Христо Ботев един световен поет




ИмеХристо Ботев един световен поет
Дата на преобразуване16.12.2012
Размер44.22 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.belschool.net/files/svobodnanauchnazona/sesiya3_dokladi/2.doc
Христо Ботев – един световен поет


Вечната Ботева балада за безсмъртието


Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада “Хаджи Димитър”.

Сякаш поетът е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения, за да може да сътвори този шедьовър, който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Тази творба се ражда от конкретен житейски повод- слуховете, които са бродели сред хъшовете, че Хаджи Димитър е жив и продължава да води четата си из Балкана. И като всеки могъщ талант, Ботев превръща необичайния факт в изключителна по своята въздействена сила метафора, във величествен химн на героизма и саможертвата. С това стихотворение поетът е “видял” пророчески и собствената си гибел на Балкана.

Още с първия ликуващ вик “Жив е той, жив е!” поетът подготвя за голямата си идея, заради която всъщност е написал стихотворението: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Има ценности в живота, които не само оправдават отказа от съществуване, но го и правят наложителен. Загиналият за тези ценности избягва участта на другите смъртни, краят му го превръща в безкраен, във вечно съпътстващ народа си.

В стихотворението полето, Балканът, “небесата” представляват три различни етически равнища: на робската неволя и примирение, на борбеност, юначество и мъжество, на волност, прослава и вечна памет. Юнакът, страдащ и неумиращ , / в началото, защото все още е жив, защото агонията му е бавна и мъчителна, в края, защото е заслужил вечен живот отвъд смъртта/ е “разпнат” между земята и небесния свод. Подобно на митичен герой, той едновременно притежава и не притежава чертите на обикновен човек и всичко, което го свързва с живота, придобива метафоричен смисъл, носи едновременно реално и художествено внушение.

Легендарно – митологически представи извиква още първата картина на лежащия “там, на Балкана”, сякаш високо, при боговете и героите на Олимп, “юнак във младост и сила мъжка”. Но този юнак не внушава величественост и титаничен героизъм. Захвърлени са ненужните оръжия, очите “тъмнеят”, главата се “люшка”, устата “проклинат цяла вселена”. В тази картина има есхиловска мъка, в нея клокочи могъщият гняв и тътне протестът на обезсиления титан, над когото “слънцето спряно сърдито пече”. Това “спряно” слънце е знак за святост и вечност- в мига, когато героят умира, всичко застива, нарушават се извечни природни закони.

Тягостно-безнадеждната картина на жътвата създава контраст не само между ниското и високото пространство, но и между непобедения Балкан и незащитеното от робството поле. Опозицията “земя-небе” е устойчив пространствен модел, типичен за фолклора и старата българска литература. Земята е символ на тленното, смъртното и на нея принадлежи тялото. В творбата тя е смислово свързана с образите на полето, жътварката и робините. Небето символизира безсмъртието, вечното, възвишеното, на него принадлежи духът. То се свързва с образите на слънцето, месеца , звездите, вятъра, самодивите, орлицата, сокола. Земята и небето се докосват единствено във високото пространство - Балкана. Напрежението между телесно и духовно присъства още в началото на текста- като физическо страдание и надмогването му.

В агонията и болката си юнакът е сам, но осезателно е и присъствието на лирическия говорител, който възкликва: “Но млъкни, сърце!” Това е опит да се потиснат чувствата, преливащи от болка, страдание, съчувствие до безсилие, непримиримост и стремеж към себеовладяване.

С лаконизма на сентенцията Ботев решава проблема за смъртта и безсмъртието, събирайки в един титаничен образ всички загинали за свободата, независимо от пространството и времето:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: нето жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Най- важното вече е казано, гневът и мъката са потиснати, сега е време да зазвучи Орфеевата вълшебна музика, под чиито звуци ще изчезне всичко грозно и страшно в този груб и суров живот и светът ще потъне в магията на приказната фантазия. Укротени, дивите животни ще дойдат доверчиво и състрадателно при човека, за да настъпи най- сетне хармонията между него и света, между живота и смъртта, между временното и вечното, между “земя и небо”, за да се сбъдне наистина пророческото “той не умира...”

Удивителна е картината на настъпващата вечер в Балкана, в която се сливат в едно невероятно, приказно и в същото време така истинско видение поезия и музика, живопис и танц...

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен,

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Идеята за безсмъртието в творбата се носи от природата. Ботев свързва в едно човека с природата. В баладата надделява приказно- романтичното безвремие, покоят. Представата за романтичнния, митологичин свят, чрез който подвигът е опоетизиван, хармонизира с приказната нощна картина. Балканът, място на националната героика, се вписва във вселенното пространство редом с месеца, звездите, “свода небесен”. Образът му е естетизиран чрез песента и става знак и за време – чрез хайдушката песен той осъществява връзката между миналото, настоящето и бъдещето..

Чудно, вълшебно, фантазно, митологично-баладично е пространството на героичната гибел. Естетически са преосмислени образите на орлицата, сокола, вълка и самодивите. Кротостта и нежността са свързали тези същества в баладата. Чудни и прекрасни, самодивите са образи на вярата, надеждата и любовта. В тях поетът е въплътил изконнния респект на българина пред духовната чистота, драматичната му “жалба за младост”, почитта му към красотата и неутолимата му жажда за волност. Така е създал още едно своеобразно метафорично превъплъщение на образа на самия герой, още веднъж успява да внуши идеята си за сливането му с природата и с вечността.

Но и това фантастично видение не се явява самоцелно в стихотворението.

То дава повод за трети път мисълта да се върне към темата за величието на бореца, достигнал до кулминацията на своето самоотричане: “аз искам, сестро, тук да загина”.

Това последно връщане подготвя и финалния акорд на стихотворението. Кръгът се затваря, а усещането за обреченост и непроменимост връща отново към дълбоките тътнещи подземия на гнева и протеста. Приказният свят е изчезнал, върнала се е силата на злата магия и над балканските долища се отронва отново тежкият стон на прикования Прометей:

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта меу тече,-

вълкът му ближе лютата рана,

а слънцето пак пече ли – пече!

Смъртта и безсмъртието в Ботевата поезия са неделими от живота. Това разбиране е свързано с епохата и нейния идеал – националната снобода. Лирическият герой, приел смъртта като своя съдба, е белязан със знака на изключителност, нравствена извисеност и духовна красота. А безсмъртието е неговата награда, постигната с най-високата цена – живота.


Лилия Йорданова Александрова

ГПЧЕ “Петър Богдан”, Xа клас, гр. Монтана

Свързани:

Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев един световен поет Доклад
Ботев отдава цялата сила на таланта си на борбата и революцията. Макар и неголяма по обем, Ботевата поезия удивлява със своето идейно...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – Един световен поет Доклад
Христо Ботев е български революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил 6 януари 1848 г.) в град Калофер...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет Доклад
Христо Ботев. В неговата поезия, преведена на над 25 езика, читателя открива вечните проблеми за свободата, робството и правото на...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от
Чрез пресъздаването на една напълно нова за възрожденска България идея, Ботев доказва универсалния характер на творчеството си, на...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет
Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев един световен поет
Участва активно в Българския революционен комитет, а по време на Априлското въстание е водач на чета от 200 души, която слиза близо...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев-един световен поет (Доклад)
Там се запознава с творчеството на руските революционери-демократи Александър Херцен, Николай Чернишевски и други, чете с увлечение...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – световен поет
Учейки в Карлово, Калофер, а след това и в Русия, Христо Ботев попива мъдростта на вековете, съхранена в произведенията на всепризнати...
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев-световен творец
На никой български поет името не е споменавано тъй често-и тъй напразно,както името на Ботев
Христо Ботев един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет
Само в 20 стихотворения той разгръща титаничния си дух, разкрива неоспорими, вечни, общочовешки истини, поднесени като съкровени...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом