Конспект по екологично право




ИмеКонспект по екологично право
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер308.31 Kb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/z ekologichno pravo 1 variant doc S Bojanov.doc
  1   2   3


КОНСПЕКТ ПО ЕКОЛОГИЧНО ПРАВО


І. Национална правна уредба

1. Понятие и предмет на екологичното право.

2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.

3. Държавна политика в областта на околната среда.

4. Управление на околната среда.

5. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.

6. Правото на информация за състоянието на околната среда.

7. Екологична оценка /ЕО/ и Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

8. Контролът върху състоянието на околната среда.

9. Финансиране на мерките за опазване на околната среда.

10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.

11. Опазване на въздуха от замърсяване.

12. Опазване на водите от замърсяване.

13. Опазване на почвата от замърсяване.

14. Статут на защитените територии.

15. Управление на отпадъците.

16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.


ІІ. Международноправни аспекти за опазване на околната среда

17. Сътрудничество на глобална основа в областта на околната среда.

18. Европейско сътрудничество в областта на околната среда.

19. Политика на ЕС в областта на околната среда.

20. Законодатлество на ЕС в областта на околната среда.

21. Управление на околната среда в ЕС.

22. Международни организации и институции имащи отношение към проблемите на околната срада.

23. Двустранни договорености на България в областта на околната среда.

24. Регионали договорености в областта на околната среда, по които участва България.

25. Международни договорености за опазване на морската среда от замърсяване.

26. Защита на озоновия слой.

27. Проблеми свързани с климатичните промени.

28. Международноправна уредба на въпросите за екологичната информация, общественото участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие.


Доц. Симеон Божанов





Право на околната среда – правилен термин.

Правна уредба: основен закон – Закон за опазване на околната среда. Закон за морското пространство,

Черно мора, крайбрежието, Конвенция за климатичните промени /обнародвана 2004г./, за опазване на озоновия слой.

Инситуции свързани с опазване на околната среда: министерство на околната среда и водите; Регионална инспикция по околна среда и водите – на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите; Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

1. Понятие и предмет на екологичното право.


Специфичен клон на нашето право, уреждащ специфични обществени отношения, които обаче не могат да бъдат изолирани от другите такива. Но все пак то си е самостоятелен клон на правото. Екологичното право има свои специфични принципи и по-особен начин на прилагане на нормите на правото на опозване на околната среда. Пример за спецециални отношения, които урежда ЕП - правото на информация за опазване на околната среда – специален разпоредба.

Като термин “екология” /от гръцки/ – букв. как да си подредим дома; взаимодействието между живия свят и заобикалящата го среда.

Друго специфично – ОВОС – специфични отношение за тази област, или най-вече процедурите, които трябва да бъдат спазвани. Всички държави са длъжни да спазват процедури по ОВОС – принцип за ЕП.

Друг спец. вид обществени отоншение – дейността упражнявана в рамките на една държава не трябва да окозва вредни въздействия върху териотрията на друга държава.

Съпоставка с други клонове на правото:

Според различни автори ЕП е клон на административното право, но това не може да се каже според доц. Божанов /административните отношение се урежда от специални за него нормативни актове, които обаче са неприложими към ЕП/.

Може да се говори, че ЕП до известна степен е клон на конституционното право. Особено важно е, че сега действащата конституция има пряко действие. Относими към ЕП са следните текстове на Конституцията:

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Текстове, имащи косвено отношение към околната среда:

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. /този текст послужи да се разработи глава в осн. закон за ЕП за правото на информация/

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 5 (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Гражданското право има общо с ЕП, тъй като то урежда имуществени отношения и естествено обезщетение. В ЕП има единствено термина обезщетение, но не може да се каже че е клон на гражданското.

Същото /че ЕП е клон на наказателното право/ не може да се каже и за наказателното право, с изключение на текствоте от Раздел III “Престъпления против народното здраве и против околната среда” (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.


В края на ХІХ век започват да се създават сдружения на любители на природата – Сдръжение на любителите и ... на природатата; 1928г. е създаден Българския туристически съюз. І-ва местност обявена за нормативно защитена Силкосия /в Странджа/; 1933г. създаден резервата Парангалица /до Дупница/; 1934г. – Народен парк Витоша – част от планинаната Витоше е обявен за защитена. 1936г. – приет нормативен акт Наредба-закон за защита на народната природа, който се прилага на територията на цялата държава. В тази Наредба-закон се включи и защите на водите. 1960г. – Указ за защита на народната природа, в който е включен освен двата компонента – природата и водатата, но вече и въздухът. 1963г. – специален закон Закон за опазване почвата, водите и въздухът от замърсяване. 1967 – Закон за защита на природата, който отменя донякъде Указа от 1960г. 1968г. в новия НК са включени и екологични текстове. През 70-те год. също са включени екологични разпоредби в редица закони, някои от най-важните са 1985г. - Закон за атомната енергия и 1987г.- Закона за морските пространства в България. 1987г. - Законопроект за опазване и възпроизвеждане на околната среда, който проект отпада. Великото народно събрание – Закон за опазване на околната среда – 2 октомври 1991г., който е основен закон очертава рамката на екологичното законодателство, след което се приемат специални закони и няма правилници за прилагане на съответния закон. 1996г. е приет първия специален закон.

3. Държавна политика в областта на околната среда.


Понастоящем не е възможно да се регламентират общ.отношения в тази област без да има държавна политика в тази насока. В по-модерния свят няма държава, която де не провежда целенасочена политика в тази област. В Европа – приема се стратегически документ, който се определя целите в тази насока. Преди промяната разработени такива, но общ характер. През 1991г. представители на Световната банка предлагат да се приема някакъв документ в тази насока. Със съдействието на Световната банка и две амер. агенции /Американската агенция за международно развитие и Агенцията за опазване на околната среда/ – помагат да се ръзработи такъв документ. В края на 1998г. – нач. на 1999г. е приет Национална стратегия за опезване на околната среда. Сега се подготвя нова стратегия до 2013г. ЕС – от 1992г. Програма към понататъшното прилагане концепцията за устойчиво развитие от 1993г.-2000г. /пета програма към устойчиво развитие/.

По силата на ЗООС трябва да се внася доклад за опазване на околната среда, който се разработва от Министерство на околната среда и водите, удобрява се от МС и се внася в НС за одобрение. Първият доклад е приет 1997г., публикуван 1998г.

Препоръка от Хелзинги 1994г. – Европейска среда- здраве, в която се препоръчва всяка европейска държава да приема национален документ вече конкретизирайки това което е постигнато на европейско равнище. Национална програма околна среда – здраве, приета през 1999г.

Основни неща определящи държавната политика.

4. Управление на околната среда.


Органи с обща компетентност и със специална компетентност, включително и трите власти.

Органи с обще компетентност: НС – приема нормативните актове /Постоянна комисия за опазване на околната среда и водите – чрез предложенията по даден законопроект комисията участва в управлението на околната среда/; МС – приложение на законите.

Специализиран орган – министър на околната среда и водите – компетенциите на министъра са определени в Закона за опазване на околната среда, не в Устройствения правилник. През 60-те години за първи път е създадена структура в това отношение към Министерство на замеделието и околната среда. 76г. – Комитет за опазване на околната среда, който орган е създаден от Министерски съвет, съответно е приет правилник за този Комитет /ръководителят на Комитета не е член на Кабинета/. 16 инспекции за опазване на околната среда, които се създават не по принципа на териториално деление на странта, а с оглед голямата концентрация на замърсяване. От 1997г. тези инспекции са 15, на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите.

След 1989г. Комитет е преобразуван в Държавен комитет за опазване на околната среда /с ранг на министерство/, след което от 1995г. е Министерство на околната среда, а от 1997г. Министерство на околната среда и водите.

Други министерства също имат управленски дейности, но в рамките на тяхната компетентност – например транспорта – въздушен /Закона за защита от шума в околната среда/.

Управленски структури се създават и в т.нар. частен сектор. Със ЗООС от 2002г. са предвидени и конкретни компетенции на кметовете на общините във връзка с опазване на околната среда. Също ново е и компетенциите на областните управители – те като представители на изпълнителната власт имат организационни компетенции.

5. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.


До 1991г. осн. действащи закони от 63г. и 73г. През 91г. от ВНС е приет ЗООС – определящ рамката на политиката в тази област. Характерно за този закон /съгласуван с държави имащи отношение към тази проблематика/ - 19 изменения и допълнения до 2002г., през която година е приет нов ЗООС.

Сега действащия закон се състои от 11 глави, както следва:

Мониторинг – наблюдение, информация и контрол върху околната среда /глава осма/

Наказателната отговорност в НК, не в ЗООС.

Урежда общ.отношения свързани с опазването на околната среда, управлението на факторите, които биха довели до изменение в околната среда. Цели в закона са определени най-вече опазването на човешкото здраве, т.е. преодоляване на риска за човешкото здраве; друга цел – издавене на разрешителни; записано в закона е ОВОС, но той е принцип.

Принцип на закона е устойчиво развитие /не е правилно според доц Божанов – правилно е концепция, която може да се каже че е нещо като институ, т.е. една концепция съдържа няколко принципа/.

Заложен е принципа на превенцията.

Друг принцип – съхраняване на екосистемите, подобряване качеството на околната среда и интегриране проблемите на опазването и развитието.

6. Правото на информация за състоянието на околната среда. /държи на този въпрос/


Оснвоно нещо в проблематика за околната среда е информацията. За пръв път се заговори за това, че хората трябва да получават информация в по-развитите държави.

До приемането на ЗООС информацията по отношение на околната среда е държавна тайна.

Общия принцип чл. 41 от Конституцията.

Правна урадба – глава ІІ от ЗООС. Разделение на информация – предварителна информация, обработена информация, специално-обработена информация, т.е. по конкретно искане. Тази информация се събира от Министерство на околната среда и водите, която информация трябва де се дава по разбираем начин. Принципа е че всеки има право на информация. Предвиден е отказ за предоставяне на информация – направено е така, че отказът се прави по преценка на чиновник. Предвиден е частичен отказ. Информацията следа да се предоставя в определен срок. Отказът подлежи на обжалване.

7. Екологична оценка /ЕО/ и Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.


Глава VІ от ЗООС.

За първи път за ОВОС 69г. в САЩ е приет Закон за екологичната политика, в който се говори за екологична експертиза. До това се стига под въздействието на неправителствени организации и гражданското общество. След това такива, т.е. тази екологична експертиза е включена в Канада, Франция, а сега в почти всички държави.

За първи път у нас се говори за екологична експертиза в приетата през 1987г. наредба. Въз основа на тази наредба е спряно изграждането на деревацията Джерман – Скакавица.

Специалната глава за ОВОС е приета със ЗООС от 1991г. и се правят две приложения към самия закон – за обекти имащи презгранични въздействия и ....

Според действащото право сега е ЕО и ОВОС /няма разделение на екологичната оценка според Декларацията от Рио, поради което и приетото разделение в нашето законодателство е неправилно/

Тази оценка може да се възложи на наши или чужди експерти. Изискването към експерта е да няма личен интерес. Експертите дават заключението въз основа на което министърът или директорът на РИООС издава разрешение.

ОВОС се извършва на инвестиционни предложения – строителство, дейност, предприятие, дейност в предприятие. Тук се изготвя доклад от самия инвеститора. След изготвяне на доклада, той се внася или в министерството или в регионалната испекция, като последното се определя според вида на обекта. В месечен срок от обявяване на доклада се дава право на безплатен достъп до този доклад, като може де се изрази становище по същия. Решение се взема от министъра или от съответния директор на регионална инспекция. Решението се оформя със заподев на министъра или директора, като може да се върне за дообработка, както и може да се постанови отказ, който подлежи на обжалване.

8. Контролът върху състоянието на околната среда.


Основната дейност е възложена на министерство на околната среда и водите.

Контролът е предварителен, текущ и последващ. Извършва се от органите на министерството – регионалните инспекции.

Предварителният контрол – преценка чрез ЕС и ОВОС

Текущият контрол – рутинния. Важно при текущия конрол да се обръща внимание от и на гражданите. Осъществява се чрез проверки на контролните органи по места /замерване на место например и т.н./.

Последващ – чрез т.нар. предписания, когато е установено нарушение на предписанията на закона, като може да се реализира административно-наказателна отговорност, а в някои случаи е предвидена и наказателна отговороност.

9. Финансиране на мерките за опазване на околната среда.


Различни институции на финансиране. Постъпления чрез държавния бюджет. Министъра на околната среда и водите трябва да мотивириа необходимостта от средства пред министъра на финансите.

Банкови заеми – най-вече от международни институции – Световна банка /седалище Вашингтон/, Международната банка за световно развитие /седалище Лондон/, Европейска инвестиционна банка.

Средства на стопански субекти – по селата на самото задължение за опазване на околната среда те са длъжни да инвестират в тази насока /например Нефтохим/.

Т.нар. глоби /налагат се на ФЛ/ и санкции /налаган се на ЮЛ/, налагани за замърсяване на околната среда.

1995г. е напревно изменение и допълнение в основния закон, с което се реши да се създаде Национален екологичен фонд, който фонд е ЮЛ. За първи път – сделки замяна на външен дълг срещу предприемане на егологични мерки, като се създава фонд който да управлява средствата за тези мерки /67г. за първи път е сключена такава сделка между САЩ и Боливия/. Официално това е представено 1992г. на Конференцията по околна среда и развитие и е превърнато в политика /да се опрощава дълг срещу предприета егологична политика/.

10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.


Под замърсяване – вода и др.

Друго увреждане – има се предвид защитено животно, растение, т.е. някакъв предмет.

Три вида отговорност: гражданска, административно-наказателна отговорност и наказателна отговорност /търси се по силата на НК/.

Най-вече се търси гражданската отговорност /не е достатъчно уредена според доц. Божанов/ - който виновно причини щети трябва да ги възмезди – да се обезщети и възстанови.

Административно-наказателната отговорност е уредена в ЗООС. Налагане на глоби – на ФЛ и санкции-на ЮЛ. По отношение на налаганите санкции е приета наредба. Налагат се съответно от министъра на околната среда или от упълномощено лице – със заповед. Размера на санкцията се определя чрез приетата наредба. За тези санкции може да се иска отмяна или намаляване.

Еднократни санкции – за моментно замърсяване, което се констатира чрез протоколи.

Наказателната отговорност се търпи за т.нар. екопрестъпления. Първите са приети през ..... год. За екопрестъпленията се предвижда лишаване от свобода до 5 год. като кумулативно се налага и глоба.

11. Опазване на въздуха от замърсяване.


96г. приет първи спец.закон Закон за чистотата на атмосферния въздух. С приемане на закона се отменя частта от ЗООС уреждащ тази материя. При разработване на закона се ползват действащи закони на Австрия и др. основна цел на закона – защита на човешкото здраве, защита и опазване на животинския и разстителния свят и опазване на въздуха от замърсявания. Със закона се въвеждат общите критерии на държавната политика за опазване на околната среда, разработка на норми за допустимо замърсяване на въздуха, сведение за състоянието на въздуха се събират от Министерство на околната среда и въздуха. Законодателят дели изтичниците на вредни емисии на фиксирани /предпреятия, ТЕЦ-ове/ и мобилни, като изискванията към едните и другите са разграничени. С този закон се възлага на самите собственици да имат вътрешна система за контрол /най-вече на фиксираните източници/. преди приемането на закона това е било задължение на държавата – да осъществява контрол за източниците на вредните емисии. На кметове на общини възложени конкретни компетенции във връзка с намаляването на замърсяването на въздуха. Тези компетенции са възложени със закона. В тази връзка следва кметовете да имат планове.

12. Опазване на водите от замърсяване.


Закон за водите -99г. Урежда не само замърсяването на водите, а по скоро управление, стопанисване и т.н. Закона урежда сладководните води, а не морските пространства.

В закона има специален раздел относно опазването на водите от замърсяване, като наред с това и в другите раздели има разпоредби относно това. Компетенции – Министерство на околната среда и водите.

Международни и европейски стандарти за опазване на водите - ще се приемат, според ЗВ.


Опазване на морската среда от замърсяване. Това не е уредено до 87г. от нашето законодателство, през която година е прието Закон за морските пространства на НРБ. Конвенция – препоръчва се държавите да разработват вътрешното си законодателство, съобразно разпоредбите и принципите на Конвенцията.

2002г. е приет Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В действащия закон в общите разпоредби – държавата освен права има и задължения за опазване на морските пространства – вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона, изключителна икономическа зона и т.нар. континентален шелф. За различните морски пространства – различни критерии по опазване. Към вътрешните морски води попадат и рейдовете и пристанищата. Върху тези води крайбрежната държава упражнява свой суверенитет, т.к. това е част от територията на държавата.

По отношение на териториалното море – държавата също упражнява своя суверенитет, т.к. това е част от територията на държавата с изкл. на принципа на международното право – право на мирно преминаване – чужд кораб може да премине през тези 12 мили без да иска разрешение. Не е мирно преминаването когато извърши замърсяване.

Прилежаща зона – до 24 мили. Омерва се от вътрешните морски води. Няма изисквания за опазване, а са дадени четири правомощия на държавата /в закона/

Изключителна икономическа зона – до 200 мили. В закона е казано че държавата можа да упражнява контрол за незамърсяване на тази зона. Прилагат се норми които са утвърдуни на международно равнище. В тази зона имаме суверенни, а не изключителни права да се ползват ресурсите на тази зона.

По отношение на континенталния шелф – до 200 мили, като някъде той може да бъде до 350 мили. Когато са налице дейности по шелфа следва да се вземат мерки по опазване на шелфа. Държавата упражнява своя суверенитет. По отношение на рибните ресурси – имаме суверенни права, но кагато държавата – крайбрежната не може да използва този ресур може да се преотстъпят на друга държава.

В този закон – галава за опазване от морско замърсяване, в която е казано че по отношение на териториите съставляващи територия на държавата се прилага нашето законодателството. Може да се окаже съдействие на други държава ...... Има още едно правило за опазване на морското пространство – кораб замърсяващ може да се преследва докато се навлезе в територията на друга крайбрежна държава.

Спор между Министерство на транспорта и Министерство на околната среда и водите кой следва да упражнява контрол по спазването на Закона.

13. Опазване на почвата от замърсяване.


В конституцията текста за опазване на земите – чл. 21.

Основен действащ закон от 63г., като отпадат двата други компонента и остава ЗАКОН за опазване на почвата от замърсяване, Обн., ДВ, бр. 84 от 29.10.1963 г., (Загл. изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г.). В ЗСПЗЗ – земи които са били увредени, държавата следва да възстанови химичните качества на замърсените земи – в този смисъл приета Наредба.

Закон за опазване на земеделските земи – задължения на собствениците, на Министрество на околната среда и водите – да ограничава засаждането на някои култури и др. Осново в закона – Комисия.

14. Статут на защитените територии.


Защитените територии имат специален режим на опазване, съответно от специална законова уредба. След промяната – Закона за защитените територии – защита на част от природата, които са особено ценни, обекти с национално значение.

І-ва и най-защитена категория – резерватите. Характерни специфични екосистеми, в които места има много рядки представители на растения и животни. В тези резервати е забранена всякаква човешка дейност, като те трябва да се използват за научни, опознавателни цели. Световната практика – допустима е човешка намеса, когато това се налага.

ІІ-ра категория - национални паркове – приди приемането на закона – народни паркове. В момента три национални парка – Рила, Пирин и Централен балкан. Условието е площта им да бъде над 10 000дка и да са извън, над населени места. Забранени са всякакви дейности които биха замърсили околната среда. Всеки парк има план за управление и съответно дирекция.

ІІІ-та категория – природни забележителности. Това са обекти на т.нар. нежива природа – пещери, водопади, дюни. Те са най-вече от опознавателен характер, културен.

ІV-та категория – поддръжни резервати. В тах също има редки растителни и животински видове, но е допустима човешка намес с цел тяхното опазване.

V-та категория – природни паркове. По-свободен режим. Някои дейности все пак остават забранени.

VІ-та – защитени местности – ландшафт. Към тях спадат и характерни растителни видове.

От всички тези категории, първите две са изключителна държавна собственост. Останалите четири категории се допуска и други видове собственост – общинска, публична държавна или частна собственост, в това число и частна собственост. Като са забранени определени дейности в случай, че те се частна собственост. Около резерватите има т.нар. буферни зони, в която зона ако има частна собственост тя се ограничава. По отношение на националните паркова – ако трябва да настъпи някаква промяна или дадена територия се определи за национален парк – това става със закон, като за останалите четири – с акт на министъра на околната среда и водите, обнародван в държавен вестник. Всеки може да предложи нещо да бъде обявено за защитено – по стария закон. Първите две категории могат да бъдат да обявявани за такив само от държавата, не и от организации и други, като останалите четири – всеки

Закон за биологичното разнообразие – приет 2003г.

15. Управление на отпадъците.


В България се изхвърлят ежегодно около 40-50 хил.тона отпадъци. Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда – отменен 2003г., като е приет нов Закон за управление на отпадъците. Принцип – всеки чиято дейност е свързана с отпадъци трябва да си решава проблема. Основна отговорност на Министерство на околната среда и водите. Битовете отпадъци са задължение на общините. Ако в рамките на общината има предприятия не са общинска собственост – общината контролира. Общ контрол на Министерство на околната среда и водите.

Приоритетен проблем се въвед със закона изготвяне на национална програма за управление на отпадъците, по която е указано чуждо съдействие /финансиране на депа за отпадъци/.

Основно – ограничавана, риска за човешкото здраве, контрола на Министерството и общините, отговорност по новия закон е предвиден наказателен текст.

16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.


До 93г. няма нормативен акт по отношение на черноморското крайбрежие, когато е приет Наредба . В същата е предвидено изрично че тя ще се прилага до приемането на специален закон.

Първоначалната идея по отношение на крайбрежието – обществено ползване по смисъла на чл. 18 от КРБ. Целта на наредбата че черноморското крайбрежие трябва да се развиве екосъобразно. В наредбата е казано че крайбрежитето трябва да се запази като национално богатство. По наредбата е разделено на две зони – І-вата е най-уязвима – курорти, плажове, всичики крайбрежни езера, делтата на реките, всички влажни зони, ако има защитена територия /като може да бъде и много по-навътре от крайбрежието/. Отделно има и 200 метрова ивица, попадаща в зона А. в тази зона не се разрешава всякакво строителство на сгради /само сгради за поддръжка/, забранено е добиването на строителни, инертни материали, забранено е да има депа за отпадъци, не могат да се складират вредни вещества, да се използват торове, забранено е безразборно да се правят къмпинги.

Втората зона – по наредбата до 5км, а по проекто-закона до 2км. Не могат да се изграждат предприятия /само от леки производства/, аутобани, депа за опасни отпадъци, включително да се обработват такива опасни отпадъци, не могат да се вкарват отпадни води. Разрешено е строителство за туристическа дейност.

  1   2   3

Свързани:

Конспект по екологично право iconКонспект по финансово право на българия общачас т
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по екологично право iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по екологично право iconКонспект по банково право
Понятие за банково право. Предмет, метод система. Комплексен характер на законодателния клон банково право. Съпоставка със сходни...
Конспект по екологично право iconГрупа 22 курс 2 екологично право

Конспект по екологично право iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Конспект по екологично право iconОбяснителни бележки
Селективна библиография на българската правна литература по екологично право (1928 – 2008 г.)
Конспект по екологично право iconОбяснителни бележки
Селективна библиография на българската правна литература по екологично право (1928 – 2005 г.)
Конспект по екологично право iconЕкологично право
България. Закони и др пр. Закон за горите. София : държ печ., 1925; 349. 6/(094. 4)
Конспект по екологично право iconВъпросни к по дисциплината " Екологично право"
Наумова, Ст. Емпирични характеристики на екологичното законодателство в контекста на европейските стандарти. Правна мисъл, №1/2002...
Конспект по екологично право iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом