Предмет на политологията. Понятие за политика




ИмеПредмет на политологията. Понятие за политика
страница1/8
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.51 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/politsend.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8

Тема1

Предмет на политологията. Понятие за политика



Политологията е наука за политиката, а самата политика се определя като целенасочена дейност за придобиване на власт. Това е стремеж и борба за власт, а понякога и за преразпределение на властта. Тази дейност и този стремеж са добре очертани, тъй като самата власт е ценност, при това най-висша ценност. Тя е източник на блага, на обогатяване. Тя създава сигурност за притежателите си. Ето защо, връзката м/у политика и властта е пряка и взаимоотношението политика - власт трябва да се разбира като отношение м/у цел и предпоставка.

Политика има всеобщ характер. Това означава, че засяга всички сфери на обществения живот. Политика има в държавата, в партиите, във всички обществени организации, в семейството. Връзката м/у политика и власт е свързана с обстоятелството, че властта като продукт на политиката, е средство за преразпределение на благата в обществото.

Съществуват още няколко определения за феномена политика:

  1. Политиката е изкуството на възможностите;

  2. Всяка целенасочена човешка дейност е политика;

Кои са причините за различните определения?

  1. Като изключително популярен обществен феномен, политиката занимава хората от всички социални групи. Така всеки се опитва да изгради своя представа, да даде своя отговор на въпроса що е политика;

  2. Понятието политика е с много богато съдържание.

Научния подход към политиката се разграничава от всички други интерпретации. Този подход изисква строга последователност при анализа и аргументация на понятието. Научния подход разглежда различията в определенията за политика като резултат в подходите при анализа.

Съществуват два подхода:

  1. Икономически подход – определя политиката като продукт на икономиката, като последица от икономическа дейност в обществото. Този подход е най-твърдо застъпен в марксизма, където е известен още и като икономически детерминизъм, т.е. икономиката определя положението и динамиката на всички останали сфери, включително и политиката. При такъв подход, политиката губи своята самостоятелност. В теорията на Маркс, политиката се резглежда като продукт на обективнните икономически закони, вън и независимо от стремежа и дейността на хората. Този подход беше практика в бившите социалисически страни. Доказателство за неговата несъстоятелност е практиката и последствията от нея в д-ви като СССР.

  2. Социологически подход – стремеж, политиката да се определи чрез други обществени явления. Корените на политиката се търсят в социалнокласовата структура и взаимоотношенията. Политика се търси в правото, в морала, в религията и т.н.

Съществува още едно направление, наречено етическо. При него, политиката се опеделя като стремеж за реализиране на определен набор от норматовни ценности – свобода, равенство и пр.




ПРАВНА НОРМА МОРАЛНО-ЕТИЧНА(ЕТИЧНО-ЦЕННОСТНА)


Политиката като понятие, може да се определи по два начина:

  1. Като провеждане на планиран курс на действия насочени към постигане на определени резултати. В рамките на този курс се прилага определена тактика.

Тактиката – конкретните действия, включващи и средствата, които ще се използват за реализиране на тази задача.

Освен тактика, в политиката се осъществява стремеж към реализация на определени дългосрочни цели. Това е, така наречената стратегия.

  1. Като взаимоотношение м/у социалните групи, в рамките на които протича конкуренция. Появяват се конфлитки и те са в резултат от борбата за отстояване на интереси. Тук най-добре се очертава взаимовръзката политиката – власт. Ако се ориентираме към схемата, политиката е дейност ориентирана към придобиване на власт, а самата власт е политиката.


Разлика: Властта е продукт на политиката. Няма политиката, която да не е ориентирана, в по-голяма или по-малка степен, към властта или към цели, свързани с властване.

Взаимовръзката политика – власт, както и всички останали явления, съпътстващи политическия живот в обществото са обект на изследване от от науката политология.


Тема 2

Политологията като академична наука. Генезис и развитие.


Самото понятие “политика” е с дренвогръцки произход. Един от трактатите на Аристотел е озаглавен “Политера”, или политика.

Аристотел – Древногръцки философ, теоритик на политиката, е най-добрият анализатор на политичестките процеси в Др. Елада. Той е оставил най-трайна следа в цялото обществознание. Неговите идеи са с непреходна стойност и те служат и до днес като изходна точка при анализа на обществените процеси и явления. С право Аристотел е считан за основоположник на политическата наука. Неговата политическа теория се опира на на широко изследване на държавните устройства на полисите в Древна Гърция(158 на брой), плюс политическата практика в много варварски дъжави.. Аристотеловият анализ е исторически и съдържателен.

  • Историческият е свързан с появата и развитието във времето на явлението, което изследваме;

  • Съдържателеният анализ на явлението се характеризира с разкриване на вътрешните причинно-следствени връзки, т.е. анализ на явлението по същество.

Преди повече от 2500 г. Аристотел (хваща 211 и) стига до извода, че политиката, това е човешката дейност, т.е. тя е обществен феномен и няма божествен характер. На мястото на митологичните понятия за политика и власт, Аристотел поставя научните. Освен изследването на историческия опит, в трудовете на Аристотел се съдържа и личното му участие, неговия собствен опит във формирането и реализацията на политиката, в условията на Древна Гърция.

Наред с името на Аристотел, принос за появата на политическата наука имат Платон, Перикъл, Хераклит и др. обществоведи. Древногръцката политическа мисъл е базата, в/у която стъпва развитието на политическата теория в по-късните епохи – Древния Рим, Средновековието, Просвещението, в условиятана модерното общество до наши дни. Идеите на Аристотел, Платон и др. мислители, вдъхновяват дейците от Ренесанса. Те са в основата на класическия либерализъм, във възгледите на Джон Лок, Жан-Жак Русо, Шарл-Луи Монтескьо, Никол Макиавели и редица други представители на либералната мисъл. Това са теоритици, които възкресяват идеята за обществения характер на политиката и властта, като човешки дейности и цели, като продукт на обществото. Това е излизане на обществената мисъл от мрака на Средновековието,от идеите за божествения характер на властта, в/у основите на които се ражда кастовото общество. Ренесанса освобождава човешкия дух. Издига на пиедестал човешката личност, достайнство и права.

Политологията се формира като наука в края на XIX и началото на XXв. Това е време на сравнително висока степен на резвитие на новото, модерно, индустриално общество, което стъпва на базата на икономическия и политически плурализъм, в/у изборността и изменяемостта,в/у демократичните принципи на обществения живот. Политическата наука, в условията на модерното общество, е важна,особено в приложно отношение. Тя дава отговор на въпросите свързани с политическата реализация на основните демократични идеи за суверенитета на народа. Дава отговор на въпроса за реализация на идеята за разделение на властите(Монтескьо), за контрола в/у властта и всички останали идеи, свързани с представите за демокрация. Политологията се оценява като важно средство за образоване на гражданите, което е предпоставка за активна гражданска позиция и социално-политическа мотивация. Ето защо,от края на XIXв., в големите европейски и американски университети, трайно присъства и политическата наука.

Най-голям принос за превръщането на политологията в академична наука има американският учен Чарлз Мериам. През 20-те години на XXв.той създава програмите и утвърждава политологията в сферата на академичното висше образование. Той е считан за създател на модерната политическа наука. Най-характерно за Мериам, е т.нар. мултидисциплинарен подход при създаването на програмата на политологията. Така той стъпва в/у постиженията на други науки в тази област.

Най-голямото си развитие политологията получава след II-та Св.война. Разделянето на света на Е и W, противопоставянето на двете идеологии – комунистическа и либерално-демократична, оставя своя отпечатък в/у политологията. На Е тази наука е отречена. Тя е заменена със Социално-политическата теория на марксизма, т.нар.III съставна част на марксизма и ленинизма. Самото понятие политология се отхвърля, а науката се определя като буржоазна, като идеология, която защитава и разкрасява експлоататорското и капиталистическо общество.

На W пък, тази науката се развива с много бързи темпове. Над 10 000 души се занимават с изследвания и преподавателска дейност в 3000 АУ и колежи. Основана е “Акад. Асоциация за Политически Науки”. В W Европа П-гията е широко застъпена във ВУ като самостоятелна дисциплина, наред с други обществени науки. Лидер е американската П мисъл. От W блок, САЩ е с най-голям научен потенциал и най-силни изследователски центрове в областта на П-гията. Най- известният сред тях е “Ценърът за стратегически изследвания” в Колумбийския университет, а негов най-виден представител – Збигнев Бжежински.

П-гията е ориентирана в две главни направления:

  1. Анализ на процесите в П сфера, включващи прогнози за по-близки или по-далечни перспективи,функциониренето на W П с-ма,еволюциите и тенденциите в развитието на W Д,разкриване природата на новите противоречия и конфликти в W общество.

  2. Борба с/у марксистко-ленинската доктрина. Това е Идеологочният сблъсък м/у Е и W. Тук америк. полотологическа школа е ориентирана към даване на алтернатива на тази теория. Идеята е не тя да се отхвърля и критикува, а с научни аргументи да се обоснове нейната несъстоятелност.

Идеята, марксизма да бъде преодолян с научни аргументи и анализ, се основава на извода, че марксовата концепция за обществено развитие търси опора в науката, че тази доктрина претендира за научна достоверност. Това означава, че към нея не може да се подходи само с пропагандни средства, със заклеймяване и отричане на идеите и, т.е.борбата с/у тази идеология изисква сериозен, задълбочен научен анализ. Американските политолози се ориентират към разкриването на основния недостатък на марксизма – парадигмата – цялостната ориентация, т.е. фундамента, в/у който стъпва Маркс и в/у който осъществява своя анализ. Ключовата дума тук е собствеността в/у средствата за производство. Характера на обществото зависи от това, в чии ръце ще са тези средства. Това е т. нар.формационен подход. Преодоляването на марксизма е свързано с доказването на неприложимостта на парадигмата на този подход по отношение на съвременото общество. Собствеността престава да бъде NB през целия XXв., особено след II-та Св.Война. Тази собственост дифузира и става дори анонимна. Това е съвременната корпоративна форма на собствениците. Тя е колективна, а не лична.

Колективна форма:В съвременното общество собственост и власт не се покриват. Националнозначимите П решения не се взимат от собствениците. Те се предлагат и обосновават от големите изсл. научни центрове. В условията на индустриалното общество, властта е в ръцете на висококвалифицирани специалисти. На тази база, развитието на човешкото общество изглежда по съвсем различен начин. Не формата на собственост,а равнището на зрялост на икономическите и социално – политическите структури.

Стъпвайки в/у този подход, Уолд Ростоу ни предлага следната историческа последователност:

Първа вълна: (1954-1956)

  1. Традиционен стадий – аграрното общество. Това о-во е лишено от мобилност и динамика, т.е. то е затворено.

  2. Общество в преход към индустриализация – постепенен преход от аграрна икономика към индустриално производство. Поява на стоково-паричните отношения и фабричното производство.

  3. Индустриално общество – отличава се с масова индустриализация. Обществото е динамично, мобилно и с пазарна икономика, която се гради в/у свободна конкуренция.

  4. Зряло общество – модерната индустрия и високотехнол. производство доминират изцяло. Обществото, по своята същност, е отворено, плуралистично, свръхмобилно. Няма фундаментални идеи, които да се считат за непроменими, и без които обществото не би могло да съществува.

Втора вълна(1964):

Теория за постиндустриалното общество

Даниел Бел – неговия подход се отличава с 3 стадия на развитие – традиционен, индустриален и постиндустриален.

Бел предлага по-ясен критерии за определяне на стадиите. За него това е заетостта на активното население в различните сфери на иконом.живот. Това е основния критерии за степен на р-тие и зрялост.

  1. Традиц. е това о-во, при което основната маса от акт. население е заето в аграрната сфера.

  2. Индустриално е когато над 50% от акривното население е заето в сферата на пром. Производство. Характерно е появяването на сферата на услугите.

  3. Постидустриалното общество е обществото на “масовите услуги”

NB е наличието на развита научна сфера, защото в нея се концентрира реалната власт. Тя формира представата за технологично о-во.

Трета вълна – информационна революция(1976)


Алвин Тофлер поставя ударение в/у научно-техническите постижения. Според него “страните в света се разделят на две групи: едните и продават информация, а другите я купуват и консумират.”

  1. Традиционно общество

  2. индустриално общество

  3. Информационно общество

Заключение:Глоб. соц. теории на У.Ростоу, Д. Бел, Алвин Тофлер, действително намират алтернатива на марксизма. Това реално означава преодоляване на тази доктрина. По този начин съвр.политология се разви и обогати, отговаряйки на целия спектър от радикални промени, които настъпиха в общественото развитие в кр.на XIX и нач.на XX век.

Тема 3

Д като П с-ма. Възникване и същност



През XXв.понятието Д е широко употреб. в П лексика. Особено просъствие бележи пропагандата. Всички д-ви и режими се кичат с прилаг.Д. – и САЩ, и държавите от бившия II-ри свят, и монархиите в Бл.Е(Кувейт), дори някои режеми, опредеряни като диктатури, като този на Франко Пиночет. Причината за това е, че Д няма разумна алтернатива.

Произход : demos – народ и cratos – сила

Определения за Д:

Управлениение на народа, избрано от народа и за народа”(Абрахам Линкълн)

П предлага по-разгърната дифиниция за Д: Това е форма на у-во на всички организ., основана на равноправното участие на нейните членове в управлението и при вземане на решения в/у принципа на мнозинството. Д може да има навсякъде, където има власт, организации и управление. Д се резглежда като соц.П движение за народовластие, за осъществяване на Д цели и идеали. Д възниква в Европа под знамето на борбата с/у абсолютизма, за равенство и NB – защита правата на личността. В истореически план това е битката на III-то съсловие за права и за възможности, не само за иконом.,а и за соц-П реализация. На практика това е борба за ликвидиране на кастовата система на Средновековието. От позиц. на икон.сила, активност, III-то съсловие атакува ограниченията на П с-ма на абсолютизма и по този начин създава предпоставка за появата на новите либерални идеи на Ранасанса.

Джон Лок и Монтескьо създават двата основяни подхода към Д:

  1. Нормативният(морално-етичните норми) – тук понятието “норма” изцяло съвпада с морално-етичните представи. В основата на този подход е триадата свобода – равество – солидарност. Така разбрана, Д е със силно емоционално въздействие. Увлича, в името на тези благодетели, хората се организират и тръгват готови на саможертва. Това е силната страна на подхода. Има и слаба страна – поражда илюзии. Когато, с масовото участие на гражданите под този лозунг, се реализира една соц.-икон.,П практика, тя никога не съвпада с представите за равенство, справедливост и братство.Води до разочарование и отчуждаване – абсентизъм. Отказът на 20, 30 или повече % от гласуване е типична проява на абсентизъм.

  2. Емпиричен – неговите привъженици пледират Д да се разглежда такава, каквато е. Реалните процеси и структури, а не това което съществува като абстрактна представа(идеализация), т.е. Д е изборност, сменяемост, мандетност. На пръв поглед се създава впечатлението, че двата подхода се разминават. Спорът е чисто теоретичен, тъй като двата подхода се предполагат взаимно, т.е.реално, те не могат да съществуват поотделно – I-во, защото няма абсолютна свобода; тя има конкрекно проявление в конкретна С-П среда и се заключава в правото на избор. Нормативните ценности са в емпириката. Не може да има истински избор без свободата. Не може да има равенство ако един глас не е един глас. Това е дебат в политологията, не по отношение приложимостта на единия или другия подход, а по-скоро по това, как да се създаде една максимално близка представа до реалността за Д като функционираща система. Такъв сполучлив опит прави Робърт Дал. Той въвежда понятието “полиархия”, т.е.управление на малцинството избрано от народа на конкурентни избори. Такава по същество е властта в полисите на средновековните републики. Това са съвременните конституционни държави с гарантирано всеобщо право. Дал поставя акцент в/у момента на изборност и ни представя Д като власт на малцинството, или казано с други думи, той ни преставя Д като елитарна власт. Няма никакви съмнения, че Д не е народовластие в истинския смисъл на думата. Това е управление на един елит, който е избран на конкурентни избори. Проблемът не е в преодоляването на моментната елитарност, а във възможността обществото да постави под контрол властващия елит.



  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Предмет на политологията. Понятие за политика icon1. Понятие и предмет на Семейното право. Развитие на семейното право Понятие за сп
Понятие за сп. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране...
Предмет на политологията. Понятие за политика icon1. Понятие и предмет на Семейното право. Развитие на семейното право
Понятие за сп. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране...
Предмет на политологията. Понятие за политика iconКонспект политологията като академична дисциплина. Понятие за политическа партия
Американските президентски администрации, след първата световна война, ползват услугите на политолози и социолози за вземане на политически...
Предмет на политологията. Понятие за политика icon1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право
Понятие за сп. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране...
Предмет на политологията. Понятие за политика iconВарненски свободен университет
Понятие за политическо и политика. Многоизмерност на понятието “политика”. Политически форми и политически институции. Политически...
Предмет на политологията. Понятие за политика iconВарненски свободен университет
Предмет и критерии на международните отношения. Световна политика. Връзката между вътрешната и външната политика
Предмет на политологията. Понятие за политика iconПрограма за кандидат-докторантски конкурс по научната специалност "Политология"
Политологията като академична дисциплина. Историческа, нормативна и емпирична политология. Политическа теория, политическа философия,...
Предмет на политологията. Понятие за политика iconИзпитна програма за кандидат-докторантски конкурс по специалност "Политология" Политическата наука
Политологията като академична дисциплина. Историческа, нормативна и емпирична политология. Политическа теория, политическа философия,...
Предмет на политологията. Понятие за политика iconИзпитна програма за кандидат-докторантски конкурс по научна специалност "Политология" (шифър 05. 11. 02) Политическата наука
Политологията като академична дисциплина. Историческа, нормативна и емпирична политология. Политическа теория, политическа философия,...
Предмет на политологията. Понятие за политика icon1. Понятие за Кр-ята. Социална роля, предмет и система на криминологичното познание
Понятие за Кр-ята. Социална роля, предмет и система на криминологичното познание
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом