Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение




ИмеВъпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение
страница3/5
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер427.53 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/darjavniizpiti/waprosi1_darlizpit1.doc
1   2   3   4   5

Срочна структура на лихвените проценти.Понятие за срочна структура. Крива на доходността.



Лихвените проценти се различават според срока (матуритета) на финансовите инструменти и на кредитите. Съществуват многообразие от срокове. Дори в страна с бедна финансора среда, каквато е България, сроковете са в диапазона от 1 ден (overnight), продължителността на уикенда, една или няколко седмици, един или повече месеци, до 25 години (при някои ДЦК). Връзката между лихвените проценти (или доходността) и сроковете на финансовите инструменти се нарича срочна структура на лихвените проценти. Тази връзка се представя графично с т. нар. крива на доходността (yield curve), като на ординатата се нанасят лихвените проценти (обикновено на годишна база), а на абцисата срокът до падежа (в месеци и години).

Кривата на доходността изобразява връзката между доходност и срок в даден момент, като всички останали фактори се държат неизменни.

Това означава, че кривата на доходността се отнася за даден вид финансови инструменти, например за ДЦК, които имат различни срокове, но еднакъв риск на неплатежоспособност, еднакво данъчно третиране и еднакви други характеристики. Съответно могат да се конструират криви на доходността за общинските облигации или корпоративните ценни книжа с еднакъв кредитен рейтинг. Кривите на доходността променят своята форма с времето в отговор на промените в очакванията на икономическите агенти за лихвените проценти и други фактори. Тези криви имат различна форма- нарастващи, хоризонтални, намаляващи, вдлъбнати, като най-често срещнате са нарастващи.

Нарастващата крива означава, че заемателите ще плащат по-висока лихва при по-дългосрочните инструменти, отколкото при краткосрочните. Намаляващи криви се набл’дават обикновено в края на фазата на експанзия на цикъла. При пиковете в цикъла всички лихвени проценти се избутват ди високи нива поради засиленото търсене на кредит, инфлационния натиск и ограниченото предлагане на пари.

Съществуват различни теории, обясняващи срочната структура на лихвените проценти. Счита се, че ако дадена теория не може да обясни някоя пт горните характеристики, тя трябва да се отхвърли като непълна. Но никоя от теориите, които ще разгледаме по-долу, не е в състояние да обясно всички емпирично установени характеристики. Така че тези теории, разглеждани поотделно, не дават пълно обяснение на срочната структура. Всяка от тях обаче разкрива някакъв интересен аспект.

Някои автори излагат само ограничен брой теории, подреждайки ги по свои критерии. Ще разгледаме съществуващите теории за срочната структура на лихвените проценти.

Теория за сегментираните пазари


Според тази теория всеки срок има свой отделен (сегментиран) пазар, като лихвените проценти се определят от специфичното търсене и предлагане на кредит за този срок. Инвеститорите имат предпочитания и не преминават от един срок на друг. Някои, например търговските банки, се ограничават до притежаването на краткосрочни инструменти, други като застрахователните компании държат дългосрочни инструменти, и то до падежа. Така че краткосрочният и дългосрочният пазар съществуват независимо един от друг.

Теорията за сегментираните пазари е съвместима с всяка форма на кривата на доходността, но чрез нея не може да се прогнозира никоя от петте емпирично установени характеристики на срочната структура. Според нея инструментите с различни срокове не са пълни субститути за инвеститорите.

Теория за нарастващата ликвидна премия

Според тази теория, наричана още теория за предпочитанието към ликвидност, доходността расте с нарастването на срока, за което има две причини. Едната е, че инвеститорите по принцип не са склонни да поемат риск, т. е. те предпочитат по-стабилен доход, и другата е, че цените на дългосрочните инструменти са по-колебливи. Поради това, за да бъдат компенсирани за по-високия риск, инвеститорите искат да получат по-висока доходност по дългосрочните инструменти. От своя страна понятието непоемане на риск може да се анализира чрез функции на полезността или т. нар. еквиваленти на база сигурност (изразяващи безразличието между сигурните пари и залагането).

От теорията за нарастващата ликвидна премия следва, че кривите на доходността са винаги нарастващи. Но това е в противоречие с емпиричния факт, че макар кривите на доходността обикновено да са наистина нарасващи, понякога те имат и друга форма.

Теория за предпочитания хабитат

От гледище на тази теория инвеститорите предпочитат да купуват инструменти със специфични срокове, които не са непременно кратки или дълги, и за да купят инструменти с друг, различен срок, те изискват по-висока доходност. Тази теория може да се разглежда като комбинация между първите две. Вместо да предпочитат винаги кратките срокове, както следва от теорията за нарастващата ликвидна премия, инвеститорите могат да приемат и други срокове в зависимост от своите индивидуални инвестиционни цели. Според теорията за предпочитания хабитат инвеститорите могат да излязат от своя сегмент (меню от предпочитания) и да купят финансови инструменти с близки срокове, но само срещу по-висок лихвен процент, който е толкова по-висок, колкото по-отдалечен е срокът на инструмента от този на предпочитания хабитат. Но докато според теорията за предпочитанието към ликвидност по-голям риск крие по-дългосрочният инструмент, теорията за предхочитания хабитат допуска краткосрочните инструменти също да бъдат по-рискови.


Въпрос № 9. Значения за очакванията на паричната теория и политика

В пазарната икономика централна­та банка разполага с три основни инс­трумента за провеждане на паричната политика - операциите на открития пазар, сконтовата политика п задъл­жителните резерви. Опера­циите на открития пазар влияят на па­ричната база чрез компонента й независима база. Сконтовата политика се изразява в промени на сконтовия про­цент, които влияят на паричната база чрез компонента й сконтови кредити. Към сконтовите кредити могат да се причислят п другите форми за рефинансиране на търговските банки. Промените в задължителните резер­ви влияят на паричния мултипликатор. Възможно с и друго групиране на инструментите на паричната полити­ка, например на пазарно ориентирани и административни. В условията на прехода у нас до 1994 г. се използваха кредитни тавани, които са админист­ративен (пряк) инструмент на парич­ната политика, но се развиват п при­лагат и типичните, косвени инстру­менти на паричната политика, които постепенно заместиха кредитните та­вани. Използването на кредитни тава-

ни се налагаше главно поради силната инфлация в страната и голямата задлъжнялост на фирмите, тъй като при такава обстановка използването единствено на пазарно ориентирани инструменти може да доведе до голя­мо нарастване на лихвеното равнище. Разбира се, казаното в тази п следва­щата глава за паричната политика в България се отнася до въвеждането на паричен съвет от 1.07.1997 г.

Операции на открития пазар

В днешно време тези операции са главен инструмент на паричната по­литика и в развитите, и в развиващите се страни (но сравнително до неотдав­на не беше така). Обект на операции­те са покупките и продажбите на дър­жавни ценни книжа, и то главно крат­косрочни, от централната банка. Опе­рациите се извършват с държавни, а не с частни ценни книжа, защото те имат стабилен пазар, ликвидни са имат голям обем, което позволява извършването на значителни транзаакции, без топа да предизвика прекомер­ни колебания на курсовете им п така да разруши пазара. Когато централна­та банка купува ценни книжа, тя раз­ширява паричната база н оттук парич­ното предлагане. При продажба па­ричната база м паричното предлагане се свиват. Под операции на открития пазар се разбират операции на вторич­ния пазар. Законите обикновено заб­раняват на централните банки да ку­пуват ценни книжа директно от дър­жавата. По своето икономическо съ­държание операциите на първичния пазар имат същия ефект. Такива опе­рации се налага да извършват цент­ралните банки в страни с недостатъч­но развити финансови пазари. Могат да се разграничат два вида операции на открития пазар - динамични п дефанзивни. С динамичните операции се променя нивото на резервите, оттук на паричната база н па паричното предлагане. Дефанзивните операции се използват за компенсиране влияни­ето на други фактори, които засягат паричната база, например промени в депозитите при централната банка, във валута, във валутните резерви п др.

формата на операциите може да бъде окончателна покупка, респ. продажба на ценни книжа, но също н опе­рации репо. Операциите репо, предс­тавляващи продажба с уговорка за об­ратно изкупуване, са особено удобни при дефанзивните операции, където след кратък срок може да протече об­ратна па първоначалната операция.

В сравнение с останалите инстру­менти операциите па открития пазар са предпочитано средство на парична­та политика поради следните свои предимства.

Операциите стават по инициати­ва на централната банка п тя има пъ­лен контрол върху тях. Такъв контрол няма при сконтовите операции и дру­гите форми па рефинансиране, където инициативата с на банките, макар че централната банка може да влияе чрез промяна на своите лихвени проценти. За централната банка операци­ите на открития пазар са възможни, тъй като тя винаги може да купи или продаде облигации, маневрирайки с цената (лихвата) на операциите п по този начин правейки ги атрактивни за банките (от финансово гледище, поне­же държавните ценни книжа практи­чески са без рискови). Другояче каза­но, централната банка „заплаща" своя контрол над операциите на открития пазар.

Тези операции са гъвкави п мо­гат да се използват за по-силно (бру­тално) и по-слабо (фино) въздействие върху резерви те и паричната база спо­ред това каква е нуждата. Централна­та банка може да реши да купи, респ. да продаде, както малки, така и голе­ми количества ценни книжа. Тя може да извършва такива операции практи­чески непрекъснато, дори няколко пъти на ден.

При грешки в степента на въз­действие върху паричното предлагане централната банка може лесно да се коригира, като в следващия момент извърши обратната операция. Напри­мер, ако в резултат на големи продаж­би на открития пазар се види, че па­ричната маса прекалено се е свила, централната банка може да намали продажбите и дори да извърши по­купки на ценни книжа.

При необходимост централната банка може незабавно, без губене на време да промени резервите п парич­ната база, тъй като операциите изцяло зависят от нея, при тях няма т. нар. ад­министративни закъснения.

Операциите на открития пазар се въвеждат п практиката на БНБ през ноември 1992 г. Отначало твърде скромни по обем, те бързо нарастват като абсолютна сума, като преоблада­ват операциите репо.

Сконтовата политика означава въз­действие върху сконтовите кредити и паричната база чрез промяна на скон­товия процент, като намаляването му насърчава при равни други условия търсенето на кредит от търговските банки, а повишаването му го ограни­чава. 11о централната банка може да контролира н пряко обема на сконто­вия кредит чрез управление на „скон­товото гише", изхождайки от принци­па, че достъпът до това гише е приви­легия, а не право. Централните банки приемат за сконтиране първокласни ценни книжа.

На банки с тежки и продължителни ликвидни проблеми могат да се пре­доставят разширени сконтови креди­ти, за което с необходима подробна обосновка от банката, както п план за възстановяване на ликвидността й.

За ползването на сконтови кредити централните банки установяват пра­вила, които носят интересното назва­ние „морално убеждаване". Става дума за ограничения при ползването на сконтови кредити, които се изразяват в изисквания за стабилността на заемащата банка, за честотата на прибягване до „сконто­вото гише" н др.

Централните банки могат да про­веждат различна политика на сконтовите проценти. Когато сконтовият процент се поддържа на ниво йод па­зарните лихвени проценти, централ­ната банка е принудена да налага макроикономическа теория и политика протекцнонистката политика на държавата да бъде успешна намалява п тогава възниква въпросът за кредибилността - важен елемент на една резултатна политика. За да бъде успешна в част­ност антиинфлационната политика, тя трябва да с кредибилна, т. с. да се ползва с доверието на икономически­те агенти.

Последици от очаква­ната и неочаквана па­рична политика

Може би най-интересният извод от теорията на рационалните очаквания с, че когато паричната политика е очаквана, тя не влияе на икономичес­ката активност. Това твърдение е ва­лидно, ако се допълни с класическото предположение, че заплатите и цените са напълно подвижни (променли­ви), т. с. ако разглеждаме неокласическия модел. То се аргументира по следния начин. От анализа на съвкуп­ното търсене и предлагане следва, че нарастването на Мs, измествайки кри­вата Аd надясно и нагоре, води до по-голямо производство и по-малка без­работица, но дотогава, докато запла­тите нарастват по-бавно от цените (фиг. ).





Работниците обаче ще се съгласят заплатите им да изостават от цените само докато техните инфлаци­онни очаквания изостават от факти­ческата инфлация. Ако спадат реал­ните им заплати, те вече ще предлагат по-малко количество труд на пазара. Според теорията за рационалните очаквания работниците си дават смет­ка за връзката между инфлацията и нарастването на паричното предлага­не. Така че ако нарастването на Мs с очаквано, последващата инфлация също ще бъде очаквана и тогава инфлационните очаквания ще се изравнят с фактическата инфлация, защото заплатите и цените са напълно под­вижни и работниците ще искат да се уверят, че заплатите им се движат ус­поредно с цените. При тези условия няма да има никакво нарастване на производството или намаляване на безработицата в резултат на очаква­ното нарастване на Мs.

Но ако нарастването на Мs не е очаквано, нарасналото съвкупно търсене ще доведе до по-високи цени, които също няма да са очаквани. Заплатите фактически ще изостанат от цените и фирмите ще могат да наемат повече ра­ботници. Тоест, когато нарастването на Мs не с очаквано, производството рас­те, а безработицата спада.

Изходната ситуация, изобразена на фиг. , с точка 1, в която се пресичат Ad и Аs1 (за очаквано ниво на цените P1E). Тя с върху линията на дългосроч­ното равновесие IN, където съвкупно­то производство с на естественото си ниво, съответстващо на нивото на пълна заетост. Нарастването на Мs измества Ad и Аs1 и ако съвкупното предлагане остане в Аs1, производст­вото ще нарасне до Y1'. Но ако прирас­тът на Мs с очакван, съвкупното пред­лагане няма да с в Аs2, защото се очак­ва нарастването на Мs да увеличи це­новото ниво. Според теорията на ра­ционалните очаквания новата крива на съвкупното предлагане ще бъде Аs2, където новото равновесно ниво на цените е равно на P2. Така край­ният резултат от една очаквана про­мяна на Мs с същото ниво на иконо­мическа активност (Yn), но по-високо ценово ниво. Изводът е, че очакваната политика не влияе на икономическия цикъл, само неочакваната политика му влияе. Това обаче не изключва влияни­ето на очакваната политика върху ця­лостното състояние на икономиката.

Теорията на рационалните очаква­ния се нарича също нова класическа теория. Според нея оптимална прог­ноза за ценовото ниво се дава от пре­сечната точка на кривата на съвкуп­ното предлагане с очакваната крива на съвкупното търсене Ad2. Ако As не е Аs2, оптималната прогноза за це­новото ниво няма да с равна на очак­ваното ценово ниво и това ще накърни рационалността на очакванията. Са­мо когато As е Аs2 съответстваща на очаквано ценово ниво Р2, очаква­нията са рационални, защото опти­малната прогноза с равна на очаква­ното ценово ниво. А кривата Аs2 озна­чава, че съвкупното производство ос­тава на естественото си ниво в резул­тат на очакваната eкспанзионистична политика.

Теорията на очаквани­ята и стабилизацион­ната политика

Направеното по-горе разграниче­ние между очаквана и неочаквана па­рична политика придобива още по-го­лямо значение във връзка със стаби­лизационната политика, тъй като тя е очаквана политика. Ако безработица­та расте и е известно, че централната банка провежда антициклична поли­тика, всички ще очакват експанзия на Мs. Както видяхме обаче, ако запла­тите и цените са гъвкави, паричната експанзия ще води до по-високи цени. Но понеже икономическите агенти познават тези зависимости, заедно с паричната експанзия ще се развие и очаквана инфлация, заплатите ще растат паралелно с цените и влияние­то на експанзионистичната парична политика върху реалната икономичeска активност ще се неутрализира. Оттук парадоксалния, но логичен от гледна точка на рационалните очаквания извод, че само „грешни", т. е. не­очаквани промени на 1УГ, и смисъл на нарастване или спадане, ще влияят на нивото на икономическата активност, докато систематичната политика (действия) няма да влияе. Безогледна това от какви правила на систематич­на политика се ръководи централната банка, тя няма да влияе на реалната икономическа активност. Това твър­дение се формулира за първи път от Томас Сарджънт н Ннйл Уолас през 1985г.

Този извод с по-близък до разбира­нията на класиците монстаристи, от­колкото на ксйисианцитс. Изводът от теорията на рационалните очаквания, че не трябва да се провежда антнцик-лична политика, косвено поддържа монетаристкото твърдение за постоя­нен прираст на Мs, тъй като големите колебания на паричното предлагане, свързани с антицикличната стабили­зационна политика, увеличават неси­гурността в икономическата среда н поради това са нежелателни. В монетаристката схема има тясна връзка между Мs н инфлацията, а също вът­решно присъща стабилност на иконо­миката при нивото на пълна заетост. Затова понякога рационалните очак­вания се наричат нова класическа те­ория.

Рационалните очаквания обаче не са несъвместими с ксйпсианството. Горните изводи само ще се модифици­рат, ако се приеме, че заплатите н це­ните не са напълно гъвкави. Заплати­те п цените не се променят непрекъс­нато, както например цените на бор­сите, а периодично и това може да ста­ва на договорна основа, какъвто с в частност случаят с работната заплата. Тогава, макар инфлационните очаквания да са рационални, например ре­зултат на скспанзионистична парична политика, а антицнкличната полити­ка да е очаквана, заплатите могат да изостават от цените. Когато напри­мер работниците очакват увеличение на инфлацията, те не искат веднага увеличение на заплатите. От своя страна, дори да очакват спадане па ин­флацията, фирмите не намаляват зап­латите незабавно. Тези забавени реак­ции са част от договорните отноше­ния на трудовия пазар. Ако приемем, че заплатите не се променят веднага в отговор на очаквана инфлация, крива­та ЛЯ на фиг. 20.1 няма да се измести наляво п при увеличение на съвкупно­то търсене икономиката ще се устано­ви в точка 1’, където равновесното ни­во на производството с по-високо. То­ва става не защото очакваната инфла­ция изостава от фактическата, нещо, което рационалните очаквания няма да позволят, а защото нагаждането на заплатите не с пълно. Движението към т. 1’ означава, че фирмите ще на­емат повече работници п производст­вото ще расте, докато с в сила дого­ворната регламентация на заплатите. По такъв начин дискусията между монeтаристи н ксииспанци за ефектив­ността на стабилизационната полити­ка се измества от инфлационните очак­вания към трудовите договори и твър­достта (неизменността) на заплатите.






Поради липсата на връзка между безработицата н инфлацията, както следва от теорията на рационалните очаквания, па безработицата не може да се въздейства, но намаляването на инфлацията се оказва безболезнено. Да допуснем, че централната банка процежда рестриктинвна парична по­литика и всички икономически аген­ти знаят това. Ако политиката на цен­тралната банка с крсдибилна, измест­ването наляво на кривата Аd към Аd2 и Ad21, ще се придружава от изместване надясно на кривата Аs, т. e. от Аs3 към Аs2 и Аs1, тъй като всеки очаква ценовото ниво да спадне. Така икономиката се придвижва от ценово ниво Р3 към Р1 безболезнено - без намаляване на икономическата активност и без увеличаване на безра­ботицата.Тези тенденции са отразени на фиг.20-2

Този чудесен резултат е плод на крсдпбилността. Ако икономическите агенти не вярват, че централната банка ще удържи на думата си, напри­мер защото тя се бон от увеличаване на безработицата, тогава очакваното ценово ниво няма да спадне и кривата Аs3, ще остане на мястото си. Ще се получи един неприятен и скъп резул­тат: икономиката ще се придвижи от точка 3 до точка 3', при която произ­водството спада (до У'n) и безработи­цата нараства. Цената на рестриктивната политика ще бъде ниска само, ако централната банка обяви своите намерения п публиката се убеди, че тя ще ги следва при всички случаи.

Не с лесно обаче да се спечели кредибилност и да се променят инфлаци­онните очаквания.

България от 1996-началото на 1997 година е също при­мер за това. То е особено вярно при хиисрипфлация, когато, за да се дос­тигне ефект, се налага дори да се смени паричната единица, централната банка да стане истински независима, да се наложат сурови фискални огра­ничения, за да се балансира бюдже­тът, и т. н. Хиперинфлациите в Герма­ния, Австрия, Полша и Унгария след Първата световна война бяха овладе­ни почти без свиване на реалното про­изводство поради щателна ревизия на парично-фискалните режими.

Вече видяхме, че промяната на Ms влияе на лихвените проценти. Според ксйнсианците, наблягащи на краткос­рочния аспект, съществува ликвиден ефект, изразяващ се в това, че при на­растване на Ms намаляват п реалните, и номиналните лихвени проценти.

Според монетаристите, които подчер­тават значението на дългия срок, лик-видният ефект с само преходен и бър­зо се неутрализира от инфлационните очаквания, които твърде скоро из­мъкват номиналните лихвени процен­ти над реалните.

Рационалните очаквания опростя­ват нещата. Едно очаквано нараства­не на Ms води веднага до по-високи но­минални лихвени проценти, докато неочакваното нарастване на Ms смък­ва номиналните лихвени проценти. Обяснението с в това, че очакваното нарастване на Ms създава инфлацион­ни очаквания едновременно с парич­ната експанзия. Тогава кредиторите не желаят да дават кредит, ако лихве­ните проценти не отразяват очаквана­та инфлация, а заемателите се съгла­сяват да платят по-високи лихви зара­ди очакваната инфлация. Ликвидният ефект не смъква лихвените проценти, защото инфлационните очаквания ре­агират незабавно. Но когато нараст­ването на Ms с неочаквано, ликвидният ефект предизвиква спадане на лихвените проценти. Ако паричната експанзия с неочаквана, няма да се формират инфлационни очаквания, преди съвкупното търсене да с под-бутнало икономическата активност. А това отнема време, поради което ликвидният ефект ще може да се про­яви.

Теорията за рационалните очаква­ния промени дълбоко начина, по кой­то се анализират паричната и фискалната политика и тяхното влияние вър­ху икономическата активност. Днес в много по-голяма стенен се отчита зна­чението на очакванията при вземане­то на икономически решения и при анализа на последиците от използва­нето на дадено средство на икономи­ческата политика. В сравнение с ми­налото икономистите сега не са така сигурни в успеха на интервенционистката стабилизационна политика. Привържениците на новата класичес­ка теория изобщо отричат ролята на интервенционистката стабилизаци­онна политика на базата на извода, че очакваната политика не влияе на съв­купното производство, а само създава колебания в него. Но това не се прие­ма от други автори, последователи на т. нар. модел на неокласическите ра­ционални очаквания, които отхвър­лят преди всичко гъвкавостта на зап­латите п цепите. Резултатите от емпи­ричния анализ на последиците от очакваната и неочаквана политика са противоречиви*, поради което много автори заемат междинна позиция - те приемат разграничението между очаквана п неочаквана политика, но считат, че п очакваната политика мо­же да повлияе на производството. Те­орията на рационалните очаквания привлече вниманието също върху важността на кредибилността за успе­ха на антиинфлационната политика. Ако липсва кредибилност, намалява­нето на инфлацията ще е по-трудно и антиинфлационната политика може да доведе до по-голяма загуба на про­изводство

ВЪПРОС № 14. Специални форми на кредитиране



Повечето банкови заеми се отпускат със срок от година и по-малко и често имат променящ се лихвен процент, т.е. той се променя през времетраенето назаема. Когато оснобният лихвен процент се променя то основният лихвен процент е лихвеният процент, който формира базата на разходите по банковите кредити или оувърдрафт и лихвата по влоговете в търговските банки. Дейсвителната лихва се определя до около пет пункта над основния лихвен процент, в зависимост от кредитоспособността на длъжника.

Банковите заеми могат да бъдат единичен заем или кредитна линия.

Единичният заем се отпуска от банката за специални цели. За да се получи единичния заем се подписва полица /запис на заповед/. Полицата определя точно: 1.Сумата назаема 2. Лихвения процент на заема 3. срока на падеж 4. Допълнителни гаранции / ако някои са финансово затруднени/ 5. Всякакви други условия, които се уточняват от двете страни.

Когато полицата се подпише, заемодателят получава заема.

Кредитната линия е друг тип съгласие между банката и фирмата. Договорът означава, че фирмата може да вземе заем до определен максимум на сумата за определено време.. Изплащането може да бъде извършено както желае заемоискателят, но в края на договорения срок целия заем следва да бъде изплатен. Въпреки, че кредитните линии могат да бъдат неформално споразумения, в които заемодателят няма юридически, законни задължения при даването на заема, те са официално, редовни договори, за които фирмата плаща такса за ангажимент на банката, в зависимост от това в каква степен е използвала кредита. Тази такса се приема в размер от ¼ до ¾ от 1% за година .. Това споразумение основно включва договорената такаса за заемодателя с оглед да предвиди кредитен лимит, надхвърлящ обема на кредитната линия.

Цената на банковия заем зависи от условията , включени в договора. Във връзка с това са възможни три типа договори: а) заем с редовна /постоянна/ лихва; б) заем с лихва, с отстъпка в) договор, предвиждащ изплащането на главницатаи лихвата на редовни вноски

а)Цената на банковия заем при редовна /постоянна/ лихва

Цената на заема с постоянна лихва може да бъде изчилен при използване на уравнение.

Двуетапния процес при изчисляване на цената на заема е както следва:

- определяне на лихвената сума, която фирмата трябва да плаща;


А = Б . С . Д


А – месечна лихва

Б – сума на заема

С – годишен лихвен %

Д – годишна част от взетия заем


    1. определяне цената на заема rb, използвайки уравнение


б) Цената на заема при лихва с отстъпка

При дисконтирането банката си взема лихвата още в самото начало на периода на отпускане на заема. На втората стъпка заимоискателя ще възстанови осигурената действителна сума, на базата на отпуснатия му заем преди това. Т.е. годишния процент на заема като дисконтов заем при използване на уравнение както следва:

Тъй като банката не дава цялата сума като заем, цената на дисковнтовия заем е по-висока, отколкото при първия случай.

Вместо да им се изплащат заемите на големи суми, банките и много други институции вземат дължимите заеми на месечни вноски, включващи част от главницата и лихвите. В този случай общата сума от лихви се калкулира и прибавя към действителната левова стойност на полицата. Тогава месечната вноска се представя като сума от изплащането на главницата и на лихвата.

За да се изчисли приблизително годишния лихвен процент, в случая следва да се използва методът за определяне на сегашната стойност на анюитетите.

В периоди на финансова криза нараства относителният дял на лизинговото финансиране на придобиването на активи, за сметка на алтернативните източници на капитал, какъвто е банковият кредит, показва изследване на международни финансови институции.

При лизинга получателят не взима пари в кеш, за да ги изразходва за определена цел, а ползва актив, срещу което плаща периодични вноски. Плащанията се извършват към лизингова компания (лизингодагел), която е отдала актива за ползване. Предимствата пред банковия кредит са по-облекчените условия за получаване на необходимия актив. Срокът за разглеждане на искането за лизингово финансиране изключването на договор средно е наполовина по-кратък от времето за отпускане на банков кредит. Като гаранция пред лизингодатедя за изпълнение на договора служи не обезпечение, а застраховка на актива и лизинговите плащания Ползвания актив се застрахова срещу различни рискове от лизингополучателя в полза на лизингодателя. Самата лизингова компания застрахова вземанията си от лизингополучателя.

Обикновено на лизингополучателите ще им изискват документи, които да установяват финансовото състояние на фирмата за последните един-два годишни периода, докато банките проучват фирмените показатакли за три-четири години назад. По нашето право основните видове лизинг са оперативен (експлотационен) и финансов. Оперативният лизинг е много близък до договора за наем – предоставеният актив не става собственот на лизингополучателя.

При финансовия лизинг собствеността на актива може да преминава върху лизингополучателя след изплащане на последната вноска, ако лизингополучателят желае това. Този вид лизинг е нещо средно между договора за наем и договора за разсрочено разплащане. От една страна, лизингополучатслят не е юридически собственик на актива, но го заприходява в баланса си като дълготраен материален актив. От друга страна, за всяко плащане се издава отделна фактура. При всяко отделно плащане на вноската, лизингодателят (ако е регистриран по ДДС) начислява на получателя ДДС. Предмет на лизинга могат да бъдат различни дълготрайни активи, като най-често това са машини, производствени съоръжения, транспортни средства и земеделска техника. Лизингополучател може да си поръча и вносно оборудване, въпреки че плащаните мита, косвени данъци и транспортни разходи допълнително оскъпяват услугата.

Лизингът е финансова услуга която може да се предлага от всяко търговско дружество. За извършването на лизингово финансиране не се изисква специално разрешение. Самото предоставяне на тази услуга придава качеството "Небанкова финансова институция".

Лизингополучателят изплаща стойността на получения актив чрез периодични вноски на предварително договорена дата. Размерът на вноските се определя още със сключване на договора за лизинг. Някои компании изискват авансова вноска, която се плаща при сключване сделката, и е необходимо условие, за да се отдате актива на лизингополучателя. Прилага се за лизинговане на автомобили. Вноската варира, но най-обикновено е между 20 и 40 на сто от стойносгта за която е къпен активът от лизингодателя останалйте 60-80 на сто се разпределят на вноски през раззличен период. Плащанията могат да са месечни или тримесечни. Обикновено вариантите за изплащане на вноските са два: на равни погашения или утежнени през началния период, за сметка на по-малка начислявана надбавка. В изплащаните от лизингополучателя суми се включва размерът на данък добавена стойност.

Сравнението с цената на банковия кредит давя уснование да се направи изводът, че при кредита се изискват солидни обезпечения, задълбочено се проверява кредитната и финансовата история на фирмата и се плаща лихва в рамките над 15%.. При финансирането чрез лизинг се плаща малко по-висока парична сума, но лизингополучателят има по-лесен достъп до финансирането. От него не се изсисква да се предоставят обезспечения и не се проверява така задълбочено финансовото състояние на фирмата за дълъг период назад. Финансовият лизинг, подобно на банковия кредит, позволява на лизингополучателя да начислява амортизации върху актива, които са един от източниците за вътрешно финансиране на фирмата.


1   2   3   4   5

Свързани:

Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconОснови на финансите Лекция №1 Лихва и лихвена политика
Лихвата е цена на заемния капитал – цена на парите или други активи в заем. Тя е въъзнаграждениеза раздялата с ликвидност
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconЗакон Не взимайте заеми По възможност никога. Ако няма друг начин, взимането на заем за
Те съществуват над 2000 години. Тези 13 закона регулират вашият успех или провал с парите
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconМеждународен счетоводен стандарт 39
Окупка или продажба на нефинансови позиции. Изискванията за представяне на информацията за финансовите инструменти са изложени в...
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconЗа бюлетина Дейност на нсорб са намерени 7 материала
Планира се още привличането на частния сектор при финансирането на европроекти за публична инфраструктура, като пречиствателни станции,...
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconОсновни понятия с полиноми
Многочлен или полином се дефинира като сума от неотрицателни цели степени на променливата, умножена по реални числа. Отделните събираеми...
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconДаването – законно задължение или живот
Има нещо, което ние като човеци малко или много обичаме и искаме да имаме. Това са парите. Те винаги не стигат. Може би липсват....
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconДа ме представлява пред съответния Нотариус като придобие /чрез покупка или и по какъвто друг начин прецени/ на мое име и за моя сметка, при цена и условия

Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconГр. София, бул. „Витоша 91 тел. 02/ 952 08 57
Лихвените проценти, които Банката начислява и плаща по разплащателни, спестовни и депозитни сметки, са предмет на договаряне и се...
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconВидове Алкохол: gin
Безцветна алкохолна напитка, направена от дестилация или редестилация на ръж или други спиртни напитки зърно и добавяне на плодове...
Въпрос № Лихвени проценти и цени на финансовите инструменти Лихвата се дефинира като цена на парите (или друг актив), дадени на заем, или като възнаграждение iconУниверситет за национално и световно стопанство
Той може да се дефинира като специализирана икономическа наука, свързана с изследването и оценката на инвестиционната, производствената,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом