Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа




ИмеЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Дата на преобразуване10.12.2012
Размер52.66 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/97780/742317/file/StefanTroebst-LudmilaZh
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РАДИО „СВОБОДНА ЕВРОПА”


Щефан Трьобст


Драги колежки и колеги, дами и господа,

Благодаря за поканата и се извинявам за моето недостатъчно владеене на българския език. Преди 36 години, когато станах първият специализант от ФРГ в Историческия факултет на Софийския университет – по линия на културната спогодба, сключена през 1975 г. между Бон и София по инициатива на Людмила Живкова – ми беше значително по-лесно да говоря български. Тогава имаше десетки кандидатури на млади български учени за стипендии във Федералната република, но само двама бяхме заинтересованите от другата страна – аз и моят колега Волфганг-Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия, а стотици немски студенти идват в България в рамките на програмата „Еразмус”. И това може да се определи като наследство на културната политика на Людмила Живкова.

Темата на моя доклад е един извънредно детайлизиран и много информативен текст на „Йордан Керов”, озаглавен „Людмила Живкова – фрагменти от портрета”, публикуван на 27 октомври 1980 г. в серията „Анализи” (Background Reports) на отдела „Изследване и развитие” на Радио „Свободна Европа” (От известно време този текст може да се намери в електронната страница на Фондация „Отворено общество”)1. Централата на американската радиостанция Радио „Свободна Европа” тогава се намираше в Мюнхен във ФРГ. Българската редакция на радиото внимателно следеше политическото, икономическото и културното развитие на комунистическа България и по-специално кариерите на ръководните й лица. Сътрудници на българската редакция бяха видни полиически емигранти като литературоведът Георги Славов, внучката на Найден Геров Рада Николаева, детският писател Димитър Инкьов, журналистите Румяна Узунова, Стефан Груев и Владимир Костов, писателят Георги Марков и други2.

Всекидневните емисии на българската програма на Радио „Свободна Европа” се базираха, от една страна, върху така наречените „Ситуационни справки”, т.е. кратки актуални анализи, а от друга – върху вече споменатите „Анализи”. Последните бяха по-подробни по съдържание, но и по-рядко публикувани. И „Ситуационните справки”, и „Анализите” се изпращаха като ръкописи на циклостил до редица абонати и библиотеки по света – разбира се, извън Източния блок. Обаче българските дипломати на Запад имаха свободен достъп до тези материали, например в Библиотеката на Института за Източна Европа на Свободния университет в Берлин, където често можех да видя официалните и неофициалните сътрудници на Генералното консулство на НРБ в западните сектори на Берлин около копирната машина.

Теми на „Анализите” бяха например промените в ЦК и Политбюро на БКП, българо-съветските и българо-югославските отношения, външнополитическите инициативи на НРБ като предолежинето за безядрена зона на Балканите и други подобни. Споменатият „Анализ” на „Йордан Керов” за Людмила Живкова се отличаваше от другите поне в две отношения. Първо, той се състоеше от 32 печатни страници и имаше 126 бележки, което го правеше извънредно дълъг. Второ, в него бяха анализирани не само политическата кариера и културната политика на Людмила Живкова, а и нейният мироглед, личните й пристрастия към езотериката, източните религии, теософията, сугостологията, йога-та, народната медицина и др. Текстът съдържаше дори едно допълнение, посветено на мистичното учение на Георги Гурджиев, основател на Института за хармоничното развитие на човека във Франция, и за неговите ученици Пьотр Успенский, Катрин Мансфелд и Алфред Ораге (не зная как се произнася на български!!)3.

Оценката на автора за Людмила Живкова беше нееднозначна, но балансирана, даже fair, поне ако се вземе под внимание, че Радио „Свободна Европа” беше важен елемент от противопоставянето вепохата на Студената война. Не беше случайно, че именно сътрудникът на Радио „Свободна Европа” Георги Марков беше убит от Държавна сигурност, а и Владимир Костов беше атакуван от атентатор от Държавна сигурност. Цитирам политическата оценка за Людмила Живкова на „Йордан Керов”:

„Също както е и при баща й, и на Людмила Живкова й липсва харизма, но за разлика от него тя е развила нещо като личност, а нейното интелектуално равнище е очевидно по-високо от неговото. Също така за разлика от баща си Людмила Живкова изглежда много по-либерална или, да го кажем по-точно, по-малко консервативна. В повече от едно отношение тя е значително „подобрен вариант” на своя баща”4.

От една страна, на автора му е направило впечатление, че Людмила Живкова е развила собствени, иновативни идеи в областта на естетическото възпитание, че тя е направила много за представянето на българската култура в чужбина, че подкрепя либерални историци, писатели, драматурзи и други интелектуалци. От друга страна обаче, той критикува синкретизма на нейната духовна орбита. Отново цитирам „Йордан Керов”:

„Тя използва един твърде необикновен езотеричен език, пълен с идеи и метафизични метафори, почерени директно от източната философия и начин на мислене. По политически причини този език е комбиниран, с крайно малко подбрани и повтаряни марскистко-ленински термини […] Двата непримирими мирогледа – марксизмът-ленинизмът и източният мистицизъм, създават един псевдоинтелектуален и псевдонаучен език, който е продукт на нейната подчертано хибридна идеология”5.

В края на текста авторът резюмира общата си оценка и дава следната характеристика на личността на Людмило Живкова. Отново цитирам „Йордан Керов”:

„Каква личност е Людмила Живкова в края на краищата? Несъмнено тя не може да се определи като мислителка, понеже не демонстрира способности за ясно мислене. Тя със сигурност показва склонност към изкуството, но независимо от личните й предпочитания към естетиката (най-висока ценност за един художник) и чувствителността, която показва в своите занимания с източна философия и мистицизъм, Людмила Живкова е на първо място човек на действието. Не е изключено обаче тя да продължи търсенето на верния път за своята самореализация. Във всеки случай не може да се отрече, че тя притежава силен характер и е изтъкната и уникална личност”6.

Така изразена, според мен, оценката е реалистична и мъдра „западна” характеристика за една влиятелна „източна” политическа фигура – нещо, което беше рядко срещано във времето на остра конфронтация между Варшавския договор и Северноатлантическия пакт.

Остава още един въпрос. Кой се криеше зад псевдонима „Йордан Керов”? В един некролог за Людмила Живкова, който написах и публикувах през 1981 г. в западногерманския годишник Südost-Forschungen (Югоизточни изследвания), предположих, че зад този псевдоним се крие българският писател в изгнание в САЩ Атанас Славов7. Самият той тогава категорично отрече, че е бил автор на анализа8. И най-вероятно с право, защото като привърженик на учението на Петър Дънов сигурно би споменал за интереса на Людмила Живкова към основателя на Бялото братство. А името на Дънов не се среща в текста на „Йордан Керов”. От текста обаче личи, че неговият автор добре знае български, има тесни връзки с България и проявява особен интерес и познания в областта на историята на философията, без да е личен познат или близък на Людмила Живкова. А на тези критерии отговарят около десетина души, сътрудници или свързани по някакъв начин с българската редакция на Радио „Свободна Европа” през 1980 г.9

Ако един от присъстващите знае името на автора или ако авторът лично присъства в залата, разбира се, бих бил много благодарен, ако сподели това с мен.

Благодаря за вниманието!



1 Kerov, Yordan: Lyudmila Zhivkova – Fragments of a Portrait. – In: RFE-RL. Radio Free Europe/Radio Liberty Research. RAD Background Report/253 (Bulgaria), 27 October 1980 (URL http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/8-8-11.shtml). За Живкова виж и Atanasova, Ivanka N., Lydmila Zhivkova and the Paradox of Ideology and Identity in Communist Bulgaria. - In: East European Politics and Societies 18 (2004), 278-315, и Mitewa-Michalkowa, Rumjana: Ästhetische Erziehung auf dem Weg Bulgariens nach Europa. Die Kulturpolitik Ljudmila Živkovas in den 1970er Jahren. – In: Themenportal Europäische Geschichte (2009) (URL: http://www.europa.clio-online.de/2009/Article=342).

2 Инкьов, Димитър. Радио „Свободна Европа” на български език. (URL http://www.predavatel.com/bg/istoriya/rfe).

3 Kerov: Lyudmila Zhivkova, 11-15.

4 Пак там, с. 7.

5 Пак там, с. 10.

6 Пак там, с. 22.

7 Troebst, Stefan: Ljudmila Todorova Živkova-Slavkova (26. VII. 1942 - 21. VII. 1981). In: Südost-Forschungen 46 (1982), 351-352.

8 Виж един допълнителен лист (писмо?) на Славов в една от неговите публикации за Дънов: Duno, Beinsa [Petăr Dănov]: The First Day of Love. Texts and Songs by Beinsa Duno. Notes and Translation by Atanas Slavov. Bethesda, MD, 1986.

9 Във връзка с първата годишнина от смъртта на Людмила Живкова, Радио „Свободна Европа” публикува още един „Анализ” за нея: G. S. [Georgi Slavov], D. T.: Bulgarians Observe the Anniversary of Lyudmila Zhivkova’s Death. Radio Free Europe/Radio Liberty Research: RAD Background Report/207 (Bulgaria), 12 October 1982 (URL http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/pdf/8-10-9.pdf).

Свързани:

Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconИзказване на любомир левчев
Благодаря на организаторите и специално на Евгения Живкова за поканата да кажа няколко думи за Людмила Живкова – необикновеният човек,...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconРадиостанция студената война
Един поглед към международното радиоразпръскване в Студената война, по-специално Радио "Свободна Европа" и Радио "Свобода"
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconИзказване на в. Велянова людмила Живкова не приемаше идеите за временни или частични промени в средното образование. Нейната цел беше коренна промяна в
Людмила Живкова не приемаше идеите за временни или частични промени в средното образование. Нейната цел беше коренна промяна в образователната...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconГалерия Credo Bonum
Изложба на Николай Рьорих посветена на 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconИзказване на светлин русев
...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconNew Palitra Society
С голяма радост научихме новината, че нашата Алма Матер – Софийския университет "Св. Климент Охридски" – е домакин на международна...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconКоето е наследник на Радио Свободна Европа !
Всички те достигат до определен кръг от хора, разбира се всички те пряко се интересуват от темата недвижими имоти, строителство,...
Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа iconДокументално студио 2007 Семинар за радио документалисти с участие на лектори от чужбина
Автор: Йенс Йариш, Продуцент: rbb/swr/dlf, 49. 53 мин., Радио rbb 2005, Германия, Голямата награда “Най-добър европейски фичър за...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом