Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е




ИмеХарактеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер253.4 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://www.bglegis.com/bankovo_pravo.doc
  1   2   3

  1. Предмет, система и характеристика на банковото право


Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т.е. това е предметът (този вид правоотношения) на банковото право. Предмет на правно регулиране са обществените отношения, които възникват при осъществяването на банкова дейност. Това са финансово-парични отношения, които възникват от осъществяването на банкова дейност.

Тези правоотношения (тези действия) нямат еднороден характер, те имат комплексен характер, тъй като част от тези правоотношения са на власт и подчинение – те са публичноправни – например при набирането на влогове от банките. Следователно в една своя част банковото право може да се разглежда като спадащо към публичноправните клонове, а в друга своя част банковото право се регулира от частноправни норми и то спада към частноправните клонове (в по-голямата си част).

Извод: Една част от нормите, регулиращи банковото право са публичноправни, а друга част (по-голямата) са гражданскоправни.

Система на банковото право – има няколко части:

  1. Публичноправна част – компетентността на БНБ във връзка с капитала на търг. банка, с лицензирането, с лицензирането на небанковите финансови организации – финансови къщи и обменни бюра.

  2. Частноправна част – отделните видове банкови сделки – банкова сметка, влог, банкова гаранция, банкова касетка.

  3. Основни форми на безкасово плащане – акредитив, инкасо, плащане с банкова карта.

  4. Гарантирането на влоговете и сметките в търговските банки, за които БНБ е поискала обявяването им в несъстоятелност.

  5. Въпросите на несъстоятелността на търговските банки.




  1. Източници на банковото право




  1. Основен източник – Конституцията;

  2. Закон за банките, приет през 1997г. и Закон за БНБ.

  3. Други нормативни източници – Валутен закон, в сила от 01.01.2000г., Закон за гарантиране на влоговете в банките, Закон за мерките срещу изпирането на пари.

  4. Наредбите на БНБ към момента са 30 – например Наредба №2 за лицензите и разрешенията, издавани от БНБ, Наредба №3 за плащанията от 1992г., Наредба №5 за условията за емитиране на ДЦК, Наредба №16 за плащанията с банкова карта, Наредба №16 на Министерство на финансите, която урежда дейността на обменните бюра.

  5. Банковото право е клон на търговското право. А един от източниците на търговското право е правният обичай, който е източник на банковото право.


3. Компетентност на БНБ


За статута на БНБ съществува отделен закон от 1997г. БНБ е юридическо лице и има монопол да пуска емисии банкноти (да емитира банкноти).

Във връзка с отношенията си с държавата БНБ може да бъде определена от една страна като орган на държавно управление, но не е подчинен на МС (банката е независима от указанията на МС и други държавни органи при осъществяване на дейността си). БНБ само съгласува с МС общите насоки на паричната и кредитната политики.

Основна задача на БНБ е да поддържа стабилността на националната парична единица. Средства за осъществяване на тази задача са:

1. Да провежда парична и кредитна политика;

2. Да съдейства за създаването на ефективни платежни механизми;

3. Изключително право да емитира банкноти и монети;

4. Да регулира и контролира дейности на търговските банки и на небанковите финансови институции (финансови къщи и обменни бюра).

Взаимоотношенията м/у БНБ и търговските банки се уреждат в чл. 41-43 ЗБНБ и най-общо те са:

1. Компетентност на БНБ да определя задължителния минимални резерви, които банките са длъжни да държат при нея;

2. Определяне на основния лихвен процент от БНБ. Централната банка определя каква е цената на кредита и по този начин въздейства в/у обема на парите, намиращи се в оборот - чрез т. нар. “сконтов процент”, по който БНБ отпуска кредити на търговските банки.

Търговските сделки, които БНБ може да извършва са посочени в чл. 32 ЗБНБ – БНБ има право да извършва:

  1. Кредитни операции с/у обезпечение;

  2. Сделки с благородни метали;

  3. Сделки с чуждестранни валути;

  4. Сделки с депозити и финансови инвестиции;

  5. Операции свързани с платежния оборот;

  6. Комисионни сделки;

  7. Банкови сделки с чужбина..

Устройство и управление на БНБ. БНБ се ръководи от управител, трима подуправители. Управителния съвет на БНБ се състои от управителя, тримата подуправители и още трима членове. Управителят се избира от НС, като тримата подуправители се избират от НС по предложение на управителя, а другите членове се назначават от президента на РБ. Мандатът на членовете на УС е 6 год. УС е колективен ръководен орган на БНБ, като основните правомощия на УС са:

- определя лихвения процент по операциите на банките;

- определя частта, която банките трябва да държат в БНБ като задължителни минимални резерви;

- взема решения за емитирането на пари и т.н.

БНБ организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет. БНБ действа като агент по държавните дългове или по други дългове на трети лица, гарантирани от държавата. По изключение БНБ може да кредитира държавата, като срокът за връщане на кредита е до 3 мес.

Извод: БНБ може да осъществява дейности на търговската банка, но тя е и орган на държавно управление, т. е. има двояка природа.


  1. Търговски банки - правноорганизационна форма, управление. Изисквания към лицата, влизащи в органите на управление


Легалната дефиниция на търг. банка е в чл. 1, ал. 1 ЗБ: Банката е АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банката е ЮЛ, учредено като АД (може да бъде само АД), получило лицензия (разрешение) да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки.

Управление на ТБ. АД може да бъде както с двустепенна, така и с едностепенна форма на управление (включително и при банките). При двустепенната система има управителен и надзорен съвет. За членове на УС не могат да се избират ЮЛ. УС се избира от надзорния съвет - до 9 души.

При едностепенната система има само Съвет на директорите - за членове също не могат да сне избират ЮЛ. Съветът на директорите се състои от 3 до 9 души - избират се от общото събрание.

Представителство в ТБ е императивно уредено в чл. 8 ЗБ - банката се представлява най-малко от 2 лица, които не могат да възлагат представителството си на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършването на определени дейности. Представителите трябва да притежават необходимия образователен ценз и други изисквания по ЗБ – висше юридическо или икономическо образование, да притежават квалификация и професионален опит в банковото дело, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато е то прекратено поради несъстоятелност, да не са съпрузи или роднини до 3-та степен, вкл. по права или съребрена линия по между си и както и да отговарят на всички други изисквания, изчерпателно посочени в чл. 9 ЗБ. Лице, което не отговаря на тези изисквания се отстранява от централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.


  1. Предмет на банковата дейност. Банков риск


Същностната връзка е по влогонабирането и кредитната дейност - никой правен субект не може да набира пари и да отпуска кредити (от тези набрани пари). Само банката може да извършва сделките покупка на менителници и записи на заповед. Също така само ТБ може да извършва приемане на ценности на депозит, да извършва безкасови плащания, клиринг, да извършва плащания по банкови карти, само банката може да предоставя банкови касетки - това са сделките посочени в чл. 1, ал. 1 и 2 - но не всички сделки от ал. 2 се извършват единствено от банките - например сделките по публично предлагане на ценни книжа, финансов лизинг, сделките с финансови фючърси и опции, придобиването и упражняването на дялови участия - това са втора група сделки, извършвани от ТБ, които могат да се извършват и от небанковите финансови институции (финансови къщи и обменни бюра).

Банките, съгласно чл. 1, ал. 3 не могат да извършват по занятие други сделки, извън посочените в чл. 1 ЗБ.

ТБ е търговец с ограничена, специална правоспособност - т.е. може да извършва само определен кръг изрично посочени сделки.


6. Капитал на търговската банка. Акции и прехвърлянето им. Собствен капитал на търговската банка


Минимално необходимия внесен капитал при учредяване на ТБ не може да бъде по-малък от 10 000 000 лв. Вноските с/у записани акции до минимално необходимия капитал могат да са само парични. След достигане на този минимален размер са допустими и апортни вноски.

Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на 1 глас.

Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат да придобиват пряко или косвено акции в ТБ, които им осигуряват 10 или повече от 10 на 100 от акциите с право на глас без предварително писмено разрешение на централната банка. Ако въпреки това тези лица са придобили акциите без предварително разрешение при публично предлагане на акции на фондовата борса или друг пазар на ценни книжа, приобритателите не могат да упражняват правото си на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от централната банка.

Прехвърлянето на поименни акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо банката. Възможно е в устава на банката да бъдат предвидени и други условия по прехвърлянето на поименните акции.

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от централната банка с наредба.

За образуването на фонд резервен банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането и с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда стигнат 1,25/100 от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

Всяка банка поддържа активите си в състояние, което и позволява да изпълнява паричните си задължения без авал.


7. Учредяване на търговската банка. Лицензиране


Търговската банка може да бъде единствено АД, като правно-организационна форма.

Учредяването на АД става по лицензионната (разрешителната) система, която включва 3 основни елемента:

1. Гражданскоправно волеизявление на учредителите за възникване на АД - минимално необходимия внесен капитал при учредяването на банката - не може да бъде по-малък то 10 000 000 лв.

2. Административно производство по издаване на банкова лицензия - учредено в гл. 3 ЗБ.

3. Вписване във фирмения регистър на съответния окръжен съд.

Поредност при учредяване е точно тази - съгл. чл. 20 ЗБ: окръжният съд регистрира банка след като му бъдат представени необходимите разрешения от централната банка (БНБ), т.е. без издаването на лицензия окръжния съд не може да впише ЮЛ с предмет на дейност “банка”.

Вноските, които трябва да бъдат направени до достигане на 10 млн. лв. (срещу записани дялове) могат да бъдат само парични. След достигане на този минимален размер са допустими и апортни вноски.

По правната си същност лицензията е индивидуален адм. акт, който се издава от управителя на БНБ, по предложение на подуправителя (ръководител на отдел “банков надзор”). Лицензията има разрешителен характер - тя определя предмета на дейност на банката и от друга страна е елемент от фактическия състав за възникване на банката.

Вписването на ТБ е действие на обвързана компетентност - ОС не може да откаже да впише банката във фирмения регистър, ако вече е издадена лицензия от управителя на БНБ (който обаче действа при условия на оперативна самостоятелност, т.е. може да откаже да издаде лицензия).

Във връзка с поисканата регистрация съдът не може да преценява верността на документите, с които кандидатът за лицензия си е послужил в производството по издаването на лицензия.

БНБ действа при условията на оперативна самостоятелност съгл. чл. 16 ЗБ - може да откаже издаването на лицензия, когато констатира, че дейността, която заявителят възнамерява да извърши не гарантира необходимата финансова сигурност, т.е. основанията за отказ са много разтегливи, критериите могат да бъдат много (защото тези критерии се създават от БНБ).

Съгл. чл. 11 ЗБ процедурата започва с писмено искане за издаване на лицензия. Необходима е представянето на Устава и другите учредителни актове. Преди да се произнесе БНБ извършва всички необходими проучвания, за да установи дали подадените документи са истински.

Основанията на чл. 16 ЗБ за неиздаване на лицензия, подлежат на обжалване (може да се прави ново искане след 6 мес.).

Основанията за отнемане на лицензия са други - посочени в чл. 21 ЗБ - 2 групи основания:

1. Такива, при които БНБ може да отнеме лицензията - когато не започне дейност в 12 мес. срок, когато са нарушени адм. задължения на чл. 65 ЗБ, когато за издаването на лицензия са послужили неистински данни;

2. Такива, при които БНБ трябва да отнеме лицензията - чл. 21, ал. 2 ЗБ: когато бъде отнета лицензията БНБ задължително назначава квестори. След това БНБ отправя искане до ОС за образуване на ликвидационно производство - на основание чл. 21, ал. 1 ЗБ. Но ако лицензията бъде отнета на двете основания на чл. 2 - БНБ задължително изисква от ОС да открие производство по несъстоятелност.


8. Небанкови финансови институции. Видове, правен режим. Сделки, които могат да извършват


Финансовите къщи са основните небанкови финансови институции - уредбата им може да бъде изведена от чл. 1, ал. 5 ЗБ, който определя какъв е предметът на дейност на ФК, а също и от Наредба N26/1999г. за сделките на ФК с чуждестранна валута. Съгласно чл. 1, ал. 5 ЗБ небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на някоя от следните сделки: финансов лизинг, придобиване и управление на дялове и участия, сделки с чуждестранни средства за плащане, консултации на дружества относно капиталовата им структура, относно преобразуването на дружества и по отношение на сделки по придобиване на предприятие, консултации относно портофейлни инвестиции или факторинг. Кръгът сделки, които небанковите финансови институции могат да сключват е доста по-ограничен от кръга сделки на банковите институции и са изчерпателно посочени в в ЗБ.

Други видове небанкови финансови институции са обменните бюра и брокерите.

Определение за ФК §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон - търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност или по безкасов начин. По занятие означава, че такива сделки се извършват в срок повече от 1 година с повече от 10 лица, или в продължение на 1 год. с повече от 20 лица, които обаче не са обменни бюра и ФК.

За извършване на небанковата финансова дейност е необходимо издаването на лицензия от БНБ. Лицензията, която се дава на ФК не се урежда от Наредба N2 за лицензирането - тя се отнася само за банковите лицензи. И при ФК могат да се извършват само онези дейности, които са предмет на лицензията.

Лицензия за ФК се издава на ЮЛ, което е АД, ООД или КДА, което трябва да разполага с основен капитал не по-малко от 100 000лв. - до тази сума с/у записаните дялове могат да се правят само парични вноски, а над този минимален размер могат да се правят и апортни вноски. Получавайки разрешението възниква и ФК.

Брокерът е небанкова финансова институция - може да бъде едноличен или брокерска къща. Сделките, които може да осъществява са само посреднически дейности по сделки с ценни книжа (менителници, записи на заповед, акции, облигации, приватизационни бонове и записи). За тяхното извършване брокерът трябва да получи разрешение, но не от УС на БНБ.

Инвестиционният посредник по своята правна природа е вид брокер, с предмет на дейност поемане на емисии на ценни книги, но може да извършва и други сделки с ценни книжа.

Обменното бюро трябва да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Също има лицензионен режим. Издава се на лице, което ще извършва банкови сделки с чуждестранна валута в наличност. Разрешението се издава от Министъра на финансите - по своята природа лицензията е инд. адм. акт. Обменното бюро има най-стеснен предмет на дейност в сравнение с останалите финансови институции (банкови и небанкови).

  1   2   3

Свързани:

Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconЕдна част от нормите, регулиращи банковото право са публичноправни, а друга част (по-голямата) са гражданскоправни. Определение
Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането,...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е icon1. Понятие за банковото право и банкова дейност. Източници на банковото право бп е съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията възникващи при
Банковата дейност обхваща и дейностите, посочени в чл. 2 ал. 2 от Закона за кредитните институции /зки/ приемане на ценности на депозит,...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е icon1 Закон за кредитните институции
...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconЗа държавен изпит по гражданскоправни науки
Правоотношения в гражданското право понятие и видове. Правоотношения във вещното право. Облигационни отношения. Семейни правоотношения....
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconКато съвкупност от правни норми, уреждащи вещни правоотношения, притежаването и упражняването на права върху вещ. Като субективно право, като възможност за действие ( власт ) на едно лице върху вещ. Като наука изследваща вещно-правни норми. Като учебна
Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconДанъчно право лекции кучев
Данъчното право е тръгнало от финансовото право. Ф. П. е в съотношение към данъчното като общо към частно, т е д п е част от ф п....
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconОбективното вещно право е съвкупност от правни норми, които уреждат вещни правоотношения,вещни субективни права и задължения
Субектив ното вещно право е признатата или установена и гарантирана от закона възможност на едно лице да упражнява власт върху определена...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е icon1. Обективно гражданско право. Гражданско, частно и публично право
Облигационни правоотношения. Семейни правоотношения. Правоотношения в търговското право. Трудови правоотношения
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconПонятие – съвкупност от пн, уреждащи отношенията свързани с търговския оборот и търговците
Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените...
Характеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е iconВещно право
Вещно право e: +част от гражданското право + съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията по придобиване, упражняване, ограничения...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом