Закони. Предприятието




ИмеЗакони. Предприятието
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер88.35 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://unicheats.net/files/unwe_files/20080812_001559_811.ikon na predpriqtieto L2.doc
Тема2

Дефиниране на икономика на предприятието. Работно определение на предприятие. Подходи за изследване на предприятието


В българското законодателство съществуват много и различни определения на Икономока на предприятието. Те се използват при различните цели на анализ на предприятието, а някои произтичат и от различните цели на отделните закони.

Предприятието представлява производствена система или организация, която трансформира входящите ресурси в продукти и услуги.

Предприятието представлява стопанска единица- във всяко национално стопанство съществуват два вида стопански единици:

-потребяващи стопански единици- домакинствата, които произвеждат стоки и услуги за задоволяване на собствените си потребности;

-същински стопански единици- произвеждат стоки и услуги за задоволяване на чужди потребности. Предприятието е организарана стопанска единица, която в условия на риск използва наличните ресурси, за да произвежда продукти и услуги предназначени за чуждо потребление.

Предприятието е организирана стопанска единица, която осъществява стопанска дейност насочена към реализиране на печалба и чието съществуване е изложено на рискове т.е. оцеляването на предприятието зависи от успеха, който то реализира на пазара.

Предприятието е основен елемент на икономическата система, в който се създават необходимите за задоволяване на пазара стоки и услуги, наемат се работници и специалисти т.е. създава се заетост, създава се печалба за предприятието (собственици) доходи за населението, предприемат се различни социални действия и се участва във формирането на приходите на държавата посредством данъчни и данъкоподобни плащания.

Предприятие- самостоятелно обособена стопанска единица, която произвегда стоки, предоставя услуги и осъществява финансово посредничество в условията на заобикалящата го макро- и микросреда, с цел получаване на задоволителна печалба за собствениците като се отчитат и интересите на работниците, служителите, всички останали партньори и на обществото като цяло.

От гледна точка на българското законодателство определение за предприятие се дава най- напред в Търговския закон. В него предприятието се определя като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на един търговец, а търговец по смисъла на същия закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва една или няколко от следните сделки:

-покупка на стоки или други вещи с цел да ги продаде в първоначален, преработен или бобработен вид;

-продажба на стоки от собствено производство;

-покупка на ценни книжа с цел да ги препродаде;

-сделки свързани с трговско представителство и търговско посредничество;

-комисионни, спедиционни и превозни сделки;

-застрахователни сделки;

-банкови и валутни сделки;

-сделки с менителници, записи на заповед и чекове;

-складови сделки;

-лицензионни сделки;

-сделки свързани със стоков контрол;

-сделки с интелектуална собственост;

-хотелиетски, рекламни, информацоинни, импресарски, програмни и други услуги;

-сделки свързани с покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

-лизангови сделки.

Съобразно закона търговци са всички търговски дружества- акционерно дружество, командитно дружество, събирателно дружество, дрижество и ограничена отговорност и други. Търговци се явяват и кооперациите, но без жилищно- строителните кооперации.

В закона за защита на конкуренцията предприятието се определя като всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар независимо от организационната и правната му форма.

В Закона за държавните помощи предприятието се определя като всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност независимо от собствеността, правната си и организационна форма.

В Закона за малките и средни предприятия, предприятие е всеки търговец по смисъла на Търговския закон и всеки занаятчия по смисъла на Закона за занаятите.

Най- широко се възприема и тълкува предприятието в данъчното законодателство и Заякона за корпоративното подоходно облагане. Широкото тълкуване на предприятието в този закон е с цел гарантиране на фискалните интереси на държавата. Вместо с понятието предприятие този закон борави с понятието място на стопанска дейност и всяко място на стопанска дейност се облага. Място на стопанска дейност означава определено помещение. база или трайно извършване на стопанска дейност изразяваща се в сключване на търговски сделки на територията на страната. Търговската сделка е сделка сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

В Закона за облагане на доходите на физическите лица предприятието се определя както в Закона за счетоводството. там се дефинира като търговците по смисъла на Търговския закон и юридическите лица, които не са търговци (бюджетни предприятия) чуждестранни лица, които осъществяват стопанска дейност.

Извън тези определения предприятието се възприема като съвкупност от ресурси, като администрвтивна организация, като обект на държавно регулиране и като екологичен фактор.

Поради многобройността на определенията икономиката на предприятието формулира своя работна дефиниция за предприятие, съобразно която предприятието е организация имаща следните характеристики:

-купува ресурси и наема работна сила;

-трансформира закупените ресурси в стоки и услуги чрез производствен процес;

-продава стоките и услугите с цел печалба;

-работи под наименование и се отличава с имуществена, социална и организационна обособеност;

-в организацията има един работодател и поне един или повече наемни работници и специалисти;

-играе ролята на основна структурна единица на икономическата система и на обединенията на организации.

Има различни подходи за изследване на предприятието.

Функционален подход- предприятието се разглежда като съвкупност от функции, които предприятието трябва да изпълнява и които имат самостоятелно значение за осъществяване дейността на предприятието. Те биват първостепенни и второстепенни.

Процесен подход- предприятието се разглежда като съвкупност от процеси със присъщите на всеки процес етапи. Процесите също са първостепенни и второстепенни. Първостепенните са тези, които са свързани с производството и предлагането на стоките и услугите на клиенти- входяща и изходяща логистика, производствен процес, маркетингов процес, сервизен процес. Второстепенните процеси подпомагат протичането на първостепенните и повишават тяхната ефективност- избор на доставчици, подбор на персонал и обучението му, иновационен процес, инвестиционен процес.

Структурен подход- разчленяване на предприятието на подсистеми и изучаване на всяка подсистема поотделно и в нейната взаимосвързаност с другите системи.

Комплексен подход- разглеждане, анализиране, изследване на различни аспекти от дейността на предприятието като се отчита същевременно и взаимодействието с обкръжаващата го среда. Аспектите могат да бъдат технически, икономчески, социални, психологически и други.

Системен подход- сложна вероятностна система съставена от отделни елементи, които са в точно определени взаимоотношения помежду си. В качеството на отделни елементи могат да се използват отделни просеци или функции на предприятието.

Логически подход- при него изследването на предприятието трябва да става съобразно принципите на диалектическата и формалната логика. Принципите на диалектическата логика са принципът на обективност, принципът на многоаспектност и всестранност на обучаването и принцип на историческото развитие. Към принципите на формална логика спадат принципа на тъждественост- да се определят основните понятия и при всички аспекти на анализа да се използват еднозначно, принцип на непротиворечивост- да не завършва с противоречащи си заключения, принцип на достатъчна обоснованост- всяко решение, което се предлага да бъде научно обосновано.

Статичен и динамичен подход- статичния изследва текущото състояние на предприятието, а динамичния и неговото минало развитие. Динамичния разкрива тенденциите и закономерностите.

Дедуктивен и индуктивен подход- при дедуктивния анализът се извършва от обшото към частното (от вън на вътре). При индуктивния от частното към общото- първо отделните процеси.


Визия, мисия и цели на предприятието


Визията е картина на желаното бъдеще от гледна точка на настоящия момент. Правилното формулиране на визията е от значение за стратегическото планиране в предприятието. Със него е свързана и мисията на предприятието.

Мисията има следните характеристики:

-трябва да разкрива какво представлява предприятието т.е. обяснения за предмета на дейност на предприятието;

-трябва да обяснява какво отличава предприяието от другите предприятия;

-да дава информация за основните ценности на предприятието;

-да обединява и направлява дейността на всички ангажирани в предприятието лица;

-да допринася за колективно постигане на целите и успехите на предприятието;

-да мобилизира и мотивира всички работещи в предприятието.

При разработването на мисията трябва да се имат в предвид следните основни моменти:

-историята на предприятието;

-предпочитанията на собствениците и мениджърите;

-условията на пазарната среда;

-ресурсите, с които разполага предприятието;

-деловите качества и способности на работещите в предприятието.

Постигането на визията и изпълнението на мисията е свързано с формулирането и постигането на определени цели. При формулирането на целите предприятията могат да възприемат два подхода:

-традиционен- основна цел на предприятието е задоволяването на потребностите на клиентите. В съвременните условия такъв подход възприемат неориентираните към печалба предприятия.

-модерен- основна цел на предприятието е максимизиране на печалбата. Той е характерен за всички ориентирани към печалба стопански предприятия. При тях максимизирането на печалбата се възприема като равнозначно на увеличаване на богатството на собствениците на предприятието. Тази цел е формулирана общо. За да се използва за формулиране и управление на предприятието трябва да се операционализира- да се приведе в цели от по- нисък ранг, които са количествено измерими и ограничени във времето. Чрез операционализирането се достига до цели от по- нисък ранг, които могат да бъдат следните:

- максимизиране на новосъздадената стойност на предприятието;

-максимизиране на печалбата в кратко и дългосрочен план;

-минимизиране на цената на финансовите ресурси.

Понататъчното операционализиране отива към конкретни показатели, а именно:

-максимизиране на финансовия резултат- разлика между приходи и разходи на предприятието;

-максимизиране на паричния поток на предприятието- сбор на печалба и амортизации;

-максимизиране на възвръщаемостта на капитала- възвръщаемост на инвестиционен капитале печалбжата върху капитала по 100 в процент;

-максимизиране на възвръщаемостта на собствен капирал е печалбата върху собствен капитал по 100 в поцент;

-максимизиране на рентабилността на продажбите е печалбата върху нетните приходи от продажбите по 100 в процент.

Предприятието може да има и цели, които нямат количествена мярка:

-стремеж към независимост;

-стремеж към сътрудничество и сдружаване- преследване на общи цели или извършване на съвместна дейност;

-стремеж към престиж- скъпо оборудване и обзавеждане;

-стремеж към власт- въздействие над други икономически субекти, увеличаване на пазарен дял и монополно положение;

-етични и социални стремежи.

Според своя характер целите могат да се групрат в следните групи:

-комплементарни цели- те са взаимодопълващи се цели и повишаването на степента на изпълнение на едната води до повишаване степента на изпълнение на другите (повишаване на продажбите- повишаване на пазарния дял).

-индиферентни (неутрални) цели- не зависят една от друга, не се подпомагат, но и не се ограничават (стремеж към ефективност не засяга стремежа към независимост).

-конкуриращи се цели- при повишаване сепента на изпълнение на едната се намалява степента на изпълнение на другата (рентабилност и ликвидност).

-несъвместими цели- говори се за антиномия на целите (стремеж към независимост и сътрудничество).

Всяко целеполагане е свързано с конфликти, които се дължат на различните интереси на ангажираните в пердприятието. Конфликтите могат да се разделят в три групи:

-между дългосрочни и краткосрочни цели (при разпределение на печалбата);

-хоризонтални конфликти- възникват между равнопоставени лица на предприятието. Могат да бъдат слижебни и лични. Конфликтните полета са в областта на производствената програма, инвестициите и складовото стопанство (между финансовия мениджър и мениджъра на производството).

-вертикални конфликти- възникват когато целите на отделните функционални звена не сувпадат с общите цели на предприятието. Получават се поради неинформираност на функционалните звена относно основната цел на предприятието.

Основна задача на ръководството е да предотвратява конфликтите и да формулира взаимноприемливи решения. Начинът на изпълнение на тази задача зависи от стила на ръководство. При авторитарен стил това ставачрез определяне на организационни правила основаваш се на заповеди и подчинение. При кооперативен стил на сътрудничество разрешаването става ниво планиране чрез обсъждания и дискусии. При наличие на антиномия на целите- чрез гласуване- бърз начин за решаване, но малцинството остава неудовлетворено.

Най- добрият вариант е компромис, който се дефинита като състояние, при което участващите в конфликта страни се споразумяват, че при наличието на поне две конкуриращи се цели всяка от страните ще се задоволи само с частично постигане на първоначалните си искания.

Свързани:

Закони. Предприятието iconИкономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване
Ктиката това понятие се определя, като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи. Следователно капиталът е...
Закони. Предприятието iconСа всичко, което предприятието притежава. "Придобит в резултат на минали събития и контролиран от предприятието ресурс, от който се очаква икономическа изгода"
Пасивите са задълженията на предприятието. Те ще доведат до изтичане на икономическа изгода. Капиталът (в България, наричан собствен...
Закони. Предприятието icon№ Логистични процеси в предприятието Тема Логистични процеси в предприятието
Логистиката е една от основните дейности, които се осъществяват в индустриалните предприятия. С нея се свързва движението на материалните...
Закони. Предприятието iconЖизнен цикъл на предприятието
АД, частни лица) за правната форма на предприятието (вкл регистрирането му) до вземането на решение за ликвидиране на преедприятието...
Закони. Предприятието iconКраткотрайни активи на предприятието и ускоряване на тяхната обръщаемост. Производствени запаси и възможности за тяхното оптимизиране. Персонал в предприятието и ефективност на неговото използване
Важно значение за оптимизиране общата структура на активите на предприятието има усъвършенстването на състава и на структурата на...
Закони. Предприятието iconБизнес среда на предприятието
Съчетаване на външните възможности и заплахи със силните и слаби страни на предприятието
Закони. Предприятието iconИкономика и управление на предприятието
Характеристика на външната среда на предприятието – преки фактори. Модел на Портър за петте конкурентни сили
Закони. Предприятието iconПредприятието и неговата обществена среда
Определение – включва елементи, фактори, тенденции и събития, които са извън управлението и контрола на предприятието
Закони. Предприятието iconПравилник за устройството и дейността на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
Чл. С правилника се определят организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на Предприятието за управление...
Закони. Предприятието iconКонспект за изпит докторантура по Биофизика
Закони на термодинамиката. Термодинамични параметри. Ентропия, енталпия, информация и биологичната подреденост. Приложение на термодинамичните...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом