Факултет „Икономика на инфраструктурата




ИмеФакултет „Икономика на инфраструктурата
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер52.35 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.e-dnrs.org/wp-content/uploads/2011/03/Innovation_-Process_Ese_11.doc

Университет за национално и световно стопанство


УНСС

Факултет „Икономика на инфраструктурата”

Катедра „Национална и регионална сигурност”


Есе на тема


Иновационен процес.Дефиниране и модели”


по учебната дисциплина „Иновации”


Изработили: Проверил:

Венцислав Трендафилов Ф.№2915147 Доц. д-р инж.
Павлета Александрова Ф.№295146 В.Георгиев
Стойка Иванова Ф.№295150
Андрей Стефанов Ф.№295166
Иван Добков Ф.№295151


София, 2012г.


Иновационният процес представлява развита във времето последователност от дейности по осъществяване на иновацията, при което идеи, ресурси (пари, материали, оборудване, информация), творчески и други усилия на входа се преобразуват в реални практически резултати (нововъведение) на изхода. Съществуват различни становища за границите (начало -край) и съдържанието (структурата) на иновационния процес. Най-често за начало на процеса се приема формулирането на идеята (инвенцията) за обновление.

Възможно е за начало на иновационния процес да се възприеме установяването на потребността от обновление (формулиране на проблема) или началото на фундаментални изследвания, свързани с проблема. За край на иновационния процес се счита внедряването на нововъведението (продукт, процес или др.) в практиката или довеждането му до потребление.Tой се идентифицира с пълното изчерпване на възможността за усъвършенствaне и разпространение на нововъведението в други области и сфери на приложение. По-тясното виждане върху иновацията като процес включва само производствения процес и продуктовото развитие.От по-широка перспектива иновационният процес е начин на мислене за бизнес моделите и концепциите – това са възможностите и мисловния капацитет, който имаме да си представяме коренно различни бизнес концепции или коренно нови начини за разграничаване на съществуващи бизнес модели.

Иновационният процес е продължителен процес на трансформация на входни ресурси, натрупани знания, информация и постигане на напредък - научен, технологичен и технически. Той не е рутинен- в него доминират дейности, имащи творчески характер и изискващи ангажирането на хора с различни професионални ориентири. Този процес е свързан с относително големи инвестиции, което изисква всяко предприятие предварително да намери правилен подход, който да осигури необходимите средства.Съвременният иновационен процес е свързан с голяма доза неопределеност и рискови елементи - налице е стремеж за непрекънато съкръщаване на интервала между раждането на идеята и практическата и реализация.

Структурата на иновационния процес включва пет фази.В първа фаза се създава идеята за иновация.Във втората фаза се прави опит да се намери научно решение, а в третата – техническо решение.В четвърта фаза се внедрява технологията (продуктът- например подготовката на производството или въвеждането на продукта на пазара.) Петата и последна фаза е дифузия на новата технология или продукт.

На фирмено ниво, иновационният процес е най-важната част от цялостната стратегия на предприятието. И като такава тя е придобила статута на бизнес философия, потвърдена от емпиричния опит. Иновационния процес може да се дефинира като съвкупност от решения, които отразяват начините, по които компанията ще използва своя иновационен потенциал и конкурентните предимства, за да реализира дългосрочните си цели. Иновационния процес е едно от средствата за постигане целите на компанията. А целите на всяка компания са свързани с продажба на продуктите, които произвеждат или, с които търгуват и извличане на максимална печалба. В този смисъл иновационния процес е основният път към осъществяване на глобалните цели на фирмата. Предприятието трябва ясно да формулира своите иновационни цели. Те трябва да бъдат измерими, обвързани с общата фирмена стратегия и да съдържат насоки за действие на участващите в иновационния процес.Точният иновационен процес е основа за успеха на иновационната дейност на предприятието.

Моделите за управление на иновации се делят на няколко типа.В зависимост от това дали иновационният процес отчита влиянието на външната среда, т.е. на средата, в която се създава и реализира новата идея, иновационните модели могат да бъдат разделени на затворени и отворени.Отворените са характерни за малки фирми.При тях научните изследвания и практическите постижения се разпространяват извън областта на тяхното първоначално генериране, при което се създават условия други потребители да използват постигнатите резултати за постигане на лична изгода. В основата на затворения модел лежи разбирането, че организациите изграждат конкурентни способности чрез финансиране изграждането на големи изследователски институти и лаборатории, в които се създават и развиват нови идеи под формата на технологии, продукти, процеси и т.н. Тази дейност се очаква да им носи високи допълнителни приходи, част от които те могат да реинвестират в нови изследвания. По силата на тази концепция организациите, които не са в състояние да финансират подобни изследвания остават в неизгодно положение с ниска конкурентна способност.

Друг критерий, по който могат да бъдат класифицирани моделите за управление на иновациите представлява характера на връзките между отделните изграждащи елементи, според който тези модели могат да се разграничат на линейни и нелинейни. За нелинейния модел е характерно, че организацията не изгражда и поддържа способности за провеждане на фундаментални изследвания, а разчита на техния трансфер от външната среда за включване в по-нататъшния иновационен процес. Възможни форми за реализиране на нелинеен модел за иновации са например трансфериране на необходимите елементи на иновационния процес под формата на патенти, лицензи, двустранни споразумения и други. Линейният модел за иновации е приложим само при случаи, за които институциите в отбраната разполагат с достатъчно потенциал и ресурси за извършване на самостоятелни фундаментални и приложни изследвания, развойна и внедрителска дейност. Моделите могат да добият и следните видове: Иновация = Идея + Мотивация; Иновация = Идея + Процес; Иновация = Идея + Лидер; Иновация = Идея+ Изпълнение; Иновация = Идеи.Ще разгледаме само част от тях.

Иновация = Идея + Мотивация.За организациите, прилагащи подобен модел на иновационна дейност са характерни две особености: осигуряване на стимули за иноваторите, мотивиране на служителите за търсене на иновационни решения за повишаване на ефективността на работата. Гарантиране на желаната ефективност на модел от този тип е свързано с прилагане на инструмент какъвто е заплащането на труда на базата на резултати, т.е. осигуряване на базова заплата и допълнителни бонуси към тази заплата.

Иновация = Идея + Процес. Моделът се прилага в случаи на мащабни или радикални иновации, изискващи влагане на повече и по-разнообразни усилия (интелектуални, времеви, материални, физически и т.н.) . Подобен модел ще бъде с най-висока ефективност при иновации, реализирането на които изисква влагането на сходни по съдържание усилия с повтарящ се характер.

Иновация = Идея + Лидер. При този модел се търси лидер, който да бъде в състояние да организира и гарантира практическото прилагане на тази идея. Важно да бъде избран подходящия лидер, който да поведе останалите към реализиране на новата идея.

Иновационният процес на предприятието се оказва най-важната стратегия, която специалистите трябва да разработят. Ако тя не е разработена добре и не може да се реализира, това ще бъде пазарен провал за фирмата и тя ще бъде игнорирана.Правилното управление на иновациите ще доведе до повишаване на ефективността на стратегическия отбранителен мениджмънт.Решенията с иновативен характер биха гарантирали конкурентни предимства на сектора за отбрана спрямо другите обществени сектори.

Свързани:

Факултет „Икономика на инфраструктурата iconФакултет "икономика на инфраструктурата"

Факултет „Икономика на инфраструктурата iconСофия Факултет "Икономика на инфраструктурата"
Използване на банкови кредити при финансиране на иновационната дейност на бизнес организациите”
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconРецензи я
Икономика и управление на отраслите” / балнео, спа и уелнес туризъм/, обявен от Стопански факултет на Софийски университет” Св. Климент...
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconМинно-геоложки университет "Св. Иван рилски", София миннотехнологичен факултет Катедра „икономика и управление"
Научна специалност «Икономика и управление по отрасли» (Икономика и управление на минно-обогатителните предприятия)
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconУниверситет за национално и световно стопанство Факултет "Международна икономика и политика"
Възпроизводствени тенденции в световната икономика в края на XX и началото на XXI век
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconПловдивски университет "паисий хилендарски" юридически факултет конспект по Общинска инфраструктура Преподавател
Интегрирано изграждане и функциониране на инфраструктурата. Управление на инфраструктурната база
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconФилологически факултет
В направлението езици, литература и култура във Филологическия факултет се извършва смяна на научната парадигма и осъзнаване на стратегическата...
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconФакултет " Електротехника и електроника "
Икономика” има теоретико приложен характер си поставя за цел да запознае студентите от инженерните специалностти на факултет ее при...
Факултет „Икономика на инфраструктурата iconФакултет по икономика

Факултет „Икономика на инфраструктурата iconОперативна програма „ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 европейски съюз
Проект: № bg161PO003 01-0002 „Подобряване на инфраструктурата по качество и на предлаганите от Българския институт по метрология...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом