Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания




ИмеЗакон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер480.77 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://parliament.bg/bills/39/454-01-2.rtf
  1   2   3
ПРОЕКТ!


ЗАКОН

ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ


Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон има за цел да осигури условия за равнопоставено и пълноценно участие на лицата с увреждания в обществото, за тяхната социална интеграция и произтичащите от това задължения на всички лица, органи и организации в страната.

(2) Лице с увреждане по смисъла на този закон е всяко лице, на което в следствие на увреждане или заболяване са нарушени физическите функции, умствените способности или душевното здраве по начин, отклоняващ се от типичния за дадената възраст и за период, надвишаващ 6 месеца, като в следствие на това е възпрепятствано социалното му интегриране и участие, възможностите за общуване и обучение или трудовата му реализация.

(3) Лицата с увреждания са равноправни граждани, които не могат да бъдат дискриминирани или ограничавани в правата си по причини, свързани с тяхното увреждане. Държавата, чрез своите органи, създава условия за осигуряване на равните им права и възможности за пълноценно участие в обществения живот.

(4) При констатиране на дискриминация извършителите се наказват по ред, определен

със закон.

Чл. 2. (I) Държавата полага особени грижи за лицата с тежка степен на увреждане.

(2) Държавните и общинските органи в съответствие с предоставената им компетентност:

1. предприемат мерки за недопускане, съответно премахване на условията причиняващи физически, сетивни или умствени увреждания на гражданите;

2. организират извършването на комплексна медицинска, осигурителна и социална оценка на увреждането;

3. предприемат мерки за недопускане, съответно премахване на пречките за пълноценно участие на лицата с увреждания в обществото;

4.предоставят достъпна медицинска помощ, помощно технически средства, специализирани услуги и финансово подпомагане на лицата с увреждания;

(3) Задълженията по т. 1 и 3 на предходната алинея се отнасят и за всички физически или юридически лица, които са работодатели или извършват обществени услуги.

(4) Държавните органи в рамките на своите компетенции и правомощия разработват и утвърждават указания, стандарти и нормативи по прилагането на този закон.

Чл. 3. (1) Министерският съвет провежда политиката за социална интеграция на лицата с увреждания в сътрудничество с организациите на и за хора с увреждания чрез създаване на условия за:

1. профилактика на уврежданията;

2. равнопоставеност и защита от дискриминация;

3. интегрирано образование, професионална ориентация и квалификация;

4. интегрирана трудова заетост;

5. достъпна битова и околна среда;

6. социална защита;

7. социални услуги за интеграция;

8. получаване на информация и средства за комуникация.

(2) За осъществяване на държавната политика Министерският съвет в сътрудничество с организациите на и за хора с увреждания приема Национална стратегия за равнопоставеност на хората с увреждания.

(3) Областните управители и общинските съвети въз основа на Националната стратегия разработват областни и общински програми за равнопоставеност на хората с увреждания на съответните територии.

Чл. 4. (1) Създава се Агенция по уврежданията към министъра на труда и социалната политика, наричана по надолу Агенцията.

(2) Към Агенцията се създават Национален съвет по уврежданията.

(3) Агенцията и Националният съвет по уврежданията осъществяват контрол и финансиране на дейностите по този закон, съгласно определените им правомощия. Чл. 5. (1) Лицата с увреждания могат да се сдружават в установените от закона форми за защита на техните законни права и интереси.

(2) Другите физически и юридически лица, могат да създават организации с нестопанска цел, по установения от закона ред, които да подпомагат лицата с увреждания.

(3) Организациите по ал. 1 и 2 могат да се сдружават във федерации и съюзи за колективна защита на единни интереси и представителство пред органите на публичната власт. За членство в Националния съвет по уврежданията е необходимо сдружаването на поне десет организации на или за хора с увреждания.


Глава втора

ОЦЕНКА СТЕПЕНТА НА УВРЕЖДАНЕ

Чл. 6. (1) Статутът на лице с увреждане и оценката на степента на увреждане се

установява от специализирани мултидисциплинарни комисии.

(2) Оценката е комплексна и включва здравно диагностициране (медицинска оценка),

оценка за нуждите на осигуряването (осигурителна оценка) и оценка на социалните

потребности (образование, трудова реализация и нужда от социални услуги).

Чл. 7, (1) Медицинската оценка е неразделна част от диагностично-лечебната и

профилактичната дейност на лечебните заведения.

(2) Тя се извършва от лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(3) Медицинската оценка има за задача да установи:

1. диагнозата, породила увреждането.

2. степента на трайно намалената органична функционалност в проценти спрямо здравия човек;

3. срока на увреждането;

4. началната дата на увреждането;

5. причинната връзка между увреждането и трудовата злополука, или професионалното заболяване, при които е работило лицето, включително и при военна и гражданска инвалидност.

(4) Медицинската оценка е основен критерий за нуждите на лицето от рехабилитация, лекарства и лекарствени средства и спомагателен критерий за нуждите на социалната и осигурителната оценка.

Чл. 8. (1) Осигурителната оценка служи за нуждите на пенсионното осигуряване и определяне на размера на пенсията. Тя се извършва от Националния осигурителен институт и неговите поделения.

(2) При извършване на осигурителната оценка се взема предвид медицинската оценка.

(3) Осигурителната оценка се извършва от комисия в състав експерт от НОИ, лекар и трудов консултант. При извършването й задължително се отчита трудовата квалификация и възможността за намиране на работа от лицето с увреждане.

(4) Осигурителната оценка има за задача да установи реалната степен на загубена

работоспособност и съответния размер на пенсия или пенсионна добавка за лицето с

увреждане.

Чл. 9. (1) Социалната оценка се извършва на територията на общината, в която живее лицето с увреждане. Нейната задача е да установи реалните образователни потребности на лицето, възможността за преквалификация и намиране на работа, осигуряването на помощно технически средства и предоставянето на социални услуги за интеграция.

(2) В състава на комисиите влизат специалисти от съответната област – социални работници, трудови консултанти, психолози, детски педагози и др. Задължително е участието на самото лице с увреждане, респективно на неговите родители, ако лицето е малолетно.

Чл. 10. (1) Всяка от трите оценки - медицинска, осигурителна и социална – отчита препоръките на другите оценки и същевременно има самостоятелно значение в сферата, в която регламентира права или придобивки за лицето с увреждане.

(2) Всяка от оценките може да бъде със срок не по-голям от три години като лицето с увреждане може да поиска в този срок ново явяване пред съответната комисия, при възникнала промяна на обстоятелства, свързани с неговото увреждане.

(3) При определени случаи на тежко увреждане комисиите могат да определят и

пожизнен срок на оценката.

Чл. 11. (1) Всяка от оценките може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването й по реда на Закона за административното производство.

(2) Съдебните производства по реда на тази глава са освободени от такси и разноски.

Обжалването не спира действието на административния акт освен при изрично настояване на жалбоподателя и решение на съда.

Чл. 12. Методиката, процедурата и редът за извършване на медицинската, осигурителната и социалната оценка се определят с акт на Министерски съвет, съвместно с Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика. Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и Агенцията по уврежданията.


Глава трета

ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ


Раздел I

Профилактика

Чл. 13. Държавните органи в областта на здравеопазването, образованието, труда и социалната политика, отрасловите ведомства, общините и работодателите съдействат за предотвратяване на уврежданията и тяхното утежняване чрез:

1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;

2. здравна профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение;

3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 14. Министерски съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и ресурсите за предотвратяване на уврежданията и тяхното утежняване.


Раздел II

Медико - социална рехабилитация

Чл. 15. Всяко лице с увреждане има право на лекарства, лекарствени средства и

консумативи при условия и ред, установени от Закона за здравното осигуряване.

Чл. 16. (1) Лицата с увреждания имат право на социална рехабилитация.

(2) Комплексът от социални рехабилитационни дейности включва трудотерапия,

двигателна рехабилитация, психотерапия, рехабилитация на слуха, говора, мобилността, комуникативните умения, семейна и социална рехабилитация, други форми и методи.


Глава четвърта

ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ И КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 17. (1) Всички деца с увреждания получават образование в системата на народната просвета.

(2) Правото на образование на децата с увреждания се гарантира чрез осигуряване на обучение в:

1. Масови училища;

2. Специални училища;

3. Обучение по домовете от учители от специални училища като крайна мярка и само в случаи на тежки увреждания.

(3) Родителите имат право да избират вида училища за своите деца.

(4) При избора на подходящо училище за своето дете родителите имат право на:

1. Информирано съгласие за извършването на оценка на специалните образователни нужди на децата им;

2. Участие в процедурите за даване на оценка като представители на децата;

3. Предоставяне на доказателства, включително и независима експертиза;

Чл. 18. (1) Лицата с увреждания осъществяват своето право на образование интегрирано в детски градини, училища и обслужващи звена.

(2) Обучението в специални училища се осъществява само при липса на образователни възможности за интегрирано обучение и при изричното съгласие на родителите/настойниците съгласно закона, в случаите, отнасящи се до деца с увреждания.

(3) Образователните възможности за интегрирано образование липсват, когато чрез комплексно психологическо и образователно изследване на детето се установи, че съществува риск за неговото психологическо и интелектуално развитие при обучение в общообразователна среда, както и че този риск не може да бъде избегнат чрез допълнителна помощ в тази среда.

(4) Оценката трябва да отговаря на следните критерии:

1. Единна процедура за оценяване на специалните образователни нужди.

2. Оценката на специалните образователни нужди да не е свързана с медицински критерии, а с трудностите/невъзможността на масовите училища да допринасят за оптималното развитие на учениците.

3. Оценката на специалните образователни нужди не трябва да води до насочване към специално училище, а до препоръки за изготвяне на индивидуална образователна програма за конкретния ученик в масовото училище и едва при доказана невъзможност за изпълнение на тази програма да следва насочване към специално училище.

4. Участието на специални педагози в тази процедура е задължително. Участието на лекари не е задължително. Последните дават мнение само за медицинското състояние на детето.

5. Оценката важи максимум за срок от една година, след което се провежда нова оценка на образователните нужди. (5) Редът и начинът на провеждане на комплексното психологическо и образователно изследване се урежда с акт на Министерски съвет.

Чл. 19. (1) Предучилищните детски заведения, общообразователните училища, професионалните училища и професионалните гимназии осигуряват възможности за интегрирано обучение на деца с увреждания в общи или в специални паралелки чрез:

1. адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния процес;

2. приспособяване на училищната и околната среда и осигуряване на подходящ безплатен транспорт от домовете на децата с увреждания до училищата и обратно;

3. осигуряване на допълнителни учебни занятия;

4. използване на специализиран квалифициран персонал;

5. приобщаване на семействата за активно участие в образователно-възпитателния процес.

(2) Учебните заведения по алинея 1 трябва да изготвят и обявяват преди началото на учебната година своя програма за интеграция на деца с увреждания. В програмата трябва да бъдат посочени мерките, които училището е взело за гарантирането на равния достъп и участие на всички деца в процеса на образование.

Чл. 20. (1) Министерството на образованието и науката разработва адаптирани програми и стандарти за образование и обучение на деца с увреждания и контролира тяхното спазване.

(2) Контролът от страна на Министерството на образованието и науката включва проследяване на образованието на децата с увреждания, като събира информация за техния брой, постигнатия от тях прогрес в образованието и нуждите от нови подходи в обучението им.

Чл. 21. (1) Агенцията по уврежданията осигурява средства за учебни помагала, технически средства за обучение и съвременни технологии, необходими за децата с увреждания и тяхното образование в обща среда, както и специфични индивидуални приспособления и пособия, подпомагащи учебния процес на лицата с увреждания до завършване на образованието им.

(2) Редът и условията за предоставяне на специални компенсаторни средства за лица с увреждания с цел интеграцията им в обща образователна среда се определя с акт на Министерски съвет по предложение на Министерството на образованието и науката и Агенцията по уврежданията.

Чл. 22. Всяко лице с увреждания има право на адаптирано професионално образование и професионално обучение с цел подготовка за трудова дейност.

Чл. 23. (1) Всяко лице с увреждане, което е придобило увреждането си след шестнадесетгодишна възраст, има право на допълнително обучение по адаптирани програми за общообразователно, професионално и специално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за развитие на основни умения.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от центрове за развитие на възможностите, които се създават във всяка община.

(3) Агенцията по уврежданията съвместно с Националната служба по заетостта разработват реда и условията за поддържане на центровете за развитие на възможностите и приемат стандарти за оценка на професионалните умения и професионалната адаптация на безработните лица с увреждания, тяхното обучение и оказване на помощ при търсене на работа.

Чл. 24. (1) Висшите училища със съдействието на организациите на и за лица с увреждания създават условия за адаптирана среда, допълнителна преподавателска помощ, специални приспособления, помощни учебни материали и лични сътрудници. (2) Редът и условията за осигуряване на дейностите по ал. 1 се определя с акт на Министерски съвет по предложение на Министерството на образованието и науката и Агенцията по уврежданията.

Чл. 25. (1) Обучението за начална професионална подготовка и за повишаване на квалификацията и преквалификацията на лицата с увреждания се осъществява от:

1. работодателите - за работещите лица с увреждания;

2. бюрата по труда - за безработните лица с увреждания;

3. организации на лица с увреждания и организациите за лица с увреждания;

4. специализираните звена, в случаите когато степента на увреждане не позволява работа в обща среда.

(2) Обучението е практическо и се провежда от работодателя или от лицензирани физически или юридически лица.

(3) Работодателите, които осигуряват условия за повишаване на квалификацията и преквалификацията на лицата с увреждания, се стимулират със средства от Агенцията по уврежданията.


Глава пета

ТРУДОВА ЗАЕТОСТ

Чл. 26. (1) Правото на труд на лицата с увреждания се защитава от държавата. Никой орган, организация или физическо лице не може да откаже да наеме човек с увреждане, поради това му качество, независимо от степента на увреждането.

(2) Лицата с увреждания имат равен достъп до пазара на труда и право да работят в интегрирана работна среда.

(3) Редът и начинът за трудоустрояване се определят по ред, установен в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител.

(4) Работодателите, които съдействат за преквалификация и обучение и осъществяват приспособяване на работните места за лицата с увреждания имат право на стимули по програми на Агенцията по уврежданията по ред и начин предвидени в правилник за дейността на Агенцията.

Чл. 27. (1) На работодател, който наема лица с тежка форма на увреждане се предоставят суми за трудово възнаграждение, които допълват намалената им производителност в резултат на увреждането, както и вноските за държавното обществено осигуряване и здравно осигуряване върху тези суми.

(2) Размерът на сумите и редът за тяхното получаване се уреждат с акт на Министерски съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Трудовите договори по този член могат да бъдат сключвани и със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 28. Работник или служител с увреждане, който наруши трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от Кодекса на труда или причини имуществена вреда на предприятието не се ползва от закрилата на чл. 333 от Кодекса на труда.

Чл. 29. (1) Министрите, ръководителите на други ведомства и общинските съвети създават специализирани държавни и общински звена за трудотерапия, които осигуряват на лицата с тежка степен на увреждания условия за трудова, медицинска и социална рехабилитация.

(2) Към специализираните звена по ал. 1 се насочват лица с много тежки увреждания след положени всички възможни усилия и установена невъзможност за интегриране в обща работна среда.

(3) Специализираното звено е заведение, в което работещите хора с увреждания са:

1. лица с всякакви видове увреждания - не по-малко от 70 на сто от общия брой на работниците и служителите;

2. лица със сензорни увреждания - не по-малко от 50 на сто.

(4) Статутът на специализираните звена се определя с акт на Министерски съвет.

(5) Статутът на съществуващите към момента специализирани предприятия на лица с увреждания се приравнява с този на юридически лица със стопанска цел, регистрирани по реда на Търговския закон или Закона за кооперациите.

Чл. 30. Лицата с увреждания, които работят и получават над минималната работна заплата, установена за страната, нямат право да получават социална пенсия за инвалидност по реда на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

Чл. 31. Агенцията по уврежданията приема целеви програми за стимулиране на самостоятелна стопанска дейност на лицата с увреждания и определя реда за финансирането им.

Чл. 32. До приспособяване на сградите на териториалните бюра на Агенцията по заетостта към изискванията за достъпност лицата с тежка степен на физическо увреждане, които имат трудности в достъпа до тези сгради, се освобождават от задължението по чл. 54а, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

Чл. 33. Всяко лице с увреждане, което получава доходи от трудова или търговска дейност ползва данъчни облекчения при условия и ред, установени в отделен закон.

Глава шест

ДОСТЪПНА БИТОВА И ОКОЛНА СРЕДА

Чл. 35. (1) Околната среда се проектира, изгражда и поддържа по начин, който осигурява условия за ползването й от всички граждани, включително и от лицата с увреждания.

(2) Околната среда по ал.1 обхваща: улиците, площадите, уличните съоръжения, градините, парковете, обществените паркинги, както и другите места и помещения, в които се извършват дейности, свързани с обществен достъп (публични места и сгради).

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява правила и нормативи за осигуряване на достъпност, съгласно ал. 1 и 2.

(4) Забранява се на организации, които извършват административни услуги и организации, предоставящи обществени услуги да ползват помещения, които не отговарят на изискванията на тази глава.

Чл. 36. (1) Обектите по чл. 35, ал. 1, които към деня на влизане в сила на този закон са 1 изградени и се ползват за публична дейност, задължително се преустрояват и пригаждат в едногодишен срок към изискванията за достъпност и за лицата с увреждания.

(2) Неосигурената достъпност е основание за изменение на действащите устройствени планове.

Чл. 37. (1) При преустройства или планови ремонти на обектите по чл. 35, ал. 1 задължително се извършват и необходимите строително-монтажни работи за пригаждане на обектите към изискванията за достъпност на лицата с увреждания.

(2) Не се допуска разполагане на будки, павилиони, телефонни кабини, рекламни съоръжения и паркиране на коли по тротоарите, ако с това се създават затруднения за придвижването на хората с увреждания.

(3) Заварените обекти се премахват със заповед на кмета на общината.

Чл. 38. Маркировката и сигнализацията, предназначени да регулират уличното пешеходно движение, се поставят в съответствие с изискването за ползване и от лицата с увреждания.

Чл. 39. (1) Преустройствата за пригаждане на обектите по чл. 35, ал. 1 се осъществяват по годишни програми, изготвени с участието на представители на организациите на и за лица с увреждания и одобрени от органите, компетентни да управляват и да се разпореждат със съответните имоти. Изпълнението на програмите се отчита в края на всяка година.

(2) Копие от отчета се изпраща на организациите, участвали в изготвянето на програмата и на Агенцията по уврежданията.

Чл. 40. Транспортните средства, предназначени за обществен превоз на пътници се включват в експлоатация само ако са технически пригодени за ползване и от лица с увреждания. Заварените транспортни средства се приспособяват към изискванията за осигуряване на достъпност по реда на тази глава в двугодишен срок от влизане в сила на този закон.

Чл. 41. (1) Разходите и изпълнението на дейностите по тази глава са за сметка на собствениците на съответните имоти.

(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за територии, сгради и съоръжения, предназначени за нуждите на националната сигурност, както и за обекти, които се използват изцяло за частни цели.

Чл. 42. (1) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините създават условия за подходяща жизнена и архитектурна среда за лицата с увреждания чрез:

1. изменения на действащите градоустройствени планове с осигуряване на безпрепятствено движение на лицата с увреждания на всички нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо ползване;

2. въвеждане на задължителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания при проектиране и изграждане на обществени и жилищни сгради, прилежащата им околна среда и местата за паркиране, осигуряващи безпрепятствено ползване от лицата с увреждания;

3. контрол по отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от лицата с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда.

Чл. 43. Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и Закона за устройство на териториите разработват стандарти и нормативи за използване на транспортни услуги от лица с увреждания и за облекчения на лицата с увреждания в пътно-транспортното движение чрез:

1. приспособяване на средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на лицата с увреждания;

2. специализиран обществен и частен транспорт за трудно подвижни лица с увреждания;

3. специални условия за движение и безплатни места за спиране, паркиране и престои на моторни превозни средства, управлявани от лица с увреждания или превозващи лицата с увреждания;

4. светлинни, звукови и други сигнални уредби, указателни и други технически пособия и съоръжения за лица с увредено зрение или слух.

Чл. 44. Държавната агенция по стандартизация и метрология съгласно Закона за националната стандартизация разработва и утвърждава стандарти за:

1. специализирани вътрешни съоръжения и приспособления и обзавеждане в жилищата, работните помещения и обществените сгради, приспособени към потребностите и възможностите на лицата с увреждания;

2. производство и гаранционен сервиз на съоръжения и приспособления за обучение, професионална ориентация, квалификация, трудова дейност, транспорт, битово и обществено обслужване на лицата с увреждания, както и за други лични технически помощни средства.

Чл. 45. Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция предоставят достъпна и специализирана информация за лицата с различни увреждания.

Чл. 46. Държавните органи в областта на спорта, спортните федерации, дружества и клубове осигуряват условия за социалната интеграция на лицата с увреждания чрез:

1. приспособяване на спортните съоръжения и бази за осъществяване на спортна дейност от лица с увреждания съвместно с лица без увреждания;

2. предоставяне на специализирани спортни съоръжения и бази за лица с увреждания;

3. предоставяне ежемесечно на информация за спортни прояви на лица с увреждания и популяризирането им чрез средствата за масово осведомяване. Чл. 47. Общините съдействат за осигуряване на необходимата материална база за организациите на и за лица с увреждания, осъществяващи дейности по този закон.


Раздел VII

Социална защита

Чл. 48. Лицата с увреждания имат право на здравно осигуряване и на обществено осигуряване при нетрудоспособност и безработица при ред и условия определени в Закона за здравното осигуряване, Кодекса на задължителното обществено осигуряване и Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 49. Лицата с увреждания, които не могат сами да задоволяват основните си жизнени потребности имат право на социално подпомагане при условия и по ред, установени със закон.

Чл. 50. Родителите /осиновители/ на лицата с увреждания имат право на месечни детски добавки по ред, установен със закон.

Чл. 51. Учащите се деца с увреждания и децата на родители с увреждания имат право на стипендии при условия и по ред, установен със закон.

Чл. 52. На територията на всяка община се организират социални услуги за лица с

увреждания, съобразно Закона за социално подпомагане.

Чл. 53. Министерството на труда и социалната политика и общините разкриват микродомове за лица с увреждания и други услуги за лица с увреждания със специфични здравни, социални и семейни проблеми.

(2) Дееспособните лица с увреждания се настаняват в специализирани заведения по тяхно съгласие при условие, че са изчерпани всички възможности за самостоятелен живот в обичайната им среда.

(3) Лицата с увреждания, които са под пълно или ограничено запрещение, се настаняват в специализираните заведения след вземане на съгласие от органите по настойничеството или попечителството.

Чл. 54. Общините предоставят на лицата с увреждания жилища от общинския жилищен фонд при облекчени условия и ред, установени със закон.

  1   2   3

Свързани:

Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconРепубликабългари я народно събрание
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с мерките за осигуряване на равни възможности на жените и мъжете, определя...
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconПлан за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания
Осигуряване на специални транспортни услуги за децата и възрастни с увреждания, които не могат да ползват стандартните транспортни...
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconКодекс на добрите практики за заетост на хората с увреждания
Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 Г
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconКодекс на добрите практики за заетост на хората с увреждания
Национална стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 Г
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconГодишен доклад
Плана за действие за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания 2012 – 2013 г
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания icon04. 04. 2008 Предоставане на равни възможности
Същност и основание на равните възможности – предоставянето на равновесие е дейност на държавните органи и ръководствата. Държавните...
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconПлан за действие за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания 2012 2013 година
Физически достъп до обществени сгради, жилища, открити пространства и работни места
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconПлан за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 2009 година
Физически достъп до обществени сгради, жилища, открити пространства и работни места
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconАктуализирана стратегия за осигуряване на равни възможности
Стратегията очертава конкретните мерки, които е необходимо да се осъществят, за да се премахнат всички бариери (психологически, образователни,...
Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания iconПроект актуализирана стратегия за осигуряване на равни възможности
Стратегията очертава конкретните мерки, които е необходимо да се осъществят, за да се премахнат всички бариери (психологически, образователни,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом