Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване




ИмеИкономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер215.5 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://ploski-bg.com/91/files/ikonomika/marketing/45.doc
ИКОНОМИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА И ЕФЕКТИВНОСТ НА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ.

1.КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Основният източник за образуване на стойността на имуществото на всяко предприятие е капиталът. В практиката това понятие се определя, като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи. Следователно капиталът е абстрактна величина, свързана с произхода на стойността на притежаваните от предприятието активи, върху които то е получило правото на собственост, ползване и разпореждане.

Като отчетна категория капиталът съществува в две разновидности: собствен и привлечен (наричан още пасиви).

Собственият капитал е част от капитала, който е притежание на собственика или на неговите съдружници и характеризира размера на собствеността, произхода на имуществото на фирмата, икономическата мощ на фирмата и финансовата независимост на фирмата. Той има следните форми на проявление:

Основен капитал това е определящ елемент от състава на собствения капитал. Формира се от дяловите вноски при създаване на фирмата или по друг начин (например, от емисия от на ценни книжа). Той е относително постоянна величина. Промените се правят само с решение на собственика. Служи, като гаранция пред банка и кредитори.

Съдържанието на категорията основен капитал зависи от правно- организационната форма на предприятието - за ООД, събирателно дружество, командитно дружество, кооперация, той се формира от дяловете на собствениците, а за акционерно дружество (АД) от номиналната стойност на акциите.

Вноските на собствениците могат да бъдат, както парични, така и не парични движими и недвижими ценности.

Известно е, че повечето от стопанските субекти функционират, като търговски дружества, регистриращи се съгласно изискванията на Търговския закон. Това са:

* Събирателно дружество (ДС) то е образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено с цялото си имущество и парични средства с, които разполагат.

В случай на фалит и възникване на изискуемост на капитала от кредитори, доставчици и др. Първи се удовлетворяват кредиторите, държавата, общинските бюджети и т.н.

* Командитно дружество (КД) то се образува с договор между две или повече лица за извършване на дейност под обща фирма и, където съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

* Дружество с ограничена отговорност (ООД) то се образува от едно или повече лица, които отговарят на дружеството с дяловата си вноска. Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по малък от 5000 лв. Той се състои от

дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по малки от 10 лв. Сумата на дяловете трябва да бъде равна на капитала.

В тези случаи при СД, КД или ООД увеличаването на капитала се извършва чрез:

Увеличение на дяловете

Записване на нови дялове

Приемане на нови съдружници

Набиране на акционерен капитал- акцията е документ ценна книга доказващ правото на собственост върху част от имуществото на акционерното дружество. Тя е неделима и ако принадлежи на няколко души, те имат общо право на собственост.

Минималната стойност на капитала на акционерното дружество у нас без подписка е 50000 лв., а с подписка 100000.

Капиталът трябва да бъде изцяло записан, не може да се записват само отделни акции от капитала.

Акцията има различни стойности:

Номинална стойност- това е стойността която е посочена върху лицевата страна на акцията. Тя се използва за целите на отчетността- броя на акциите, умножени по номиналната им стойност формира основния капитал на фирмата.

Емисионна е стойността, по която акциите се продават при тяхната първоначална емисия, т.е. стойността, за която се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набирането на капитала чрез подписка. Емисионната стойност не може да бъде по малка от номиналната.

Разликата между номиналната и емисионната стойност се набира във фонд резервен на дружеството.

Балансово счетоводна стойност- получава се като отношение на стойността на собствения капитал от баланса към броя на издадените акции. Тя отчита нарастването на стойността на собствения капитал вследствие реинвестиране на част от печалбата. Показва стойността на активите, които стоят зад една акция имуществената субстанция на акцията.

Пазарна стойност- това е цената по която акцията се продава на вторичния пазар, на който закупените ценни книжа сменят своите собственици.

Увеличаване на акционерния капитал на акционерните дружества- капиталът може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаването на номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции.

Амортизационните отчисления като специфичен вътрешен източник на капитал- амортизацията е свързана с възпроизводството на дълготрайни активи на фирмата. Тя се начислява счетоводно на дълготрайните активи, които се очаква да бъдат използвани повече от един отчетен период, имат ограничен срок на годност, имат значително висока цена на придобиване; държат се за целите на производството или за доставка на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

Допълнителен капитал- формира се по решение на собственика. Набира се от допълнителни вноски на съдружниците или от дялови вноски на привлечени нови съдружници. Може да се използва за закупуване на акции и облигации за покриване на загуби за спонсорство, да се трансформира в основен капитал.

Резерви- това е част от собствения капитал, който се създава от печалбата по решение на колективните органи на фирмата. Използва се за решаването на конкретни задачи- покриване на загуби, стимулиране на колектива, рискови проекти, спонсорство и социално подпомагане, изплащане на допълнителни дивиденти, увеличаване на основния капитал и др. резервите са задължителни и една десета се заделя за АД. Те могат да се формират:

Като част от реализираната печалба в края на отчетния период;

От продажба на ценни книжа като разлика между емисионната и номиналната стойност;

От преоценка на активи и други.

Основен източник на резервните фондове остава печалбата на предприятието. Търговските дружества отчисляват средства за фонд Резервен по решение на собствениците. Фондът има задължителен характер само за акционерните дружества.

Източници за образуването му са:

Най малко 1/10 от печалбата, която се отделя докато средствата във фонда стигнат 1/10 или по голяма част от капитала, определена от устава;

Средствата получени над номиналната стойност на акциите и облигациите при издаването им;

Сумата и допълнителните плащания, които правят акционерите срещу предоставените им предимства за акциите.

Средствата на фонд Резервен могат да се използват само за;

Покриване на годишната загуба

Покриване на загуби от предходната година

Когато средствата на фонд Резервен надхвърлят 1/10 или определена от устава по-голяма част от капитала, по-големият размер може да бъде използван и за увеличение на капитала.

Резултат от предходни години- това може да бъде или не разпределена печалба, или непокрита загуба. Те оказват влияние в една или друга степен върху размера на собствения капитал.

Резултат от текущия период- този резултат също така е печалба или загуба. Той се отразява върху величината на собствения капитал. Печалбата има определяща роля при формиране на собствения капитал. Печалбата е положителния финансов резултат от дейността на фирмата. Представлява резултат между приходите и разходите. Когато приходите са повече от разходите е печалба, а обратното, когато разходите са повече от приходите е загуба.

Чистата печалба на дружеството се разпределя по решение на общото събрание за изплащане на дивиденти, формиране на резерви, покриване на загуби и щети от стихийни бедствия, за социално подпомагане на персонала, част от нея може да се капитализира т.е. да се реинвестира в определени проекти.

В хода на стопанската дейност, предприятията използват като собствени, така и чужди привлечени средства.в условията на пазарната икономика участието на чужди капитали, успоредно със собствените, е предпоставка за постигане на добри икономически резултати. Привлечения капитал е част от капитала на предприятието привлечена от капитала на друга фирма или банка при изгодни икономически или финансови условия. Чуждият привлеченият капитал на предприятието може да се осигури като чрез пряко заемане- емисия и пласмент на дългови ценни книжа, така и чрез косвено заемане- с посредничеството на търговски банки. Имаме два вида заеми:

Банкови- те са основен източник на привлечен капитал на фирмите, които не емитират ценни книжа. Краткосрочните банкови заеми се използват за финансиране на текущите потребности на предприятието от капитали а дългосрочните инвестиционни заеми- за придобиване на дълготрайни активи.

Облигационни заеми- с емисията на корпоративни облигации се удостоверява сключването на договор за заем между фирмата и множество кредитори, физически и юридически лица, наричани облигационери.

Предимствата на финансиране с облигационния заем, в сравнения с банковия кредит са:

Облигациите дават възможност на АД да набира значителен капитал по възможно най-евтиния начин, тъй като се осъществява пряка връзка на емитентна с инвеститорите т.е. елиминира се посредничеството на финансовите институции.

Не се проучва така задълбочено кредитния рейтинг, както това става при сключване на банков заем.

Ако фирмата е достатъчно надеждна заемът може да бъде необезпечен.

При конвертируеми облигации е възможно с определени клаузи, включени в емисията, облигационерите да бъдат заставени да заменят облигациите с акции и да се избегне погасяването на дълга.

Срокът на привлечените ресурси е по-дълъг, обикновено банките предоставят кредити при по- къс срок.

Предимството на този начин на дългосрочно финансиране в сравнение акциите е, че капиталът на дружеството не се размива с нови собственици тоест дяловете на акционерите не се променят. Облигациите са по привлекателни от акциите за инвеститорите, поради по-ниския си риск, а това понижава разхода на емисията им.

Основният им недостатък е, че при публични емисии се налага изготвянето на проспект, одобряването му и регистрирането на емисията на специализиран орган.

Облигацията е ценна книга и документ за дълг за разлика от акцията, която доказва собственост върху част от капитала на фирмата, облигацията удостоверява на своя притежател, че той се явява в качеството си на кредитор на акционерно дружество и има право на получаване на лихви по заема съгласно договорените условия.

Съгласно действащата нормативна уредба у нас облигации могат да емитират АД, които съществуват най- малко 2 години и имат заверени два годишни счетоводни отчета, приети от Общото събрание на акционерите.

Временно привлечените чужди парични средства в левове или във валута за осъществяване на дейността на предприятието се отчитат като краткосрочни и дългосрочни заеми. Заемите отпуснати със срок за погасяване до една година са краткосрочни, а над една година са дългосрочни. Условията за ползване на всеки заем се съобразява с изискванията на Наредба за плащанията. Условията за ползване на всеки заем се уточняват в сключения между заемодателя и заемополучателя договор, а погасяването на дългосрочните заеми става чрез изработване на погасителен план, който съдържа срока на погасяване и размера на всяка погасителна вноска.

Дългосрочните задължения включват в себе си задължения към други съдружник предприятия, получени банкови и търговски заеми и облигационни заеми, които са източник на привлечен капитал, т.е. средства получени от предприятието срещу продажба на облигации на други предприятия и граждани.

Те са предназначени обикновено за реализиране на важни инвестиционни и иновационни проекти. Те спомагат за ускоряване обновяването и нарастване на активите на предприятието. Погасяването на тези заеми става чрез погасителен план с максимален срок- десет години.

Към краткосрочните задължения се отнасят задълженията на предприятието към банки, други предприятия и фирми, доставчици, към персонала, социално осигуряване, бюджетна и др. определящото за тях е, че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в много по- кратки срокове в сравнение с дългосрочните.

Финансиранията- друг начин за формиране на капитала на предприятието е получаването на финансови средства или капитали от външни източници по линия на финансирания, т.е. по безвъзмезден начин. Като елемент от състава на привлечения капитал, те са насочени към реализация на определени социални или с особено значение инвестиционни проекти след участие в конкурси. Основен източник в случая

е държавния бюджет и много рядко други организации или институции. И в двата случая средствата се отпускат строго целево. Извън бюджетните фондове са: фонд Социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика; Национален фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите; Държавен фонд Земеделие към Министерството на земеделието и др.

Действащи са и финансиранията по международни програми като ФАР, САПАРД, ИПСА и др. по точно това са пред присъединителни фондове на ЕС, които той отпуска в помощ на страните кандидатки. Най- големи суми се предоставят по програма ФАР, чиято цел е да помогне на страните кандидатки от Централна и Източна Европа и подготовката им за приемане в ЕС.

Фар е програма за икономическо и социално сближаване. Има ФАР програма за оказване на помощ на бизнеса и за трансгранично сътрудничество. Програма ИСПА се отнася за транспорт и околна среда, а САПАРД за селско стопанство.

Една от особеностите на капитала е, че той се намира в постоянно движение, като преминава през различните фази на възпроизводството- производство и обръщение, и различните стадии- покупка, производство и продажба, т.е. извършва определен кръгооборот.

В съответствие с това се различават и три форми на капитала-парична, производителна и стокова:

Паричния капитал е предварителна парична сума, необходима за закупуване на средства за производството и на работна сила. Този капитал се авансира с очакване, че неговата величина след извършване на кръгооборота ще се увеличи фаза обръщение ;

Производственият капитал е заетият в сферата на производство капитал. При тази фаза на кръгооборота се получава взаимодействие на производствените фактори. Тук работната сила се съединява със средствата за производство в резултат на което се произвежда нов продукт-с нараснала първоначална стойност фаза-производство .

Стоковия капитал е ново произведената продукция във вид на стока. Намира се отново в сферата на обръщението и чрез нейната продажба капиталът отново приема първоначалната си парична форма, но с нараснала стойност фаза-обръщение .

Последователното преминаване на капитала от една форма в друга парична, производствена, стокова и парична с нараснала стойност и връщането му към първоначалната си парична форма представлява кръгооборот на капитала.

В производствените предприятия това движение и превръщане на капитала от една форма в друга е един непрекъснат процес. Една част от него напуска паричната форма и става производствен капитал, друга приема стокова, а след продажбата и се превръща отново в парична. Това постоянно движение и постоянно повторение на кръгооборота дава представа за оборота на капитала. Съвкупността от паричния, производствения и стоковия капитал представлява кръгооборота на промишления капитал. Различните части на капитала се намират в отделни фази, приемат различни форми и започват различни кръгообороти.

В зависимост от участието на капитала в производственият процес и начин на пренасяне на неговата стойност в стойността на произвежданата продукция производственият капитал се дели на основен и оборотен.

- основен капитал. Това е тази част от имуществото на предприятието, която участва в производственият процес под формата на машини,съоръжения, оборудване, производствени сгради и др. характерно за нея е, че участва изцяло в производствения процес и пренася на части своята стойност в стойността на произвежданата продукция.

- оборотен капитал. Тази част от имуществото на предприятието, която е вложена в суровини, материали, горива, енергия и жив труд. Тя участва изцяло в производствения процес и пренася напълно своята стойност в стойността на произвеждания продукт.

Оборотния капитал, от своя страна се дели на постоянен суровини, материали и горива и променлив капитал работната сила.

Оборотният капитал изисква много по-малко време за един кръгооборот, отколкото основния, т. е. скоростта на обращаемост при него е много по-висока. Това се обуславя от неговата същност и предназначение, зависи от продължителността на производствения цикъл и особеностите на производствения процес.

Особено значение за повишаване ефективността на производствено стопанската дейност на предприятието има изграждането на обоснована и оптимална структура на капитала.

Съотношението между различните елементи от състава на капитала на фирмата, изразено в процента дава представа за капиталовата структура.

Общата капиталова структура характеризира съотношението между собствения и привлечен капитал и общата величина на капитала, включен в стопанската дейност на фирмата.

Определя се по формулата:

КС=СК/ОК х 100

КС-капиталова структура

СК-собствен капитал

ОК-общия капитал

Капиталовата структура показва какъв % от общия размер на капитала е собствен.

Тя би могла да се определи и по следния начин:

КС=ПК/ОК х100

ПК-привлечения капитал.


Капиталовата структура показва какъв % от общия размер на капитала е привлечен.

От горните две формули следва, че капиталовата структура би могла да се изследва и анализира и чрез отношението между собствения и привлечения капитал и обратно.

Тя е важен показател за финансовата самостоятелност Ксам или платежоспособност на предприятието и неговата задлъжнялост К3

Ксам=СК/ПК

На един привлечен капитал колко собствен отговаря.

Или

К3=ПК/СК

На един собствен капитал колко единици привлечен се покриват.

Едно предприятие има благоприятна капиталова структура, когато привлеченият капитал е 40-50% от величината на собствения капитал. Препоръчително е съотношението при което привлеченият капитал е 30% от собствения.


Вътрешната капиталова структура показва съотношенията между различните видове собствен капитал, видовете кредити и задължения- къде се насочват тези кредити, към кого са задълженията, с каква продължителност и т.н.

Управлението на капитала в предприятията и фирмите следва да бъде насочено към оптимален по обем и структура капитал. Това е един от определящите фактори за ускоряване на обращаемостта на капитала, ликвидността, рентабилността и ефективността на цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието.

Както се вижда капиталът характеризира производствения капацитет на фирмата, създава определящи предпоставки за реализиране на инвестиционната, иновационната и икономическата стратегия на фирмата. Величината и структурата на капитала определят в значителна степен целите, предмета на дейност, вида, отрасловата принадлежност и големината на фирмата. Капиталът е в основа на деловите контакти и взаимоотношения с другите фирми и предприятия.


2. АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

  1. Икономическа същност и характеристики на активите на предприятието

Резултатите от дейността на предприятието зависят от използването на неговите материални и човешки ресурси. Материалните ресурси представляват имуществото на предприятието, което всъщност са неговите активи. Активите на предприятието са материални, нематериални или финансови ресурси, придобити в резултат на покупка, реализация или дарение, от които се очаква икономическа изгода. Според времето и начина на функциониране активите се делят на дълготрайни и краткотрайни.тяхната икономическа същност, характеристика и предназначението им са свързани пряко с вида на дейността на предприятието. Това обстоятелство дава своето отражение върху тяхното разнообразие и поражда определени особености в състава както в дълготрайните така и в краткотрайните активи на предприятието.

Дълготрайните активи на предприятието са получени след осъществяване на дългосрочни инвестиции с цел реализиране предмета на своята дейност.тези активи обслужват производствено-стопанската дейност за по-продължителен период от време.те запазват за повече от година своята натурално веществена форма и потребителна стойност. Участват многократно в производствения процес в предприятието и пренасят на части своята себестойност в стойността на произведената продукция и услуга. Заедно с тях в състава на дълготрайните активи влизат и нематериални активи и дългосрочни инвестираните средства, като съучастия, акции и дългосрочни кредити, с цел подобряване на финансовото състояние и ефективност на фирмата.

Краткотрайните активи са тази част от активите на предприятието, която участва еднократно и изцяло в производствения процес и пренася напълно своята стойност в стойността на произвеждания продукт. В процеса на производство те променят своите свойства и потребителската си стойност. Те са предмет на труда, които обхващат движението на суровините, материалите, горивата и други материални ресурси през целия период на тяхното пребиваване в предприятието от момента на тяхното постъпване до момента на производството на готова продукция. Краткотрайните активи на предприятието са в постоянен кръгооборот и оборот. Едни от тях се намират


в сферата на обръщението под форма на парични средства за закупуване на необходимите предмети на труда- суровини, материали, горива, енергия и други. Те могат да бъдат и като незавършено производство или полуфабрикати в сферата на производството или в склада за готова продукция, където отново се превръщат в стока като нейната реализация и в парични средства с принадена стойност.

  1. Състав и структура на дълготрайни активи.

Те могат да бъдат дълготрайни, материални, нематериални, финансови и търговска репутация. Оптималното съотношение между тези групи има съществено значение за повишаване на технологичното равнище на производство, за увеличаване на капацитета, за разширяване на асортимента на продукция на предприятието, за повишаване на производителността на труда, за качество на продукцията и рентабилността като цяло.дълготрайни материални активи са преобладаващия елемент от състава и структурата на дълготрайните активи имат материално веществена форма и са предназначени за многократно използване в стопанската дейност. Част от тях участват активна в производствения процес това са машини, съоръжения и оборудвани транспортни средства. Други създават необходимите условия за неговото нормално протичане това са производствени и непроизводствени сгради.

А трети са важен фактор за организацията, управлението и социално- битово осигуряване на персонала.

Дълготрайни материални активи това са активите придобити и притежавани от предприятието, които нямат натурално- веществена форма, но имат съществено значение при употребата им, като очакваната икономическа изгода се получава от повече от един отчетен период. Тук се отнасят следните елементи:

Права върху индустриалната собственост- концесии за проучване, разработване и експлоатация на подземни богатства, минерални ресурси, републикански пътища, пристанища и други.

Права върху интелектуална собственост- патенти, лицензи,фирмени, търговски марки и други.

Програмни продукти- програми или пакети от програми, създадени или закупени от предприятието за управление на производството, труда, снабдяването, реализация на продукцията и други.

Продукти от развойна дейност- разработки, документация и проекти на нови или усъвършенствани изделия, техника, технология, организация на производството и управлението, методики и други създадени от специалисти на предприятието или закупени от други предприятия или организации.

Права на ползване строеж и други.

Дълготрайни финансови активи са средства, вложени от предприятието в други предприятия и фирми за продължителен период от време, с цел получаване на определена икономическа изгода те биват:

  • Дългосрочни инвестиции активи на предприятието, с цел увеличаване на собствения капитал чрез дивиденти, ренти, лихви, ценни книжа, облигации или чрез придобиване на друга стопанска изгода.

  • Инвестиционни имоти към тях се отнасят земи и сгради , които не се използват от предприятието, поради това, че са предоставени на трети лица с цел получаване на приходи.

  • Дълготрайни вземания средства, отпуснати на други предприятия или институции под формата на дългосрочен кредит.


Търговска репутация се проявява при добиване на активи от предприятието в резултат на участия в приватизацията, сделки на фондовата борса. Също така когато едно предприятие придобие друго и последната представа да съществува. Положителната търговска репутация представлява положителна разлика между заплатената цена и действителната справедлива стойност на закупеното предприятие. Включването на положителната репутация в активите на предприятието се третира като инвестиция с очаквани бъдещи ползи.

Структурите на дълготрайните активи са динамични съотношения. Те са различни, както за отделните видове предприятия , така и за различните етапи от развитието на дадено предприятие. Зависят от особеностите на отрасъла и от предмета на дейността на фирмата, сложността, характера и предназначението на продукцията, техническото състояние и техническото равнище на производството, равнище на организация и управление, финансови ресурси, кадрови потенциал, състояние на транспорта и други.

Икономическа структура това е съотношението между основните

Видове дълготрайни активи- материални, нематериални, финансови

Технологична структура това е съотношението между отделните елементи в състава на дълготрайните материални активи сгради, машини, съоръжения и т.н.

Възрастова структура този вид структура има важно значение за научно- техническата, инвестиционната и иновационната стратегия на фирмата.

3.ОСНОВНИ ФАКТОРИ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА АКТИВИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1.Фактори свързани с дълготрайните активи

Ефективността на ДМА и ДНА зависи от тяхното използване по мощност и време . затова при незадоволителна ефективност се търсят пътища за подобряване на използването им. В теорията и практиката преобладават две основни групи екстензивни и интензивни фактори.

Екстензивните фактори са свързани главно с увеличаване броя на машините, съоръженията и оборудването, които се въвеждат в действие, или с увеличаване времето на тяхното използване. Повишаване степента на използване на дълготрайните активи на предприятието чрез тези фактори може да се постигне по пътя на:

Увеличаване броя на действащите машини и оборудване;

Навременното въвеждане в действие, или намаляването на времето за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на оборудване;

Намаляване на подготвително-заключителното време, между сменните и вътрешно-сменните престои по субективни причини;

Намаляване времето за пренастройване, ремонти във всичките им разновидности, подобряване качеството на ремонтите и т. н.;

Осигуряване на необходимата ритмичност на снабдяването и производството, намаляване сезонността и кампанийността в работата на предприятията;

Усъвършенстване формите на организация на производството;

Повишаване степента на концентрация, специализация и коопериране на производството.

Екстензивните фактори, обаче, имат определени граници във времето и пространството. Ето защо в практиката се обръща все по-голямо внимание на използване действието на интензивните фактори.

Интензивните фактори изразяват повишаване степента на използване на дълготрайните активи на предприятието в единица време.Пътищата, по които може да се постигне това, са:

Увеличаване на скоростта на извършването на отделните операции;

Разкриване и прилагане резервите за използване максималния капацитет на машините и оборудването;

Навременното изваждане от употреба на физически и морално остарелите средства на труда;

Усъвършенстване или внедряване на нови или принципно нови техника и технологии;

Ускоряване процесите на модернизация и реконструкция на действащото оборудване;

Повишаване квалификацията, образованието, уменията и опита на персонала по използването на машините и оборудването;

Прилагане на нови, съвременни форми на организация на производство, труда и управлението;

Усъвършенстване на системата на заплащане и стимулиране на по-доброто използване на дълготрайните активи на предприятието;

Подобряването условията на труда, психо-климата и мотивацията към повишаване степента на използване на дълготрайните активи на предприятието и др.

Фактори за ускоряване на обращаемостта на краткотрайните активи

За повишаване цялостната ефективност на дейността на предприятието все по-голямо значение придобива решаването на проблемите свързани с ускоряване обращаемостта на краткотрайните активи на предприятието.

Ускоряването на обращаемостта на КА, което е важен икономически фактор за всяко производство, зависи както от особеностите на отрасъла и подотрасъла, така и от състава, структурата, кръгооборота и оборота на КА. Затова при търсене на лостове за ускоряване на обращаемостта си използва конкретен подход при различните предприятия и фази от кръгооборота на КА.

В сферата на производство особено значение имат:

Намаляване на величината на производствените запаси това може да се постигне чрез намаляване разстоянието между фирмата и доставчиците; усъвършенстване организацията на пласмента и снабдяването; намаляване времето за доставка и включване на материалите в производството.

Като резултат може да се очаква намаляване на себестойността на продукцията, намаляване на необходимия размер на производствени запаси и ускоряване на тяхната обращаемост.

Намаляване на относителния дял на незавършеното производство.

Тук резервите са в: повишаване на производителността на труда; повишаване на техническото равнище на производството и възможности за неговото обновяване; внедряване на съвременни форми и методи на организация; мотивиране на персонала към висока организираност и производителност на труда и др.

В сферата на обръщението. В тази област на първо място трябва да се обърне внимание на:

Обема на готовата продукция и ускоряване на нейната реализация.

Може да се постигне чрез: осигуряване на произведената и готова продукция с необходимите договори за реализация; разширяване на номенклатурата и асортимента на продукцията в съответствие с динамиката на потребностите; подобряване на качеството на продукцията; намаляване на времето за сортировка, опаковка, окомплектовка и др.; усъвършенстване формите и организацията на пласмент на продукцията; използване на съвременни форми на организация и транспортни средства и др.

В резултат на това икономическият ефект ще бъде намаляване на времето за събиране на вземанията и намаляване задлъжнялостта между предприятията. Това е един от сериозните проблеми, чието решаване ще доведе до ускоряване обращаемостта на КА, а оттук и до подобряване на общото финансово състояние на предприятията в нашата икономика.

Свързани:

Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconКраткотрайни активи на предприятието и ускоряване на тяхната обръщаемост. Производствени запаси и възможности за тяхното оптимизиране. Персонал в предприятието и ефективност на неговото използване
Важно значение за оптимизиране общата структура на активите на предприятието има усъвършенстването на състава и на структурата на...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconСа всичко, което предприятието притежава. "Придобит в резултат на минали събития и контролиран от предприятието ресурс, от който се очаква икономическа изгода"
Пасивите са задълженията на предприятието. Те ще доведат до изтичане на икономическа изгода. Капиталът (в България, наричан собствен...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconЗакони. Предприятието
Дефиниране на икономика на предприятието. Работно определение на предприятие. Подходи за изследване на предприятието
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconПрограм а
Предприятието като структурна и икономическа единица. Дефиниране на предприятието от икономическа, техническа, производствена гледна...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconПрограм а
Предприятието като структурна и икономическа единица. Дефиниране на предприятието от икономическа, техническа, производствена гледна...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване icon18. 10. 07г. Дълготрайни активи предприятието л активите са относително ново понятие, което се използва от 1991г от Закона за счетоводството и представлява
Дълготрйните активи са средствата на труда, но не във всички случаи средствата на труда представляват дълготрайни активи. За да се...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconКраткотрайни активи на предприятието
Краткотрайните активи са тази част от активите на предприятието, която участва еднократно и изцяло в производствения процес и пренася...
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconДълготрайни материални активи на предприятието
Те са средства на труда, участващи продължително в стопанската дейност, имащи материално-веществена форма и сравнително висока стойност....
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване iconИкономика и управление на предприятието
Характеристика на външната среда на предприятието – преки фактори. Модел на Портър за петте конкурентни сили
Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване icon№ Логистични процеси в предприятието Тема Логистични процеси в предприятието
Логистиката е една от основните дейности, които се осъществяват в индустриалните предприятия. С нея се свързва движението на материалните...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом