Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)




ИмеЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
страница1/9
Дата на преобразуване14.12.2012
Размер0.93 Mb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/30_03_1990.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

30 март 1990 г. от 12.05 - 18.55 часа (обявено за 11.00 часа)


Ж. ЖЕЛЕВ: Добре дошли на всички!

За съжаление пак започваме нашето заседание с един час закъснение.

Ако уважаемият съпредседател е съгласен, можем да започнем работа.

А. ЛИЛОВ: Да. Съгласен съм.

Ж. ЖЕЛЕВ: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията от вчерашния ден.

Всички делегации сме съгласни с политическото споразумение по Закона за политическите партии. Вчера СДС настоя за неговото подписване, за да се ускори работата по законопроекта. Но БКП, въпреки декларацията за бързо приключване на работата по трите документа, не пожела това.

По споразумението по допълненията и измененията на Конституцията имаме съгласие по:

- характера на предстоящото Народно събрание като Велико народно събрание;

- броя на народните представители във Великото народно събрание – 400 души;

- типа избирателна система;

- премахване на институцията Държавен съвет;

- въвеждане на институцията държавен глава до приемането на новата Конституция от Велико­то народно събрание;

- статута, т. е. пълномощията на държавния глава;

- начина на избиране на държавния глава.

Имаме съгласие този държавен глава да бъде сегашният председател на Държавния съвет. Разминаваме се само с названието на държавния глава. Настоявайки за названието президент, а също така и върху текста за въвеждане на президентска институция, БКП се опитва да предреши въпроса за формата на държавното управление, което е единствено от компетентността на Велико­то народно събрание. От тази своя принципна позиция СДС няма да отстъпи. Що се отнася до спо­разумението за избирателния закон, считаме, че в делови порядък, тук, на Кръглата маса, то също може да бъде прието, още повече, че съществени различия по него нямаме.

А. ЛИЛОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.

Като цяло споделям вашите оценки за постигнатите споразумения по тези толкова важни доку­менти.

Желая да направя едно уточнение.

Делегацията на БКП няма никакво желание, нито прави каквито и да било опити да предреши въпроса за властта, която е от компетенция на бъдещото Велико народно събрание. Ние сме ре­алисти и отлично разбираме, че това е невъзможно, който и да го пожелае около тази Кръгла маса. Знаем, че въпросът за властта може да бъде решен от единствения суверен по този въпрос – наро­да, и избраното от него Велико народно събрание. Мотивите, които ни движеха, когато поставихме въпроса за президентската институция, са два. Първият се заключава в това, че независимо как ще решат изборите съдбата на една или друга партия или на един или друг политически деец, то Бълга­рия ще продължи да съществува, не изобщо, а с нейните тежки сегашни проблеми, че тази държава се нуждае от мир, че тя се нуждае от ред, нуждае се от стабилност, нуждае се от международни връзки и че трябва да има една институция, която да гарантира това.

И второ, че ние трябва да разполагаме с възможност в този преход до приемането от Великото народно събрание на бъдещата Конституция на Народна република България да има държавна инс­титуция, която ще бъде в състояние не само да гарантира тази приемственост, но и да гарантира връзките - вътрешни и външни, които биха могли да ни помогнат да решаваме, макар и частично, макар и нецялостно, трудните въпроси, които стоят пред икономиката, пред другите области от об­ществото на България.

Като се съгласявам с вашата оценка, уточнявам, че нашата партия е нямала и сега няма жела­ние да решава въпроси, които са от компетенции единствено на народа. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря ви и аз.

Ние трябва да процедираме по-нататък.

А. ЛИЛОВ: Бих ви предложил да приемем вашето предложение да подпишем документите, които са готови.

Ж. ЖЕЛЕВ: Разбира се, с уточнението по въпроса за т. нар. президентска институция, която нашата делегация категорично не приема.

А. ЛИЛОВ: Аз казах, че приемам вашето предложение, включително и тази точка. Ако не се лъжа, вие признавате необходимостта от държавен глава, но не признавате или не се ангажирате с названието на държавния глава като президент на републиката. •. Дали съм ви разбрал добре, д-р Желев?

Ж. ЖЕЛЕВ: Нашата позиция продължава да оставя предишното ни решение -държавният гла­ва да се нарича председател на републиката. Това е твърдо становище на СДС, разбира се, до приемането на новата Конституция. Великото народно събрание ще реши как по-нататък да се нари­ча държавният глава и изобщо каква институция, каква форма на управление ще има в България.

А. ЛИЛОВ: В такъв случай очевидно не съм ви разбрал добре, тъй като в предишната си репли­ка вие не споменахте думата председател. Вие казахте, че сте съгласен да се определи държавен глава на страната. Аз смятам, че това би могло да бъде решение на въпроса, за който става дума, т. е. в документа да се запише, че Кръглата маса е съгласна да има държавен глава или както е запи­сано в текста - същевременно да се определи статутът на държавния глава. Не се определя негово­то название.

Ж. ЖЕЛЕВ: Ние държим и за определението на самото название. Вероятно Народното събра­ние ще възприеме президентската институция, чрез което може да се направи внушението, че това става с благословията на Кръглата маса.

А. ЛИЛОВ: В такъв случай трябва да се договорим как да процедираме. При сегашната структу­ра на властта в България единствено компетентен да направи това е парламентът, Народното съб­рание на Народна република България.

Тук бихме могли да изразим мнение. Нашата делегация не е на това мнение, на което е вашата делегация. Тогава може би трябва двете делегации да запишат по този текст своите различни мне­ния, своите особени мнения. Може да запишете, че вие сте за председател, а ние да запишем, че сме за президент. Бихме могли да подпишем документа с особени мнения на двете делегации.

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че е по-мъдро да дадем думата и на другите делегации да си кажат мнени­ето. Нашите две делегации не са единствените, които заседават на Кръглата маса. А. ЛИЛОВ: Не само е по-мъдро, но е и необходимо.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата представителят на Българската демократична младеж. Р. КАРАДИМОВ:-Тъй като вчера се направиха някои инсинуации, аз бих желал съвсем накрат­ко да обоснова по така направеното споразумение нашата позиция. Приемаме това, което в момен­та е изработено. Като неполитическа организация, мотивацията, която ни води за това да искаме изпълнителна власт, която има определени правомощия, с известно опасение, че след изборите за Велико народно събрание при евентуално равномерно разпределение на политическите сили във Великото народно събрание и със съзнанието, че във функциите на Великото народно събрание е да приеме конституция, и със съзнанието за краткостта на мандата на Великото народно събрание би могло да се стигне до ситуация, подобна на тази, когато през януари политическа партия или сила да откаже да поеме отговорността за управлението на страната. Краткият мандат на Великото народно събрание не предполага достатъчно възможност за изява на едно компетентно правителство. Въз­можността политически да се разиграват министерските кресла в едно такова събрание ни мотиви­ра да искаме и силна изпълнителна власт, която не може да овладее този процес.

Във връзка с това искам да припомня, че нашата делегация беше първата, която в края на декември предложи формирането на служебен кабинет вместо сегашното правителство. Мисля, че историческата практика и няколкото месеца, които минаха, потвърдиха правилността на тази наша постановка, особено когато БЗНС и СДС отказаха да влязат в коалиционното правителство. При едно равномерно разпределение на гласовете не изключваме подобна ситуация да възникне и във Великото народно събрание. Това е нашата мотивация да искаме с по-силни правомощия изпълни­телна власт.

Със сегашното споразумение ние сме напълно съгласни във вида, в който се предлага. То дава възможност на президента според постигнатото споразумение да назначи правителство, което да бъде одобрено само като състав и програма от Великото народно събрание. От тази гледна точка особено значение наименованието на държавния глава за нас няма. Като млади хора за нас е по-важно да бъде гарантиран преходът, особено в икономиката, до приемането на конституцията. Ние желаем да не се разиграват политически дивиденти за сметка на икономическата криза, а да имаме и държавен глава, който би могъл, назначавайки правителството, одобрено от Великото народно събрание, но може би и непартийно правителство, а отново служебно правителство, което да поеме икономическото ръководство на страната. Икономическата платформа на такова правителство би била подкрепена от всички политически сили, ако не са се ангажирали като политически сили пряко с нея. Разбира се, това е краен вариант, който ние обаче не изключваме като възможност. Това беше и нашата мотивация.

Няма да вземем отношение по това дали ще бъде наричан държавният глава председател или президент. Може би действително е най-добре да се упомене мнението на двете делегации. Подоб­но споразумение бихме подписали. За нас е важна същността и правомощията на държавния глава.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на оратора.

Други делегации ще изразят ли своето мнение?

Има думата г-н Кулишев.

Л. КУЛИШЕВ: Аз се радвам, че вече се очертава споразумение по този въпрос. Ако действи­телно единственото различие е само по въпроса за наименованието на държавния глава и по всич­ко останало в този текст, който е подготвен и който ни е представен, има споразумение, смятам, че сме на една стъпка от постигането на споразумение.

Радвам се, че в текста, който ни е представен, функциите на държавния глава са разумно очер­тани с оглед да имаме стабилна фигура, една стабилна институция, която ще осигурява приемстве­ността на държавната власт. Заедно с това няма да се предрешават въпроси, които са от компетен­цията на Великото народно събрание.

Струва ми се, че текстът в т. 6 е добре редактиран. Единственият въпрос остава въпросът за наименованието. Вчера си казах моите предпочитания по този въпрос. Напълно приемам държав­ният глава да бъде председател на републиката. По-важни са функциите, които са изброени. При положение, че две от делегациите са категорични в своите постановки, в своите становища може би е разумно да се реши така, както предложи другарят Ал. Лилов. Да се оставят двата варианта, а допълнително да се оставят двете делегации да установят контакти и да се споразумеят по този въпрос.

Лично аз имам съвсем определено становище по него. Ако споразумението се появи в Народ­ното събрание в този вид, с двете алтернативи, аз ще гласувам за алтернативата, в която името е по-българско.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Препредавам молбата на Българско радио всеки, който взема думата, да се пред­ставя от коя организация е.

СВ. СТАВРЕВ: Мога ли да изразя мнението на Конфедерацията на независимите синдикати в България?

Ж. ЖЕЛЕВ: Разбира се. Заповядайте.

СВ. СТАВРЕВ: Тъй като двете основни страни на Кръглата маса са се договорили относно статута на фигурата държавен глава, т. е. относно неговите функции, отговорности и задължения, ние считаме, че спорът за наименованието на държавния глава едва ли ще представлява някакъв осо­бен интерес за обикновените хора.

В същото време не можем да вникнем в скритата мотивация на спорещите страни по наимено­ванието на държавния глава. Считаме, че наименованието председател осигурява нужния континюитет на прехода от една форма на управление към друга форма на управление. Това е дума, с която българският народ е свикнал в много по-голяма степен, отколкото с думата президент. В този сми­съл предпочитанията вероятно на по-голямата част от хората ще бъдат към българското наименова­ние.

По принцип не възразяваме срещу президент, защото това е крачка в бъдещето. По всичко изглежда, че вероятността новото Велико народно събрание да конституира органа президент на страната ще се осъществи. Спорът за нас е несъществен. Но предпочитанията ни са към българско­то наименование.

Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Между другото вчера беше направено от Земеделския съюз и друго предложение. То също може да бъде обсъждано.

Имате думата.

ИВ. ГЛУШКОВ: Считаме, че тук главният проблем дали да бъде президент или председател в момента не може да решим. Не може да предрешаваме решенията на бъдещото Велико народно събрание. Може би трябва да се споразумеем по това, че ще има държавен глава. А как ще се нарича той и какви прерогативи ще има, това ще реши бъдещото Велико народно събрание. Дотогава като компромисен вариант това, което вчера предложихме, може да запазим Държавния съвет в неговите сегашни компетенции. Възможно е да се направят и някои изменения: да се дадат на пред­седателя на Държавния съвет някои компетенции и функции, по които Кръглата маса вече постигна съгласие. Това са два варианта. По принцип, при всички случаи, окончателното решение за държав­ния глава какъв ще бъде и с какви компетенции, как ще се нарича, очевидно това решение трябва да бъде прието от Великото народно събрание. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Михаил Иванов.

М. ИВАНОВ: Аз съм представител на Независимия комитет за национално помирение. Става ясно, че спорът е за държавния глава по време на преходния период - до приемането на новата Конституция.

Радващо е, че по въпроса за функциите на държавния глава е постигнато пълно споразумение. Става дума само за названието. Спорът не е по въпроса за държавния глава, след като новата Конституция бъде приета. Това ще се реши от Великото народно събрание.

В такъв случай как ще се нарича държавният глава - президент или председател, това е несъ­ществен спор.

Аз се присъединявам към тези, които изказаха това мнение.

Връщане назад към идеята за Държавния съвет, след като има споразумение по въпроса за функциите, също е неуместно, тъй като Държавният съвет е една компрометирана институция.

Що се отнася до названието - въпрос на лично предпочитание. Бих апелирал към делегацията на БКП - наистина българската дума председател е добра дума. Тя би звучала добре за целия бъл­гарски народ. Ако ме питате мен, мисля че държавният глава оттук нататък винаги трябва да се нарича председател. На чуждите езици това пък е президент. Благодаря за вниманието.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Крум Неврокопски от БЗНС „Никола Петков".

КР. НЕВРОКОПСКИ: Уважаеми колеги, г-н председателю, всъщност в бележките, които подне­се на вниманието ви г-н д-р Ж. Желев беше изяснена в известна степен категоричната позиция на СДС. Като излагам становището на Земеделския съюз „Никола Петков", то е в съзвучие с това, което току-що каза председателстващият.

При това обаче искам да спра вниманието ви на един въпрос. Тук спорът не е само до това и толкова и само заради това - какво да бъде наименованието на бъдещия държавен глава - прези­дент или председател на републиката, както нашата делегация предлага, макар да има съществено и важно политическо и психологическо значение с оглед на възприемането на институцията от бъл­гарския народ, от тези, които ни слушат. На този въпрос ще се спра след това.

Известно е на всички нас какъв е статутът на Националната Кръгла маса. Той всъщност е фик­сиран ясно и определено. Макар да не стои над Народното събрание, формално някои дори ни обвиниха преди това в една позиция, която будела недоумение защо и лично аз съм я поддържал. Фактически обаче Националната Кръгла маса (аз имам куража да заявя от името на нашата делега­ция) стои над Народното събрание, макар да не може да кове сега закони по причини, които са известни. Знаете защо Народното събрание има тези функции, тази възможност и тези правомо­щия. Но щом ние сме се съгласили и сме се споразумели, че Кръглата маса като институция, която обединява едва ли не волята на българския народ дотолкова, доколкото това е възможно чрез него­вите представители, които стоят на Кръглата маса, трябва да приемем категорично, че ние не само няма да не влияем на сегашното Народно събрание, но и му подаваме порции. В този смисъл тези три закона бяха забавени и затова стигнахме до една рекапитулация, която сочи споразумение. Но когато опира до наименованието, не се споразумяваме.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание вторник, 27 март 1990 г., Ндк, зала n 6, (17. 10 -22. 02 часа)
България. Става дума за жертвите на терора в Ловеч. Тази информация потресе българската общественост и аз предлагам да почетем паметта...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) icon175 часа Подготвителен етап – 21 часа /3 седмици Х 7 часа/ Основен етап – 154 часа /22 седмици Х 7 часа/ четене – 3,5 часа седмично писане – 3,5 часа седмично Етап след ограмотяването

Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа) iconСептември
Задължителна подготовка – 32 седмици Х 3 часа седмично = 96 часа Извънкласно четене – 1 час през седмица = 16 часа Общо 112 часа
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом