Европейски съд по правата на човека




ИмеЕвропейски съд по правата на човека
страница1/2
Дата на преобразуване19.12.2012
Размер309.52 Kb.
ТипРешение
източникhttp://www.justice.government.bg/publications/Reshenia/d_gb.doc
  1   2


ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА


ДЕЛО Г.Б. С/У БЪЛГАРИЯ


(ЖАЛБА № 42346/98)


РЕШЕНИЕ


СТРАСБУРГ


11.03.2004


Решението ще стане окончателно при условията на чл. 44, т.2 от Конвенцията.


По делото Г.Б, с/у България,


Европейският съд по правата на човека - първо отделение, в състав:


г-н Розакис-председател,

г-жа Тулкенс,

г-жа Важич,

г-н Левиц,

г-жа Ботушарова,

г-н Ковлер,

г-н Хаджиев-съдии,

и г-н Нилсен-секретар на отделение,


След като проведе закрито заседание на 05.02.2004г., постанови следното решение прието на същата дата:


ПО ПРОЦЕДУРАТА


1. Делото е образувано по повод жалба № 42346/98 срещу Република България, депозирана в Европейската комисия по правата на човека (Комисията) в съответствие с предишен чл. 25 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) от българския гражданин г-н Г.Б. (жалбоподателят) на 18.02.1998г. Председателят на състава е уважил молбата на жалбоподателя да не се разкрива името му. (Правило 47, т. 3 от Правилата на съда).

2. Жалбоподателят е представляван от г-н Грозев - практикуващ адвокат от гр.София. Българското правителство (Правителството) е представлявано от агентите г-жа Самарас и г-жа Димова от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателят твърди, че след повдигнатото му обвинение и постановена смъртна присъда, неговото задържане, продължаващо по време на

наложения мораториум върху изпълнението на смъртните наказания, е представлявало изтезание и нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, изразяващо се в дълго прекараното време в състояние на несигурност, страх от възможно подновяване на изпълнението на смъртните наказания и материалните условия и режим в затвора. Също така, жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл. 13 от Конвенцията не е имал реалната възможност да оспорва предприетите срещу него действия.

4. Жалбата е внесена за разглеждане в Съда на 01.11.1998г., когато влиза в сила Протокол № 11 към Конвенцията.

5. Жалбата е разпределена за разглеждане от Първо отделение на Съда (правило 52, т. 1 от Правилата на съда). В съответствие с разпоредбата на Правило 26,т.1, в рамките на отделението е конституиран съставът, разглеждащ делото (чл. 27, т. 1 от Конвенцията).

6. С решение на 03.10.2002г. Съдът е обявил жалбата за частично допустима.


ОТНОСНО ФАКТИТЕ


I. Обстоятелствата по случая


7. Жалбоподателят е роден през 1945г. Понастоящем е в затвора.


А. Повдигнатото обвинение и присъдата на жалбоподателя

8. През 1973г. жалбоподателят е обвинен в убийство на съпругата си и е осъден на двайсет години лишаване от свобода. Освободен е през 1984г.


9. На 08.12.1989г. на жалбоподателя е повдигнато обвинение за убийство на втората му съпруга, извършено по особено жесток начин и представляващо опасен рецидив по смисъла на чл. 116, т. 11 от НК. На жалбоподателя е наложено смъртно наказание. С решение от 28.07.1990г. Върховният съд отхвърля жалбата му и потвърждава смъртното наказание.


10. На 20.07.1992г. жалбоподателят подава молба за възобновяване на наказателното производство пред петчленен състав на Върховния съд. След съдебно заседание на 23.11.1992г. молбата е отхвърлена на 11.01.1993г.


Б. Мораториум върху изпълнението на смъртните наказания; молбата за помилване на жалбоподателя; премахване на смъртното наказание


11. Според чл. 375, ал. 5 от действащия тогава НПК, смъртното наказание не може да се изпълни преди президента да реши дали да упражни правото си на помилване.

12. За последен път смъртно наказание е изпълнено в България през

месец ноември 1989г.


13. След период на фактически мораториум върху изпълнението на смъртното наказание, на 20.07.1990г. Парламентът приема решение за отлагане изпълнението на смъртните присъди, което гласи:


Изпълнението на наложените и влезли в сила смъртни наказания се отлага до окончателното решаване на въпроса относно най-тежкото наказание в България.”


14. След като най-тежкото, според НК остава смъртното наказание, съдилищата продължават да го налагат, или както е в случая на жалбоподателя, да потвърждават смъртни присъди, наложени преди 20.07.1990г.


15. Въпреки че в момента на присъединяването на България към Съвета на Европа на 07.05.1992г. не е поето изрично задължение за премахване на смъртното наказание, такова изискване се приема за съществуващо, в съответствие с общите задължения очертани от чл. 3 от Статута на Съвета на Европа (виж докладите на конференцията на Парламентарната Асамблея относно поетите от България задължения (в доклада от 02.09.1998 се обявява отмяната на смъртното наказание за поето задължение) и в доклад от 17.01.2000г. се отбелязва с удовлетворение отмяната на смъртното наказание).


16. На 08.03.1993г. председателят на Върховния съд отнесъл случая на жалбоподателя до Президента на Републиката за решаване на въпроса относно евентуалното му помилване. В съпровождащо писмо председателят на ВС изразил мнение, че жалбоподателят следва да бъде помилван, като смъртното наказание се замени с лишаване от свобода. Приложил като аргумент фактът, че

жалбоподателят е човек с ограничени възможности за самоконтрол и по време на убийството е действал в състояние на афект. Президентът на Републиката не взел съответно решение, оставяйки висящ въпроса за помилване на жалбоподателя.


17. През 1997г. жалбоподателят писал до Президента на Републиката с молба да бъде помилван, като също така търсил съдействие от прокуратурата за възобновяване на наказателното производство. Изразил твърдения, че лишаването му от свобода, продължаващо по време на заплаха от екзекуция е нехуманно и унизително, и нарушава Конвенцията.


18. На 10.12.1998г. Парламентът премахнал смъртното наказание и го заменил с доживотен затвор без право на замяна.


19. С решение, на 25.01.1999г. смъртната присъда на жалбоподателя е заменена с доживотен затвор без право на замяна.


20. На 29.09.1999г. България ратифицира Протокол 6 към Конвенцията.


C. Дебати относно смъртното наказание в България до отмяната му през 1998г.


21. В периода между 1990г. и 1998г. смъртното наказание е честа тема на обсъждания. Една част от депутатите изразяват мнение в подкрепа на връщане на смъртното наказание, а други се обявяват за неговата отмяна. Темата се дискутира често в медиите, като е всеизвестен фактът, че отмяната на смъртното наказание е инициирано от Съвета на Европа и от други международни организации и представлява крачка напред към присъединяването на България към Европа.


22. В този период Наказателния кодекс е изменян няколко пъти, като при някои изменения се разширява кръгът от престъпления, за които се налага смъртно наказание. Същевременно се работи върху проект на НК, в който смъртното наказание е изключено.


23. Следват опити за възстановяване на смъртното наказание от негови поддръжници:


24. На 27.05.1992г. председателят на Парламентарната законодателна комисия и член на Парламента, лансират идеята за анулиране на парламентарното решение от 20.07.1990г. за отлагане изпълнението на смъртните наказания.


25. На 22.11.1993г. подобно предложение е внесено в Народното събрание от парламентарната група на Нов съюз за демокрация. Две парламентарни комисии дискутират въпроса и гласуват против възстановява-нето на екзекуциите. На 01.02.1994г на заседание на Законодателната комисия двете предложения са отхвърлени.


26. Възстановяване на смъртното наказание е обсъждано и в новоизбрания парламент в края на 1994г. Дискутират се четири основни идеи– две за връщане на смъртното наказание чрез гласуване в парламента и две за провеждане на референдум.


27. Първото предложение е обсъдено от Парламентарната правителствена комисия, като връщането на смъртното наказание е подкрепено с мнозинство седем гласа за срещу шест против. Впоследствие член на Парламента на няколко пъти неуспешно се опитва да въведе предложението за гласуване в пленарна зала, като в един от случаите получава необходимия брой гласове за вписването му в седмичния дневен ред, но в крайна сметка не се обсъжда. Повечето предложения за включване на въпроса за смъртното наказание в дневния ред на пленарните заседания са отхвърлени поради мнозинство на гласували въздържал се.


28. Първото предложение за референдум е отхвърлено поради процедурни пречки, тъй като посочената дата през 1995г. не позволява реалната му организация. Второто предложение, внесено на 05.12.1995г. е разгледано от парламентарната комисия за човешки права и вероизповеданията на 06.03.1996г. и е отхвърлено с осем гласа “против”, два гласа “за” и двама въздържали се.

29. На 29.01.1996г. е внесено предложение за възстановяване на изпълнението на смъртното наказание от депутати от опозицията, което е разгледано от парламентарната комисия за човешки права и вероизповеданията и е отхвърлено на 13.03.1996г. с осем гласа “против” и три гласа “за”.


D. Условията, съпътстващи лишаването от свобода на жалбоподателя, по време на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание.


1. Правно регулиране на режима на лишаването от свобода


30. Според чл. 130 от действащия по време на мораториума Закон за изпълнение на наказанията, осъдените на смърт се държат при най-строг режим, като свиждания и кореспонденция са възможни само с разрешение на съответния прокурор.

31. На 02.07.1990г. заместник-директорът на Централно управление на местата за лишаване от свобода, издава инструкция, според която решението на Парламента за отмяна на екзекуциите, отменя също така и ограничителния режим за лицата осъдени на смърт.

32. Според тази инструкция лицата, на които е наложено смъртно наказание, се държат в индивидуални килии или заедно с други лица осъдени на смърт или лица поставени под специален режим (такива са рецидивистите и след 1995г. осъдените на доживотен затвор - чл. 43 и чл. 127б от действащия тогава Закон за изпълнение на наказанията). Затворниците трябва да имат легло, завивка, нощно шкафче, и радио с централно управление. Трябва да им се предостави възможност за неограничена кореспонденция, също така вестници, книги, едно свиждане в месеца, един час на ден разходка на открито без контакт с други категории затворници и право на един колет с храна на всеки шест месеца, както и малка сума пари. При възможност им се осигурява работа в килията.

33. На 26.07.1996г. директорът на Централно управление на местата за лишаване от свобода и прокурор от Главна прокуратура издават инструкция, според която: “във връзка с продължаващия мораториум върху изпълнението на смъртното наказание”, на лицата осъдени на смърт трябва да се предостави възможност за неограничена кореспонденция, един час дневно разходка на открито, едно свиждане, два колета с храна и 30 пакета цигари на месец, както и малка сума пари.

2.Реалните условия

34. Жалбоподателят е задържан в крило на Софийския затвор за затворници, поставени под специален режим, което в съответствие с разпоредбите на чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията, е пригодено за приблизително двайсет затворника. Местен е няколко пъти, но винаги в килия с размери 4м. на 2,5м.

35. През повечето от времето му на задържане, жалбоподателят е бил сам в килията си. На други затворници в същия затвор, осъдени на смърт, подобно на жалбоподателя, в периода 1990г. - юни 1995г, е била дадена възможност да споделят заедно една килия. Неясно е дали жалбоподателят е могъл да подаде молба за преместването му в килия, заедно с друг затворник.

36. В килията на жалбоподателя, през цялото време е имало едно легло с матрак, две одеала, нощно гърне и радио с централно управление. Не е имало стол или маса. До м.Октомври 1998г., когато всички прозорци в килиите били заменени с по-големи, прозорецът в килията на жалбоподателя бил с размери 0,6 кв.м. и не позволявал достъпа на достатъчно светлина и свеж въздух.

37. В килията имало една крушка от 60 вата, чиято светлина била недостатъчна,тъй като се намирала на стената над вратата.

38. Тръбите на парното в килиите на затворниците, поставени под строг режим, били покрити от един ред тухли, което според жалбоподателя пречело на нормалното отопление и в резултат на това през зимата често било студено. Според Правителството, тухлите акумулирали топлината и я отдавали нормално.

39. На затворниците било разрешено да излизат за един час сутринта извън килиите си и да се разхождат в двора заедно с други затворници поставени под специален режим.

40. В килиите на затворниците, поставени на специален режим нямало електрически контакти. Въпреки измененията в съответните инструкции издадени през 1996г., които разрешавали на затворниците, поставени на специален режим да използват радио и телевизионни приемници, те можели да се използват само на батерии.

41. Тъй като се приемало, че затворниците, осъдени на смърт, представляват висока опасност, на тях не им се разрешавало да работят на открито. В резултат на това, жалбоподателят бил сам в килията си почти двадесет и три часа в денонощието. Три пъти на ден му била носена храна в килията, разрешавало му се да излиза от нея сутрин, за едночасова разходка и вечер за няколко минути, за да използва тоалетните, а също така и когато му била оказвана медицинска консултация. Веднъж седмично на затворниците било разрешено да се изкъпят за няколко минути.

42. В месеца се разрешавали до две свиждания за по половин час. Посещения на адвокат не се допускали. Най-малко веднъж жалбоподателят бил посетен от журналисти.

43. В периода, в който жалбоподателят е бил в затвора, не е ограничавано правото му на кореспонденция, като също така му се разрешавало да получава пари и колети с храна. Имал и възможността да си купува закуски и тоалетни принадлежности от лавката в затвора и да взема книги от библиотеката.

3. Медицинското обслужване в затвора. Здравословното състояние на жалбоподателя по време на престоя му в затвора.

44. Жалбоподателят получавал същото медицинско обслужване, както и всички останали затворници. В периода 1992-1998г. е бил преглеждан четиринадесет пъти от зъболекар и многократно от доктор. В затвора има стационар, който работи осем часа на ден.

45. От самото начало на престоя си в затвора, жалбоподателят е бил под наблюдението на психологичната служба към затвора. Правителството е представило писмено становище на психолог от 04.12.1998г., което гласи:

“Във важни моменти, като налагането на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание и последвалите го дебати относно неговото премахване...(жалбоподателят) не успява да се справи сам с обхваналите го страх и тревога,като оплакванията му за депресия и невроза се появяват отново, както и...защитните му реакции (...отхвърляне на каквато и да било вина...).

През този период са проведени (с жалбоподателя) редица от психологични консултации и прегледи ...(които) водят до временно подобрение: страхът му и невротичните му и депресивни реакции отшумяват, но могат да се появят отново при промяна на ситуацията...

Личността на жалбоподателя е противоречива , с доминиращи увлечения и стремежи ... Той... търси справедливост (във връзка с убийството) и се опитва да запази самоуважението си, като приема ролята на жертва...

Настоящата нужда за самоизтъкване на жалбоподателя, която на поведенческо ниво се изразява в стремежа му за по-интензивна физическа и психическа дейност и в търсенето на положителна социална оценка може, при условие че правният му статус не се промени, да се отрази отрицателно на психическото му състояние,като възвърне песимизма му и усещането за безперспективност...”

46. Няколко пъти жалбоподателят е бил преглеждан, както от работещи в болницата на затвора, така и от други психиатри. Единодушното им заключение било, че жалбоподателят не е душевноболен, но показва признаци на “психопатия и емоционална и волева нестабилност типични за личности с ниско ниво на интелект”.

47. В периодите юни 1991г., юни-юли 1993г., януари-февруари 1995г. и отново през април-май 1997г. жалбоподателят е бил приет в болницата на затвора и лекуван от невроза, безсъние и липса на апетит. Жалбоподателят се оплаквал, че страда от параноя и чува гласове. Лекували го с успокоителни и с други медикаменти. Прегледите показвали, че е в добро общо състояние. Лекарите препоръчали редовни консултации на психолог.

48. На неопределена дата, жалбоподателят бил прегледан по спешност, тъй като заплашил, че ще се обеси. От болницата на затвора го пренасочили към психиатрично заведение, с уточнението, че от поведението му личат демонстративни елементи. На няколко пъти докторите, които го преглеждали, отбелязали, че симулира сетивни разстройства.

II. Докладът на Европейската комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ), при нейното посещение в България през 1995г.



49. КПИ не е посетила Централния софийски затвор, където е бил задържан жалбоподателят.

50. През 1995г. КПИ посетила двама лишени от свобода, осъдени на смърт, задържани в затвора в Стара Загора и описали условията там по следния начин:


“Много би могло да се желае от материалните условия в килиите: достъпът на естествена светлина и изкуственото осветление са слаби; отоплението е недостатъчно; мебелите в килията са в лошо състояние;спалното бельо е мръсно и т.н. Що се отнася до прекарваното време извън килиите то се свежда до 15 минути на ден за използване на тоалетните, едночасова разходка на открито, (която според затворниците не била редовно осигурявана) и едно свиждане на месец. На затворниците не се позволява да работят (дори в килиите си), нито да посещават библиотеката, киносалона и столовата (храната се носи в килиите им). Накратко те са подложени на еднообразен режим и по специално не им е предоставена възможност за осъществяване на нормален човешки контакт. Последният се състои основно в разговори по между им, по време на разходките на открито и редките срещи със служителите на затвора. На практика единствените възможности за извършване на полезни занимания са четенето на вестници и списания и писането на писма.


Описаните условия съответстват на правилата относно затворниците осъдени на смърт, които са приети след мораториума върху изпълнението на смъртното наказание... Въпреки това КПИ ги намира неприемливи.


Общоприето е, че всички форми на строг тъмничен затвор, без подходящото умствено и психично стимулиране, след продължителен период от време ,имат вредоносни ефекти,които водят до деградация на умствените способности и социални умения. Според делегацията режимът, на който са подложени осъдените на смърт в затвора в Стара Загора,не осигурява такова стимулиране.


КПИ препоръчва да бъде ревизиран режимът, който се прилага относно осъдените на смърт в затвора в Стара Загора, както и в затворите в цялата страна, с оглед осигуряването на подходящи занимания и човешки контакти. Също така препоръчително е да се предприемат стъпки в насока подобряване на материалните условия в килиите на осъдените на смърт в затвора в Стара Загора.

  1   2

Свързани:

Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение
Република България, подадена на 1 февруари 2001 г в Европейския съд по правата на човека на основание на член 34 от Конвенцията за...
Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение
Делото е заведено по жалба (№15239/02) срещу Република България, подадена на 2 април 2002 г в Европейския съд по правата на човека...
Европейски съд по правата на човека iconЕвропейски съд по правата на човека дело хасан и чауш срещу българия
Европейският съд по правата на човека, заседаващ като Камара в разширен състав, включваща следните съдии
Европейски съд по правата на човека iconЕвропейски съд по правата на човека
...
Европейски съд по правата на човека iconЕвропейски съд по правата на човека
Чл. 14: забрана за дискриминация при упражняване на правата по Конвенцията (във връзка с чл. 4, т. 3, б. “d”: обичайни граждански...
Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение
Република България, подадена в Съда на 3 април 2001 г., съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи...
Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение
Делото е образувано по жалба (№21352/02) срещу Република България, подадена в Съда на 18 май 2002 г., съгласно член 34 от Конвенцията...
Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение
Република България, подадена на 29 август 2003 г в Съда на основание на член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните...
Европейски съд по правата на човека iconЕвропейски съд по правата на човека Салгуейро Да Силва Мута срещу Португалия
...
Европейски съд по правата на човека iconСъвет на европа европейски съд по правата на човека пето отделение дело ишиар
Делото е заведено по жалба (№391/03) срещу Република България, с която турски гражданин, г-н Абдула Ишиар („жалбоподателят“) е сезирал...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом