Дипломна работа Тема: "Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период"




ИмеДипломна работа Тема: "Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период"
Дата на преобразуване17.12.2012
Размер185.16 Kb.
ТипДиплом
източникhttp://www.koronal.com/downloads/KINEZO TERAPIQ.doc
Факултет “Педагогика”

Катедра “Кинезитерапия”


Дипломна работа




Тема: “Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период”


Изготвил:


Съдържание



Увод. - 3


  1. Литературен обзор


1.1. Анатомични и функционални особености на тазобедрената става. - 5

1.2. Мускули около ТБС. - 5

1.3. Биомеханичен, кинезиологичен анализ на тазобедрената става в норма и патология. - 8

    1. Клинична симптоматика, етнопатогенеза на заболяването. – 14

    2. Патологоанатомия на ТБС при коксартроза. – 16

    3. Клинична картина, прогноза и еволюция на заболяването. – 18

    4. Лечение на коксартрозата. – 23

    5. Кинезитерапията – място и значение за лечението на коксартрозата. – 25




  1. Собствени наблюдения. – 32


2.1. Цел и задачи на дипломната работа.

2.2. Средства на кинезитерапията. – 33

2.3. Контингент болни и методи на изследване. – 34

    1. Методика на приложена кинезитерапевтична програма. -41




  1. Анализ на резултатите. – 51




  1. Изводи и препоръки. – 61


Използвана литература.


Увод


Литературен обзор.

Коксартрозата е заболяване с голяма важност за лечебната практика. Тя заема първо място по инвалидност от дегенеративните ставни заболявания.

Артрозната болест представлява заплаха за трудоспособността и активния живот на нашето общество.

Причините са многобройни и обусловени от различни външни и вътрешни предпоставки.

Жените боледуват по-често от мъжете.

Обикновено коксартрозата се развива пред 40-годишна възраст и това предопределя заболяването като медико-социално.

При младите хора се развива по-бавно защото издръжливостта на хрущяла се съхранява по-дълго време.

При възрастните се развива на фона на структурните промени на хрущяла и костта.

В човешкото тяло тазобедрената става има много важна роля за статиката и динамиката на човека.

При наличие на нарушения появили се от увреждане на тазобедрената става се появяват отклонения от тазовия пояс и сегментите намиращи се над и под него. Артрозата в тазобедрената става е най-тежка, тя ограничава, а в някои случаи и лишава човек от възможностите му за нормално придвижване. Понякога е възможно само с помощно средство.

Постепенно с усложняване на симитоматиката, заболяването достига до декомпенсация и инвалидизиране на пациента.

Заболяването ограничава функционалната годност не само на хората, но повлиява и психиката на болния.

Лечението и рехабилитацията на такива пациенти налага използването на сериозни медико-социални мероприятия, които водят до подобряване начина на живот на болния, неговата емоционална и психическа адаптация. Коксартрозата води до дегенеративни промени в ставата и околоставните тъкани, оттам нарушаване на опорно-двигателната функция и всички звена, свързани с ходенето и изправеното положение.

С оглед на симптоматиката и етноматоинезата лечението може да е консервативно или хирургично. Незабележимото начало, обикновено с прогресиращ характер, необратимите изменения в ставите изискват продължително и обстойно лечение.

Голям принос за корекцията на статиката на болния има кинезиотерапията.

Целта й е да премахне болката, да поддържа и запази функционалността на ставата.

Задачите й са: общо тонизиране и укрепване на целият организъм, обучение в правилно телодържане, стоеж, седеж, обучение в ходене и използване на помощни средства при нужда.

Кинезитерапията е един от задължителните консервативни методи прилагани в лечението и профилактиката на това заболяване.



  1. анатомични и функционални особености на ТБС.




    1. Механика на ТБС.

Долните крайници у човека имат опорна функция и служат за придвижване в пространството. Затова костите им са масивни, а ставите имат значително по-малка подвижност. ТБС е най-голяма в човешкия организъм. В нея бедрената кост се съчленява с таза. Формата й е сферична и в нея се извършват движения в 3 оси.

  • сагитална S – flx - до 125; до 85 при разгъната колянна става;

  • фронтална – abd – 45; add – 15;

R – 45 – 0 – 95

Движенията на бедрото спрямо таза се осъществяват при освобождаване на долните крайници от опора.

Движенията в ставата са сравнително ограничени по размер поради ставната ямка и labrum acetabulae (ст. устна), обхваща главата на бедрена кост по протежение по-голямо от едно полукълбо, това обуславя стабилността на ставата и поемане на голямо натоварване.


    1. Мускули около ТБС – три групи.


А/ Предна група.

  • хълбочно-поясен (iliopsaos) – от 3 части – major, minor, iliacus – започва и заляга по цялата хълбочна ямка на крилото на хълбочната кост. Трите мускула се обединяват и завършват на малкия въртел. Функцията му е да сгъва и върти навън в ТБС. При фиксирано бедро навежда туловището по отношение на бедрото;

  • обтегач на широка бедрена фасция (m. … faciale) – започва от предно-горно хълбочно бодило, завършва на големия пищял, участва в сгъването на бедрото в колянната става;

  • m. sartorius – шивашки – започва с късо сухожилие на предно-горно хълбочно бодило, завършва върху вътрешната повърхност на големия пищял. Функция – сгъва, отвежда и върти бедрото навън в ТБС и сгъва в колянна става;

  • четириглав бедрен мускул (m. quodriceps femoris) – състои се от:

  • прав бедрен мускул (m. rectus femoris) - започва от предно-долно хълбочно бодило;

  • широк страничен бедрен мускул (vastus lateralis) – започва от външната устна по гребена на бедрената кост;

  • широк вътрешен бедрен мускул (vastus medialis) – започва от вътрешната устна на гребена на бедрената кост;

  • широк междинен бедрен мускул (vastus intermedialis) – започва от предната и страничната повърхност на бедрената кост;

Целият мускул, вплитайки се в капачето, завършва на изпъкването на големия пищял.

Функция – сгъва в ТБС и разгъва в коляното.


Б/ Задна група.

  • двуглав бедрен мускул (biceps femoris) – две глави, дълга и къса става.

Дългата започва от седалищната върга, а късата от долната половина на външната устна на гребена на бедрената кост. Двете глави се обединяват и с общо сухожилие и минават зад външния кондил на бедрената кост и се залавят за главата на малкия пищял.

Функция – чрез дългата глава се разгъва, привежда и върти бедрото навън в ТБС, а в колянната става сгъва подбедрицата и я върти навън.

  • полусухожилест (m. semitendinosus) – започва от седалищната върга заедно с долната глава на бедрения двуглав мускул и полуципестия мускул завършва проксимално на вътрешната повърхност на големия пищял.

Функция – разгъва, привежда и върти бедрото навътре, а в колянната сгъва и върти навътре.

  • полуципест (m. semimembranosus) – започва от седалищната върга и завършва на вътрешната повърхност на вътрешния кондил на големия пищял.

Функция – идентична с предната.


В/ Мускули по вътрешна страна на бедрото.

  • гребенен (m. pectineus) – започва от гребена на лонната кост и завършва на малкия въртел.

Функция – подпомага сгъването и привеждането на бедрото, като едновременно го върти навън.

  • нежен (m. gracialis) – започва от долния клон на лонната кост, завършва на медиалната повърхност на проксималния край на големия пищял.

Функция – привежда и подпомага сгъването в ТБС, а в колянната става сгъва и върти подбедрицата навътре;

  • дълъг привеждач на бедрото (m. adductor longus) – разполага се пред останалите мускули привеждачи на бедрото. Започва от долния клон на лонната кост и завършва в средната трета на вътрешната устна на бедрената кост.

Функция – подпомага привеждането на бедрото.

  • къс привеждач на бедрото (m. adductor brevis) – започва от долния клон на лонната кост и завършва на горната трета на гребена на бедрената кост.

Функция – подпомага привеждането на бедрото.

  • голям привеждач на бедрото (m. adductor magnus) – започва от седалищната върга и завършва на горните две трети на вътрешната устна на гребена на бедрената кост и с отделно сухожилие на външния подкондил на бедрото.

Функция – най-големия привеждач на бедрото и подпомага разгъването в ТБС.


    1. Биомеханичен и патобиомеханичен, кинезиологичен анализ на ТБС в норма и патология.




  • тазобедрената става е съставена от ацетабулума и бедрената главичка. Наклонът на ацетабулума спрямо сагиталната равнина при жените е 33 до 53, при мъжете е около 38;

  • нормалния ъгъл на шийната и диафизата на бедрената кост е 125-126. В стойностите му се забелязват известни възрастови варианти. С намаляване на шийно-диафизния ъгъл натоварването на ТБС намалява, а бедрената шийка силно се обременява. При увеличаване на шийно-диафизния ъгъл се получава обратен ефект – натоварването на ставата се увеличава, а натоварването на бедрената шийка намалява.

Бедрената шийка се проектира върху бедрения кондил между който е сключен ъгъл от 12. Ако торзионният ъгъл е увеличен, за да се центрира правилно главичката в ацетабулума кракът трябва да се постави във вътрешна ротация и обратно – при нормален торзионен ъгъл, нарушавайки котавната конгруентност също е предпоставка за развитието на коксартроза.

  • стабилност на ставата се осъществява от:

  • lig. Iliofemorale – най-здравата връзка в човешкия организъм, издържа до 350 кг. теглене, това усилва предната страна на капсулата.

С помощта на lig. рubucapsulare, започваща от ос pubis, lig. ischiocapsulare, започваща от ос ischii, имащи витлообразен ход и завършващ в ставната капсула и при екстензия на ТБС те осъществяват “завинтващ ефект” – това осигурява стабилност на ставата при стоеж.

  • рамо на тежестта – ТБС е най-обременена от тежестта на тялото, особено голям е натискът върху носещата повърхност при едностранна отрапоряд и лостово предаване на тежестта.

Външното рамо на лоста е 3 пъти по-малко от вътрешното рамо. За да осъществи равновесие на силите, така че при заставане на един крак тазът да запази хоризонтално положение, абдукторите трябва да затеглят външното рамо на лоста с голяма сила. По този начин върху бедрената глава се получава натиск, превишаващ неколкократно тежестта на тялото и неуморния крайник.

Точни изчисления, при които е използвана т.нар. диаграма на свободните тела (Frankel и Burstein), показват че при тежест на тялото 65 кг натискът върху главата на бедрената кост е 165 кг или около 13 кг на 1 см2 .

Според Pemels – 1973 г. – открива се симптом на първична коксартроза.

Движенията в ТБС се осъествяват в 3 оси:

- S – flx. – 0 – 120 ext. – 0 – 15

- F – abd. – 45 add. – 15

  • T – 0 – 45

За добър двигателен акт е необходимо динамично равновесие на мускулите, които участват в него. А това се нарушава при отслабване на abductorite и поява на симптом на Тренделенбург и Дюшен, полце е контрактура в ставата и скъсени мускули. Ротационното опъване на една от тазобедрените страни спрямо сакралната кост се появява при наличие на блокаж на сакроимячната става и m. periformis.

Мускули с тенденция към хипотрофия:

  • коремни мускули;

  • абдуктори;

  • екстензори;

ТБС е централна позиция в статиката на тялото и нейната увреда води до увреда на сегмента под и над ТБС.

За болни с коксартроза със смутената статика се наблюдава порочна стойка – Левит.

Това се обяснява с: наклонен напред таз; хипотонична седалищна мускулатура; изпъкнал напред корем с лумбална хиперлордоза; с актеверзия на таза; изнесена напред шия; раменния пояс в елевация и леко флектирано положение в ТБС.

По време на ходенето в ТБС тегленето на флексорите може да се компенсира с пресилено навеждане назад.

При това се стига до измесване на оста на движение в ТБС в лумбалния дял на гр. стълб и той се претоварва до свръхподвижност. Подобни са последствията за m. gluteus maximis. При хипотрофия се натоварва компенсаторно ставата и лумбалния дял, както при скъсяване на флексорите на ТБС – m. gluteus med., gluteus minimis – стабилизират таза като мускулен корсет при ходене откъм страната на опорния крак и с това се стопира люлеенето при ходене и накланянето му в противоположна страна. При хипотрофия на тези мускули се получава “игра на хълбоците” по време на ходене и с това до засилване на движенията в лумбалния дял на гръбначния стълб в F-равнина до сколиозиране.

Нормалната биомеханика на ТБС зависи от:

  • дължината на бедрената шийка – шийното скъсяване води до преобременяване на абдукторите и до увеличаване силите на натиск върху бедрената главичка;

  • големината на шийно-диафизния ъгъл – намаляването му намалява натоварването в ставата, а увеличаването му го увеличава;

  • еластичността на хрущяла – при загубена еластичност намалява ресорната функция;

  • положението на бедрена главичка в ацетабулума – при сублуксация на главичката разпределението на натоварването е неравномерно като се обременява преди всичко външен ръб;

  • наличието на нормален мускулен баланс – дисбаланса води до неравномерно разпределение на натоварването, контрактури, порочна шияника, клинични прояви.




    1. Клинична симптоматика.


Етиопатогенеза на коксартрозата.

За появата на дегенеративни промени в ставния апарат играят роля възраст, травми, наднормено тегло, нарушена статика, микротравми. Според съвременната медицина истинска артроза се развива когато се стигне до механическо несъответствие между натоварването в ставата и способността на хиолинния хрущял да понася натоварвания.

Травматичните и механични фактори са основните моменти в етиологията на заболяването. Важно влияние имат: нарушената конгруентност на ставите и статичното и динамичното натоварване.

Генетичните фактори оказват влияние върху развитието на заболяването и по-специално на някои ранни форми на коксартрозата (Й. Шейтанов - 1990 г.). Съществува разлика в честотата на заболяването във връзка с пола. След 45-50-годишна възраст заболяването се среща по-често при жените и това е във връзка с хормоналните промени в този период.

Според Т. Пилософ (1975 г.) при натиск настъпват дистрофични промени в хондоцитите. При механично натоварване се установяват и промени в пермеобилитета и еластичността на хрущяла.

В етиопатогенетично отношение коксартрозата се дели на: първична и вторична.

  • първичната се среща след 40-годишна възраст, но е по-честа след 60-годишна възраст. В основата на това заболяване играят роля вероятно ендокринни и механични фактори, а по-късно и остаряването, съдовите смущения, обменни процеси. По-често срещана е вторичната коксартроза, която се дължи на предшестващи аномалии или заболявания на ТБС, които намаляват шийната способност да понася големи натоварвания.

Най-чести причини за дегенеративни промени са:

  • вродена дисплазия на ТБС;

  • вродени аномалии на развитието;

  • прекарани възпалителни и други заболявания на ставата – ревматоцоен артрит, асептичен коксит;

  • разстройство в кръвооросяването на ТБС;

  • субтравматични деформации;

  • статични аномалии – асиметрии на таза или сколиоза в лумбалния дял, разлика в дължината на долните крайници, деформация на стъпалата;

  • някои общи заболявания – дизметаболизъм, ендокрипопатия;




    1. Патологоанатомия на ТБС при коксартроза.


Първото анатомично описание на артрозата на ТБС е направено от Hunter (1758 г.). Според F. Peruwels (1981 г.) наличието на конвексно уплътнение по веждата на ацетабулума при нормална конфигурация на ставата показва, че хрущяла е загубил способността си да разпределя равномерно натоварването и е израз на начална хрущялна инсуфициентност. А това според същия автор е важен симптом за първична коксартроза.

Патологичните изменения в ставния хрущял и подлежащите му костни краища, формиращи ставата могат да се разделят на две основни зони:

  1. Пренатоварена зона (носеща). Най-ранните изменения в пренатоварените участъци съответстват на възрастовата дегенерация (потъмняване и изтъняване на хиалинния хрущял). При еволюция на коксартрозата се стига до пълно изчерпване на хиолинния хрущял, развлакняване на повърхността. Подлежащата сронгиозна кост се уплътнява спец. сплесква, на место се образуват псевдокисти, локализирани на местата, където се пресичат линиите на напрежението.

Измененията в тази зона са аналогични.

  1. Необременена зона – най-ранни повърхностни дегенеративни изменения са налице и в необременената зона. Характерни за нея са полиферативните изменения. Налице е усилена хипералия, разрастване на костна тъкан по пътя на енхондралната осификация. Тези костни разраствания (остеорити) са главнната причина за деформацията на ставата.

Образуването и разрастването на остеорити постепенно измества главичката и увеличава сублуксацията. Много често те са разположени венечно по цялата периферия на ацетабулума и главичката на бедрената кост. Патологоанатомичните изменения се наблюдават и в мекотъканните обвивки на ставата.

Известна е сложната зависимост между ставния хрущял и околоставните тъкани – синовиална мембрана, ставна капсула, лигаменти, мускули и нерви. Промените в тях от травматично, възпалително, статично естество се отразяват върху хрущяла и обратно.

Според някои автори (Т. Пилософ) промените в синовиалната мемрана в началото са от възпалителен характер, а по-късно настъпват склеротични и дистрофични промени – удебеляване и фиброза.

Установяват се изменения и в околоставните мускули, особено тези които лежат непосредствено върху ставната капсула.

В началото те са рефлекторно контрахирани, по-късно настъпва трайна контрактура.



    1. Клинична картина, прогноза и еволюция на заболяването.


Основните клинични признаци са:

  • болка;

  • ограничени движения;

  • контрактура;

  • функционални нарушения;

  • нарушена походка;

Първият признак е болката, появяваща се сравнително слабо, само след натоварване или след травма. При по-напреднал стадии е характерна постоянна болка при ходене. Понякога продължава и след спиране на ходенето. При коксартрозата е характерна болката при изкачване на стълби и т.нар. болка след покой (болезнени първи стъпки сутрин). Локализацията и разпространението й са различни. Най-често е в ингвиналната гънка и обикновено ирадира към инирционните места на аддукторите по предно-вътрешната страна на бедрото и към коляното.

Особено характерна е болката при натиск върху pes anserinus, където се залавят m. gracialis, m. sartorius, m. semibendinosus. Болката по предната страна на ставата е свързана с дразнене на коренче на n. obtiratorius и по-рядко на n. femoralis.

Характерна е болка зад ставата, която ирадира към trohanter major и по-рядко към кръста или по задната повърхностна бедрото и е свързана с дразнене на ставните коренчета на n. ischiadicus.

Ограниченията на движението в началото е малко, трудно се забелязва.

Характерно е ограничения на абдукцията, вътрешната ротация и на физиологичната хиперекстензия. По-късно се ограничава и флексията. В крайния стадии ставата е почти блокирана, но никога не настъпва спонтанна анкилоза.

Основни моменти за произхода на болката и ограничената подвижност са реактивното възпаление, контруктурите и мускулния дисбаланс. Клиничната картина може да е разнообразна в зависимост от взаимоотношението на различните патогенетични звена.

Контрактурите са почти неизбежна съставна част от клиниката на артроза на ТБС. Едновременно се наблюдава контрактура на аддуктори, външни ротатори и флексори. Изследванията на Ст. Бусаров и колектив сочат, че външно-ротаторната контрактура се дължи на строежа на капсуло-лигаментарния апарат, а аддукторната и флексионната контрактури – на мускулния дисбаланс от скъсяването на флексорите и аддукторите и хипотрофията на абдуктори и екстензори. Наличието на мускулен дисбаланс се определя от факта, че статичните мускули, които осигуряват натуралният тонус, повишават тонуса си, а динамичните са с намален.

Това води до тежест на симптоматиката и порочна статика.

Мускулите с тенденция към скъсяване са:

  • флексори – m. iliopsoas, m. rectus femoris;

  • аддуктори – m. adductor mognus, lougus, brevis, gracialis;

  • m. periformis - при тези случаи се палпира добре крушовидната му форма;

Мускули с тенденции за отслабване:

  • m. quadriups femoris (без rectus femoris);

  • коремни мускули;

  • абдуктори – m. glutens medius, minimus;

  • екстензори;

Промените в походката се наблюдават още в началото, главно от болката. Болковото накуцване се характеризира със скъсяване на опорната фаза на болния крак.

В по-късния стадии покуцването се дължи на скъсяването на крайника.

Скъсяването на крайника в следствие аддукторна контрактура води до денивелация на таза и по-късно до сколиоза.


Рентгенови изменения:


Прави се фазова снимка на таза, заедно с ТБС. Правят се Rogr. в пълен и непълен профил.

Оценяват се следните рентгенови белези:

  • ширина на ставна цепка;

  • остеорити;

  • костена склероза, кисти;

  • малрормации и аномалии на ТБС;

Стеснението на ставната цепка показва, че хрущялът е увреден. То може да бъде дифузно или ограничено в даден сегмент (горен, горсно-вътрешен, горно-външен, оксиален, вътрешен) Л. Гайтанджиев, Й. Шейтанов – 1980 г.

При рентгеновото изследване се установяват промени и деформации в ставната конфигурация, резултат от изменение в положението на бедрената глава по отношение на ацетобулума. Тази походка е най-честа при коксартрозата, развила се от предхождаща дисплазия.


Прогноза и еволюция.


Заболяването продължава с десетилетия като измененията прогресират, макар и бавно.

Причините за бързата еволюция не са напълно изяснени.

До голяма степен прогреса й зависи от натоварването на ставите и провежданото лечение. Движенията стават все по-ограничени. При някои в продължение на много години заболяването не се проявява бързо, докато при други бързо се влошава и е с трайни инвалидизации.

При двустранна коксартроза се усложнява състоянието на болния, също може да се засегнат и други звена на ОДА.

Често води до оперативна намеса.



    1. Лечение на коксартроза.


6.1. Хирургично – някои ортопедо-хирургични интервенции допринасят много за оптимална конгруентност на ставната повърхност и за равномерно обременяване на ставата.

Видове оперативно лечение:

  • артропластика;

  • тепотомии и капсулотии;

  • осеомии – медиализираща, валнизираща, варизираща;

по този начин се предотвратява или забавя еволюцията на дегенеративния процес.


6.2. Консервативно – при първична коксартроза и при вторична когато няма нужда от хирургична намеса.


6.3. Медикаментозна терапия – използват се аналгитици, пестероиди, противовъзпалителни средства, кортикостероиди, миорелаксанти, хондропротектори.


6.4. Физикална терапия.

Препоръчва се постелен режим с тракция на крака, криотерапия или електротерапия с галваничен или нискочестотен ток. При обостряне на болката. Извън острия период се използват почти всички електролечебни фактори: интерферентен ток, електрофореза, при която в зависимост от целта на лечението се поставят различни лекарствени вещества – натриев салицилат, калиев йодит, новокаин. Ултразвукът намалява дистрофичните промени в хрущяла. Използва се и за въвеждане на лекарства – фонофореза. Препоръчва се и импулсно магнитно поле като противовъзпалително и обезболяващо средство.

Балнеолечението е един от най-популярните лечебни методи. Използват се сулфидни, сероводородни води, лиманна кал – много добър резултат при коксартрозата.



    1. Кинезитерапията – място и значение за лечението на коксартрозата.


Кинезитерапията е основна съставка на консервативното лечение на коксартрозата. Прилагана системно и упорито, съчетана с индивидуален подход към всеки пациент може да имаме добър успех в лечението.

След като се направят съответните тестове, измервания и изследвания, необходими за освидетелстване на моментното състояние може да се състави кинезитерапевтична програма. Тъй като функционалната годност на ставата е ограничена контекста трябва да се насочи към разкъсване на порочните връзки, ограничаващи подвижността в тазобедрената става.

Ако ставата е преобременена от наднормено тегло, нарушена статика и неподходяща професия е необходимо да се предотвратят тези фактори с цел забавяне развитието на болестта. При поява на болка ставата трябва да е в покой. При преминаване на болката може да се включат в действие всички кинезитерапевтични средства, съчетани с физикална терапия.

Видове кинезитерапия, прилагана при коксартроза:

  1. Пасивни средства – те служат за обезболяване, релаксиране и подготовка на тъканите за активната кинезитерапия.

  • лечение чрез положение;

  • разтягане с тежести;

  • екстензия на краката;

  • мануални манипулации;

  • лечебен масаж;

  1. Активни средства.

  • свободни махови упражнения;

  • автопасивни упражнения;

  • равновесни упражнения;

  • упражнения срещу съпротивление;

  • обучение в ходене;

  • подводна гимнастика;

  • трудотерапия;

  • битовоприложни упражнения;

Някои автори препоръчват използването на активни средства на кинезитерапията за най-доброто функционално възстановяване на болните с коксартроза.

Едно много важно условие при изпълняване на упражненията е да се работи от отбременено изходно положение, прие което се избягва статичното натоварване на ставата. уВеличаването на силата на мускулатурата около тазо-бедрената става се получава с упражнения срещу максимално съпротивление, но при елиминирана гравитация.

Наличието на мускулен дисбаланс при болните с коксартроза представлява слабост на абдуктори, флексори, вътрешни ротатори, екстензори и коремна мускулатура.

За скъсените мускули трябва да се дават упражнения и пози за издължаване, разтягане и релаксация – използват се прийомите на АНМУ (за глутеос медиас и глутеос максимус).

Авнторите препоръчват да се прилагат упражнения срещу съпротивление. оСобено внимание се обръща на m. glutes, който при отслабване дава характерната –глутеос медиус – походка.

Мускулният дисбаланс се повлиява от масажа – подводен, мощолен. Използват се стимулиращи похвати върху мутеалната мускулатура и релаксиращи в лумбалната област и бедрото.

В борбата с контрактурите положително въздействие има балнеолечението.

Във водна среда успешно се провеждат упражненията за правилно ходене, срещу съпротивление, полезно е плуването – стил кроул, защото при него се засилват аддукторите.

От кинезитерапевтичните методики голямо приложение намира балансираната суспенситерапия за извършване на свободни махови упражнения около трите взаимно перпендикулярни оси на движение в ТБС.

Т. Краев подчертава, че кинезитерапията при коксартрозата се изгражда въз основа на патогенетично обоснована кинезитерапевтична програма.

  • установяване на патологичната находка;

  • поставяне на задачите на кинезитерапията;

  • посочване средствата за кинезитерапията;

  • изграждане комплекса от упражнения и дозата им;

при прилагането на кинезитерапията се поставят следните задачи:

  • борба с болката;

Свързани:

Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconДипломна работа Тема: "Кинезитерапия при увреждания на гръбначния мозък"
Увреждането на гръбначния мозък е много тежко и сериозно заболяване, за това е нужно внимателно и подробно лечение. То обикновено...
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconКатедра Публична администрация Изисквания при разработването на дипломна работа Насоки при избор на тема
Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconКодове на болести по мкб-10
Кп №264 консервативно лечение при хирургични заболявания в лицево-челюстната област
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconКодове на болести по мкб-10
Кп №139 консервативно лечение при инфекции и възпалителни заболявания на окото и придатъците му
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconДипломна работа
Тема: Агресивност и здравна локализация на контрола при работещи в частни фирми
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconДипломна работа
Тема: Народната приказка и нейното място в детската градина при 4-5 годишните деца
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconCv лични данни
Защитена дипломна работа на тема: „Отчетно информационни проблеми при фирменото управление на производството”
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа Тема: \"Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период\" iconКонсервативно лечение при остри коремни заболявания
Не включва: вродена стриктура или стеноза на червата (Q41-Q42) исхемична стриктура на червата (K55. 1)
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом