от заплащане на такси:

1. домакинство, член на което е лице с над 50 % инвалидизация;

2. домакинство, член на което е лице, получаващо социални помощи;

3. домакинства, в които няма радио- или телевизионен приемник.

(2) Лицата по ал.1 подават декларация за освобождаване от заплащането на такса за приемане на радио- и телевизионни програми.

Чл. 55. Не се плаща такса за приемане на радио- и телевизионни програми от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции, определени в списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Националния съвет за електронни медии . Списъкът се публикува по общодостъпен начин.

Чл. 56. Редът и условията за събиране и освобождаване от заплащането на такса за приемане на радио- и телевизионни програми се определят в Наредба на Министерски съвет.


Глава шеста

Радио – И телевизионни оператори - субекти на ЧАСТНОТО право


Чл. 57. Радио- и телевизионните оператори – субекти на частното право са обществени и търговски.

Чл. 58. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, притежаващи лицензия или удостоверение за регистрация за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, издадени по реда на този закон.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори създават и разпространяват радио- и телевизионни програми, които отговарят на специалните изисквания на глава седма, раздел II от този закон.

Чл. 59. Обществените радио- и телевизионни оператори се финансират от:

1. собствени средства;

2. дарения и завещания;

3. приходи от реклама, спонсорство и радио- съответно телепазарни предавания.

Чл. 60. (1) Търговските радио- и телевизионни оператори са лица регистрирани по Търговския закон, притежаващи лицензия или удостоверение за регистрация за радио- и телевизионна дейност, издадени по реда на този закон.

(2) Търговските радио- или телевизионни оператори създават и разпространяват програми, които се подчиняват само на общите изисквания на този закон, както и на изискванията, заявени от оператора и вписани в лицензията или удостоверението за регистрация.

(3) Търговските радио- и телевизионни оператори се финансират от:

1. собствени средства;

2. приходи от реклама, спонсорство и радио- съответно телепазарни предавания.

3. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност, включително абонаменти и такси за достъп.

Чл. 61. Далекосъобщителните оператори, притежаващи кабелни мрежи за препредаване на радио- и телевизионни програми и осъществяващи дейност по смисъла на ЗРТ и/или ЗД, се задължават приоритетно да излъчват чрез тях всички програми на обществени радио- и телевизионни оператори, които технически биха могли да бъдат приемани по местоживеене от техните абонати по безжичен път.


Дял четвърти

Радио – и телевизионни програми


Глава седма

Изисквания към радио- и телевизионните програми


1   2   3   4   5   6

Свързани:

Закон за радиоto и телевизияta iconЗаконодателна рамка на дарителството в България
Нормативната уредба: Закон за задълженията и договорите (ззд); Закон за корпоративно подоходно облагане (зкпо); Закон за данък върху...
Закон за радиоto и телевизияta iconНормативни документи в областта на застраховането. Документи и счетоводни записвания при отчитане на капитала
Ето. Кодекс за социално осигуряване, Закон за застраховането,Закон за здравното осигуряване, Закон за допълнително доброволно пенсионно...
Закон за радиоto и телевизияta iconКонспект по Е, I к. Viп. (Кст)
Закон за запазване на заряда. Eнергия, работа, мощност. Закон за запазване на енергията. Електрически потенциал, електрическо напрежение....
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за здравето. Закон за здравното осигуряване. Закон за лечебните заведения. Закон за обществените поръчки
Лекарствена политика. Основни елементи на националната лекарствена политика и индикатори за нейната оценка
Закон за радиоto и телевизияta iconНа основу члана 20. Закона о основној школи "Службени гласник рс", бр. 50/92, 53/93 др закон, 67/93 др закон, 48/94 др закон, 66/94 ус, 22/02, 62/03
На основу члана 20. Закона о основној школи ("Службени гласник рс", бр. 50/92, 53/93 др закон, 67/93 др закон, 48/94 др закон, 66/94...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон търговски закон
Чл. (1) (Изм. Дв, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за административното производство
Чл.   (1) Този закон урежда производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове, доколкото...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за защита на потребителя, Закон за Счетоводството, Закон за защита на конкуренцията, Закон за достъп до обществена информация
Във връзка с възникнал казус относно правото на иата българия да предоставя информация за цени на продадени самолетни билети, Асоциацията...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за общинската собственост
Чл. (Изм. Дв, бр. 96 от 1999 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите...
Закон за радиоto и телевизияta iconЗакон за общинската собственост
Чл. (Изм. Дв, бр. 96 от 1999 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом