За да се произнесе, взе предвид следното




ИмеЗа да се произнесе, взе предвид следното
Дата на преобразуване18.12.2012
Размер237.38 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://vt.judiciary-bg.org/Courts/DC/VelikoTarnovo/wa.nsf/e9ad594936a2d375c225765e00752e55/24f45
за да се произнесе, взе предвид следното:


Ищeцът Х. И. Х. от гр.Г.О. чрез пълномощника си адв.И. излага в исковата си молба, че е клиент на ответника „Б. Д.” Е.-К. Г.О. въз основа на сключен на 04.07.2008г. договор за едномесечен паричен влог, при което е предал на банката сумата 71510,22лв.. Сочи, че за периода от 31.07.2008г. до 01.03.2010г. е извършил в същия К. на банката деветнадесет довнасяния по влога за обща сума от 18396,21 лв. Твърди, че на 18.03.2010г. около 7,30 ч. е излязъл от апартамента си в гр.Г.О., за да отиде на работа, но като се прибрал вечерта около 19,30 ч. констатирал, че входната врата на апартамента е взломена и липсва чанта с документи, сред които и договорът за срочен паричен влог с ответната Б.. Твърди, че веднага сигнализирал полицията, както и по-късно вечерта изпратил електронно съобщение до банката с уведомление, че е откраднат договора за срочен влог за около 96000лв.. Посочва, че на 19.03.2010г. сутринта веднага след започване на работния ден посетил клона на банката в гр.Г.О., като след направена проверка се установило, че срочният му влог в размер на 96367,17 лв. е закрит на 18.03.2010г. във ФЦ на „Б. Д.” в гр.В. и сумата е прехвърлена по две разплащателни сметки. Веднага подал жалба до полицията, като към настоящия момент проверката не е приключила и материалите са изпратени на прокуратурата. Сочи, че след запознаване с преписката, установил, че на 12.03.2010г. лице, представящо се за Х. И. Х. посещава филиала на банката в гр.Л. с искане да закрие срочния си влог, като обаче посочва, че е загубил договора си и представя само лична карта, съвпадаща като номер и лични данни с тази на ищеца. Това лице попълва предоставените му от служителката на банката декларация за това, че е загубил договора, служителката му разкрива разплащателна сметка, по която да бъде преведена сумата от влога, а непознатият попълва собственоръчно и преводно нареждане, с което разпорежда да бъде преведена сумата от 90000лв. по разплащателна сметка в същата Б. на Н. П. С. Ищецът сочи и че съгласно данните от преписката, служителката е констатирала, че липсват някои от защитните елементи на личната карта, при което се е усъмнила, че същата е фалшива, след което прави опит да се свърже с титуляра на влога на стационарен телефон, но неуспешно. Същата се свързала със службата за сигурност на банката, като оттам получила указания да не се извършват операции по влога без тяхно разрешение. Осъществява и контакт с клона в Г.О. и оттам въвеждат две защитни сигнатури за влога-за загубен документ и за уведомяване на служба „Сигурност”, а на непознатия е отказано исканото закриване на влога и му е препоръчано да намери договора си. Ищецът твърди и че съгласно преписката се установява и че на 15.03.2010г. лице, представящо се за Х. Х. посещава филиала на банката в гр.Е. , като заявява на банковата служителка, че иска да извърши превод на 1500 лв., но тъй като имал в брой само 500лв. желае да си развали само срочния влог, но е загубил договора си. Влизайки в програмата служителката установява,че има въведени две защитни сигнатури за влога и затова препоръчва на лицето да намери договора си. Същия ден отново същото лице, представящо се за Х. Х. посещава и филиала в гр.Л., като отново му е отказано закриване на влога, при което той си тръгва, но се заканва да се оплаче в полицията, като действително е регистрирано такова оплакване. На 18.03.2010г. непознатият отново посетил филиала на банката в гр.Е., но банковата служителка отново му отказала исканото закриване, тъй като се свързала с клона в гр.В. и оттам й дали указания да изпрати клиента в поделението на банката където е открит влога. Служителката забелязала,че защитната сигнатура на влога за връзка със служба „Сигурност” е премахната. На 18.03.2010г. в 16,03 ч. в клона на банката в гр.В. се явило лице,представящо се за Х. Х., като заявява, че желае да закрие срочния си влог, като освен лична карта, вече представя и договор.Служителката прави копие на личната карта и проверява само чрез програмен продукт дали е актуална към момента, без да използва техническо средство за проверка истинността й. След закриване на влога непознатият разпорежда сумата от 57700лв. да бъде преведена по разплащателна сметка в същата Б. на Н. П. С., а сумата от 38667,17 лв. превежда по разплащателна сметка, разкрита на името на ищеца преди това от непознато лице във филиала в гр.Л.. Същия ден в 16,44 ч. непознат, представящ се за Х. Х. посещава клона на банката в гр.Д., откъдето от разплащателната сметка на Х. Х. разпорежда да се преведе отново по разплащателната сметка на Н. С. сумата 34300лв. Сочи , че и тук банковата служителка не предприема действия по проверка на представената й от лицето лична карта. На 18.03.2010г. лицето Н. С. посещава клона на банката в гр.В. и само половин час, след като му е преведена сумата от 57700лв.-в 16,36ч. тегли цялата в брой. На 18.03.2010г. в 18ч. посещава склона на банката в гр.Г. и прави опит да изтегли втория превод от 34000лв., но след като му е отказано поради липса на заявка успява да изтегли само 3000лв., а на следващия ден в 8,07 ч. тегли и останалите 31000лв.. Ищецът излага и че при извършената проверка от полицията се установява, че документите в банката, с които е правен опит и с които е извършено разпореждане с влога, не са попълвани от ищеца, от охранителните камери се установява, че ищецът не е посещавал банката, а някой се е представяла за него. Ищецът счита, че с действията си банковите служители за периода от 12.03.2010г. до 18.03.2010г. са допринесли за неправомерното получаване на сумата от срочния му влог от друго лице. Счита, че обстоятелствата, при които непознатият е получил сумата не могат да бъдат определени като недвусмислени по отношение на овластяването съгласно разпоредбата на чл.422 ал.3 от ТЗ. Счита, че ако още на 12.03.2010г. след констатиране на нередности по отношение на представената лична карта, банката бе предприела адекватни мерки за сигурност, поне осъществяване на контакт с ищеца, едва ли е щяло да се стигне до неправомерното разпореждане шест дни по-късно. Затова счита, че не може да се приеме, че банката, макар и преди получаване на уведомление за откраднатия договор за срочен влог на ищеца, е платила добросъвестно и поради това следва да носи отговорност за причинените вреди.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната Б. да му заплати сумата 96367,17 лв., която сума банката е заплатила по едномесечен срочен паричен влог № * от 04.072008г. с титуляр Х. Х., на неовластено от него лице, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба , както и разноските по делото.

В писмен отговор ответникът „Б. Д.” Е.-гр.С. чрез гл.ЮК М. оспорва изцяло исковата молба. Счита, че за да е основателен предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на неточно изпълнение от страна на банката по сключения договор за срочен депозит от 04.07.2008г. Сочи, че общото правило на разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗД е конкретизирано в чл.422 ал.3 от ТЗ, като това правило, приложено към отношенията възникващи по договор за влог означава, че банката-длъжник по така сключения договор се освобождава от отговорност ако е изпълнила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Твърди, че с факта на плащане на сумата по открития влог, банката е изпълнила точно задълженията си по сключения с Х. Х. договор за срочен влог. Основното възражение на ответника е, че задължението към ищеца е погасено, тъй като банката е изпълнила добросъвестно задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Като такова обстоятелство изтъква представянето на оригинален договор за срочен влог и документ за самоличност, а именно лична карта № * с ЕГН на притежателя й *3, съответстващи напълно на регистрираните в информационната система на банката индивидуализиращи данни на клиента-титуляр на влога. Сочи, че изпълнявайки задължението си банката е спазила както законовите разпоредби, така и вътрешните си правила, регулиращи начина за откриване и разпореждане със сметки на физически лица. Счита, че дори е положила повече от дължимата грижа, проверявайки валидността на документа за самоличност на титуляра в сайта на МВР. По отношение на специалната инструкция „справка служба сигурност” сочи, че поради кратковременния си срок на действие, на следващия работен ден банковата система автоматично е изтрила тази втора специална инструкция, поради което и служителите не са я открили по процесната сметка. Твърди, че всички служители са извършили проверка на личната карта, която е представена от лицето, представящо се за Х. Х., в сайта на МВР, където са констатирали, че е валидна. Сочи и че банката е уведомена за откраднати документи на титуляра на влога по електронната поща от бившата му съпруга на 18.03.2010г., 21,41 ч., като уведомяването на банката е извършено след като сумите по влога са изтеглени по надлежния ред, поради което банката не носи отговорност за разпореждането с влога съгласно чл.422 ал. от ТЗ. Възразява срещу предявения иск, като твърди, че банката е изпълнила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е овластено да получи плащането посредством удостоверяване на самоличността на лицето, явило се да получи сумата и представен оригинален договор за срочен влог. Твърди, че банката е спазила изискванията, които следва да бъдат изпълнени при осъществяване на операциите по открития на ищеца срочен влог, както и че банката е изпълнила добросъвестно, тъй като обективната обстановка е създала ясно и категорично убеждение у банката, действаща чрез своите служители, че изпълнява на кредитора. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск.Претендира разноски.

В допълнителна искова молба ищецът сочи, че ответникът следва да отговаря по реда на чл.422 ал.3 от ТЗ не само заради действията на неговия служител на 18.03.2010г., но и заради предхождащите действия на негови служители във филиали гр.Л., гр.Г.О. и гр.Е.. Твърди, че при разкриване на срочния му влог, не са му искали от банката телефон за контакт и не е сигурен на какъв телефонен номер е търсен. Счита, че банковият служител в гр.Л. въпреки установените нередности по представената лична карта, разкрива разплащателна сметка на името на ищеца. Сочи, че с тези действия създава предпоставки по-късно при закриване на влога да бъде преведена сумата 38667,17 лв. по тази разплащателна сметка и същият ден в гр.Д. да бъде извършен превод от нея на сумата 34000лв. по разплащателната сметка на Н. С. Твърди, че служителите в гр.Г.О. не са направили всичко възможно да осъществят контакт и да го уведомят, след като са информирани от филиал Л. за извършения опит за разпореждане с влога от лице, представило неистинска лична карта Твърди, че не са изпълнили задълженията си и служителите в гр.Л. на 25.02.2010г. и гр.Е. на 15.03.2010г., тъй като са приели от лице, представящо се за Х., без да установят неговата самоличност сумите от по 500 лв. като захранване разплащателната сметка на Н. С. Твърди и че и банковите служители в гр.В. и гр.Д. също не са положили дължимите грижи на 18.03.2010г. при установяване самоличността на лицето, представящо се за Х. Х., тъй като те са проверили документа само в сайта на МВР, а служителите в гр. В. и гр.Г. при проверка самоличността на Н. С. са извършили проверка на личната му карта не само в сайта на МВР, но и с лупа-декодер. Поради това счита, че ответникът не е платил добросъвестно и следва да носи отговорност.

В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва твърдението на ищеца, че банката следва да отговаря на осн.чл.422 ал.3 от ТЗ, като твърди, че е спазила всички законови разпоредби и е положила по-голяма от дължимата грижа по сключения с Х. договор за срочен влог. Противопоставя се на тезата на ищеца, че служителите не са направили всичко възможно да осъществят контакт и да уведомят ищеца, напротив, още на 15.03.2010г. е правен такъв опит на оставения в клиентската информация за този клиент телефонен номер. Счита за необосонвано твърдението, че при разкриване на срочния влог от банката не са искали телефон за контакт. Счита твърденията, че банката не е положила дължимата грижа на добър търговец, тъй като служителите при установяване самоличността на лицето не са проверили документа за самоличност с лупа, са неоснователни, тъй като докато на 15.03.2010г. е имало основания операцията по превод на средствата по друга сметка да бъде отказана поради липсата на договора за влог, то на 18.03.2010г. тези основания липсват, тъй като е представен оригинален договор и лицето, представило се за Х. Х. се е легитимирало с лична карта, чиито идентификационни данни и данните относно самоличността му не са се различавали от тези, въведени в информационната система на банката при първоначалното разкриване на срочния влог. Тези обстоятелства са установени от служителите на банката чрез съпоставяне на данните от представената лична карта и тези в базата данни на програмния продукт на банката.

Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, ВТОС приема за установено следното:

По делото е безспорно установено, че ищецът Х. Х. е клиент на „Б. Д.” Е.-К. Г.О.. На 04.07.2008г. между страните по делото е сключен договор за банков влог-едномесечен срочен паричен влог № *, като при сключване на договора Х. предал на ответната Б. сумата 71510,22 лв. чрез закриване на едномесечен срочен влог № * и допълнително сума 490 лв. в брой, а за периода от 31.07.2008г. до 01.03.2010г. е извършил в същия К. на банката деветнадесет довнасяния по влога-общо за сумата 18396,21 лв. Към датата 18.03.2010г. сумата по влога е била в размер 96367,71 лв.Тези обстоятелства не се спорят от ответника и се установяват от приложените към делото доказателства-писмо на „Б. Д.” Е.-гр.С. № * от 22.06.2010г., договор за срочен влог от 04.07.2010г., ведно с общи условия към него, анекси за периода от 31.07.2008г. до 01.03.2010г. и операционни бележки за същия период.

При откриване на влога титулярът Х. се е легитимирал с документ за самоличност-лична карта № * и е регистриран в информационната система на банката-ПП „Д.” с тази лична карта и ЕГН *.

От показанията на св.С. И., на работа при ответника на длъжността СБО /специалист банкови операции/ във филиала в гр.Л. се установява, че на 12.03.2010г., петък, филиалът е посетен от лице, представящо се за ищеца, като обяснил, че е изгубил договора си за срочен влог, а иска да закрие влога си и да прехвърли сумата на друго лице. С.И. сочи, че му обяснила процедурата при изгубен документ, както и да потърси договора и тогава да се върне. С.И. излага и че същото лице посетило отново филиала на банката в понеделник, 15.03.2010г., и обяснил, че не може да намери договора си,а трябва спешно да прехвърли сумата по друга сметка. Служителката му дала преводно нареждане, молба за изгубен документ и декларация за произход на средствата. Извършила проверка на личната му карта с лупа-декодер, за да констатира налице ли са защитните елементи на картата, които с просто око не се виждат-имената на лицето, ЕГН* и номер на картата, но установила, че такива на личната карта няма, а освен това същата била по-малка и зеленикава в сравнение с истинските. Поради това служителката се обадила в Дирекция „Сигурност” на банката, откъдето й казали да не изпълнява превода,след което клиентът й казал, че отива в Г.О. в клона, където го познавали. С.И. сочи, че не е задържала личната карта на лицето, тъй като нямали такива инструкции в случаите на съмнения или установяване на нещо нередно по лична карта да задържат същата, не са й дали такива указания и от Дирекция „Сигурност”. С.И. сочи и че още преди да установи този проблем с личната карта на лицето, по негово искане му разкрила разплащателна сметка, по която обаче няма сключен договор. Сочи, че договор се сключва ако сметката се активира и се захрани със средства. Излага и че ако не е използвана, сметката се закрива от Централното управление след известно време. С.И. посочва и че вечерта при идването на колежката й от гр.Г.О. М. И., й казала за случая, а преди това се обадила в клона в гр.Г.О., където сложили специални инструкции. Направила и опит да се свърже с титулярна на влога, но според нея номерът на посочения стационарен телефон не бил актуален, тъй като започвал с четворка, и опитът бил безуспешен, затова уведомила Дирекция „Сигурност”. Не е уведомявала полицейските органи, тъй като към онзи момент такива правила не са съществували, а отскоро вече има указания да се свържат с най-близкото поделение на МВР при такива случаи.

Св.К. А., на работа при ответника в клона в гр.Г.О. на длъжността мениджър обслужване, сочи, че колежката й С.И. от филиала в гр.Л. й се обадила, за да й каже, че при нея има клиент с изгубен договор за депозит, поради което тя сложила специална инструкция „изгубен документ”. Посочва, че при наличието на такъв проблем тя и още две нейни колежки имат правомощията да поставят на влоговете специални инструкции. Сочи и че още същия ден по-късно И. й се обадила, за да й каже, че нещо в картата не й харесва, но не може да каже със сигурност какво, и че се е обадила на Дирекция „Сигурност” . Поради това поставила и втора специална инструкция „справка Дирекция Сигурност”, макар и да не било задължително в такива случаи. Излага, че по преценка на служителя, който слага инструкциите, е за какъв период от време да ги сложи, като при изгубен документ срокът е по-дълъг-50 или 100 години. Сочи и че инструкцията може да бъде снета от друг служител със същата компетентност, и не е задължително, който е поставил инструкцията, той да я снеме. Излага и че целта на инструкциите е да се изостри вниманието, че има някакъв проблем. Сочи, че е сложила инструкцията „изгубен документ” за срок от 50 години, а втората инструкция не помни за какъв срок я е сложила.

От приложената по делото справка №* от 12.04.2011г. е видно, че инструкцията „изгубен документ” е поставена от К.А. на 15.03.2010г. със срок 50 години и дата на изтичане-15.03.2060г. Посочено е че при закриване на влога на 18.03.2010г. тази специална инструкция не е била снета, а налична и видна по сметката. От същата справка е видно, че инструкцията „Справка с Дирекция Сигурност” е поставена с дата на изтичане 15.03.2010г., като при обработка на информацията в информационната система на банката ПП „Дименшън” тази инструкция автоматично е свалена /изтрита/ от системата.

Както св.С.И., така и св.К.А., сочат, че при наличието на такава инструкция служителят не е длъжен да откаже да извърши искана операция със сумите по влога, по негова преценка е, но св.И. сочи, че няма кой при наличие на такава инструкция /справка Дирекция Сигурност/ да изплати сумата.

Св.М. И., на работа при ответника в клона в гр.Г.О. на длъжността СБО, сочи, че колежката й С.И. й казала, че има съмнения относно представената й лична карта на 15.03.2010г. от лицето, представящо се за Х.Х.. Излага ,че от една година служителите в банката разполагат с лупи-декодери за проверка истинността на представяните им лични карти. Излага, че при съмнения сигнализират МВР, ръководството, и най-вече-задържат личната карта. Излага и че при наличието на инструкция „изгубен документ” не са длъжни да отказват извършването на операцията, но трябва да проявят по-особено внимание към тази сметка. Сочи и че при наличието на инструкция „Справка Дирекция Сигурност”, не се броят никакви пари, докато не установи защо е сложена.

От показанията на св.Д. И., на работа при ответника в клона в гр.Е. на длъжността СБО, се установява,че на същата дата-15.03.2010г. клонът бил посетен от лице, което поискало да внесе пари по сметка на друго лице-1500лв., но й казал, че има само 500лв. в брой, а другите иска да изтегли от сметката си. Служителката поискала лична карта, както и договора за влог, но такъв не й бил представен, поради което отказала да изпълни операцията по тегленето, само внесла предоставената й сума от 500лв. При извършената справка установила, че има сложени специални инструкции-„изгубен документ” и „справка Дирекция Сигурност”. Уведомила своя бек офис в гр.В., който я посъветвал след като не е сигурна в клиента да не извършва операцията. След няколко дни-на 18.03.2010г. същото лице се появило отново, като представил и договора за влог, но отказала отново да извърши исканата операция и посъветвала клиента да отиде в клона на банката, където е разкрит влогът, там да бъде и закрит. Сочи, че не е правила проверка на личната карта, тъй като и двата пъти не е извършила исканата операция, но когато се наложи да извърши такава, следва да направи справка в сайта на МВР и проверка с лупа-декодер, посредством която се вижда дали има интервенции по личната карта.

От показанията на св.И. Б., бивш служител на банката-К. В., на длъжността СБО, се установява, че на 18.03.2010г. при нея дошъл клиент, който се представил за Х. Х., който искал да прехвърли част от парите към друга разплащателна сметка като закрие срочния си влог, а останалите пари да ги прехвърли по своя разплащателна сметка. Служителката извършила исканите операции. Излага, че лицето й представило оригинален договор за срочен влог и лична карта, която не била преснимана в системата. Излага, че я преснимала и проверила личните данни и в системата, а номера на личната карта-и в сайта на МВР, при което констатирала,че е валидна. Сочи, че не имало специални инструкции, поради което нищо не я е притеснило да извърши операцията. Сравнила идентификационните данни от представената лична карта с тези от системата в банката-номер на картата, ЕГН * и дата на издаване на картата, и те съвпадали. Сочи, че клиентът стоял около 20 минути на гишето, бил видимо спокоен, не бързал, нямал говорен дефект, нито диалект, нямало нищо съмнително в поведението или документите му, не забелязала нищо по-особено в личната му карта, на екрана нямало никакви специални инструкции-нито за справка дирекция сигурност, нито за изгубен документ. Излага, че въвела мобилния телефон на клиента, тъй като не бил въведен. Сочи и че не е проверявала личната карта с лупа-декодер, тъй като нямала съмнения за нея, а освен това служителите нямат задължение да извършват такава проверка, освен при съмнения. Свидетелката сочи и че не е възможно да не е видяла специалната инструкция, тъй като ако има такава, се изисква парола за потвърждение от бек офиса, която тя самата няма и не знае и поради това ако няма такова потвърждение, не може да извърши операцията. Сочи, че в случая не е излизало такова изискване за потвърждение на екрана.

Видно от приложената като доказателство по делото операционна бележка от 18.03.2010г. /л.39/ е, че е извършен превод на сумата 57700лв. от срочния влог на Х. Х. по разплащателна сметка в същата Б. с титуляр Н. П. С.,а 38667,17 лв. е преведена по разплащателната сметка, открита на името на Х. Х. преди това от непознато лице във филиала в гр.Л..

От показанията на св.С. Г. се установява, че още същия ден-на 18.03.2010г. в клона на банката в гр.В. отишло лице, което посочило, че трябва да има превод, който желае да изтегли-около 57000лв. Извършила проверка на личната карта в сайта на МВР и с лупа-декодер, понеже сумата била голяма, при което установила, че картата е истинска и редовна. Преснела личната карта /тази на Н. С./, тъй като не била преснимана. Свидетелката посочва, че специално за лупите има отделни правила на банката, като когато се тегли голяма сума, макар и по преценка на служителя, се извършва проверка на лична карта както с лупа, така и в сайта на МВР. Тъй като видяла и че сумата е преведена по негова сметка същия ден, това обстоятелство още повече я накарало да направи проверката. Свидетелката излага и че при наличие на инструкция „справка дирекция Сигурност” няма правила по отношение на инструкциите, но служителите са обучавани, че не следва да извършват никакви движения по сметката. Св.Г. сочи, че след проверката броила на лицето сумата. Видно от приложената по делото операционна бележка от 18.03.2010г. /л.50/ е, че лицето Н. С. е изтеглил от разплащателната си сметка сумата 57450 лв.

От показанията на св.П.П., на работа при ответника в К. Д. на длъжността СБО, се установява, че на 18.03.2010г. лице, представящо се с името Х. Х. поискало да нареди превод по друга сметка за сумата 34000лв. Служителката поискала лична карта, на която направила проверка в системата на банката и в сайта на МВР, при което се оказало,че е валидна. След това извършила исканото нареждане по сметка на лицето Н. С. Св.П.сочи, че към този момент нямала зачислена лупа и поради това не е извършила проверка с лупа-декодер. Сочи и че нищо във външния вид на личната карта не й е направило впечатление. Сочи, че при наличие на инструкция „изгубен документ” са длъжни да извършат насрещна проверка с титуляра, като се проверява за какъв период е инструкцията, а тя излиза автоматично на екрана когато се отвори сметката.

Св.И. Д., на работа при ответника във ФЦ-Г. на длъжността СБО, сочи, че на 18.03.2010г. около 18ч. дошло лице на име Н., представил лична карта и поискал да изтегли от сметката си сумата .Служителката му казала,че тъй като е дежурна каса няма толкова пари и може да изтегли само до 3000лв. Свидетелката сочи, че лицето оставило заявка за другия ден за останалата сума. Преди да извърши операцията направила проверка с лупа-декодер и установила, че същата е редовна. Св.Д. сочи, че е извършила проверката с лупа, тъй като исканата за теглене сума била голяма, и в този случай проверката не е задължителна, а е по преценка. Сочи и че при наличие на специална инструкция „справка Дирекция Сигурност” по преценка на служителя също е дали да извърши операцията. Видно от приложената операционна бележка от тази дата /л.55/ е, че Н. С. е изтеглил сумата 3000лв.

Св.П. К., на работа при ответника във ФЦ-Г. на длъжността СБО, сочи, че в 8ч. на 19.03.2010г. дошъл клиент, първия за деня-Н. П. С., който поискал да изтегли сумата 31000лв., като казал, че предния ден е оставил заявка. Служителката извършила проверка на личната карта с лупа-декодер, тъй като сумата била голяма. Сочи, че ползването на лупата е по преценка на служителя кога да я ползва-например при съмнение и когато е по-голяма сумата. Посочва и че при наличие на инструкция, банковата система изисква парола на супервайзера, като без тази парола не може да се извърши преводът и служителя банкови операции не знае тази парола. Видно от приложената операционна бележка от същата дата /л.56/ е, че и тази сума е изтеглена от Н. С.

От приложената извадка от електронната поща на банката е видно, че на 18.03.2010г. в 21.41 ч. е изпратено съобщение до банката от В.Х., бивша съпруга на ищеца, съдържащо уведомление, че са откраднати документи за влога му.

Видно от показанията на св.С. К., мениджър на клона на банката в гр.Г.О., е, че сутринта на 19.03.2010г. при него дошъл ищецът , който преди това разговарял с негови колеги в салона и ги уведомил, че е извършен обир в жилището му и че са откраднати договорите за срочните депозити. Колежката му М. И. извършила проверка в информационната система на банката и установила,че депозитът бил закрит. Сочи, че след това отишли с ищеца в клона в гр.Л., където служителките посочили, че не това е лицето, което е било във филиала предишните дни. Св.К., сочи, че няма специални правила при наличието на специални инструкции по отношение действието на служителите, но при съмнения за фалшив документ следва да изискат от клиента личната карта и да уведомят полицията. Св.К. посочва и че служителите на банката са снабдени с лупи-декодери и по време на случая са разполагали с такива. Излага, че такива лупи се използват при съмнение.

Видно от приложеното извлечение от Правилата за банкова сигурност на ответната Б., е, че при забелязване на действие, целящо неправомерен превод, банковият служител, респективно неговият ръководител, трябва да имат грижата превод да не се извърши, необходимо е незабавно да се установи връзка с дирекция „Сигурност” и документът или банковата карта със съмнение за фалшификат се задържа и се уведомява ръководителя, както и Дирекция „Сигурност”, като до изясняване на съмнението трябва да се вземат съответните мерки клиентите да не напускат банковото помещение /т.9.4.2 и 9.4.3 от Правилата/.

Видно от приетата като доказателство по делото съдебно-графологична експертиза е, че подписите на операционните бележки от 15.03.2010г. , 18.03.2010г. за 57450 лв., преводното нареждане за 34300лв., операционна бележка от 19.03.2010г., заявка от 18.03.2010г. за 34000лв., не са на Х. Х..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните прани изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 предл.първо вр.чл.75 ал.1 изр.първо от ЗЗД вр.чл.421ал.1 вр.чл. 422 ал.3 изр.второ от ТЗ.

Искът е основателен и доказан по следните съображения:

Безспорно по делото е, че между страните е налице договор за банков влог-цитираният по-горе. При наличието на такъв договор банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.3 от ТЗ при загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ, влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.

Безспорно по делото е, че на 18.03.2010г. и на 19.03.2010г. банката е извършила плащане на цялата сума по срочния влог на ищеца-в размер на 96367,17 лв., на друго лице, а не на титуляра. Безспорно е и че плащането е извършено от банката преди същата да бъде уведомена от ищеца за открадване на договора за срочен влог. Спорно в случая е дали банката добросъвестно е платила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата. Недвусмислени обстоятелства са такива, които създават впечатление у длъжника, че плаща на своя кредитор, т.е. личността на привидния кредитор, обстановката и фактите, съпътстващи изпълнението, да са такива, че да не създават съмнение и колебание у длъжника. Критерий за преценка наличето на добросъвестността е полагането на дължимата грижа, т.е. онези старания и усилия, които полага добрият стопанин.

Анализът на приложените към делото доказателства сочи, че в случая не са налице недвусмислени обстоятелства, които да са дали основание на банката чрез нейните служители да считат, че лицето, представящо се за Х. Х., е овластено да получи сумата, нито е налице добросъвестно изпълнение.

На първо място при извършването на операциите на 18.03.2010г. в клона в гр.В. по превод на сумите от лицето, представящо се за Х. от неговия влог- 57700лв. по разплащателна сметка на Н. С. в същата Б. и 38667,17 лв. по разплащателна сметка на Х. в същата Б., служителката Б. въпреки обучението, което е преминала, и въпреки наложената практика /установява се от показанията на всички свидетели-банкови служители/ при теглене на големи суми да се извършва проверка на документа за самоличност не само в системата на банката и в сайта на МВР, а и с лупа-декодер, не е извършила такава проверка. Такава проверка е необходима, за да бъде установено дали личната карта е истинска или фалшива, което с просто невъоръжено око не може да се установи. Проверката в сайта на МВР може да установи само дали картата е валидна или не, което обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че с дължимата грижа и добросъвестно е извършила необходимите проверки съгласно инструкциите при обучението си като банков служител, които трябва да направи преди осъществяването на банкова операция-в случая превод от срочен влог на клиента по други сметки и то на сума в голям размер. Освен това, видно от писмото на Б. Д. Е. от 12.04.2011г. е, че към датата на извършване на двата превода от срочния депозит на Х. по него е съществувала инструкцията „изгубен документ” и е била видна по сметката още при отварянето на същата, тъй като е със срок 15.03.2060г. Предвид на това, съдът не кредитира показанията на св.Б., че такава инструкция, нито каквато и да е друга, не е имало по влога на Х. на датата 18.03.2010г. и че няма как да извърши превода ако е имало такава инструкция. Показанията й в насока,че при наличието на такава инструкция е необходима и парола на бек офиса, която тя не знае и поради това не може да извърши превода, съдът не кредитира, както поради горното, така и поради факта, че не кореспондира с показанията на другите свидетели в тази насока. Както сочат всички свидетели, целта на специалните инструкции е да изостри вниманието на служителите при извършване на операции по този депозит, по който са въведени. В случая това не е било налице при служителката Б., която въпреки представения оригинал на договора за влог и валидна лична карта, не е проявила достатъчно внимание при извършване на операциите по депозита, довело до неправомерното плащане на лице, което не е кредитор.

На второ място при извършването на операцията на 18.03.2010г. в клона в гр.Д.по превод на сумата 34000 лв.от сметката на Х. по сметка на Н. С., служителката П. също не извършила проверка с лупа-декодер, за да се убеди в истинността на представената лична карта от лицето, представящо се за Х..

Дори да се приеме, че служителите не са длъжни във всички случаи, освен при съмнение, да използват посочената лупа-декодер, то пропуск на банката е липсата на ясни правила за действие на служителите банкови операции, която липса създава предпоставки за неправомерни плащания, както е в случая. По делото не бяха представени такива правила, нито правила за действие на служителите при наличието на специални инструкции. Този факт също дава основание да се направи изводът, че банката не е платила добросъвестно, с грижата на добър стопанин. Освен това, дори да се приеме, че действията на посочените две служителки на банката не са в нарушение на установените правила на банката и че същите са действали добросъвестно и са извършили операциите при наличието на недвусмислени обстоятелства, че лицето се явява овластено да получи сумата, то действията на служителите във филиала в гр.Л. на 15.03.2010г. и в клона в гр.Г.О. на същата дата не са такива и са създали предпоставки за последващото неправомерно плащане на некредитор. Така в разрез с Правилата за банкова сигурност на Б. Д. Е. т.9.4.2 и 9.4.3, цитирани по-горе, служителката С.И. на 15.03.2010г. в гр.Л. след като установила с лупа-декодер, че предоставената от лицето, представящо се за Х. Х., лична карта не съдържа необходимите защитни елементи, и освен това и видимо е с различна големина и цвят от истинските лични карти, не поискала от лицето документа, за да го задържи, както изискват Правилата и не взела съответните мерки лицето да не напуска банковото помещение. Освен това, в разрез с правилата за откриване на разплащателни сметки, установени в Общите условия на банката към договори за откриване на разплащателни сметки, които изискват откриване на разплащателна сметка след представяне на документ за самоличност и след сключване на договор, открила разплащателна сметка на лицето, представящо се за Х., на името на Х., въпреки установения проблем с личната карта на лицето и без наличието на сключен договор. Тази сметка е останала активна и впоследствие на 18.03.2010г. в клона в гр.В. лицето е направило превод на сумата 38667,17 лв. по тази сметка, след което на същата дата в клона в гр.Д. от тази сметка е наредило превод на сумата 34000лв. по сметка на Н. С. На следващо място служителката К.А. от клона в гр.Г.О. на 15.03.2010г. е въвела двете специални инструкции по депозита на Х. след сигнала от служителката С.И., видно от писмото на Б. Д. Е. от 11.04.2011г., цитирано по-горе. Видно от справката обаче е, че инструкцията „Справка Дирекция Сигурност” е поставена с дата на изтичане 15.03.2010г.-съвпадаща с датата на въвеждането й, поради което автоматично е изтрита от системата. Липсват ясни правила относно критериите за определяне на срока на инструкцията, но при наличието на съмнение относно истинността на представения документ за самоличност от лицето, представящо се за Х., въведеният срок от един ден е явно неподходящ и недостатъчен с оглед извършването на евентуална проверка от Дирекция „Сигурност”, каквито указания е получила служителката-да не се изпълнява преводът докато не се извърши проверка. Няма данни такава проверка въобще да е извършвана от посочената Дирекция на банката. Недостатъчно усилия е положила банката чрез служителите си и относно уведомяването на титуляра на влога за констатирания проблем. Служителката Б. е установила, че посоченият в системата на банката стационарен телефонен номер на ищеца явно не е актуален, тъй като започвал с четворка, но не предприела други мерки за установяване на контакт с Х..

Всички посочени действия на служителите на банката установяват тяхно недобросъвестно изпълнение на задълженията им, довело до неправомерно плащане на некредитор. Обстоятелствата, при които лицето, представящо се за Х., е получило сумата по влога чрез описаните банкови операции, не могат да се считат за недвусмислени, въз основа на които това лице се явява овластено да получи сумата. Напротив, при наличието на съмнения относно фалшифицирането на личната карта, представена от лицето на името на Х.,служителката на банката в гр.Л. не е изпълнила добросъвестно задълженията си, при което е създала предпоставки за последващите действия на лицето и респективно-за неправомерното плащане на сумата по влога от други служители на банката. Служителката в клона в гр.В. не е положила достатъчно усилия за установяване самоличността на лицето, което е поискало извършване на операция на голяма парична сума, чрез констатиране истинността на представената от него лична карта с лупа-декодер, каквато е практиката при теглене на големи суми пари и каквито са указанията на служителите, дадени им при обученията преди постъпване на работа. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът не се освобождава от отговорност в случая, тъй като е изпълнил на некредитор и обстоятелствата, при които е извършил плащане на се недвусмислени такива по отношение овластяването на лицето да получи сумата. При извършване на плащането банката чрез нейните служители не е действала добросъвестно, тъй като служителите не са положили необходимата грижа, за да установят, че плащат на кредитор.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде ангажирана отговорността на банката за изпълнение по сключения между страните договор за банков влог. С оглед на това, искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва от датата на исковата молба.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адв.хонорар, експертиза, депозит за свидетели и държавна такса в размер на общо 11509,7лв.

Водим от горното, съдът


Р Е Ш И :


ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.-гр.С., район „О.”, ул.”М.” № 19 да заплати на Х. И. Х. с постоянен адрес: гр.Г.О., ул.”П.Р.С.” № *, В.А, .6, А.11, ЕГН *, сумата 96367,17 лв., представляваща паричен влог по договор за едномесечен паричен влог № * от 04.07.2008г., сключен с Х. И. Х., която сума банката е платила на неовластено от титуляра лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2010г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.-гр.С., район „О.”, ул.”М.” № 19 да заплати на Х. И. Х. с постоянен адрес: гр.Г.О., ул.”П.Р.С.” № *, В.А, .6, А.11, ЕГН * разноски по делото в размер на 11509,70лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия:

Свързани:

За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconДа се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
За да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом