Общи положения




ИмеОбщи положения
страница3/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.61 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.parliament.bg/bills/40/702-01-20.rtf
1   2   3

Глава шеста

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ



Правно положение

Чл. 84. (1) Дипломатическият институт е юридическо лице към министъра на външните работи и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище София.

(2) Издръжката на института се формира от бюджетни приходи и приходи от собствена дейност.

(3) Организацията на дейността и структурата на Дипломатическия институт се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на външните работи.

(4) Служителите в Дипломатическия институт са служители в дипломатическата служба по смисъла на чл. 4.

Предмет на дейност

Чл. 85. Дипломатическият институт:

1. организира и провежда стажа и обучението на стажант-аташетата;

2. организира и провежда обучение за повишаване професионалната квалификация на служителите на Министерството на външните работи и на служителите в други бюджетни организации, включително курсове по чуждоезиково обучение, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на външните работи;

3. подготвя, осигурява и провежда курсове по дипломатическо обучение за служители на чуждестранни дипломатически служби и чуждестранни държавни администрации при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2;

4. организира и поддържа международно сътрудничество и партньорство с български органи, организации и академични институции, както и с европейски и световни дипломатически школи и институти, с международни организации, университети, изследователски и информационни центрове и сдружения с нестопанска цел в сферата на международните отношения;

5. организира и осъществява самостоятелно или съвместно с български и чуждестранни партньори изследователски програми и проекти, като предоставя резултатите от изследователската дейност на Народното събрание, Президента на републиката и Министерския съвет;

6. осъществява публична дейност за популяризиране на дипломатическата професия чрез организиране на медийни прояви, конференции, лекции и издателска дейност.


Директор на Дипломатическия институт

Чл. 86. (1) Директор на Дипломатическия институт може да бъде дипломатически служител, който отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2.

(2) Директорът на Дипломатическия институт се назначава от министъра на външните работи.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 1. По смисъла на този закон:

1. “Ръководна длъжност в Министерството на външните работи” е ръководител на структурно звено, не по-ниско от отдел.

2. “Членове на семейството” са:

а) другият съпруг;

б) децата до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак;

в) пълнолетните деца, ако са трайно неработоспособни;

г) децата до навършване на 25-годишна възраст, включително на другия съпруг, ако учат в приемащата държава и не са сключвали брак.


§ 2. Членовете на политическия кабинет на министъра на външните работи или съветниците и експертите към него, които до назначаването си в политическия кабинет не са били служители в дипломатическата служба, не са дипломатически служители по смисъла на този закон.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ




§ 3. В срок до 3 години от влизането в сила на този закон министърът на външните работи привежда правното положение на служителите в дипломатическата служба в съответствие с разпоредбите на закона.

§ 4. Актовете по прилагането на този закон се издават в срок
6 месеца от влизането му в сила.

§ 5. Държавен служител с дипломатически ранг, който до влизането в сила на закона е заемал длъжност, определена за заемане от дипломатически служител, се назначава на длъжността, ако отговаря на изискванията на този закон.

§ 6. Държавните служители без дипломатически ранг и техническите служители в дипломатическата служба към деня на влизане в сила на закона имат право в 3-годишен срок да покрият изискванията на
чл. 28, ал. 2 и 3. Дипломатическата служба осигурява условия за езиковото им обучение.

§ 7. Служител в дипломатическата служба, който бъде назначен за член на политическия кабинет на министъра на външните работи или за съветник и експерт към него, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато предишната му длъжност е закрита, на служителя се предлага друга равностойна длъжност от същата длъжностна категория и степен. С това право се ползват и служителите, които бъдат избрани за Президент на републиката, вицепрезидент, министър-председател, министър, народен представител, член на Европейската комисия и член на Европейския парламент.

§ 8. За стаж в дипломатическата служба се зачита трудовият и служебният стаж, придобит в Министерството на външните работи до влизането в сила на закона.

§ 9. В чл. 9, ал. 1 от Закона за политическите партии (обн., ДВ,
бр. 28 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2005 г. и бр. 17 от 2006 г.) след думата “съдиите” се поставя запетая и се добавя “служителите в дипломатическата служба”.

§ 10. В чл. 58, ал. 2 от Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 17, 30 и 102 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.) се създава т. 6:

“6. служителите в дипломатическата служба."

§ 11. В чл. 35, ал. 4 от Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 85 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1996 г., Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 22 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 11 и 59 от
1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г. и бр. 17, 24, 30, 69 и 95 от 2006 г.) след думите "Министерството на отбраната" се поставя запетая и се добавя "служители от дипломатическата служба".

§ 12. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г. и бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г.) се създава чл. 13а:

“Чл. 13а. (1) Дипломатическите служители от дипломатическата служба заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на дипломатическите длъжности.

(2) Дипломатическите длъжности са:

1. висши;

2. старши;

3. младши.

(3) Висшите дипломатически длъжности са посочени в категория “А” на Класификатора на дипломатическите длъжности.

(4) Старшите дипломатически длъжности са посочени в категория “Б” на Класификатора на дипломатическите длъжности.

(5) Младшите дипломатически длъжности са посочени в категория “В” на Класификатора на дипломатическите длъжности.

(6) Длъжностните категории имат степени в зависимост îò âúçëîæåíèòå ñëóæåáíè çàäúëæåíèÿ è íåîáõîäèìèòå çà тяхното èçïúëíåíèå ïðîôåñèîíàëíà êâàëèôèêàöèÿ и професионален опит."


§ 13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи.


Законът е приет от ХL Народно събрание на ……………………… 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:


(Георги Пирински)


Приложение към чл. 43


ÊËÀÑÈÔÈÊÀÒÎÐ

íà äèïëîìàòè÷åñêèòå äëúæíîñòè


Äëúæ-íîñòíî íèâî

Íàèìåíîâàíèå íà äëúæíîñòòà

Ìèíèìàëíà îáðàçîâà-òåëíà ñòå-ïåí, íåîá-õîäèìà çà çàåìàíå íà äëúæíîñòòà

Ìèíèìàëåí äèïëîìàòè-÷åñêè ðàíã, íåîáõîäèì

çà çàåìàíå íà äëúæíîñòòà

Ìèíèìàëåí ïðîôåñèîíà-ëåí îïèò çà çàåìàíå íà äëúæíîñòòà

Âèä ïðàâî-îòíîøå-íèå




Äëúæíîñòè â Ìèíèñòåðñòâîòî

íà âúíøíèòå ðàáîòè

Äëúæíîñòè çà êîìàíäèðîâàíå â çàäãðàíè÷íèòå ïðåäñòàâèòåëñòâà















1

2

3

4

5

6

7

À. Âèñøè äèïëîìàòè÷åñêè äëúæíîñòè

À1

Ïîñòîÿíåí ñåêðåòàð




Ðúêîâîäèòåë íà çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî ïî ÷ë. 23, àë. 1

îò Çàêîíà çà дèïëîìàòè÷åñ-êàòà ñëóæáà


ìàãèñòúð

Ïîñëàíèê

Ïî ÷ë. 8, àë. 2

ñëóæåá-íî

À2

Ïîëèòè÷åñêè äèðåêòîð


Ãåíåðàëåí äèðåêòîð


Ðúêîâîäèòåë íà èíñïåêòîðàòà




ìàãèñòúð

Ïîñëàíèê

Ïî ÷ë. 8, àë. 2



ñëóæåá-íî

À3

Äèðåêòîð íà äèðåêöèÿ





ìàãèñòúð

Ïîñëàíèê

Ïî ÷ë. 14, àë. 2

ñëóæåá-íî

À4

Ïîñëàíèê çà ñïåöèàëíè ïîðú÷åíèÿ


Âèñø äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë




ìàãèñòúð

Ïîñëàíèê

Ïî ÷ë. 13, àë. 1

ñëóæåá-íî

Á. Ñòàðøè äèïëîìàòè÷åñêè äëúæíîñòè

Á1

Äèðåêòîð íà äèðåêöèÿ



Ðúêîâîäèòåë íà çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî ïî ÷ë. 23, àë. 1 è 2 îò Çàêîíà çà

дèïëîìàòè÷åñêàòà ñëóæáà


Ïúëíîìîùåí ìèíèñòúð â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Ïúëíîìî-ùåí

ìèíèñòúð

Ïî ÷ë. 14, àë. 2

ñëóæåá-íî

Á2

Ñïåöèàëåí êîîðäèíàòîð





ìàãèñòúð

Ïúëíîìî-ùåí

ìèíèñòúð

Ïî ÷ë. 13, àë. 1

ñëóæåá-íî

Á3

Ñòàðøè äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ² ñòåïåí




ìàãèñòúð

Ïúëíîìî-ùåí

ìèíèñòúð

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Á4

Íà÷àëíèê îòäåë



Ðúêîâîäèòåë íà çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî ïî ÷ë. 23, àë. 1 è 2 îò Çàêîíà çà

дèïëîìàòè÷åñêàòà ñëóæáà


Ñúâåòíèê â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Ñúâåòíèê

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Á5

Ñòàðøè äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ²² ñòåïåí




ìàãèñòúð

Ñúâåòíèê

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Â. Ìëàäøè äèïëîìàòè÷åñêè äëúæíîñòè

Â1

Íà÷àëíèê ñåêòîð

Ïúðâè ñåêðåòàð â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Ïúðâè ñåêðåòàð

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Â2

Äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ² ñòåïåí

Ïúðâè ñåêðåòàð â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Ïúðâè ñåêðåòàð

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Â3

Äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ²² ñòåïåí

Âòîðè ñåêðåòàð â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Âòîðè ñåêðåòàð

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Â4

Äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ²²² ñòåïåí

Òðåòè ñåêðåòàð â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Òðåòè ñåêðåòàð

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî

Â5

Äèïëîìàòè÷åñêè ñëóæèòåë – ²V ñòåïåí

Àòàøå â çàäãðàíè÷íî ïðåäñòàâèòåëñòâî

ìàãèñòúð

Àòàøå

Ïî ÷ë. 36-38

ñëóæåá-íî



Ì Î Ò È Â È


êúì проекта на Закон за äèïëîìàòè÷åñêàòà ñëóæáà


В проекта на Закон за дипломатическата служба са уредени принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба като специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи.

При изготвянето на законопроекта е съобразена необходимостта от регламентиране/реформи в българската дипломатическа служба с оглед привеждането й в съответствие с изискванията на членството в Европейския съюз в контекста на общата европейска външна политика и политика за сигурност.

Дейността на българската дипломатическа служба е предмет на специална правна уредба за първи път през 1897 г., когато е приет Правилник за организацията на Министерството на външните работи и вероизповеданията. През 1907 година Народното събрание приема Закон за устройството на службата на Министeрството на външните работи и изповеданията. След 1944 г. правната уредба на дипломатическата служба се осъществява на подзаконово равнище чрез постановления на Министерския съвет, правилници и наредби, някои от тях издадени без законодателна делегация, но действащи и до днес. Задачата за изготвяне и приемане на Закон за дипломатическата служба е била предмет на усилията на всички правителства от 1992 г. насам, но по различни причини такъв законопроект не е бил внесен в парламента. Същевременно народни представители от почти всички народни събрания след приемането на Конституцията през 1991 г. са депозирали в канцеларията на Народното събрание проекти на такъв закон.

Въпреки приемането на Закона за държавния служител и Закона за администрацията редица неуредени въпроси, свързани с дейността на дипломатическата служба, така и не намериха адекватно решение. И двата закона не отчитат спецификата на работа в Министерството на външните работи, свързана с ротацията на служителите и системата на дипломатическите рангове като част от утвърдената международна практика, залегнала и във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Липсата на регламентация на редица основни въпроси на статуса на служителите и на дейността на дипломатическата служба води до липса на предвидимост и стабилност в тяхното професионално развитие, което не позволява пълноценното използване на потенциала на тази служба.

С предлагания законопроект се цели създаването на съвременно правно средство за по-добро управление на външните отношения, като правната уредба на дипломатическата служба се издигне на съответстващо на нейната значимост равнище. Законопроектът цели да унифицира и допълни спорадичната и несистематизираната регламентация на специфичните отношения, възникващи при осъществяване на дипломатическата служба, и така да създаде предпоставки за законосъобразна и целесъобразна дипломатическа дейност по реализиране на принципите и целите на външната политика на страната, определени с Конституцията на Република България. С приемането на законаопроекта редица практически положения, които съществуват и в момента като резултат от прилагането на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и международната практика, но не са законово регламентирани, ще намерят своето място като част от вътрешното ни законодателство.

В предлагания законопроект изчерпателно са уредени организацията и съставът на дипломатическата служба, условията и редът за кариерното развитие и атестиране на служителите, дългосрочното им командироване и задграничното назначение за изпълнение на функции в мисиите на Република България в чужбина.

Въвежда се фигурата на постоянния секретар като най-висшата професионална длъжност, осигуряваща приемствеността и професионализма и гарантираща нормалното кариерно развитие на служителите. Подобно законодателно решение се съдържа с незначителни изключения в структурата на почти всички дипломатически служби на страните от Европейския съюз. Административно-финансовите и стопанските функции, изпълнявани сега от главния секретар, се поемат от административен секретар, с което въпросите на ресурсното осигуряване на дипломатическата служба се поставят в пряка връзка с дейността на постоянен секретар.

Законово са уредени статусът и дейността на колегиума и на атестационната комисия като органи със съвещателни функции към министъра, които съществуват традиционно в Министерството на външните работи, но са регламентирани единствено на подзаконово равнище.

Законопроектът създава липсващата до този момент законова регламентация на структурата и дейността на задграничните представителства. Уредени са и основните положения, свързани с ръководителите на задгранични представителства, като условията и редът за назначаване на посланици, постоянни представители и генерални консули, които досега не бяха предмет на изрична регламентация.

Предвиждат се специални, по-високи изисквания към кандидатите за дипломатическа служба, които се налагат поради важността на осъществяваната от тях дейност по защита на външнополитическите интереси на страната, както и с оглед на необходимостта от запазване, развитие и укрепване на административния капацитет и професионалния потенциал на дипломатическата служба с цел ефективното изпълнение на нейните задачи след присъединяването на България към Европейския съюз. Една от целите на законопроекта е да запази и продължи залегналия в Закона за държавния служител и в Закона за администрацията принцип на разделяне на политическото от професионалното начало, като гарантира политическа неутралност на служителите от дипломатическата служба, професионална стабилност и предвидимост на кариерното им развитие.

Определящо значение в законопроекта има възприемането на категориите служители в дипломатическата служба, залегнали във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и в международната практика, възприета и прилагана и от нашата страна. Служителите в дипломатическата служба биват държавни служители-дипломати, държавни служители без дипломатически ранг и служители по трудово правоотношение.

Възникването, изменянето и прекратяването на служебните правоотношения с държавните служители в дипломатическата служба и техният статус се уреждат със Закона за държавния служител, доколкото не са уредени с този закон.

Възникването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в дипломатическата служба и техният статус се уреждат с Кодекса на труда, доколкото не са уредени с този закон. Отклонения от предвидения в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда режим има в няколко насоки. Служителите на дипломатическата служба се подбират само въз основа на конкурс. При първоначално назначаване дипломатите преминават задължителен едногодишен стаж и полагат изпит за придобиване на първи дипломатически ранг “аташе”.

Допълнителни изисквания към кандидатите за дипломатически служители в дипломатическата служба са изискването да имат само българско гражданство и постоянно местожителство в Република България, висше образование магистърска степен, владеене най-малко на два чужди езика, поне единият от които е официален за ООН. За държавните служители в нея изискването е да владеят най-малко един чужд език, а за техническите служители се изисква ползване на чужд език. Предвижда се служителите в дипломатическата служба да са партийно необвързани и да не развиват политическа дейност.

Държавните служителите без дипломатически ранг в дипломатическата служба имат правата, предвидени в Закона за държавния служител, а техническите служители - в Кодекса на труда.

Дипломатическите служители имат само дипломатически рангове, които се уреждат с този закон. Дипломатическият ранг е предпоставка за заемане на дипломатическа длъжност. Предвидени са ясни правила, ред и минимални срокове за повишение в дипломатически ранг.

Длъжностните категории и длъжностите за дипломатическите служители са уредени в Класификатора на дипломатическите длъжности, който е приложение към законопроекта. Създаването на собствен класификатор се налага поради неприложимостта на класификатора към Закона за държавния служител по отношение на дипломатическите служители в дипломатическата служба. Повишените изисквания за наличие на определен дипломатически ранг, професионален опит и специален образователен ценз са основания, които правят класификатора към Закона за държавния служител неприспособим в това отношение. Същевременно по-високите формални изисквания към служителите в дипломатическата служба играят ролята на коректив на политическите влияния, които неизбежно съществуват при управлението на външната политика на всяка страна. Единствено създаването на обективни, законоустановени критерии за назначение и растеж в кариерата на служителите в дипломатическата служба могат да бъдат гаранция за професионализъм в управлението на външните отношения.

Професионалното развитие на административните и техническите служители се урежда със Закона за държавния служител, съответно с Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в този закон.

В Преходните и заключителните разпоредби се урежда действието на правилата на закона спрямо висящи правоотношения и се определяя органът, на който се възлага изпълнението на акта.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:


(Сергей Станишев)
1   2   3

Свързани:

Общи положения icon2012 общи положения раздел I. Общи разпоредби чл. 1
Чл с този правилник се урежда дейността на ег ”Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик, ул. „Пирдоп“ 1
Общи положения iconПърви общи положения
Чл. Тази Наредба установява основните положения и задължения на физическите и юридическите лица, свързани с организацията и безопасността...
Общи положения iconЧаст първа общи положения. Опазване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците
Общи положения. Опазване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците
Общи положения iconПравила за работа с потребителите
Общи положения
Общи положения iconУстав на сдружение с нестопанска цел
I. общи положения
Общи положения iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Първа. Общи положения
Общи положения iconНаредб а рекламна дейност на територията на община варна общи положения общи изисквания
Приложение методика за определяне на наемни цени за кв м рекламна площ от нрдов при разполагане на рие върху места, общинска собственост...
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом