В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс




ИмеВ сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер67.16 Kb.
ТипРешение
източникhttp://balans.bg/web/files/files/1555/1121/otmjana-na-posledvasvasht-apv.doc


в сила oт 29.04.2011

Практика Отменяне на Последващ АПВ - ЗКПО, ЗДДС




Практика Отменяне на Последващ АПВ


Решение № 6006 от 29.04.2011 год. по Адм. дело № 12328/2010 год., І Отд. на ВАС


Чл. 133 ДОПК

Чл. 129, ал. 3 ДОПК


ВАС на Р.Б.- Първо отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В.К.

ЧЛЕНОВЕ:

М.Д.

М.З.


при секретар Ц.Й. и с участието на прокурора О.А. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 12328/2010


Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. В. при ЦУ на НАП, против решение № 1749 от 10.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2475 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. В., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 180800681 от 14.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Р. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е обявил РА за нищожен поради наличието на акт за прихващане или възстановяване (АПВ) и ДАПВ за процесните периоди, след като тези актове са издадени в резултат на проверки по чл. 77, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 92 ЗДДС и с тях не се определят данъчни задължения. Съдът е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й, която е в сила от 19.12.2007 г., както и неправилен, без липса на нормативно основание, е изводът му за прилагането на разпоредбата на чл. 133 ДОПК. Изложени са и съображения по съществото на спора във връзка с определените задължения. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „М.И.“ ЕООД, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ВАС, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административния съд - гр. В., е прогласена нищожността на ревизионен акт № 180800681 от 14.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Р., потвърден с решение № 333 от 14.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., с който на „М.И.“ ЕООД са определени задължения по ЗКПО за периода 01.01.2004-31.12.2006 г. в общ размер 81 965,48 лв. и лихви в размер на 40 987,48 лв. и по ЗДДС за данъчния период 08.2007 г. в размер 4150,00 лв. и лихви 892,17 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ „МВ-В.С.“.

За да постанови това решение, съдът е приел, че за всеки един от ревизираните данъчни периоди е налице влязъл в сила индивидуален административен акт (ДАПВ и АПВ). С тези актове (някои конкретно описани от съда, а други - находящи се в приложената папка № 1181234101 - 36 на брой, за 2004, 2005 и 2006 г.) съдът е приел, че приходната администрация след извършена проверка е признала както размера на претендираното право на данъчен кредит, така и размера на дължимия корпоративен данък, след като приема същия за годно и изискуемо вземане на държавата. Позовавайки се на константната практика на Върховния административен съд, съдът е посочил, че за задълженията за данъци за данъчни периоди, за които има влезли в сила ДАПВ и АПВ, издадени до 19.12.2007 г., изменението може да стане единствено по реда на чл. 133 сл. ДОПК, като възлагането на ревизията и определянето на органа по приходите се извършва от териториалния директор, което в случая не е изпълнено, т.е. ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е обявил нищожността на обжалвания пред него РА.

Така постановеното решение е правилно.

Безспорно е установено по делото и не се спори от касатора, че за процесните данъчни периоди има съставени ДАПВ и АПВ на ревизирания субект, с които са извършени прихващания и възстановяване на суми по ЗКПО и ЗДДС. Тези актове са влезли в сила и съгласно действащата към момента на тяхното издаване и влизане в сила правна уредба те представляват стабилни административни актове, които не могат да бъде отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, когато от тях са придобити права. От документите по данъчната преписка се установява, че данъчната ревизия, която е приключила с издаване на процесния РА, е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) на началника на сектор в отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Р., а самият ревизионен акт е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Р..

Съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. Издадените за процесния период ДАПВ (при действието на ДПК - отм.), както и АПВ за прихващане или възстановяване при действието на ДОПК се ползват със стабилитет и не може да бъдат изменяни или отменяни освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т.е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.). Като се вземат предвид естеството и правните последици на АПВ, се налага изводът, че както при действието на ДПК, така и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т.е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА следва да се прогласи за нищожен в съответната част, както е приел и първоинстанционният съд.

В случая не се налагат различни правни изводи предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесният РА. Разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалният ред по чл. 133-134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статутът на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108 от 2007 г. ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизането в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ за влезлите в сила индивидуални административни актове.

Предвид изложеното следва да се приеме, че за да е приложима разпоредбата на 129, ал. 3 ДОПК в сега действащата й редакция, следва и АПВ да са издадени след 19.12.2007 година. Обратното разрешение би означавало да се приеме, че един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, има различно правно действие в различни периоди от време, което е недопустимо, освен ако не е изрично регламентирано в закон. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил закона правилно.

Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на РА и решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС - първо отделение,


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1749 от 10.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2475 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. В..

Решението не подлежи на обжалване.









стр. от




Свързани:

В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconВ сила от 29. 12. 2009
Писмо Третиране на Отдаване под Наем и Съпътстващи Разходи на Движимо Имущество зкпо и зддс
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconВ сила oт 27. 04. 2011 Практика Продажба на Дялове, Придобити като Апорт зкпо
Вас на Р. Б. Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconРешение на вас относно Oпр на Oблагане с Патентен или Корпоративен Данък зкпо зддфл зддс
Практика Решение на вас относно Oпр на Oблагане с Патентен или Корпоративен Данък зкпо зддфл зддс
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconВ сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо
Относно: Подаване на Годишна Данъчна Декларация по зкпо и Прилагането на чл. 94 и чл. 217 от зкпо
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconВ сила от 16. 06. 2010 Писмо Отчитане на Брак на Активи – зкпо и зддс
...
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconПравна регламентация на самофактурирането съгласно зддс в сила от 01. 01. 2011 г. Милена кирилова – юрист
Европейската практика по ддс познава случаи, при които фактура за целите на ддс да се издава не от доставчика, а от получателя по...
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconСеминар
Зкпо, зддфл, зддс и змдт нови изменения и допълнения. Данъчно третиране 2010 г.”
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconЧл. 92, ал. 2 от зкпо. Въпросната декларация е подадена от жалбоподателя на 04. 04. 2011 г
С. срещу нп №10350-0002853/03. 06. 2011 г на Директора на Дирекция “Контрол” при тд на Н. С., офис Б., с което за нарушение на чл....
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconОтносно: Подаване на Декларация Образец №1 и 6 по Наредба № н-8 От 29 Декември 2005 г., Подаване На Декларация по чл. 55 от зддфл и Внасяне на Данъка, Подаване на Декларация по чл. 92 от зкпо, Прилагане на Системата Интрастат, при Условие на Преобразуване на Дружество
Писмо нап процедури за Прилагане при Преобразуване на Дружество кт, ксо, зддфл, зкпо, зддс
В сила oт 29. 04. 2011 Практика Отменяне на Последващ апв зкпо, зддс iconКато използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели
Данъчно третиране по зкпо и зддс на дейността на юридическо лице с нестопанска цел
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом