Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие




ИмеДипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие
страница3/8
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.88 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://alfatm.com/files/Organizatsia, metodika i metodologia na....doc
1   2   3   4   5   6   7   8
Д-т с/ка 442 Вземания по липси и начети

К-т с/ките от гр. 20 Дълготрайни материални активи

К-т с/ките от гр. 21 Дълготрайни нематериални активи

К-т с/ките от гр. 30 Материали, продукция и стоки

К-т с/ките от гр. 31 Млади животни и животни за угояване


Информацията за излишъците и липсите на материални запаси и други ценности, се отразява приложенията към годишния счетоводен отчет.


2. ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ПЪРВИЧНИ И ВТОРИЧНИ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО СА ПОСТЪПИЛИ В ПРЕДПРИЯТИЕТО СЛЕД 31.12 НА ОТЧЕТНАТА ГОДИНА, но в които е отразена информация за сделки и събития, осъществени през отчетната година, т.е. – до 31 декември.

Приключването не е еднократен или еднодневен акт, а напрегната и отговорна работа, която се осъществява през продължителен период от време. Ето защо, преди да се пристъпи към другите етапи на годишното приключване и след като са документирани и осчетоводени резултатите от инвентаризацията, трябва да се потърсят (а ако не са изпратени от контрагентите – да се изискат) всички документи за осъществентите през отчетната година стопански операции и да се отразят в счетоводните книги. При извършването на тази дейност трябва да се спазват изискванията на НСС 10 – Събития, настъпили след датата, към която е съставен счетоводният отчет.

Правилата с по-съществено значение за годишното счетоводно приключване определени с този стандарт са следните:

Определено е каква информация се включва в годишния счетоводен отчет. В т. 2 на НСС 10 е регламентирано, че при изготвяне на годишния счетоводен отчет предприятията включват информация за коригиращите събития, настъпили до датата на изготвяне на отчета.

Посочени са примери за такива събития (в т. 2.1) – заличаване от търговския регистър на клиент, от който са останали несъбрани вземания, които следва да се отпишат и т.н.

Определено е също така, че коригиращите събития, които са настъпили до датата на изготвяне на годишния счетоводен отчет, се отразявате в този отчет, както следва:

- разходите се отразяват по съответните сметки за разходи и като задължения и/или като намаления на активи, когато може да се извърши надеждна оценка. Когато такава оценка е невъзможна, разходите не се осчетоводяват, а само се оповестяват в приложението;

- приходите само се оповестяват в приложението към годишния счетоводен отчет, и то в случай че е вероятно да бъдат реализирани.

Определено е също така, че не се допуска компенсиране на разходи или приходи от едни коригиращи събития с разходи и приходи от други.

Всички коригиращи събития, които не са били отразени в годишния счетоводен отчет и са свързани с промяна на финансовия резултат, се отразяват като извънредни приходи или извънредни разходи в следващия отчетен период. Когато тези събития са свързани с промяна на финансовия резултат, те се отразяват като корекция на активи и пасиви.


3. ПРЕОЦЕНКА НА НЯКОИ АКТИВИ И ПАСИВИ В КРАЯ НА ГОДИНАТА.


Прилагането на принципа за вярно и честно представяне на информацията в годишните счетоводни отчети изисква и оценките на активите и пасивите да са съобразени с техните действителни стойности. А това се постига чрез периодичното преоценяване на активите и пасивите.

3.1. Дълготрайните материални активи (ДМА) се преоценяват в края на годината съгласно основните изисквания на чл. 33 от ЗС. Земите и горите се преоценяват по справедливите им стойности, а всички останали – съобразно процента на инфлацията на база на потребителските цени. За нуждите на годишното счетоводно приключване се изисква ДМА да се преоценяват в края на всяка година с процент не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител обявен от Националния Статистически Институт (НСИ).

Преоценката засяга с еднакви пропорции и отчетната стойност и коректива на ДМА. Увеличението на балансовата стойност на ДМА се отчита като преоценъчен резерв. Следващото бъдещо намаление, ако има такова, е за сметка на този резерв.

Ако набраната сума по сметка 1122 Преоценъчни резерви на ДМА не е достатъчна, разликата се отчита като други разходи.

Когато се отписва преоценен ДМА, преоценъчният резерв се трансформира в неразпределена печалба, съгласно изискванията на чл.23, ал.2, т.23 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Преоценката на ДМА се извършва съгласно изискванията на чл.33 ал.1, 2, 3, 4 и5 от ЗС.

В разглежданото предприятие “Симора” ЕООД – гр. Симитли за годишното приключване на 1998 г. е извършена преоценка на дълготрайната материални активи. Използвани са следните проценти на нарастване на ДМА по групи за 1998 г. спрямо 1997 г., обявени от НСИ:

  • Продуктивни и работни животни – 27,3 %

  • Сгради – 33,4 %

  • Машини, съоръжения и оборудване – 32,6 %

  • Транспортни средства – 28,3 %

  • Други ДМА – 32,6 %

  • Разходи за придобиване на ДМА – 33,1 %

След изготвянето на протоколите за преоценки на ДМА те подлежат на осчетоводяване.

Във “Симора” ЕООД след изчисление на отчетната стойност и корективите на сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански инвентар и други ДМА към 31.12.1998 г. са получени следните резултати, които са показани в “Протокол за преоценка на ДМА” (Приложение № 1).

Вижда се, че има увеличение на справедливата стойност на ДМА. Съставя се следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 203 Сгради 7 056 798

Д-т с/ка 204 Машини, съоръжения и оборудване 9 163 950

Д-т с/ка 205 Транспортни средства 1 083 137

Д-т с/ка 206 Стопански инвентар 542 723

Д-т с/ка 209 Други 122 249

К-т с/ка 112 Преоценъчни резерви 17 968 857


Едновременно с увеличението на стойността на ДМА се увеличава и сумата на начислените амортизации или по-конкретно сумата на коректива. За целта се съставя счетоводна статия:


Д-т с/ка 112 Преоценъчни резерви 11 427 283

К-т с/ка 241 Амортизация на ДМА 11 427 283


При положение че през годината са отписани ДМА, за които е създаден преоценъчен резерв, то той се отписва чрез счетоводната статия:


Д-т с/ка 112 Преоценъчни резерви

К-т с/ка 122 Неразпределена печалба


3.2. Обезценка на материалните запаси. С чл. 22 от ЗС е предвидена възможност материалните запаси да се преоценяват в края на годината, когато справедливата им цена е по-ниска от тази при придобиването им. Тази възможност ни дава основание да спазваме принципа на предпазливостта.

Документирането на този акт на преоценка следва да се извърши, като се състави протокол. Въз основа на протокола за преоценката се съставя счетоводната статия:


Д-т с/ка 609 Други разходи

К-т с/ка 302 Материали

К-т с/ка 303 Продукция

К-т с/ка 304 Стоки

К-т с/ка 311 Млади животни

К-т с/ка 312 Животни за угояване

Стойностният размер на обезценката се показва в Отчета за приходите и разходите, раздел І. Разходи за дейността, т.7, Други разходи, в т.ч. намаление на стойността на материалните запаси. Този размер, отразен по дебита на същата сметка 609 Други разходи, заедно с разходите осчетоводени по дебита на същата сметка за провизии на трудносъбираеми и несъбираеми вземания се отнася в намаление на приходите от продажби. За целта се дебитират сметките от група 70 Приходи от продажби и се кредитира сметка 609 Други разходи. Крайната последица от това е, че се намаляват (при други равни условия) приходите от дейността, а стойността на намалението се приема като временна отрицателна разлика.

3.3. Преоценка на паричните средства и вземанията във валута. Съгласно чл.24 от ЗС в края на всеки месец, респ. и в края на годината се извършва преоценка на наличните парични средства, вземанията и задълженията във валута. Тези активи и пасиви се преоценяват на база централния курс на БНБ към края на месеца (в банките преоценката се прави всеки ден). Тези преоценки трябва да се документират със справка.

Разликите между отчетната стойност на паричните средства във валута, на вземанията и задълженията във валута се отчитат като текущи финансови разходи.

Преоценката на паричните средства във валута ще намери отражение в увеличение или намаление на левовата им равностойност. При увеличение на левовата равностойност на паричните средства във валута се съставя следната счетоводна статия:


Д-т с/ка 502 Каса във валута

Д-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута

Д-т с/ка 506 Акредитив във валута

Д-т с/ка 507 Предоставени депозити

Д-т с/ка 508 Разплащателни чекове

Д-т с/ка 509 Други парични средства
К-т с/ка 723 Приходи с операции с инвестиции


При намаление на левовата равностойност на паричните средства във валута се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 623 Разходи по операции с инвестиции

К-т с/ка 502 Каса във валута

К-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута

К-т с/ка 506 Акредитив във валута

К-т с/ка 507 Предоставени депозити

К-т с/ка 508 Разплащателни чекове

К-т с/ка 509 Други парични средства

Преоценката на вземанията във валута е свързана с промяна на левовата равностойност на разчета. При увеличение на левовата равностойност на вземанията във валута се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка от гр.41 Клиенти и свързани с тях сметки

К-т с/ка 724 Приходи от валутни операции


При намаление на левовата равностойност на вземанията във валута се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 624 Разходи по валутни операции

К-т с/ки от гр.41 Клиенти и свързани с тях сметки


3.4. Преоценка на дългосрочни и краткосрочни инвестиции.

По силата на чл. 25 ал.1 от ЗС наличните в края на годината дългосрочни инвестиции се оценяват по справедливата им цена. Преоценката на дългосрочните инвестиции се осчетоводява в зависимост от това дали се увеличава или намалява отчетната им стойност.

При увеличение се създава преоценъчен резерв, като съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 221 Дълг. инвестиции в дъщерни предприятия

Д-т с/ка 222 Дълг. инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени участия

Д-т с/ка 223 Ценни книжа

Д-т с/ка 224 Инвестиционни имоти

К-т с/ка 112 Преоценъчни резерви
При условие че в предишни години преоценки са отчетени като разходи по операции с инвестиции то в рамките на тези суми, вместо да се кредитира сметка 112 Преоценъчни резерви, се кредитира сметка 723 Приходи от операции с инвестиции.

Преоценъчният резерв на отписана дългосрочна инвестиция се отчита като финансов приход чрез счетоводната статия:


Д-т с/ка 112 Преоценъчни резерви

К-т с/ка 723 Приходи от операции с инвестиции


Съгласно чл.31 от ЗС краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена. Това се отнася само за тези инвестиции, които са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми. Налице е законова постановка за преоценка само на краткосрочни инвестиции, които са обект на борсова търговия. Всички останали не са обект на преоценяване.

3.4. Преоценка на дълготрайните нематериални активи (ДНА). Съществува възможност и ДНА да се преоценяват в края на годината. Внимателно трябва да се проучат тези възможности, които са описани в НСС 5 – Отчитане на нематериалните активи, като се изяснят постановките на т.11 в този счетоводен стандарт.

При установяване на причини или обстоятелства, които дават основания да се счита, че е намаляла икономическата изгода или тя изцяло е отпаднала, то се изготвя констативен акт. Въз основа на този документ се осчетоводява преоценката.


4. АНАЛИЗИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО СМЕТКА 207 РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ И АНАЛИЗ НА ТРУДНОСЪБИРАЕМИТЕ И НЕСЪБИРАЕМИ ВЗЕМАНИЯ ОТ ПРОДАЖБИ


При съставяне на Отчета за приходите и разходите следва да се анализира дебитния оборот на сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА.

Като приходи в дясната част на Отчета за приходите и разходите (т.3 на раздел І) се показват стойностите, осчетоводени чрез сметките от група 60 Разходи по икономически елементи и формирали цената на дълготрайни активи, придобити по стопански начин.


НСС 3 – Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди регламентира отчитането на провизии. Съгласно стандарта за да се определи дадено вземане като трудно- събираемо следва от възникването му да са изминали 90 дни, или длъжникът да е обявен в несъстоятелност или ликвидация.

Несъбираеми вземания са тези, които са възникнали преди 180 дни, или длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация и вземането е класирано без гаранция за получаването му, или пък изпълнителното производство срещу длъжника е прекратено.

Достатъчно е само едно от условията да е налице, за да се обяви дадено вземане като трудносъбираемо или несъбираемо.

И за двата вида вземания се начисляват провизии. При трудносъбираемите размерът им е 20 % от стойността на вземанията, а при несъбираемите – 50 %.

В НСС 3 са направени следните промени:

- От месец юни (когато промените влизат в сила) до 31 декември 1999 г. може да се начисляват провизии за всички видове вземания, без вземанията по записани дялови вноски.

- В края на годината, към датата на баланса може да се начисляват провизии и за потенциални задължения – нормативни, съдебни или конструктивни. За целта следва да се спазят изискванията на т. 10 от НСС 3 и преди всичко изискването, че за признаване на провизии за нормативни и за конструктивни потенциални задължения е необходимо да се състави подробен план към датата на баланса, одобрен от собствениците на предприятието, който да съдържа разходите по отделни пера и стойностната им оценка.

- Да се има предвид ограничението на т. 12, че провизии за покриване на загуби от бъдещи сделки не следва да се начисляват и признават.

- Ако към 31 декември 1999 г. има начислени провизии за вземания и задължения във валута, следва да се спази изискването на т.4.1 от НСС 3 – размерът на тези провизии да се коригира в края на годината във връзка с преоценката им (по реда на чл. 24 от ЗС).

- Да се провери дали провизиите, който са за вземания, отразени като финансови приходи, са осчетоводени като финансов разход и провизиите за вземания от извънредни операции са осчетоводени като извънреден разход. Ако е допусната грешка, да се поправи.

- Да се провери спазването на правилата във т. 1.10 и 1.11 за разсрочване на разходи и на приходи в бъдещи периоди.

Провизиите се отразяват по сметка 252 Провизии за вземания от продажби. При начисляването им се дебитира сметка 609 Други разходи и се кредитира сметка 252 Провизии за вземания от продажби. При отписването им се дебитира сметка 691 Отписани вземания, 252 Провизии за вземания от продажби като се кредитира сметка 411 Клиенти.

Салдото по сметка 252 Провизии за вземания от продажби следва да се показва в баланса, като коректив на вземанията от продажби.

Във фирма “Симора” – ЕООД не са начислявани провизии през 1998г.

5. ОБОБЩАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ РАЗХОДИ И КАЛКУЛИРАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДУКЦИЯТА, РАБОТИТЕ И УСЛУГИТЕ


Разходите за дейността се отчитат чрез сметките от група 61 Разходи за дейността.

Тези разходи трябва предварително да са отчетени по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи и отнесени по направление в сметките от група 61 Разходи за дейността.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗС себестойността на продукцията се формира само от основните производствени разходи. Тези разходи за всяко предприятие са специфични, именно за това групирането им се извършва на базата на приетата от ръководството счетоводна политика.

Въз основа на извършената годишна инвентаризация следва да се направи оценка на незавършеното производство в края на годината. Оценката става по основни видове производствени разходи, формиращи себестойността. Така разликата между дебитния сбор по сметка 611 и сумата на разходите за незавършено производство в края на годината, представлява себестойността на произведената продукция. Незавършеното производство към 31 декември на отчетната година представлява остатък за следващата година.

Себестойността на работите, услугите и продукцията на спомагателната дейност се формира от извършените през отчетния период разходи, след приспадане на стойността на незавършеното производство, ако такова производство е налице в края на отчетния период.

В Националния сметкоплан е предоставена възможността предприятието да избира както метода на калкулиране, така и прилагането на специфична за неговата дейност схема на калкулация. В приложения на сметкоплана се дават примерни схеми на калкулация за себестойността за различните видове дейности – промишлена, търговска, строителна и т.н.

Заприходяването на готовата продукция по сметка 303 Продукция трябва да стане по себестойност, наречена съкратена. В нея не се включват допълнителните разходи, а само основните производствени разходи. Сметка 303 Продукция се дебитира и кредитира по тази фактическа себестойност. Ако тази себестойност се установява в края на годината, при положение, че е използвана планова или ориентировъчна себестойност, задължително е внасянето на необходимите корективи в посока увеличение или намаление на стойността с цел вярно отчитане на продукцията, незавършеното производство и фактическата себестойност на продадената продукция. Корекцията се извършва по способа на червеното сторнировъчно записване. Целта на корекцията е да не се допусне деформиране на крайния финансов резултат от продажбите, които подлежат на отчитане в Отчета за приходите и разходите, а оттук и на данъчното преобразуване общата маса на печалбата на предприятието.


6.УСТАНОВЯВАНЕ НА ОБОРОТИТЕ ПО СМЕТКА 614 РАЗХОДИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ И СМЕТКА 615 РАЗХОДИ ЗА ПРОДАЖБА НА ПРОДУКЦИЯ И ТЯХНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ


Разходите за организация и управление и разходите за продажба на продукция се третират като допълнителни разходи (за разлика от основните производствени разходи), не се включват в себестойността на продукцията – чл.18, ал.3 във връзка с § 6, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗС.

Тези разходи се отчитат по сметка 614 Разходи за организация и управление и сметка 615 Разходи за продажба на продукция. Тези разходи се разпределят по ред, база и методи, избрани и възприети от предприятието.

В практиката се е утвърдила като най-често прилагана база относителният дял на всеки вид приходи в общия обем на приходите.

За целта се съставя счетоводна статия, като се дебитира сметка 701 Приходи от продажби на продукция, продажби на 702 Приходи от стоки, 703 Приходи от продажби на услуги, като се кредитира сметка 614 Разходи за организация и управление.

Аналогична е и счетоводната статия за разпределение на разходите за продажба на продукция.

Сметките 614 и 615 в края на отчетния период се приключват и не могат да имат салдо.

Не се разрешава отнасяне на разходи за организация и управление по сметките за отчитане разходите за основна и спомагателна дейност. По тази причина в състава на разходите за незавършено производство не може да има разходи за организация и управление. Такава е и разпоредбата в ЗС – себестойността да включва само основните прoизводствени разходи (чл.18, ал. 3).


7. УСТАНОВЯВАНЕ НА ОБОРОТИТЕ И САЛДАТА ПО СМЕТКИТЕ И СЪСТАВЯНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОБОРОТНА ВЕДОМОСТ


В края на годината трябва да бъдат установени оборотите и салдата по счетоводните сметки. Налага се да се направи обобщаване и проверка на записванията на стопанските операции, което става чрез оборотните ведомости.

Оборотните ведомости за синтетичните сметки имат голямо значение. Тяхното съставяне е важен и неотменим етап в годишното счетоводно приключване.

Данните от предварителната оборотна ведомост служат за съставяне на Отчета за приходите и разходите за годината, но само за първите три негови раздела. След което се установява счетоводната печалба на предприятието и се прави проверка за нейното точно отразяване, като се използват крайните салда от предварителната оборотна ведомост.


8.УСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАЧАЛНИТЕ И КРАЙНИТЕ САЛДА ПО СМЕТКИ 303 ПРОДУКЦИЯ, 305 ИЗПРАТЕНИ СТОКИ И ПРЕДАДЕНИ РАБОТИ, 611 РАЗХОДИ ЗА ОСНОВНА ДЕЙНОСТ, 612 РАЗХОДИ ЗА СПОМАГАТЕНА ДЕЙНОСТ И 613 РАЗХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ – ЗА НУЖДИТЕ НА СЪСТАВЯНЕ ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ


Важен етап при годишното приключване, имащо значение за съставяне на Отчета за приходите и разходите на предприятието за отчетната година, е установяване на салдата по посочените по-горе счетоводни сметки, както и установяване на остатъците по тях към 31 декември – дата на годишното приключване, спрямо остатъците по тези сметки към първи януари – началото на отчетната година.

За улесняване на изчисленията във фирма “Симора” е използвана следната таблица. Крайни салда по сметки 611, 612, 613 към 31декември няма , затова графите остават непопълнени.


Вид на салдата

С/ка 303

С/ка 305

С/ка 611

С/ка 612

С/ка 613

Крайни салда

411 461

25 685 373










Начални салда

274 650

28 687 251










Разлика

+ увеличение

136 811













- намаление




2 998 122











Редът на крайните салда е поставен над ред за началните салда за улеснение. Когато се получи разлика със знак “+”, има увеличение на запасите – крайните салда са по-големи от началните. Разликите не се показват компенсирано, а поотделно. Намаленията от всички сметки, представени в таблицата се сборуват и се показват в статия 1 на раздел І на разходната част.

Увеличението на посочените остатъци означава, че извършените през отчетната година разходи по икономически елементи, респ. разходи за дейността, не са довели до съответен еквивалент от който да се формира печалбата за текущата година, т.е. срещу разходи за произведена продукция от отчетния период ще се реализира финансов резултат през следващата година.

Увеличенията от всички сметки се сборуват и се показват в статия 4 на раздел І на приходната част. Основанието за такова некомпенсирано представяне е изискването на т. 19 от НСС 1 – Представяне на счетоводните отчети. В тази точка на стандарта е определено, че не се допуска компенсиране на суми между статии на разходите и статии на приходите, освен ако такова компенсиране е разрешено с друг НСС или ако компенсирането отразява по-пълно и по-точно същността на дейността на предприятието.

От сумата на намалението на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди се приспадат осчетоводените през годината като извънредни разходи липси на продукция и на незавършено производство. В противен случай тези липси ще се представят двукратно в отчета за приходите и разходите –и като разходи за дейността, и като извънредни разходи.

От сумата на увеличението на запасите от посочените по-горе активи се изважда сумата на осчетоводените през годината излишъци. Към увеличението се прибавя сумата на осчетоводените през годината липси.

Увеличението и намалението на запасите, установени като разлика между началните и крайните салда може да се види в по-горната таблица.


9. СЪСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ И ПРОВЕРКА ЗА ВЕРНОСТТА НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ


Отчетът за приходите и разходите се съставя първоначално само за първите три раздела в неговата приходна и разходна част. Това е необходимо, за да се получи обобщена информация, която ще се използва за съставянето на Декларация за данъчно облагане на печалбата.

При съставянето на Отчета се правят някои предварителни изчисления, необходими за попълването му:

- данни за увеличение на запасите от продукция, незавършеното производство и разходите за бъдещи периоди;

- данни за намаление на запасите от продукция, незавършеното производство и разходите за бъдещи периоди;

- данни за отчетната стойност на продадените стоки, млади животни и животни за угояване, материали и дълготрайни материални и нематериални активи;

-разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин;

- приходи от финансирания;

- други увеличения.

Попълването на Отчета за приходите и разходите е разгледано по подробно в следващата глава Трета т.4. След изготвяне на така посочената информация Отчетът за приходите и разходите на фирма “Симора” има следния вид (Приложение № 3).

След което се установява счетоводната печалба на предприятието и се прави проверка за нейното точно отразяване, като се използват крайните салда от предварителната оборотна ведомост. Разликата между сумата на крайните дебитни и кредитни салда по сметките от група 62 Финансови разходи (без сметка 625 Финансови разходи за бъдещи периоди), група 69 Извънредни разходи, група 70 Приходи от продажби (без сметка 704 Приходи за бъдещи периоди), група 72 Финансови приходи (без сметка 725 Финансови приходи за бъдещи периоди) и група 79 Извънредни приходи следва да е равна на финансовия резултат (разликата между разделите І, ІІ и ІІІ от разходната и приходната част на Отчета за приходите и разходите).

След това се извършва данъчно преобразуване на печалбата като се съставя Декларация за данъчното облагане на печалбата. Въз основа на тази декларация се съставят счетоводните статии за дължимите данъци.


10.ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СМЕТКИ ОТ ГРУПИТЕ 62 ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ, 66 ИЗВЪНРЕДНИ РАЗХОДИ, 70 ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ, 72 ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ И 79 ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ


През този етап трябва да се приключат и сметките за финансовите и за извънредните приходи и разходи – сметки от групи:

  • 62 Финансови разходи

  • 66 Извънредни разходи

  • 72 Финансови приходи

  • 79 Извънредни приходи.

Не се приключват сметки 625 Финансови разходи за бъдещи периоди и 725 Финансови приходи за бъдещи периоди. Те остават с дебитно салдо – сметка 625 и с кредитно салдо – сметка 725. Тези салда се отразяват съответно в актива – за сметка 625 и в пасива – за сметка 725 на счетоводния баланс.

Всички останали сметки от групите, изброени по-горе, се приключват чрез финансово-резултатната сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.

Съставят се статиите:

  • За приключване на сметките за финансовите и извънредните разходи:

Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година

К-т с/ки от група 62 Финансови разходи

К-т с/ки от група 69 Извънредни разходи

- За приключване на сметките за финансовите и извънредните приходи:

Д-т с/ки от група 72 Финансови приходи

Д-т с/ки от група 79 Извънредни приходи

К-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година


11.ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОСТОЯННИТЕ И ВРЕМЕННИ ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ДАНЪЧНИ РАЗЛИКИ И СЪСТАВЯНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА


За целите на данъчното облагане, финансовият резултат получен като разлика между разделите І, ІІ и ІІІ на приходите и разходите от Отчета за приходите и разходите се коригира с положителните и отрицателните постоянни и временни разлики.

Преди още да е попълнен окончателно Отчета за приходите и разходите се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в облагаема печалба или данъчна основа. Когато счетоводния финансов резултат е отрицателна величина (загуба), която и след преобразуването остане отрицателна, няма данъчна основа и не се начислява данък върху печалбата. Възниква постоянна отрицателна данъчна разлика, която единствена от постоянните данъчни разлики при определени условия има обратно действие – създава възможност за намаляване на облагаемата печалба през следващи периоди.

Постоянни са разликите, които рефлектират в суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба (загуба) само за текущия период. Това са разходи, които не се признават за такива не се признават за такива при определяне на облагаемата печалба (загуба) за даден период, приходите, чиято данъчна основа за даден период е нулева.

Временни разлики са тези,които рефлектират в суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба (загуба) през бъдещи периоди, когато счетоводната стойност на актива или пасива е възстановена или изплатена.

В чл.23 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са посочени постоянните и временните разлики, с които се увеличава (ал.2) и намалява (ал.3) финансовия резултат преди данъчно преобразуване.

Във разглежданото предприятие са начислени следните постоянни разлики, с които се увеличава финансовия резултат:

  1. Начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания (чл.23 ал.2 т.2 от (ЗКПО) – 858 хил. лв.

  2. Разходите отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия отчетен период съгласно раздел ІІІ от ЗКПО (чл.23, ал. 2, т.15) – 297 хил. лв.

  3. Общо увеличения на финансовия резултат – 1155 хил. лв.

Начислените постоянни разлики, с които се намалява финансовия резултат са :

1. Приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през текущия отчетен период по реда на глава втора раздел ІІІ от ЗКПО – 49 хил. лв.

По силата на Закона за корпоративното подоходно облагане обект на облагане с данък върху печалбата и данък за общините са:

  • местните и чуждестранни юридически лица;

  • неперсонифицираните дружества;

  • организациите на бюджетна издръжка;

  • доходите на местни и чуждестранни физически лица.

Съгласно чл.9 от ЗКПО основа за облагане с данък за общините е облагаемата печалба. Тя се установява като разлика между разделите І, ІІ и ІІІ на приходите и разходите от Отчета за приходите и разходите, и се преобразува за целите на данъчното облагане с постоянните положителни и отрицателни разлики, които бяха разгледани в предишния етап.

Съгласно чл.10 от ЗКПО основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по описания по-горе ред и намалена с данъка за общините.

След като се преобразува счетоводният финансов резултат в данъчна основа, се попълва данъчната декларация.

Във фирма “Симора” ЕООД счетоводния финансов резултат е отрицателна величина (загуба), която и след преобразуването е останала отрицателна, няма данъчна основа и не се начислява данък върху печалбата.

Годишната данъчна декларация на “Симора” ЕООД – гр. Симитли е поместена в Приложение № 4


12. ИЗГОТВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ОБОРОТНА ВЕДОМОСТ НА СИНТЕТИЧНИТЕ СМЕТКИ

По принцип след осчетоводяването на дължимите към бюджета данъци за сметка на печалбата цифровата информация се вписва в съответните синтетични и аналитични счетоводни сметки и се съставя окончателна оборотна ведомост (Приложение № 2).

В нея всички счетоводни сметки – елемент на Отчета за приходите и разходите, съдържащи информация за приходите и разходите за текущата година са приключени.

Въпреки че оборотната ведомост има спомагателен характер, нейното съставяне е регламентирано със ЗС. Ако не се съставят оборотни ведомости на аналитичните и особено на синтетичните счетоводни сметки, вероятността да се допуснат грешки или неточности в отделните елементи на счетоводния отчет ще бъде по-голяма. Защото без съставяне на годишна оборотна ведомост не може да се осъществи контрол доколко точно са открити счетоводните сметки в началото на годината, дали е спазен принципът на двустранното счетоводно записване през отчетния период и доколко правилно са изчислени крайните салда по сметките.

При машинна обработка на информацията е препоръчително да се състави нова оборотна ведомост, а при ръчна обработка това не е необходимо – защото ще се вложи излишен труд. Би могло да се използва първата оборотна ведомост, като към нея се добавят допълнителните изчисления по данъците.

Въз основа на окончателната оборотна ведомост се попълва счетоводния баланс.


13. СЪСТАВЯНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ

Съставя се счетоводния баланс – въз основа на информацията от годишната оборотна ведомост и от главната книга на синтетичните сметки.

Отчета за паричния поток се попълва като се следват указанията, определени в НСС 7 Отчитане на паричните потоци.

Отчета за собствения капитал се съставя въз основа на информацията за движението на отделните видове собствен капитал по счетоводните сметки.

Всички елементи на приложението към годишния счетоводен отчет са утвърдени със заповед на министъра на финансите.

Подробно попълването на всички изброени елементи на годишния счетоводен отчет е разгледано по-подробно в следващата глава трета на Дипломната работа.


14. ОТЧЕТ ЗА НУЖДИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО


Извън задължителните съставни елементи на годишния счетоводен отчет – счетоводен баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал предвидени в чл. 40 от ЗС в предприятието следва да се изготви и Отчет за нуждите на управлението. Съгласно чл. 44 от ЗС формата, съдържанието и периодичността на счетоводните отчети за нуждите на управлението на предприятието, се определят от неговото ръководство.

В условията на пазарна икономика ръководството на предприятието се нуждае от разнообразна счетоводна информация, чието създаване не е задължително в официалната финансова отчетност. Тази информация се включва в съдържанието на счетоводните отчети за нуждите на управлението. Например тук би могла да се включи информация за себестойността на продукцията – по видове и по производствени звена, за платежоспособността на предприятието, за рентабилността и др. Целесъобразно би било тук да се включи още и Доклад-анализ за финансовото състояние на предприятието, който може да се извърши върху основата на обстойното проучване на цялата резултатна счетоводна информация, като се използват показателите, включени в НСС 13


15. ПРОВЕРКА, ЗАВЕРКА, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИКУВАНЕ НА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ


Годишният счетоводен отчет трябва да се изготви до 15 февруари на следващата година. Когато предприятия с поделения съставят обобщен годишен счетоводен отчет, срокът на изготвянето на този отчет е до 1 март на следващата година. С чл. 42 от ЗС се регламентира срока и съдържанието на годишните счетоводни отчети за онези предприятия, които имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или членовете на органите на управление в други предприятия.

Годишният счетоводен отчет на предприятието подлежи на проверка и заверка. ЗС предвижда това да се извърши от дипломиран експерт счетоводител. Предмет на проверката и заверката е спазването на ЗС, Националния сметкоплан и НСС, както и другите нормативни актове, свързани с дейността на предприятието. Въпросите за начина, метода, обектите и сроковете за заверката се уреждат в глава осма от ЗС “Дипломирани експерти счетоводители”. За извършената проверка се съставя доклад.

Съгласно ЗС на задължителна проверка и заверка подлежат годишните счетоводни отчети на:

  1. Акционерните дружества

2. Командитни дружества с акции

3. Банкови, застрахователни и други подобни институции

  1. Всички останали предприятия, при условие че превишават минимум два от следните показателя:

  • сума на актива на баланса от предходната година – 300 000 деноминирани лева;

  • нетен размер на приходите от продажби и финансови приходи към 31 декември на предходната година – 600 000 деноминирани лева;

  • средна численост на персонала за предходната отчетна година – 30 души.

Съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗС предприятията трябва де представят годишния си счетоводен отчет на органите на Националния статистически институт до 31 март на следващата година, а консолидираните счетоводни отчети до 31 май.

Годишните счетоводни отчети на предприятията, които подлежат на задължителна проверка и заверка, се представят до 30 юли на Българската търговско промишлена палата. (вж. чл. 40, ал. 5 от ЗС)

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗС предприятията публикуват годишния си счетоводен баланс и годишния си отчет за приходите и разходите в ежедневник или специализирано икономическо или финансово издание до 31 май на следващата година.

На публикуване подлежат и консолидираните счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите в срок до 30 юни на следващата година.


16. ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ В ПРЕДПРИЯТИЕТО И ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ПО НЕГО

Годишният счетоводен отчет е носител на разнообразна и достоверна резултатна счетоводна информация за целокупната производствена, търговска, финансово-икономическа дейност на предприятието , и за качеството на работата на неговото ръководство. Тази информация трябва да бъде обстойно проучена и анализирана. Изводите от проучването и анализа могат да бъдат твърде полезни при вземането на управленски решения за преустройване на работата, за насочване усилията на ръководството на предприятието към по-ефективни стопански сделки и други договорни връзки, отношения и т.н.

Годишният счетоводен отчет, след публикуването на Баланса и Отчета за приходите и разходите се разглежда в предприятието, където се обсъждат резултатите от дейността му и на неговото ръководство. Информацията, която се съдържа в годишния счетоводен отчет дава основание за вземане на решения за разпределение на печалбата, покриване на загубата и т.н.

Въз основа на взетите решения по обсъждането на годишния счетоводен отчет от висшия орган на управлението на предприятието, се предприемат съответните действия за реализиране на тези решения. При изпълнение на решения, които пораждат финансово-стопански операции, се правят и съответни счетоводни записвания. Като например, когато се изплащат дивиденти на акционери, при образуване на резерви и т.н.


1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconМагистърски семинар
На тема: формиране на счетоводната информация за годишния счетоводен отчет на предприятието
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconДипломна работа на тема
Ii методика за анализ на финансовото състояние на фирма Финпро за периода от 1999г до 2002г
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconКонспект по "счетоводен анализ"
Структура на годишния финансов отчет – баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал,...
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconТема: Организация, методология и методика на отчитане дейността на предприятието на ет при прилагане на едностранно счетоводно отчитане
Важно значение има познаването на неговата организация и методиката на отчитане дейността на предприятието
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconЧл. 26. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения
Изм. Дв, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01. 01. 2007 г. Съставните части на консолидирания финансов отчет са: консолидиран счетоводен...
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconОповестяване
Оценъчната база, използвана при изготвянето на финансовия отчет е хил лв. Информацията от годишния счетоводен отчет от 2001 г е преизчислена...
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconДипломна работа Тема : Цялостен анализ на предприятие "Полуремаркета и контейнери"
Полуремаркета и контейнери” ад (“прк”) е акционерно дружество регистрирано с решение на фирменото отделение на Добричкия съд от 10...
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconДипломна работа тема: "Организация и технология на финансовия контрол върху бюджета и дейността на общините"
Контролни процедури при проверка на планирането и изпълнението приходите и разходите на общинските бюджети стр
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconОтчет за изпълнение на годишния план за работа
Основните цели в дейността по приватизация през 2009 г са дефинирани в Годишния план за работа на Агенцията за приватизация (АП),...
Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие iconОтчет за изпълнение на годишния план за работа
Основните цели в дейността по приватизация през 2008 г са дефинирани в Годишния план за работа на Агенцията за приватизация (АП),...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом